Р Е Ш Е Н
И Е
№ 194 09 .06.2022 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело №866 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Д.Т.З., ЕГН **********
с адрес *** против решение №2153-15-341 от 05.12.2022 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна, подадената от Д.З. жалба срещу разпореждане
№О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г., издадено от определеното за ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив лице.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно и
необосновано решаващият административен орган, в лицето на директора на ТП на
НОИ - Пловдив, е приел, че са налице предпоставките, визирани в чл. 40, ал. 3,
предл. второ от КСО във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 10 от КСО и
чл. 50, ал. 7 от същия закон по отношение претендираното от жалбоподателя право
на парично обезщетение при раждане на дете в размер, определен по реда на чл.
49 от КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410
дни, като в този смисъл е потвърдил един незаконосъобразен административен акт.
В тази връзка се заявява, че в конкретния случай за жалбоподателя са изпълнени
условията за получаване на този вид парично обезщетение, доколкото заявеното от
майката на детето прекратяване на дейност в качеството й на самоосигуряващо се
лице не рефлектира върху правото на бащата да ползва предвидения в чл. 163, ал.
10 от Кодекса на труда отпуск и съответно за времето му на ползване да получава
предвиденото в чл. 50, ал 7 от КСО обезщетение. Излагат се аргументи във връзка
с приложението на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО във връзка с чл. 52 от КСО, което
обуславяло качеството на осигурено лице на майката за периода на прекъсването
на дейността й до остатъка на периода по чл. 50, ал. 1 от КСО. От съда се иска отмяна
на решение №2153-15-341 от 05.12.2022 г.
В проведените открити съдебни заседания
жалбоподателят, редовно и своевременно призована не се явява лично, като се
представлява от пълномощника си по делото –адвокат В.Ц., която поддържа изцяло депозираната
жалба и направените в нея искания. Чрез представената по делото молба-становище
се отправя и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП на НОИ-Пловдив, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява, като се представлява от старши юрисконсулт К..
Същата оспорва жалбата, като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й
като такава. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В
представеното по делото писмено становище се излагат съображения, че правото на
бащата е поставено в условие от обстоятелството майката да ползва отпуск по чл.
163, ал. 1 от КТ, както и да е страна по трудово правоотношение. В този смисъл
прекъсването на дейност, съответно и на осигуряване на майката води до
единствения правно обоснован извод за липса на материалните предпоставки за
изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО на бащата, доколкото последният
не може да ползва отпуска по чл. 163, ал. 10 от КТ.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С вх.
№Р14-15-000-00-**********/18.05.2022 г. в ТП на НОИ -гр. Пловдив е представено
от осигурителя ДЗЗД „Хидроинстал“, гр. Пловдив удостоверение-приложение №10 към
чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено осигуряване /НПОПДОО/ с данни относно правото на парично обезщетение
за Д.З. при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 от КСО, след навършване на 6-месечна възраст на
детето за остатъка до 410 дни. Информацията от визираното удостоверение е видно
от представеното по делото извлечение от Интегрираната система за електронен
обмен на документи данни /л. 21/. Чрез удостоверението е отправено искане за
изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО за жалбоподателя, в
качеството му на баща на детето Т.З., считано от 19.05.2022 г. Посочено е също така, че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163,
ал. 8 от КТ /вероятно имайки се предвид ал. 10/ за периода от 19.05.2022 г. до
19.11.2022 г. вкл. Удостоверено е, че към деня в който е разрешен отпускът –
18.05.2022 г., З. е осигурено за общо заболяване и майчинство лице, като притежава
12 месеца осигурителен стаж, като осигурен за този осигурителен риск. По делото
е представено и попълненото от жалбоподателя заявление-декларация – приложение
№4 към чл. 4, т. 3 от НПОПДОО,
заведено при осигурителя под №8 от 18.05.2022 г. в което са декларирани
относимите за случая факти и обстоятелства и е заявено желанието за изплащане
на обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО. По делото са налични доказателства за
разрешения на З. отпуск по чл. 163, ал. 10 от КТ, както и доказателства за
съгласието на майката на детето –И.Д., именно бащата да ползва платения отпуск
поради бременност и раждане, считано от 19.05.2022 г. От родителите е
декларирано, че при промяна на обстоятелствата в т. ч. и прекратяване
правоотношението на майката същите се задължават да уведомят за това
работодателя.
Видно
от представената по делото справка „Суми по ЕГН и типове на документи“ /л. 28/
на жалбоподателя е изчислено и изплатено парично обезщетение по чл. 50, ал. 7
от КСО за месеците май, юни, юли и август на 2022 г., съответно с ведомости от
30.05.2022 г., 04.07.2022 г., 01.08.2022 г. и 31.08.2022 г в общ размер на
5 836.20 лв. Представена е и
справка, от която е видно, че за майката на детето е изчислено парично
обезщетение по чл. 50 от КСО за периодите от 27.02.2022 г. до 19.05.2022 г. и
от 20.10.2022 г. до 29.11.2022 г.
Предвид извършването на последващ контрол във
връзка с изплатеното на жалбоподателя парично обезщетение и същевременно
установеното по отношение майката на детето прекъсване на дейност, считано от
19.05.2022 г., от страна на директора на ТП на НОИ-Пловдив е изпратено
запитване с изх. №9101-15-1421 от 26.10.2022 г. до ТД на НАП-Пловдив с искане
за предоставяне на относимата към осигурителния статус на И.Д. информация.
Видно от получения отговор /л. 23/ е, че майката в качеството й на
самоосигуряващо се лице – собственик на „Нейчъръл Бюти“ ЕООД е декларирала
упражняване на дейност, считано от 24.11.2014 г. и заявено осигуряване от
същата дата за всички осигурителни рискове. Тази си дейност е прекъснала на
01.04.2020 г. и е възобновила на 01.06.2020 г.. На 19.05.2022 г. отново е
прекъснала дейността си. На 26.10.2022 г. е подадена декларация за
възобновяване на дейност, считано от 19.10.2022 г. и е заявено осигуряване за
всички осигурителни рискове.
По делото е налична и кореспонденция между ТП
на НОИ-Пловдив и осигурителя на Д.З. - ДЗЗД „Хидроинстал“, гр. Пловдив,
датираща от 29.09.2022 г., като са изискани, документи, удостоверяващи
трудовата дейност на жалбоподателя – последните налични по делото.
С разпореждане
№О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г., издадено от определеното за ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив лице /л. 17/
на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано
отпускане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7
от КСО, на Д.З. по представеното за него с вх.
№Р14-15-000-00-**********/18.05.2022 г. удостоверение - приложение №10 към чл.
9, ал. 1 от НПОПДОО. За да формира крайния си извод административният орган е
приел, че към 19.05.2022 г.- денят от който жалбоподателят е поискал да
получава парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО, майката на детето е
обявила прекъсване на трудовата си дейност, съответно и осигуряването си за
общо заболяване и майчинство. Предвид това същата не отговаряла на условието на
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и на изискванията на чл. 50 от същия закон,
следователно не можела да прехвърли правото си да получава парично обезщетение
при бременност и раждане на бащата, съответно той не можел да се възползва от
правото си по чл. 50, ал. 7 от КСО. В разпореждането детайлно е представена
относимата нормативна регламентация по повод наличието на социално осигуряване
и ползването на съответните заявени субективни права. Видно от представената по
делото обратна разписка административният акт е връчено на 14.11.2022 г.
Разпореждане №О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г. е оспорено пред
по-горестоящия административен орган – директор на ТП на НОИ-Пловдив с жалба
вх. №1012-15-488 от 24.11.2022 г. /л. 13-15/ с изложени в нея съображения,
идентични с тези, съдържащи се в подадената до съда жалба.
За да потвърди оспореното разпореждане,
директорът на ТП на НОИ-Пловдив, като цяло е възприел мотивите изложени в
административния акт. В своето решение №2153-15-341 от 05.12.2022 г. /л. 9-11/
решаващият орган хронологично е описал установената фактическа обстановка и
относимата за случая нормативна база. Формирал е извод, че едно от
кумулативните изисквания за да е налице правото на парично обезщетение при
раждане на дете е майката да е осигурено за общо заболяване и майчинство лице,
като в допълнение е посочил, че това изискване е относимо и за двамата родители
в случаите, при които правото на отпуск при раждане на дете и съответно правото
за получаване на обезщетение е прехвърлено от майката на бащата, тъй като
правото на последния било производно от правото на отпуск и получаване на
обезщетение на майката. В този смисъл и предвид събраните в административното
производство доказателства, доколкото към 19.05.2022 г. майката е с прекъсната
дейност, съответно осигуряване и същата няма право на парично обезщетение по
смисъла на чл. 50 от КСО, то за бащата Д.З. не могат да възникнат права по чл.
50, ал. 7 от КСО. Отречени като неоснователни са доводите на жалбоподателя за
приложението на чл. 52 от КСО, като е посочено, че предвиденото в тази
разпоредба обезщетение е може да се ползва единствено от майката на детето, тъй
като се отпуска при условие, че е прекратено нейното осигуряване.
Видно от представената по делото
обратна разписка /л. 12/ решението е връчено на Д.З. на 13.12.2022 г., а
жалбата срещу него е подадена директно в АдмС-Стара Загора на 23.12.2022 г. /л.
1/.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-15-341 от
05.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него
разпореждане на №О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г., издадено от
определеното за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ-Пловдив лице. По искане на пълномощника на жалбоподателя от ТД на НАП –
Пловдив, Офис – Стара Загора е изисквано представяне на декларацията, с която И.Д.
е заявила прекратяване на дейността си като самоосигуряващо се лице за периода
от 19.05.2022 г. до 19.10.2022 г., като последната е представена и приета като
доказателство по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.
2, б. „е“ от КСО разпорежданията за
отказ, за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І и ІІ от КСО или помощи,
каквото в настоящия случай е и разпореждане
№О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г., подлежат на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Решаващият
административен орган, по аргумент от ал. 3 на чл. 117
от КСО, може да отмени
разпореждането и да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да
върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на
разпореждането. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, което от своя страна може да се обжалва
в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд /чл. 118, ал.1 от КСО/. От посочената нормативна регламентация
следва изводът, че е налице въведено задължително административно обжалване на
актовете от вида на този, оспорен пред директора на ТП на НОИ –Пловдив, като абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на съдебното оспорване /чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 148 от АПК/ и в случая тази предпоставка е налице.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Оспореното
решение №2153-15-341 от 05.12.2022 г. е постановено от материално и териториално
компетентният по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен
орган - директор на ТП на НОИ - Пловдив, в предвидената от закона форма и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът не установи допуснати в хода на административното
производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По
отношение на съответствието с материалноправните разпоредби:
Нормата на чл. 48а
от КСО гласи, че осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. От своя страна нормата,
съдържаща се в чл. 50, ал. 1 от КСО представя право на парично обезщетение при
бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането на
осигурената за общо заболяване и майчинство майка. Същевременно съгласно чл. 50, ал. 7 от КСО осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право
на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 от същия закон, след навършване на
6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10 и 12 от , ако отговаря на
условията по чл. 48а. Самоосигуряващите
се лица имат право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 и 7 от КСО, когато отговарят
на условията по чл. 48а.
Дефиницията за осигурено лице се съдържа в
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция
в сила от 01.01.2017 г., "осигурено лице"
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8
от КСО, а лицата по чл. 4а
от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Нормата
на чл. 163, ал. 1 от КТ сочи, че работничката
или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410
дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
Съгласно чл. 163, ал. 10 от КТ /в редакция, в сила от 1.07.2018 г./ със съгласието на майката след навършване на
6-месечна възраст на
детето бащата може да
ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни, като по аргумент от разпоредбата
на чл. 163, ал. 13 от КТ в такъв случай отпускът на майката следва да се
прекъсне.
Повдигнатият пред съда административноправен спор се свежда до
приложението на чл. 50, ал. 7 от КСО от гл. т. на това, че за майката на
детето, в качеството й на самоосигуряващо се лице, е установено наличието на
прекъсната трудова дейност, респективно липса на осигуряване за общо заболяване
и майчинство към 19.05.2022 г. – датата, от която се иска обезщетение по чл.
50, ал. 7 от КСО.
Вземайки предвид изложената по-горе нормативна регулация е следно, че за
да има право да получава предвиденото в чл. 50, ал. 7 от КСО парично
обезщетение, бащата трябва де е осигурено за общо заболяване и майчинство лице,
като отговаря на условията на чл. 48а от КСО, детето да е навършило 6-месечна
възраст и на бащата да е разрешено ползването на отпуск по смисъла на чл. 163,
ал. 10 от КТ, за което да е налице изрично съгласие на майката. Съгласно доказателствата
по делото, безспорно се установява, че в действителност са налични всички от
така изброените по-горе предпоставки. Към 19.05.2022 г. за жалбоподателя е
налице валидно трудово правоотношение с осигурителя ДЗЗД „Хидроинстал“, гр. Пловдив, като е
налице и осигуряване за общо заболяване и майчинство по смисъла на чл. 48а от КСО. Безспорно е завършена формалната процедурата по разрешаване ползването на
отпуск по чл. 163, ал. 10 от КСО, като са изпълнени изискванията за наличието
на съгласие от страна на майката на детето – И.Д.. В случая правото да получава
обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО майката черпи от разпоредбата на чл. 48а от КСО, доколкото същата е самоосигуряващо се лице и в този смисъл за нея не би било
възможно ползването на отпуск по смисъла на чл. 163, ал. 1 от КСО. Независимо
от това обаче и с оглед факта, че жалбоподателят е лице по трудово
правоотношение, спрямо него в отношенията му с работодателя ДЗЗД „Хидроинстал“,
гр. Пловдив са приложими правилата по чл. 163, ал. 10 от КТ, т. е. следва да му
е разрешен отпуск, през времето на който да получава парично обезщетение по КСО.
Обстоятелството, че в случая майката не ползва отпуск, който съответно да
прекъсне и своеобразно да прехвърли на бащата не следва да води до извода, за
изначална невъзможност за получаване на обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО.
Достатъчно е, майката да е дала съгласието си бащата да ползва отпуска при
бременност и раждане, което видно от доказателствата по делото в случая е
сторено. Аргумент в подкрепа на това становище се извлича именно от
разпоредбата на чл. 48а от КСО, която де факто приравнява по права
самоосигуряващите се лица и лицата по трудови правоотношения за целите на чл.
50 от КСО. Извод за липса на правото по чл. 50, ал. 7 от КСО не може да се
обоснове и с прекъснатото осигуряване на майката. Нормата
на чл. 50, ал. 7 от КСО урежда
самостоятелно осигурително право на обезщетение за бащата - последният
придобива на собствено основание правото да получи обезщетение. За да придобие
това право, бащата трябва да е осигурен за съответния осигурителен риск, да има
необходимия осигурителен стаж и да ползва отпуск. По никакъв начин от прочита
на разпоредбата не може да се направи извод за производност на осигурителното
право на обезщетение на бащата, от това на майката, като основен аргумент в подкрепа
на това разбиране се извлича именно от съдържанието на самата норма - осигуреният
баща има право на обезщетение през време на отпуска по чл. 163, ал. 10 от КТ. Нормите на чл. 163, ал. 10 от КТ и чл. 50, ал. 7 от КСО /в относимите им редакции/ са приети по едно и също време, но в тях по различен
начин и с различен изказ, законодателят е уредил, в единия случай, възможността
за бащата да ползва отпуск като страна по трудово правоотношение, а в другия -
възможността да получи парично обезщетение като страна по осигурително
правоотношение.
Предвид изложеното не
се намира опора в закона и от тук се явява необоснован изводът на
административния, съответно на решаващия орган, че правото на паричното
обезщетение не е самостоятелно право на осигурения баща, а зависи от правото на
майката да получи такова обезщетение. Такъв извод противоречи и на целта на
закона - социална справедливост, социална закрила, както и пълна охрана на
интересите на малолетното дете. При наличието на
кумулативните предпоставки на чл.48а от КСО по отношение на
осигурения баща, същият има право на парично обезщетение по чл. 50, ал.7 от КСО след
навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни,
когато ползва отпуск по чл.163, ал. 10 от КТ.
Съгласно изложените аргументи и при
липса на различни фактически установявания от съществуващите, жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи, като се отмени обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 05.12.2022 г. и потвърденото с
него разпореждане №О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г. Делото, като
административна преписка следва да се върне на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив, който следва да се произнесе по
представеното от осигурителя ДЗЗД „Хидроинстал“, гр. Пловдив с вх.
№Р14-15-000-00-**********/18.05.2022 г. удостоверение-приложение №10 към чл. 9,
ал. 1 от НПОПДОО, при съобразяване с даденото в мотивите на настоящото решение
тълкуване по прилагането на материалния закон във връзка с преценката за
възникване на правото, на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО за Д.З..
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде
уважено, като в тежест на ТП на НОИ – Пловдив бъде възложено заплащането на
сумата от 600.00 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.З. *** решение
№2153-15-341 от 05.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Пловдив и потвърденото с него разпореждане
№О-15-000-00-01584726 от 07.11.2022 г. на определеното за ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив лице.
ВРЪЩА делото, като административна преписка на определеното за ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив лице за ново
произнасяне по представеното от осигурителя ДЗЗД „Хидроинстал“, гр. Пловдив с
вх. №Р14-15-000-00-**********/18.05.2022 г. удостоверение-приложение №10 към
чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, при съобразяване с даденото в мотивите на настоящото
решение тълкуване по прилагането на закона, относно преценката за възникване на
правото, на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО за Д.Т.З..
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Пловдив да заплати на Д.Т.З., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща договореното и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
На
основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: