Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /24.09.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при
участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 73/2019 г.
по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 439 ГПК
Производството
по делото е образувано на по предявен от
П.И.Ч. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на -1220,59 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2011 г. до окончателното й изплащане; 304,88
лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.08.2009 г. до 30.07.2010 г.;
264,01 лв. – мораторна лихва за периода от 30.09.2009 г. до 30.07.2010 г., поради
погасяването им по давност.
Ищецът
твърди, че на основание заповед за изпълнение от 13.10.2011 г. по чл. 410 ГПК в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 816/2011 г. по
описа на Районен съд- Панагюрище, поради обявяване на сключения между страните
кредит № Plus-01255829 за предсрочно изискуем на 30.09.2009 г.. Въз основа на
така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №20158820400382 по
описа на ЧСИ Г.Т.. В исковата молба се навеждат доводи, че от обявяване на
кредита за предсрочно изискуем до подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 11.03.2015 г. са изминали повече от пет години, поради
което процесното вземане е погасено по давност.
Сочи се също така, че на 27.11.2018 г. по изпълнителното производство е
изпратено съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца. Моли се за постановяване на решение, с което
да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски
Ответникът,
получил препис от исковата молба с приложенията на 09.05.2019 г., в законоустановения
срок – на 07.06.2019 г., е представил отговор на исковата молба, в който
излага, че искът е неоснователен, тъй като давността е прекъсната с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, както и с молбата за образуване на изпълнителното
дело пред ЧСИ Г.Т.. Освен това се сочи, че е неоснователно искане за издаван на
обратен изпълнителен лист за сумите събрани в изпълнителното производство,
доколкото макар на основание чл. 118 ЗЗД
сумите събрани след изтичане на давността не представляват недължимо платено.
Моли се за постановяване на решение, с което да се отхвърли исковата претенция.
Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен
съд – Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се
иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите в размер на
1220,59 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
12.10.2011 г. до окончателното й изплащане; 304,88 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 28.08.2009 г. до 30.07.2010 г.; 264,01 лв. – мораторна лихва за
периода от 30.09.2009 г. до 30.07.2010 г., поради погасяването им по давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.12.2011 г. по ч.гр.д. № 816/2011 г. по описа на
Районен съд- Панагюрище
От
фактическа страна:
От представено по делото и прието като писмено
доказателство заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
което заявление е образувано ч.гр.д. № 816/2011г. по описа на Районен съд –
Панагюрище се установява, че процесните вземания се основават на договор за
потребителски кредит сключен между страните по делото на 03.09.2008г., който
кредит е следвало да бъде погасен в размер на 22 вноски, като поради заплащане
само на 11 от тях кредитът е станал предсрочно изискуем на 30.09.2009 г.
От приложената по копие от изпълнително дело №
20158820400382 по описа на ЧСИ Г.Т. се установява, че същото е образувано по
молба на ответника от 11.03.2015 г., с която на основание чл. 18 ЗЧСИ са
възложени на съдебния изпълнител всички действия. Към молбата е приложен
изпълнителен лист от 01.12.2011 г. издаден по ч.гр.д. № 816/2011 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, с който ищецът е осъден да заплати на ответника
процесните суми. Видно от материалите по изпълнителното дело са изпратени
запорни съобщения до „ЦКБ“ АД и до „Юробанк България“ АД. Видно от съобщение от
30.11.2018 г. изготвено от „Юробанк България“ АД към дата 29.11.2018 г. е
наложен запор върху банкова сметка ***. Видно от писмо изготвено от „ЦКБ“ АД от
05.12.2018 г., върху сметка, на която титуляр е ищецът е наложен запор, за
който запор е съобщено на длъжника - ищец Ч. на 17.01.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав от
правна страна намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца: изтичане на пет
годишен давностен срок за главното вземане, през който период давността не е
била прекъсвана или спирана, като за вземането за лихви този срок е три
годишен.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В
конкретния случай се иска да се приеме за установено недължимостта на сумата в размер на 1220,59 лв. главница,
чийто давностен срок е петгодишен (арг. чл. 110 ЗЗД), както и на сумата в
размер на 304,88 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.08.2009 г. до
30.07.2010 г., сумата в размер на 264,01- мораторна лихва за периода от 30.09.2009
г. до 02.09.2011г., чийто давностен срок е тригодишен на основание изричната
разпоредба на чл. 111 б „в“ ЗЗД, какъвто е и давностния срок на вземането за
законната лихва върху главницата.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай видно от данните по делото
вземането е станало изискуемо на 30.09.2009 г., поради което и петгодишния
давностен срок за вземането за главница, в случай, че същият не е прекъсван би
изтекъл на 30.09.2014г. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД с
предприемане на принудително изпълнение давността се прекъсва, като текстът на
чл. 117, ал. 1 ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Със задължителните разяснения дадени с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 ОСГТК,
ВКС е посочено кои действия на принудително изпълнения са от естеството да
прекъснат давността, а именно: искането да бъде приложен конкретен изпълнителен
способ прекъсва давността, посочен в молбата за образуване на изпълнителното
производство, като в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в
молбата може да е направено възлагане по см. на чл. 18 ЗЧСИ, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, но прекъсването е от дата на налагане на
способа, насочването на изпълнение чрез налагане на запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването
и извършването на продан. В цитираната точка на тълкувателното решение изрично
е посочено, че при прекъсване на давността, нова давност започва да тече от
предприемането на последното по време изпълнително действие.
Освен това в т.11 на цитираното тълкувателно
решение е прието, че давността не се прекъсва в производство, в което длъжникът
не участва, каквото е заповедното производство, тъй като длъжникът би могъл да
узнае за производството едва с връчване на поканата за доброволно изпълнение,
която покана се връчва в едно друго производство- това за принудително
изпълнение, а в случай, че се възрази по реда на чл. 414 ГПК, то се развива
едно исково производство, което на самостоятелно основание спира давността.
В конкретния случай от данните по делото първото
действие прекъсващо давността е извършено едва през 2018 г., много след като
давността за всички вземания е била изтекла. Това е така тъй като
изпълнителният лист е издаден на основание заповед за изпълнение на парично
задължени, в което производство длъжникът не е участвал (по делото не се
установи да е подадено възражение и да е образувано исково производство). Макар
изпълнителното дело да е образувано през 2015 г., то първото действие
прекъсващо давността – налагане на запор върху банкови сметки е извършено през
2018 г. Дори и да се приеме, че давността по отношение на главното вземане е
прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, която
съдържа възлагане по см. на чл. 18 ЗЧСИ, то тази молба е подадена на 11.03.2015
г., отново след изтичане на погасителната давност по отношение на главното
вземане, която давност изтича на 30.09.2014г. Тук е мястото да се посочи, че
императивната разпоредба на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него главни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла. В конкретния случай към 11.03.2015 г. давността за
главното вземане е била изтекла, същата е изтекла още на 30.09.2014 г., поради
което погасени по давност се явяват и произтичащите от главното вземане вземания
за лихви – възнаградителна и мораторна.
Ето защо, предявеният иск се явява изцяло основателен
и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е
неоснователно искането за издаване на обратен изпълнителен лист по делото. Това
е така, тъй като обратен изпълнителен лист се издава в изчерпателно уредени
случаи (чл. 282, ал. 2 от ГПК, чл. 309, ал. 2 от ГПК и чл. 422, ал. 3 от ГПК),
в които законодателят осигурява на длъжника облекчена защита, като при всички
тях е допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, респ. на заповед
за изпълнение, а впоследствие е установено с влязло в сила решение,
че изпълняемото право не съществува, което има за последица
прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.
При липса на някой от елементите от фактическия състав на
правото да се иска издаване на обратен изпълнителен лист и наличието на
твърдения за неоснователно разместване на блага вследствие на незаконосъобразно
провеждане на изпълнителния процес ищецът има право да предяви иск по чл. 55 от ЗЗД. В настоящия случай няма допуснато предварително изпълнение на решение по
чл. 422 от ГПК въз основа на невлязла в сила заповед за изпълнение (дори
напротив – против нея не е било подадено възражение и тя е породила правни
последици), което след това да е било отменено и искът да е отхвърлен, като за разлика от чл. 422, ал. 3
от ГПК, в случай на уважаване на иск по чл. 439 ГПК няма препращане към чл.
245, ал. 3 от ГПК, а самото решение има само установително действие,
но не и изпълнителна сила. Следователно в тази хипотеза не е предвидена
правна възможност за издаване на изпълнителен лист на длъжника
против взискателя за връщане на платените в изпълнителното
производство суми (така и Определение № 123 от 18.03.2019 г. по ч.гр.д. №
132/2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив).
По отношение на разноските:
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени по делото разноски в размер
на 593,74 лв., от които 93,74 лева – държавна такса и 500 лв. – възнаграждение
за един адвокат, доколкото същите са своевременно поискани като са представени
доказателства, че са реално сторени.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че П.И.Ч.
ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А Париж“ чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, бл. 14 сумата в
размер на 1220,59
лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2011 г. до
окончателното й изплащане; 304,88 лв. – възнаградителна лихва за периода от
28.08.2009 г. до 30.07.2010 г.; 264,01 лв. – мораторна лихва за периода от
30.09.2009 г. до 30.07.2010г., поради погасяването им по давност, за които суми
е издаден изпълнителен лист от
01.12.2011 г. по ч.гр.д. № 816/2011 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България ЕИК:*********
да заплати на П.И.Ч. ЕГН: ********** сумата в размер на 593,74 лв. – представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.И.Ч. ЕГН: ********** за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните
по изпълнителното дело суми.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: