№ 1529
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изток инвест 96“ ЕООД, гр. София срещу
Решение № 2120/29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 12525/2022 г. по описа на Районен
съд - Варна, L състав, с което е отхвърлен искът му против „Енерго – Про Продажби“ АД,
гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено между
страните, че ЕООД не дължи на ответното АД сумата от 1979.48 лева, представляваща ел.
енергия за обект, находящ се в *** за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. с абонатен №
*** и клиентски № ***, за която е издадено дебитно известие № **********/14.07.2021 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства. Прави се доказателствено искане, а именно приемане по
делото на КП № 5184415/26.10.2020 г. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се уважи изцяло предявения иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски. Въззивникът и въззиваемият правят възражение по чл.
1
78, ал. 5 от ГПК досежно размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Изток инвест 96“ ЕООД, гр.
София с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.
Варна за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 1979.48 лева,
представляваща ел. енергия за обект, находящ се в *** за периода от 01.06.2021 г. до
30.06.2021 г. с абонатен № *** и клиентски № ***, за която е издадено дебитно известие №
**********/14.07.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск
се обосновава с наличието на спор между страните относно дължемостта на сумата по
дебитно известие № **********/14.07.2021 г., която не е заплатена от абоната към
настоящия момент.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция е приета и допусната ССЕ, заключението по която съдът
цени като обективно и компетентно дадено и от коуто се установява, че е издадено дебитно
известие № **********/14.07.2021 г. от доставчика „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна
на получателя „Изток инвест 96“ ЕООД, гр. София за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021
г. в общ размер на 1239.94 лева с вкл. ДДС. Стойността на начислената ел. енергия за за
процесния период за обект с адрес: *** е на обща стойност 1979.48 лева без вкл. ДДС, но
тъй като е издадена междинна фактура за същия период, то от тязи стойност се приспада
данъчната основа в размер на 901.20 лева и се получава задължение за доплащане сумата в
размер на 1293.94 лева. Дължимо е плащане по междинната фактура и по дебитното
известие общо в размер на 2375.38 лева с вкл. ДДС, но размерът на настоящата претенция е
само по дебитното известие, което е издадено за сумата от 1239.94 лева с вкл. ДДС. По
2
междинната фактура и по дебитно известие № **********/14.07.2021 г. няма извършени
плащания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В тежест на въззиваемия - ответник е чрез главно и пълно доказване да установи
дължимостта на начислената сума по дебитно известие № **********/14.07.2021 г.
В тежест на ищеца – въззивник е да установи правопогасяващите си възражения.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е ищеца и той се явява клиент
на ответното дружество и потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ; както и че с АД са
били в договорни отношения за доставка на ел. енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Въз основа на това съдът приема, че въззивникът има задължението да заплаща
използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за
доставка на ел.енергия, за посочения обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на
потребление в ***.
Отделно, няма спор, че обектът на потребление на въззивното дружество е
присъединен към разпределителната мрежа, собственост на електроразпределителното
предприятие и следователно обектът се захранва чрез нея.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗС е движима вещ и един от
индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество
се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда
последователно и с разпоредбата на чл. 29, ал. 8 и на чл. 30, ал. 5 от Наредба № 6/2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи. В ал. 2 на чл. 120 от ЗЕ е предвидено, че
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и
на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / 2007 и
2013 г. /, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик
на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно,
от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй
3
като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно Решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. І г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ЗЕ във вр. с чл. 127 от ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от
Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа, визира
границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното
предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в местата, установени в
ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. При
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на
цената за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от
решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не може
да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос.
В конкретния случай обаче страните в т. 1 от допълнително споразумение № 1 към
договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № В16-
2630-В16-3278/18.05.2016 г., са уговорили, че присъединяването на обекта на потребителя
/праводател на ищеца/ към електроразпределителната мрежа е ТП 1118. Предвидено е още,
че присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане на следните
присъединителни съоръжения: 1. Монтаж на електромерно табло тип ТЕПО-1Т на
границата на собственост; 2. Полагане на нова кабелна линия НН от ТП 1118 до
електромерното табло; 3. Монтаж на средство за търговско измерване, необходимата
комутационна и предпазна апаратура. Видно е от изслушаната пред първоинстанционния
съд СТЕ, че по отношение на обекта на въззивника не е налице разлика в напрежението,
тъй като и подаваното и потребяваното е с ниско такова.
Средството за търговски измерване е монтирано в електромерното табло,
разположено на фасадата на ТП 1118, т.е. в точката на присъединяване към
електроразпределителната мрежа, поради което съдът преценява, че са спазени изискванията
на чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 120, ал.1 от ЗЕ.
4
Въпросът къде следва да е електромерното табло е уреден от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи. Според чл. 29, ал. 5
електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място,
определено от оператора на разпределителната мрежа. Конкретният случай се субсумира
под първата хипотеза /до границата на имота/, като е предоставено на усмотрението на
електроразпределителното дружество е къде ще монтира електромерното табло. Още повече,
че от разясненията на експерта по СТЕ, приета от ВРС, се установява, че по трасето от
електромера до обекта на ЕООД не са налице загуби. Ако има такива те са в самия
трафопост при преобразуване от средно в ниско напрежение, което не влияе при отчитането
на консумираната от ищеца ел. енергия.
Няма правна норма, която да изключва за ищеца нормативно установеното негово
задължение да заплаща на ответника консумираната и отчетената ел. енергия. Затова
начисляването на тази цена в дебитно известие № **********/14.07.2021 г. е извършено на
валидно правно основание, поради което и предявеният иск на „Изток инвест 96“ ЕООД, гр.
София против „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК се явява неоснователен.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че за разликата над сумата от
1293.94 лева по процесното дебитно известие до пълния размер на претенцията от 1979.48
лева искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е изначално неоснователен. Видно е от
самия документ, а и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
настоящата инстанция ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, че издадено дебитно известие № **********/14.07.2021 г. от
доставчика „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна на получателя „Изток инвест 96“
ЕООД, гр. София за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. е в общ размер на 1239.94 лева
с вкл. ДДС. Стойността на начислената ел. енергия за за процесния период за обект с адрес:
*** е на обща стойност 1979.48 лева без вкл. ДДС, но тъй като е издадена междинна
фактура за същия период, то от тази стойност се приспада данъчната основа в размер на
901.20 лева и се получава задължение за доплащане сумата в размер на 1293.94 лева. Т.е.
сумата от 901.20 лева се претендира от въззиваемото дружество по издадена междинна
фактура, която обаче не е въведена като основание на претенцията в настоящото
производство.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези на първоинстанционния съд, Решение
№ 2120/29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 12525/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
L състав, с което е отхвърлен искът му против „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено между страните, че
ЕООД не дължи на ответното АД сумата от 1979.48 лева, представляваща ел. енергия за
обект, находящ се в *** за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. с абонатен № *** и
клиентски № ***, за която е издадено дебитно известие № **********/14.07.2021 г. следва
да бъде потвърдено изцяло.
5
По въпроса за разноските: въззиваемото дружество „Електроразпределение Север“
АД е отправило искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на
направените по делото разноски, такива следва да му се присъдят, като „Изток инвест 96“
ЕООД, гр. София следва да бъде осъдено да заплати сумата от 442.27 лева с вкл. ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие, фактура и електронно платежно нареждане /листи 79 - 81/ и
намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на въззивника за
прекомерност се явява основателно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към
момента на заплащането му, е в размер на 368.56 лева или 442.27 лева с вкл. ДДС, като
производството пред настоящата инстанция не се характеризира с фактическа и правна
сложност предвид броя на проведените съдебни заседания /само две/ и извършените
процесуални действия по събиране на доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2120/29.06.2022 г., постановено по гр.д.№
12525/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, L състав.
ОСЪЖДА „Изток инвест 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, с управител О.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет - П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумата от 442.27 /четиристотин четиридесет
и два лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6