РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 155/26.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1348 по описа на съда за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на С.М.П.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Р.А., с посочен адрес ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0367-000193 от
05.11.2020г. на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на
МВР, Пазарджик с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство – товарен автомобил „Нисан Навара“ с
рег. № РА3137КМ, за срок от шест месеца, като са отнети два броя регистрационни
табели с рег. № РА3137КМ.
3. Жалбоподателя счита оспорената заповед за незаконосъобразна,
като постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта
на закона.
Поддържа
се, че до Началника на РУ Велинград е била депозирана молба, с която е уведомен,
че К.Д.К., на 04.11.2020г., под въздействие на алкохол, противозаконно е отнел
автомобила на П., поради това, че той е забравил чантичка с телефонен апарат,
ключове на автомобила, портфейл с документи и пари. В този контекст се сочи, че
от обстоятелствената част на процесната заповед не става ясно, по какъв начин
това Келчев е предприел действия по управление на процесния автомобил и дали това
обстоятелство е извършено със знанието или пък разрешението на П..
Иска
се оспорената заповед да бъде изцяло отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
4. Началник Районно
управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по
делото писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Поддържа се, че
процесната заповед е издадена от материално компетентен орган, въз основана на
точно установени факти, като не са допуснати нарушения на административно
производствените правила.
Иска се оспорването да
бъде отхвърлено.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесната заповед, на 04.11.2020г., около 05:00, в
гр. Велинград, на ул. „Патриарх Евтимий“, е констатирано, че К.Д.К. управлява
товарен автомобил „Нисан Навара“ с рег. № РА3137КМ, без
да притежава свидетелство за управление на МПС. Автомобила е собственост на С.М.П..
Не е посочена нарушената материално правно
разпоредба.
7. При проверката е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия сер. GA№ 299631 от 04.11.2020г.,
от Христо Гончев, на мл. автоконтрольор
в РУ Велинград при ОДМВР, Пазарджик. В същия е посочено, че К.Д.К., като
неправоспособен водач, на 04.11.2020г.,
около 05:00, в гр. Велинград, на ул. „Патриарх Евтимий“, управлява МПС „Нисан
Навара“ с рег. № РА3137КМ, като в момента на проверката не представя
свидетелство за управление на МПС, а при проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+“ с фабр. № ARBA 0096 е отчетена
концентрация от 2,5 ‰ алкохол.
Деянията са квалифицирани
като нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
8. По
административната преписка са приложени Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на
Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени
длъжности, включително и Началник Районно управление при ОД на МВР, Пазарджик,
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т.
6 и т.7 от ЗДвП.
9. Представени са също така
Справки за нарушител/водач С.П. и Красимир Келчев от които е видно, че по
отношение на П., за периода след издаване на свидетелство за правоуправление
21.07.2009г. са издадени шест наказателни постановление ; шест електронни фиша
и са били наложени три принудителни административни мерки, включително
процесната. От втората справка е видно, че
на Келчев не е издавано свидетелство за управление на МПС.
В хода на съдебното
производство се представиха Протокол за разпит на обвиняем от 12.11.2020г. по
бързо производство № 367/ЗМ541/2020г. по описа на РУ Велинград, според който,
Келчев е заявил, че на 04.11.2020г., е бил в заведение с П., който си тръгнал,
но забравил чантичка с документи, ключовете от автомобил „Нисан“ и документи.
По-късно Келчев взел ключовете и документите, качил се на автомобила и потеглил
за Велинград. Представено е копие от Протокол за предявяване на разследване от
12.11.2020г. по същото бързо производство и
Протокол за разпит на свидетел от 05.11.2020г. по бързо производство №
367/ЗМ541/2020г., според който П. е заявил, че след като са били заедно с
Келчев на заведение, той си е тръгнал след като е употребил алкохол и забравил
в заведението документите и ключа на колата. Заявил е, че не е предоставял на
Келчев автомобила, нито му е давал ключовете за същия, защото знаел, че Келчев
няма свидетелство за управление на МПС.
10. В хода на
съдебното производство, като свидетели са разпитани К.Д.К. и Митко Ангов П.(баща
на жалбоподателя).
Келчев твърди, че на 04.11.2020 г. е бил в
заведение, в което бил и С.П., но на отделна маса. П. си тръгнал, но на масата
си забравил документите, книжката и ключовете за колата. Келчев взел
документите и ключовете, запалил колата и тръгнал към Велинград, но полицаите
го хванали и бил осъден в съда. Келчев върнал свидетелството за управление П.
след като приключило съдебното дело в хода на което бил осъден с влязла в сила присъда за шофирането
в пияно състояние.
Във въпросната вечер, след като взел документите,
той взел и колата на С.П. без да го питам, запалил я и тръгнал на казино, след
което бил спрян от полицаите.
Свидетеля Митко П. твърди, че процесният автомобил е собствен на сина му,
но го ползвал той. Твърди, че синът му има навик, като пийне алкохол да не управлява
автомобила и затова си е оставил документите. Митко П., чак на другия ден
разбрал какво е станало. Синът му се прибрал късно вечерта. Не го видял кога
точно се е прибрал. На 4-ти видял, че колата я няма и го попитал и тогава
разбрали, че колата е взета и е в полицията и са задържали момчето което я е
взело. В полицията била чантичката му с книжката, документи и телефон и
полицаите ги върнали с протокол. Казали, че Красимир Келчев е карал автомобила
и са го хванали полицаите. Тогава върнали и ключовете на колата. Колата била в
полицията в гр. Велинград и той от там я прибрал с автовоз, защото нямала
табели.
IV. За правото:
11. Според приложимата
към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година
12. Описаните факти и
обстоятелствата при които са проявени, не са спорни между страните. Те са
възведени в прежде цитираната правна норма, като фактически състав,
проявлението на който основава приложението на процесната принудителна
административна мярка.
Представената Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик сочи, че мярката
е наложена от снабден с правомощията за това орган на изпълнителната власт.
13. С оглед конкретиката
на текущият казус обаче, трябва да се съобрази още следното :
Според общата норма
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки.
Очевидно, въпросните
мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение,
било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят,
деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за
настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат
за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че
тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания,
макар и да са форма на административна принуда.
Ето защо, за разлика
от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е
наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр.
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност),
действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо
единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване
и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
14. В случая няма
съмнение и спор, че на 04.11.2020г., С.П. е оставил собственият си автомобил
пред заведението в което е бил и си е тръгнал без него за в къщи. Несъмнено е
също така, че Красимир Келчев се е възползвал от обстоятелството, че П. е
забравил документите и ключа от автомобила, взел е същият и го е управлявал,
без знанието на П., до момента в който е бил спрян за проверка от служители на
РУ Велинград. Казано с други думи, жалбоподателя не е подбудител, нито помагач
или укривател, нито пък допустител на процесното административно нарушение по
смисъла на чл. 10 от ЗАНН и съответно не носи административно наказателна
отговорност за неговото извършване. Независимо от това обаче, той е адресат на
процесната административна принуда, която очевидно засяга в твърде радикална
степен права и правно защитимите му интереси,
свързани с необходимостта, той и семейството му да ползват автомобила.
Както се посочи,
спрямо нарушителя Келчев е осъществена наказателна отговорност, като е осъден
за извършеното от него деяние.
15. При това
положение, ограничаването на правната сфера на жалбоподателя посредством
лишаването му от възможността да ползва собствения си автомобил за период от
шест месеца е твърде радикална мярка спрямо проявената от П. небрежност по
отношение на съхраняването на документите и ключовете от процесния автомобил. Казано
с други думи, налагането на процесната административна принуда е в нарушение на
принципа за „съразмерност“, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
16. На следващо място, постановената с процесната заповед административна
принуда е прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В тази
насока, цитираният вече правен принцип „съразмерност“, преценен в контекста на
твърде радикалното засягане на правата на отделния правен субект, които
принудителната административна мярка има за последица, очевидна налага не само
да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането на
конкретни съображения които го обосновават. В този аспект, следва да бъде
разбирано изричното указание на прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка да бъде налагана с мотивирана заповед от
ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него
длъжностно лице.
Непосочването на
мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст,
което лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие
с целта на закона по аргумент на чл. 146, т.5 от АПК. След като законодателят е
предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то
административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е
счел, че следва да бъде определен не друг, а точно шест месечен срок,
независимо от това, че в случая това е минимално установения срок за приложение
на принудата.
Доколкото наложилият
мярката орган не е сторил това, Съдът не би могъл да прецени дали той е
упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на индивидуалните
административни актове. В този смисъл, макар и във връзка с приложението на
друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. №
1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. №
14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№
11179/2009г.
17. Крайният
извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при
неточно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на
административно производствените правила, налагащи неговата отмяна.
V. За разноските
:
18.
Констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, предполага на жалбоподателя
да се присъдят сторените разноски по производството. Те съобразно представения
списък, се констатираха в размер на 310,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0367-000193 от 05.11.2020г. на Началник Районно
управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, спрямо С.М.П.,
ЕГН: **********,***, е наложена административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство – товарен автомобил „Нисан Навара“ с
рег. № РА3137КМ, за срок от шест месеца, като са отнети два броя регистрационни
табели с рег. № РА3137КМ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, да
заплати на С.М.П., ЕГН: **********,***, сумата от 310,00лв.(триста и десет
лева), представляващи извършени от последния разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Административен съдия :/п/