РЕШЕНИЕ
№257/13.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и седми януари Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5377 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.2.“ ЕООД представлявано от управителя
си Г.Х.Л., против Наказателно
постановление № 03-011979 / 11.09.2019г. на изпълняващият длъжността Директор
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Г.2.“ ЕООД, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ.
С
жалбата се твърди, че постановлението е издадено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, и се иска неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно .
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление в цялост.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
06.08.2019г. по повод постъпила
жалба в Д „ИТ”-Варна била извършена проверка в хотел „ Дина Палас“
, намиращ се в кк “Златни пясъци“ и стопанисван от „ Г.2.“
ЕООД.В последствие, на 22, 26 и 27.08.2019г. била извършена и документална
проверка.При нея св.П.М. установила, че в хотела на длъжност „рецепционист“ бил назначен И.К..Същевременно станало ясно,
че в обекта със заповед № 2 /16.05.2019г., било въведено сумирано изчисляване
на работното време с период на отчитане един месец.За рецепция работата била
организирана в две смени-първа от 08.00ч. до 20.00ч. и втора – от 20.00ч. до
08.00ч. със съответните плаващи почивки за хранене и физиологични нужди.Според
представеният график за работа през
м.август 2019г. за И. К. сборът от работните часове по графика
бил в размер на 247 часа, а установената норма за м. август 2019г. била от 176
часа.Всичко установено при проверката
св. М. описала в протокол № ПР 1925906/30.08.2019г., с който били дадени и
съответните предписания.
На 02.09.2019г. , след надлежно
връчена покана, св. М. съставила против „ Г.2.“ ЕООД акт за
установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател, при въведено
сумирано изчисляване на работното време,
е изготвил график за м.август 2019г. така че за И.К., изпълняващ
длъжността „рецепционист“ , сборът от работните
часове по графика да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време за м.август 2019г., която е 176 часа, а за работника са били заложени 247 часа при работни смени от
08.00ч. до 20.00ч. и от 20.00ч. до 08.00ч.
Било прието, че нарушението е такова по чл. 9“а“ ал.3 вр. чл.9 „б“ ал.1
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и че е извършено на 01.08.2019г.След
съставяне на акта били предприети действия по връчването му, като това било
сторено по пощата с обратна разписка. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 011979 / 11.09.2019г. , с което изцяло възприел описаните в него фактически констатации,
както и правната квалификация на нарушението
по чл. 9“а“ ал.3 вр. чл.9 „б“ ал.1 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските За него, на
основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ на
„Г.2.“ ЕООД била наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000
лв.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. П.М. – актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се
установи, че нарушението е било установено в хода на извършената проверка и
по представени от работодателя
документи.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните доказателства по делото, както и въз основа на писмените доказателства
по административно-наказателната преписка ,
приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 03-011979 /
11.09.2019г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността
Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна ,
съгласно Заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор
на ИА”Главна инспекция по труда”.
В
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Актът е съставен в предвидените в чл.34 ал.1
от ЗАНН срокове. Видно от съдържанието
на приложените по преписката писмо и обратна разписка, той е бил връчен на
адреса на управление на дружеството.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, както и в
едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН ,
считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.,
съдържа пълно описание на нарушението,
датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере какво
е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не
е било нарушено по никакъв начин, като е реализирано в цялост чрез депозиране
на жалба до въззивната инстанция.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения , в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма.От показанията на св. М. ,
както и от писмените
доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин се установява, че в
проверения обект със Заповед № 2/16.05.2019г. е въведено сумирано изчисляване
на работното време.То е било регламентирано и в Правилника за вътрешния трудов
ред, копие от който е приложен по преписката.От тези писмени доказателства,
както и от приложения график за м.август 2019г., по безспорен начин се
установява, че И. К., който е бил назначен на работа като „ рецепционист“,
е следвало да полага труд на две смени- първа от 08.00ч. до 20.00ч. и втора от
20.00ч. до 08.00ч. с почивен ден след това. Разпоредбата на чл.9 „а“ ал.3 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че поименните
графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника
за периода, за който е установено сумирано изчисляване, не трябва да е
по-голяма от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9
„б“ от наредбата. В чл.9 „б“ ал.1 е регламентирано, че нормата за
продължителност на работното време се
определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода
на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор.При съпоставка между тези правни норми и
съставения график за работа за м.август 2019г. за И.К. се установява, че същият
е следвало да изработи 247 часа при норма от 176 часа. Поради това съдът приема за безспорно установено, че от страна
на работодателя е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение.
Правилно наказващият орган е
приел, че в случая отношенията
между работника и „ Г. 2.”
ЕООД са между „ работник” и
„работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, тъй като
това нарушение не би могло да бъде отстранено. С оглед
на неговите обективни характеристики
пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно
е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е
предвидена санкция за работодател, който наруши правилата на трудовото законодателство.
При определяне на размера на
наложената „Имуществена санкция ”
наказващият орган обаче не се е
съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН , а именно че
нарушението е извършено за първи път.Действително, в Д „ИТ” е постъпила жалба с
оплаквания относно продължителността на работното време, но това не е
достатъчно да се приеме, че нарушението е извършвано системно. Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложената „ имуществена
санкция” от 2 000лв. в минималния предвиден размер от
1 500лв. Това наказание е съответно
на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-011979 / 11.09.2019г. на изпълняващият
длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „Г.2.“ ЕООД, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2
000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция”
от2 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: