МОТИВИ към ПРИСЪДА № 47 от 03.12.2014г.,
постановена по НОХД № 130/ 2014г. по описа на KРС
Айтоска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението
на Л.Д.Н. с ЕГН ********** за това, че на 11.11.2007г. около 10.00часа
на третокласен път № 208 на около 200м от разклон с.Вишна, Бургаска област,
чрез нанасяне на удар с юмрук по устата на Д.Ф.М. ***, причинил на същия средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на корените на 1 и 2 долни десни зъби
и 2 долен ляв и 3 горен десен зъби, счупване на алвеоларния гребен в областта
на 2 и 3 долни десни зъби, луксация (разклащане ) на
1 и 2 долни леви зъби, 1, 2, 3, 4, 5 и 6 долни десни зъби, 2,3 и 4 горни десни
зъби, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето във фазата на
отхапването- престъпление по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата,
че по делото не се доказва подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние, а
такова по чл. 132,ал.1 НК, а именно средна телесна повреда, която обаче е
извършена от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия. Предвид на това и с оглед предвидения в санкцията на тази норма
размер на наказание, то подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорно,
като му бъде наложено административно наказание „глоба” в минимален размер.
Съображенията за налагане на минимално по размер наказание, представителят на
държавното обвинение черпи от чистото съдебно минало на подсъдимия Н., от
съдействието, което е оказал на разследващите органи, както и от факта, че
подсъдимият е осъзнал постъпката си.
Повереникът на частния обвинител и граждански
ищец Д.М. пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен, като бъде уважен и предявеният граждански иск. Тезата на повереника
се насочена в две насоки: от една страна се твърди, че ако деянието на
подсъдимия Н. е осъществено при условията на неизбежна отбрана, то е налице
превишаване на пределите за това. От друга страна се сочи, че по делото не са
налице доказателства, първо, че подсъдимият е действал в състояние на силно
раздразнение, и второ, че ако все пак се касае за такова състояние, то не е
причинено от пострадалия по описания в разпоредбата на чл. 132,ал.1 НК начин.
По отношение на предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде
уважен като доказан както по основание, така и по размер, като при определяне
на последния съдът се ръководи от принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД.
Защитникът на подсъдимия Н. изгражда фактическа
обстановка по делото, въз основа на приетите от него за доказани обстоятелства,
и пледира, че се касае за причинена телесна повреда при условията на неизбежна
отбрана. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата за извършено
непосредствено противоправно нападение срещу
подсъдимия. Предвид обстоятелството, че
в този случая деянието на подсъдимия не е общественоопасно,
счита, че предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен.
ПО ФАКТИТЕ :
Подсъдимият Л.Д.Н. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, треньор, с постоянен адрес гр.Поморие, ул. ”Черковна” №5,
понастоящем в Р.Туркменистан, с ЕГН **********.
На 11.11.2007г. свидетелите Д.М., Айше
М., А.М., Ю.М. *** за с.Дъскотна, връщайки се от
сватба. По пътя св. Ю.М., който управлява лекия автомобил, спира, за да качи
св.М.О., който е употребил значително количество алкохол. В автомобила св.О.
заспива. По същия път, но в обратна посока,
с пълен товарен автомобил ДАФ се движи св.Т.. В близост до железен мост,
в завой, двете моторни превозни средства се срещат, като поради стеснения пътен
участък, товарният автомобил, управляван от св.Т., навлиза частично в лентата
за движение на лекия автомобил и поврежда огледалото му за задно виждане.
Подразнен от така създалата се ситуация, св.Ю.М. прави рязък обратен завой пред
л.а. „Пежо”, управляван от подсъдимия Н., и тръгва след товарния автомобил. Изпреварва
два други автомобила и след няколко опита успява да изпревари и товарния
автомобил, след което рязко спира. Предвид необичайното поведение на водача и
тонажа на автомобила, който управлява, св. Т. не успява да спре навреме и удря
отзад лекия автомобил ВАЗ с петимата пътници вътре. От удара св. О. се събужда.
Всички, пътуващия в лекия автомобил, излизат. Излиза и св.Т., който се отправя
към тях с думите:”Какво правите, нормални ли сте, самоубийци ли сте, какви
сте?”. По това време подс.Н. стига до мястото на
инцидента и спира управлявания от него лек автомобил. Отива при свидетелите с
думите, че е свидетел на катастрофата и ще свидетелства. В този момент св.Д.М.,
Ю.М., А.М. и Айше М. се нахвърлят върху св.Т.. Една
от жените го държи за ръката и го захапва за лявата гърда, а другата жена го
държи за ръката и го хапе по нея. Св. Т. пада на земята. Подс.
Н. се отправя към тях и отдръпва св.Д.М. и Ю.М. от св.Т., при което също е
съборен на земята, удрян и ритан от мъжете. Изправяйки се, след като част от
хората са отдръпнати от него, св.Т. вижда как подс. Н.,
също опитвайки се да се изправи, е държан от св.Д.М., а св.Ю.М. го удря от
страни по главата. Опитвайки се да се освободи подс.Н.
нанася един удар по лицето на св.Д.М.. В този момент св.А.М. възпроизвежда
изстрел във въздуха с притежавано от нея огнестрелно оръжие.
По това време по пътя, прибирайки се от гр.Варна, се
движи и св. Д.А., който тогава е служител в МВР. Виждайки биещите се на пътя
хора, той слиза от автомобила и се отправя към тях с думите, че е полицейски
служител и ги разделя на две групи. Вижда оръжието в ръцете на св.А.М. и иска
от нея да му покаже документите за него. От документите св.А. установява, че
пистолетът е газов. На място констатира
и присъствието на друг човек, който не е от „тези две групи” (св.А., л.120 от
делото). Свидетелят констатира още, че лицето на св.Т. е окървавено.
След пристигането на св. А. и потушаването на конфликта
св.Т. установява, че му липсва чантичка с пари, която той носи закопчана на
кръста си. Изпада в силно притеснение, тъй като носи в себе си голяма сума,
нужна му за закупуването на автомобил от чужбина. Започва да обикаля около
колите и да я търси. През това време двете жени седят вътре в колата. Св.А.
казва на присъстващите, че ще дойде полиция и ще се направи обиск на всеки
един. Малко преди тяхното пристигане св.Т. намира чантичката с парите под
предната дясна гума на л.а. „ВАЗ”.
Пристигналите на място служители на МВР съставят протокол
за ПТП и съветват подсъдимия Н. и св.Т. да посетят съдебен лекар, който да ги
освидетелства.
Още същия ден двамата посещават такъв в гр.Варна, който
лекар установява, че св.Т. е получил червеникаво кръвонасядане
с размери 3см/5-7мм, разположено косо отгоре надалу и
отляво надясно. В областта на лявата скула, лявото слепоочие има синкаво кръвонасядане с диаметър 5 см. По страничната
повърхност на дясната предмишница се установява
окръглено червеникаво ожулване с диаметър 3.5см. Кожата в тази област е червникаво кръвонаседнала, оточна и
болезнена при допир.По предната лява повърхност на гръдния кош в областта на
мамилата се установява кръвонасядания с кръгла
форма и дълбоки червеникави ожулвания.
Съдебният медик установява, че подс.Н. в областта на
носа има цепковидна рана, която към момента на
прегледа кърви. По горната устна лигавица има кръвонасядане
с размери2.5/3см и рана с неправилана форма.По
долната устна лигавица се установява оток и кръвонасядане,
подвижност на първи и втори долни предни резци. В областта на залавното място на висулката на дясното ухо установява рана
с цепковидна форма с дължина 10-13мм, която кърви при
прегледа. По дясната буза личи дълбоко червеникаво ожулване с диаметър 1.5см.
От назначената съдебномедицинска експертиза се
установява, че при така описания инцидент св. Д.М. е получил счупване на корените на 1 и 2
долни десни зъби и 2 долен ляв и 3 горен десен зъби, счупване на алвеоларния
гребен в областта на 2 и 3 долни десни зъби, луксация
(разклащане ) на 1 и 2 долни леви зъби, 1, 2, 3, 4, 5 и 6 долни десни зъби, 2,3
и 4 горни десни зъби, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
във фазата на отхапването.
От назначената и
изслушаната в настоящото съдебно произвдосвто съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че по време на извършване на инкриминираното деяние у
подс.Н. се констатират данни за краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, дължащо се на психично заболяване
и/или умствена недоразвитост, поведението му е било нормално психологично мотивирано, т.е. той е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си и е бил психично здрав. Вещите лица дават становище, че по всяка вероятност подс.Н., ставайки свидетел на екстремална ситуация, се е
намирал в състояние, подвластно на богат емоционален заряд. Последващата
конфликтна ситуация, при която се е почувствал унизен и безпомощен, води до
ескалиране на емоционалното напрежение и вече придобива характеристиката на
разгърнал се физиологичен афект.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
При анализа на доказателствените средства съдът намира следното:
По отношение на обясненията на
подсъдимия Л.Н.: Обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и
доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат
проверени. За съда възниква задължението да ги прецени внимателно и
задълбочено, успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите
доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на
обясненията.
Обясненията на подсъдимия Н.,
които той дава както на досъдебното производство,
така и пред два различни състава на Районен съд Айтос, и които настоящия
съдебен състав приобщи по делото по реда на чл. 279,ал.1,т.4 и ал.2 НПК, са
подробни, последователни, непротиворечиви сами по себе си, но също така и изцяло
кореспондират с показанията на св.Т..
Досежно развоя на събитията от
пристигането на подс.Н. до намесата на св.А. съдът
кредитира както обясненията на подс.Н., така и
показанията на посочения свидетел. Св.Т. е единственият свидетел, пряк участник
в развитията, който е незаинтересован от изхода на спора (срещу него няма
повдигнато обвинение) и не се намира в родствена връзка с някоя от страните.
Наличните по делото данни говорят единствено за познанство между него и подс.Н., а не за близки, приятелски отношения. Съдът не
кредитира показанията на четиримата свидетели М., тъй като същите са
противоречиви както сами по себе си, така и помежду си.
Досежно показанията на св.Д.М.: Съдът не
кредитира неговите показания относно твърдението му, че като започнал скандала-„дърпане
и блъскане”(л.65 от делото), той се изтеглил малко настрани по нужда, а на
връщане подс.Н. го ударил и той изпадал в
безсъзнание. Ако се приемат за верни показанията на св.Д.М., то тогава следва
да се приеме, че този свидетел не би могъл да има каквито и да е възприятия за
случващото се след това (след удара). Но
в своя разпит св.Дж. М. описва инцидента и събития,
за които не би следвало да е наблюдавал.нещо повече в своя разпит той казва:
„бият се със сина, жената и дъщерята” , „В тъмното не се виждаше кой кого
удряше”. Според решаващият състав има съществена разлика между „бутане и
дърпане” и бой, за който твърди, че се случил по-късно. Също така свидетелят
посочва, че след удара „изплюх два зъба и може и скандал да съм направил”, като по този начин се стига до
неяснота след удара в безсъзнание ли е изпаднал или е направил скандал.
На второ място в тази част неговите показания
са житейски нелогични, тъй като, ако св.Д.М. като мъж и глава на семейство е
възприел бой между двама мъже и неговото семейство (две жени и млад мъж), то
той не би ги оставил сами и спокойно да пресече пътя, за да облекчи
физиологичните си нужди. Нещо повече, ако обстановката е толкова спокойна,
както твърди свидетелят, то тогава остава открит въпросът защо дъщеря му стреля
с пистолет - „един или два пъти” (л.66 от делото), тъй като според показанията
му едва след стрелбата ситуацията ескалира. И не на
последно място никой от присъстващите подкрепя тезата му да е напускал мястото
на инцидента.
Досежно показанията на св.Ю.М., А.М. и Айше М.: Съдът намери, че между показанията на посочените
трима свидетели съществуват съществени различия относно едни и същи факти,
поради което не следва да ги кредитира.Така например св.Ю.М. посочова, че св.Т. е хванал майка му за косата, бутал я и я
е дърпал. Той се е насочил към нея, за да я защити, избутал св.Т. и двамата с
него падат на земята, т.е. до този момент св.Тарловския
не я е бил и двамата са стояли прави. Св. А.М. и Айше
М. твърдят обаче, че св.Т. е удрял, при това неколкоратно,
св.Айше М., докато и двамата са били на земята. Св. А.М.
обаче не си спомня какво е правил брат й след като вижда как св.Т. я напада,т.е.
извежда се извод, че той не е опитвал да й помага. Съдът не кредитира
показанията на А. и Айше М. и в частта, в която
твърдят, че подс.Н. е удрял няколко пъти св.Д.М. с
юмруци по лицето. Досежно св.Айше
М. следва да се посочи, че според нейните показанията това се случва по време,
през което тя е налагана с удари от св.Т.. Показанията на св.А.М. в тази част
съдът не кредитира, тъй като са нелогични и непротиворечиви.Свидетелката
твърди, че подс.Н. е ударил баща й, който е паднал на
земята, а подсъдимият е продължил да го удря с юмруци,а тя през цялото това
време го е молела да спре. Св.Ю.М., който се намира само на няколко метра от нея
обаче не е възприел този факт- нито, че подс.Н. е
стоял над падналия свидетел и го е удрял, нито молбите на сестра си. Св.Ю.М.
твърди, че той е този, който е избутал шофьора на лекия автомобил-подсъдимия.
Според св.А.М. нейният изстрел пък е причината подс.Н.
да преустанови нападението си-„В момента, в който стрелях, ръката на Н. остана
във въздуха”. А техните пък показания са в противоречие на показанията на св.Д.М.,
който твърди, че никой от семейството му не е направил опит да отстрани подс.Н. от него.
Не на
последно място следва да се посочи, че показанията на тези четирима свидетели
(семейство М.) не следва да се обсъждат изолирано от останалите гласни и
писмени доказателства по делото. Ако това се направи остава без отговор въпросът
кога и по какъв начин св.Т. и подс.Н. получават
описаните в двете съдебномедицински удостоверения наранявания. Нито един от
тези четирима свидетели не посочва някой от тях да е ударил св.Т. или
подсъдимия. Същевременно не може да се приеме, че нараняванията и на двамата са
получени на друго място и по друго време, тъй като св.А., който пристига по
време на инцидента, вижда, че свидетелят
Т. е с окървавено лице,т.е. потвърждава се изводът, че той е пострадал именно в
този инцидент, което пък от своя страна говори за достоверност на показанията
на св.Т..
Досежно показанията
на св. М.О.: Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите не
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства. Единственото, за
което всички участници са категорични е, че св.О. не е участвал в сбиването и
не се е опитвал да ги разтърве. Техните показания и обяснения се потвърждават и
от показанията на св.А., който посочва, че е заварил трети човек, който не е
бил от присъстващите две групи от хора. Още повече, че както и сам свидетелят О. посочва по това време той е под въздействие
на алкохола, който е консумирал по-рано, и е спял непосредствено преди удара
между двата автомобила. Т.е. логично е в състоянието което е бил ( алкохолно
опиване и сънен), да не е могъл да
предприеме адекватна реакция, още повече, че конфликтът възниква за
броени минути. Нито един от свидетелите не твърди, че е имало момент преди
пристигането на св.А., в който двете групи от хора да са били усмирени, да са
спрели да се бият, след което подс.Н. да възобнови
побоя като удря св.Д.М..
За установяване на
фактите по делото съдът кредитира и издадените от д-р Михова съдебномедицински
удостоверения № 852/11.11.2007г. и №853/11.11.2007г.,
заключение по СМЕ и по СПЕ, справка за съдимост.
ПО ПРАВОТО :
При обсъждане и решаване на
въпросите по чл. 301,ал.1 НПК и в частност има ли извършено
престъпно деяние по
чл. 129, ал.2 вр.1 от НК и извършено ли е то от
подсъдимия Л.Н., съдът намира, че деянието, за което
подсъдимият е предаден на съд, не
е общественоопасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана
по
смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. За да достигне до този извод съдът съобрази
от една страна факта, че именно свидетелят Д.М., заедно с Ю.М., А.М. и Айше М., е този, който първи е инициирал нападение спрямо
св.Т. и това нападение по своята същност е непосредствено и противоправно.
След намеса от страна на подсъдимия с цел да
помогне на св.Т., подсъдимият е бил нападнат от двамата мъже-св.Д.М. и Ю.М., съборен
на земята и удрян. По делото няма данни до този момент подс.Н.
да е нанесъл какъвто и да удар спрямо нападателите си. При опита си да се
изправи, за да се отскубне от тях (отново без да посяга да удари), подс.Н. е бил задържан от пострадалия св.Д.М. като по този
начин е дал възможност на св.Ю.М. да продължи да му нанася свободно удари. Т.е.
спрямо подс.Н. към този момент е налице
нападение-непосредствено и противоправно, и подс.Н. е имал дадена му от закона възможност да се защити.
От друга страна нанесените от подсъдимия вреди на пострадалия са в рамките на
необходимите предели.
В т.2 от Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС (за краткост П №12/73 Пл.) е посочено, че нападението следва да се разбира като
едно или няколко действия, които пряко и непосредствено
застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните
права на гражданите. Изхождайки от тази дефиниция, нанасяйки удари по тялото на подсъдимия, пострадалият
е извършил нападение спрямо него, с което уврежда личността му. Нападението е непосредствено, тъй като в
случая е започнало самото увреждане на правата на
подсъдимия и не е приключило, тъй като пострадалият не е обективирал намерението си да прекрати действията си.Дори напротив
опитал се е да попречи на опитите на подс.Н. да се
изправи, като го е задържал и е позволил на друг да продължи да му нанася
удари. Нападението е и противоправно, тъй като това
деяние-нанасянето на удар на друг човек, е забранено от действащото право и съставлява
състав на престъпление по смисъла на НК.
Именно поради изложеното съдът
приема, че поведението на подсъдимия е обусловено от обективно съществуваща опасност, предизвикана от реално нападение. Причиненото от подсъдимия на
пострадалия увреждане допринася за отблъскването
на нападението и представлява елемент от защитата на
застрашените от последния интереси.
Приемането на действията на подсъдимия
като защитно средство спрямо поведението на пострадалия обаче поражда необходимостта
да се отговори и на въпроса
е ли е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Легалната дефиниция на това понятие- превишаване пределите на неизбежната
отбрана, се съдържа в чл. 12,ал.2 от НК, според който
превишаване на тези предели има,
когато защитата явно не съответства
на характера и опасността на нападението.
В т.6 и т.7 от П №12/73 Пл. е прието, че защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само
когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие,
ако то не
е явно. А посоченото съответствието се определя
от съвкупността на всички обстоятелства,
отнасящи се до силата и интензивността
на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашава нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на
нападателите и отбраняващите
се, мястото и времето на нападението
и др. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение.
Казаното по-горе, отнесено към
спецификата на настоящия казус, води до извода, че в случая изобщо не е налице несъответствие между защитата и характера и опасността на нападението.
Това е така, тъй като подсъдимият е бил нападнат от двама мъже и удрян, при което са
му причинени множество наранявания, а подсъдимият се е защитил като е нанесъл един-единствен
удар, но в областта на устата, от който удар последвала загуба и наранявания на
няколко зъба. В защита на горното е и изложеното в т.7 от цитираното
постановление становище, че разбирането, че нападнатият
може да се
отбранява само по начина и със
средствата, съразмерни на начина и средствата
на нападение е погрешно. Това в повечето случаи е невъзможно и води
до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Поради това е направен изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни
средства и начини за отбрана. В процесния
случай по-тежките поражения, които подс.Н. е нанесъл,
в сравнение с получените от него, се дължат не на използваните по-интензивни
средства и начини за отбрана, а на факта, че като човек, занимаващ се със
спортна дейност, той е бил в по-добра физическа форма.
Настощият съдебен състав не споделя тезата,
изложена от повереника на частния обвинител, че деянието на подс.Н.
се откроява с по-голяма степен на обществена опасност, тъй като е извършено от
спортист. Първо видно от неговите обяснения, дадени при първото разглеждане на
делото в съда подс.Н. се занимава с ветроходство,
мотоциклетизъм и уиндсърф,т.е. това не са спортове, който са отличават с
агресивност или даващи подоготвка при нападение,
което по-никакъв начин не откроява подсъдимия като човек с по-висока степен на
обществена опасност. Това, че е в по-добра физическа форма от двамата
свидетели, в оглед на казаното по-горе, не го задължава при избора си на защита
да удря с по-малка сила или на други места по тялото. Още повече, че в случая подс.Н. се защитава от нападение, инициирано от двама души.
Следва да се посочи също така, че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, според решаващия състав,
по никакъв начин не може да се изведе тезата, че подс.Н.
с действията си е целял да раздава справедливост. Ако е целял това, то е
следвало ударите да бъдат много повече от един, а с това и травмите по
свидетеля М.. Този извод не се променя и от казаното от подс.Н.-
„ударих го, защото не съм брашнен чувал да ме въргалят някакви си по пътя”.
Казаното от подс.Н. следва да се тълкува във връзка
със събитията, които са се случили преди този удар. Подс.Н.
е бил нападнат и съборен на земята от двама души, опитал се е да се изправи и
да прекрати действията им, при което е бил задържан от единия и удрян от
втория. Едва тогава той е ударил единия от нападателите си. В светлината на
тези събития неговите думи са съвсем резонни-удря, за да се защити, тъй като
„не е брашнен чувал”, за да позволи друг
да го удря, не е длъжен да търпи и да понася ударите.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намери, че деянието на подсъдимия е осъществено при условията на неизбежна
отбрана и не е обществено опасно. А липсата на този признак води до извода, че
деянието не съставлява престъпление и деецът следва да бъде оправдан-аргумент от
чл. 304 НПК. Това пък прави ненужно излагането на мотиви относно това дали
деянието представлява такова по чл. 132,ал.1 НК и защо.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено
увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, настъпили
вреди в сферата на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите и вина.
В настоящия случай обаче съдът
прие, че инкриминираното деяние е извършено от подс. Н.
в условията на неизбежна отбрана, поради което деянието му не следва да се
квалифицира като неправомерен юридически факт, който да има за последица
възлагане в негова тежест на вредните последици, които неговото поведение е
причинило в правната сфера на гражданския ищец. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 46,ал.1 ЗЗД, според
която при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди, както и т.І, г от Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на
ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената присъда направените по делото разноски остават
за сметка на държавата. На основание чл. 190,ал.1 НПК подсъдимият не дължи и
заплащане на сторените от частния обвинител и граждански ищец М. разноски,
поради което съдът не ги и присъди.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата.
Районен съдия: