Присъда по дело №267/2024 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 16
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20241730200267
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Радомир, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
СъдебниВ.ЦВ. Ц.

заседатели:К. Д. Д.
при участието на секретаря М.Д. М.
и прокурора В. В. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241730200267 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. В. С., роден на 06.01.1980 г. в гр.Перник, с постоянен
адрес: гр.Радомир, ул.“В.“ бл..., вх..., ет..., ап..., адрес за призоваване: гр.Радомир, ул.“П.“ №
....., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, реабилитиран,
безработен, с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановени дати през месец
април 2012 год., в с.Д., общ.Радомир в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у различни собственици заблуждение
(че ще ползва под наем техни 177 бр. строителни кофражни платна, след което ще им ги
върне/ и с това им причинил имотна вреда в размер на 1391 лева,представляващи 5,15 пъти
MP3, към месец април 2012г., както следва:
1. През месец април 2012 год., в с. Д. общ. Радомир, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал у К. М. Л. от с.Дрен, общ.Радомир, ул".......“ №.... заблуждение
(че ще ползва под наем 130 бр. негови строителни кофражни платна , след което ще му ги
върне/ и с това му причинил имотна вреда в размер на 1015 лева, представляващи 3,75 пъти
MP3 към месец април 2012г.
1
2. През месец април 2012 год., в с. Д., общ. Радомир, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал у Т. Й. Ш. от с.Д., общ.Радомир, ул.“.....“ №...... заблуждение
(че ще ползва под наем 47 бр. негови строителни кофражни платна, след което ще му ги
върне/ и с това му причинил имотна вреда в размер на 376,00 лева, представляващи 1,39
пъти MP3 към месец април 2012г., поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК,
вр. с чл. 58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го осъжда, като му налага наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Осъжда подсъдимия К. В. С., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка
на ОД на МВР – Перник сумата в размер на 52.00 лева, представляваща разноски,
направени на досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Пернишки окръжен съд в 15-
дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъда № 16/14.10.2024 г. по НОХД № 267/2024 г. по описа на РС -
Радомир (изготвени на 28.10.2024 г.):

С обвинителен акт Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение -
Радомир е повдигнала обвинение против К.В. С., роден на .... г. в гр. Перник, с
постоянен адрес: гр. Радомир, ул. „В.“, бл. .., вх. „..“, ет. .., ап. .., адрес за призоваване:
гр. Радомир, ул. „П." № ..., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, реабилитиран, безработен, с ЕГН: **********, затова, че на неустановени
дати през месец април 2012 г., в с. Д., общ. Радомир, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
различни собственици заблуждение (че ще ползва под наем техни 177 бр. строителни
кофражни платна, след което ще им ги върне) и с това им причинил имотна вреда в
размер на 1391 лева, представляващи 5,15 пъти MP3 към месец април 2012 г., както
следва:
1. През месец април 2012 г., в с. Дрен, общ. Радомир, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у К. М.Л. от с. Д., общ. Радомир, ул. „С.и о.“ №
...., заблуждение (че ще ползва под наем 130 бр. негови строителни кофражни платна,
след което ще му ги върне) и с това му причинил имотна вреда в размер на 1015 лева,
представляващи 3,75 пъти MP3 към месец април 2012 г.
2. През месец април 2012 г., в с. Дрен, общ. Радомир, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у Т. Й.Ш. от с. Д., общ. Радомир, ул. „Д.“ № ..,
заблуждение (че ще ползва под наем 47 бр. негови строителни кофражни платна, след
което ще му ги върне) и с това му причинил имотна вреда в размер на 376,00 лева,
представляващи 1,39 пъти MP3 към месец април 2012 г. – престъпление по чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият Стефанов е редовно призован,
явява се лично и с адв. Б. Б. от АК - Перник. В съдебно заседание, проведено на
14.10.2024 г., подсъдимият заявява, че желае да се възползва от диференцираната
процедура, уредена в глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие). Заявява, че
е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371,
т. 2 НПК. Заявява, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези
факти. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Стефанов - адв. Б. Б. от АК –
Перник, заявява, че подсъдимият се признава за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК.
Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК и на основание чл. 372, ал. 4 НПК е констатирал, че
самопризнанието, направено от подсъдимия С., се подкрепя от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен
доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване
1
на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които
са събрани в хода на досъдебното производство и го подкрепят.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Радомир поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на
събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 от НК. Представителят на
държавното обвинение е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при
индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с
1/3.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Стефанов - адв. Б. . от АК –
Перник, моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание в
размер на шест месеца „лишаване от свобода“.
Подсъдимият С. в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с
повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението
по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 от НК. Моли за наказание в минимален размер.
От фактическа страна:
Подсъдимият К.В. С. е роден на........ г., българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, с постоянен адрес: с. Г., общ. Радомир и
настоящ адрес: гр. Радомир, ул. „В.“, бл. ., вх. „.“, ет. .., ап. ..
Видно от приложената по делото справка за съдимост, издадена от Районен съд
– Радомир, същият към датата на извършване на инкриминираното деяние не е
осъждан.
През м. април 2012 г. свидетелят К.С.П. срещнал в гр. Радомир подс. С., като
последният му заявил, че търси да вземе под наем строителни платна. Св. П. му
заявил, че може да му помогне и го завел при К. Л., с когото подс. С. се договорил да
вземе от него строителни платна срещу месечен наем от 1 лев за платно. След няколко
дни С. дошъл и натоварил 70 бр. кофражни платна. Впоследствие Л. дал на С. още 60
бр. строителни платна отново срещу задължението на последния да заплаща месечен
наем от 1 лев за платно. Въпреки уговорката между двамата, подс. С. не заплащал на
св. Л. уговорената наемна цена, като при проведените многобройни разговори
посочвал различни причини за неизпълнението си.
През м. април 2012 г. подс. С.се уговорил със св. Ш.в неговия дом в с. Д.да му
даде строителни платна за ползване, като му казал, че били за друг човек. След около
няколко дни Л., П.и подс. С. дошли с лек автомобил и натоварили 47 бр. метални
кофражни строителни платна, като подс. С. и св. Ш.се уговорили последният да ползва
платната за около два месеца, след което да ги върне. Независимо от отправените
покани, обаче, и до настоящия момент платната не били върнати.
По доказателствата:
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – Перник, ТО – Радомир, се
установява и потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства,
а именно: признанията на подс. Стефанов, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
показанията на св. К.Л., К.П., Т. Ш. и Р. Л., заключението по изготвената съдебно -
оценителна експертиза и свидетелството за съдимост на подсъдимия. Доказателствата
2
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и съща
фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза (л. 47 - 48 от ДП) е
установено, че стойността на процесните 177 бр. строителни платна е 1391,00 лева,
равняващи се на 5,15 пъти MP3 за страната.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че подсъдимият С., от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. чл. 26 от НК.
Деянията на подсъдимия представляват продължавано престъпление, тъй като
са осъществили поотделно един състав на едно и също престъпление, били са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Субект на така определената активна измама може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Нейното изпълнително деяние се изразява във възбуждане
или поддържане на заблуждение. Те се осъществяват винаги и само с действие.
Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на
измамата. Поддържането на заблудата представлява само потвърждаване на вече
оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. Деецът затвърждава
съществуваща у него невярна представа или поне намалява или отнема възможността
той да я осъзнае и преодолее. Самото заблуждение представлява във всички случаи
създаване на невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно които
заблуденият решава да направи имуществено разпореждане. За да има измама, нужно
е още адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване винаги и само
на правнозначимо поведение – а) да извърши нещо, например да плати, без да дължи,
да подари свое имуществено право, да поеме чуждо или да се откаже от свое
имуществено задължение; б) да пропусне някаква полза, например като пропусне срок
да потърси вземане или в) да претърпи някаква загуба, например като остави да бъде
отстранен от имот чрез евикция. Наред с това, при измамата се очертават три
причинни връзки. Те са следните: вследствие заблуждаването на нейния адресат у него
се формират или затвърждават неверни представи за гражданскоправно релевантни
обстоятелства – от значение за осъществяване на имуществено разпореждане;
вследствие на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема
имуществено разпореждане – за своя или чужда сметка и вследствие на това негово
разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице.
Очевидно измамата е резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се състои
в имотната вреда на лицето, което е било заблудено, или на другиго. Така че
заблуденото и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат – те може да са
различни лица.
3

Имотната вреда може да засегне всякакъв имуществен интерес, а не само да се
отнася до движима вещ. Вредата може да се отнася както до актива на имуществото на
пострадалия, представлявайки негово намаляване, така също и до пасива на
имуществото, представлявайки негово увеличаване.
Дори да са били налице гражданскоправни отношения, това не изключва
престъплението по чл. 209 от НК. За да е налице съставомерно деяние по този текст от
НК, е необходимо деецът да въведе в заблуждение измаменото лице, с цел формиране
на неправилна представа у него относно определени факти от действителността, които
могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията,
при които се осъществява имущественото разпореждане. Мотивиран от това
пострадалият извършва акт на фактическо или юридическо разпореждане с
имуществения предмет.
Тези характеристики на престъплението измама налагат извода, че подсъдимият
С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, за което и му е повдигнато обвинение.
За да е налице измама, от обективна страна е необходимо във фактическата
власт на измаменото лице да се намира имуществото, с което то се ощетява вследствие
на това престъпление и именно такава е процесната хипотеза, при която процесните
строителни платна са предоставени на подсъдимото лице, като стойността на същите е
била 1391 лева, с която именно сума са ощетени пострадалите Л. и Ш..
В случая се доказа също, че е създадена у измамените лица една неправилна
представа от страна на подсъдимия касателно правното основание за извършеното
предаване на процесните строителни платна, ведно с уверението, че те ще се върнат в
срока по сключения между подсъдимия и пострадалия Л. наемен договор, респ., че ще
бъдат върнати в срок от два месеца на пострадалия Ш., което е мотивирало същите да
предадат фактическата власт върху строителните платна на подсъдимото лице.
В случая измамата е осъществена от страна на подсъдимия именно чрез
„въвеждане в заблуждение“ на пострадалите, след като подсъдимият е въздействал
върху съзнанието им и е формирал с разговор и посредством сключен наемен договор
с пострадалия Л., неправилната представа относно фактите и обстоятелствата от
действителността, които са свързани с основанието и условията за извършеното от
пострадалите предаване на подсъдимото лице на фактическата власт върху
собствените движими вещи.
От субективна страна подсъдимият С. е съзнавал, че извършеното от него
деяние е престъпление и е наказуемо. Що се отнася до умисъла и кога той е формиран
следва да се отбележи, че събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност
налага категоричния извод за наличие на пряк умисъл. От субективна страна очевидни
са елементите на прекия умисъл, обективиран в действията и поведението на
подсъдимия С..
По наказанието:
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от
съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част, т. е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът
4
прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства,
съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността такива, при
наличието на които дори намаленото с една трета - по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК
наказание, би се явило несъразмерно тежко. Поради това съдът счете, че
приложението на чл. 55 от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия.
Ето защо, при определяне вида и размера на наказанието съдът намира, че по
отношение на подсъдимия Стефанов наказанието следва да се определи при условията
на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - т. е. под минимума на наказанието,
предвидено в инкриминирания текст на закона. При индивидуализиране на
наказанието по отношение на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало
към датата на извършване на престъплението. Наред с това, при индивидуализацията
на наказанието съдът отчита като изключително смекчаващо обстоятелство дългата
продължителност на наказателното производство, съобразно критерия за разумен срок,
поради което намира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже
несъразмерно тежко, поради което определи наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК под най-ниския предел и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“
за срок от седем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По този
начин съдът прецени, че би се спазил принципът за съответствие, залегнал в
разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК и че ще бъдат постигнати целите на наказанието,
предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. За да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК,
съдът взе предвид, че деянието е извършено през 2012 г. и оттогава до момента са
изминали повече от дванадесет години и воденото през същия период наказателно
производство не е приключило, като по тази причина визираният срок не може да бъде
приет за разумен по смисъла на чл. 6, т. 1 КЗПЧОС и чл. 22, ал. 1 НПК, поради което
дългата продължителност на наказателното производство представлява изключително
смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието, съдът съобрази, че не е
налице законова пречка по смисъла на чл. 66, ал. 1 НК, както и че за реализиране
целите на наказанието и поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
определеното му наказание. Поради това съдът го отложи с изпитателен срок от три
години.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът възложи на подсъдимия на основание чл. 189,
ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 52,00 лева в полза
на бюджета на ОД на МВР - Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни