№ 3359
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110100456 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу К. Т. И..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ....., с абонатен № 121931, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли да бъде установено по отношение на ответника, че дължи сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22869/2019г., СРС, 141
с-в: 734,27 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2015г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 22.04.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, 195,60 лв. – мораторна
лихва за периода 14.09.2016г. до 10.04.2019г., 2,22 лв. - суми за дялово разпределение,
дължими за м. март 2016г., ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението и 0,65 лв. – мораторна лихва за периода от 30.04.2016г. до
10.04.2019 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неосноватeлни и недоказани. Оспорва ответникът да е доставял
топлинна енергия до недвижим имот на ищеца, както и че ответникът е потребил
твърдените количества енергия. Оспорва иска и по размер, като твърди че не е доказана
изправността на топломера в абонатната станция съобразно изискванията на закона за
измерванията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение в претендирания
размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В случая от приложения договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот
собственост на граждани от 15.11.1988г. е видно, че процесният имот е придобит от Т К.ов
И. и Д К И.а. От приложеното удостоверение за наследници (л. 20) е видно, че Т К.ов И. е
починал на 02.06.2003г. като е оставил за свои наследници съпругата си Д К И.а и К. Т. И.,
всеки от които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, е придобил половината от
полагащите се на наследодателя им ½ ид.ч. от имота (т.е. по ¼ ид.ч.). Видно от приложения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том II, рег. № 11407, дело №
257 от 15.04.2016г. Д К И.а и К. Т. И. са прехвърлили собствеността си върху имота на И Л
И. От изложеното следва, че през процесния период от 01.05.2015г. до 31.03.2016г.
съсобственици на имота са били Д К И.а и К. Т. И.. Като такива, всеки от тях е имал и
качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца
във връзка с предоставянето й.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
2
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис“ ООД.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че количеството топлинна
енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа годност. Посочено е още
че в процесния имот има монтирани 3 бр. радиатори с индивидуален разпределител на
разходите за отопление с дистанционно отчитане тип F59. Топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислявана съгласно показанията на 2 бр. водомери, монтирани в
имота, а топлинната енергия отдавана от сградната инсталация е изчислявана
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Заключено е, че
дължимата топлинна енергия за процесния период в този случай е в размер на 734,28 лв.
При това положение, следва да се кредитира изцяло заключението на вещото лице, като се
приеме, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния период се равнява на
734,28 лв.
С оглед обстоятелството, че на 01.03.2018г. (т.е. след изтичане на процесния период) Д К
И.а е починала (видно от приложеното удостоверение за наследници – л. 112), то
възникналите в нейна тежест задължения към ищеца са включени в наследствената й маса и
като част от нея са придобити от единствения й наследник по закон – ответникът К. Т. И. (л.
112). Следователно материалноправно легитимиран да отговаря за пълната стойност на
потребената в имота топлинна енергия е ответникът К. И..
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от задълженията поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б. „в“
ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече
3
от деня на падежа. В Общите условия от 2014г. (несъстоятелно е позоваването на ответника
на ОУ от 2016г., приети след изтичане на исковия период) е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, погасени по
давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.04.2019г. Следователно погасени се явяват претендираните суми за
доставена топлинна енергия от 01.05.2015г. до 29.02.2016г., като не са погасени по давност
вземанията за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г., които
съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза се равняват на 39,56 лв.
Следователно предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи до сумата
от 39,56 лв. за периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г., като се отхвърли за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 734,27 лв. и за периода от 01.05.2015г. до
29.02.2016г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и чл. 36 от
Общите условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, към стойността на задължението за цена
на потребена топлинна енергия следва да се добави и цената на дължимите годишни такси
за извършваната услуга дялово разпределение за непогасения по давност период – март.
2016г. в размер на 2,22 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.
119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената
по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е
погасена, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014г., задължението на потребителите за заплащане на
цената на топлинна енергия следва да се изпълни в 30-дневен срок от датата на публикуване
на фактурата на интернет страницата на продавача. В настоящия случай по делото не са
налице, каквито и да било доказателства за обявяване на фактурите в интернет, поради
което длъжникът не следва да се счита в забава.
В договора за доставка на топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на
4
вземането за дялово разпределение, поради което длъжникът се счита в забава от момента
на поканата, каквито доказателства също не са представени по делото.
По изложените съображения следва да се отхвърлят претенциите на ищеца досежно
вземането за мораторна лихва.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с
решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните
разноски: 1,11 лв. – държавна такса в заповедното производство, 2,22 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 1,11 лв. – държавна такса в исковото
производство, 4,44 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 13,32 лв.
– разноски за експертизи и 13,32 лв. – разноски за особен представител. Ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива
не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а и не са представени доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. Т.
И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. .......... дължИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.......“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 39,56 ЛЕВА - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ....., с
абонатен № 121931 за периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г., ведно със законната лихва от
22.04.2019г. до окончателното плащане и 2,22 ЛЕВА - главница за незаплатена услуга за
дялово разпределение за м. март 2016г., ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 39,56 лв. до пълния
предявен размер от 734,27 лв. и за периода от 01.05.2015г. до 29.02.2016г., иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 195,60 лв. за периода от
14.09.2016г. до 10.04.2019г., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на
такса за услуга дялово разпределение в размер на 0,65 лв. за периода от 30.04.2016г. до
10.04.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
22869/2019г. по описа на СРС, 141 с-в.
ОСЪЖДА К. Т. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. .......... да заплати на
„Т С“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.......“ № 23Б
сторените по делото разноски, както следва: 1,11 ЛЕВА – държавна такса в заповедното
5
производство, 2,22 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
1,11 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 4,44 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 13,32 ЛЕВА – разноски за експертизи и 13,32
ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6