Решение по дело №17340/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 30.09.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  осемнадесети септември  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №17340 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България  срещу И.И.И. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 1180,57лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994 е  предоставена на И.И.И. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България и активирана на 22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 605,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 11.10.2017 г.,            сумата от 89,88  лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., присъдени със Заповед за изпълнение №5592/25.07.***., издадена по ч.гр.д. №11306/***. по описа на ВРС, 11 с.   и представляващи задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми.

Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-1120723 ответникът дал съгласие освен получения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 22.03.2016г. ответникът активирал кредитна карта №CARD- 12075994 с максимален кредитен лимит от 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством транзакции – теглене в брой на банкомати, плащания чрез терминал и др. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определен годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.  Твърди се, че ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2016г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил минус 1785.96 лева. Това принудило кредитора да блокира използването й.      

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответник  е  депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло.

Твърди, че при сключването на договора са нарушени редица правни норми, регламентирани в ЗПК.  Сочи, че липсват доказателства кредитора да е изпълнил задължението си по чл.5 ЗПК да предостави необходимата информация на заемополучателя за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, не е предоставил на кредитополучателя стандартен европейски формуляр. По този начин била изключена възможността потребителя да възприеме, че посочената месечна вноска включва или не главница, как реално е формирана тази вноска, какъв процент е възнаградителната лихва и на каква база е тази лихва. Липсвало информирано съгласие от потребителя в предварителната информация относно всички разходи, лихви, такси и неустойки, което го поставяло в неравнопоставено положение спрямо кредитора.

Твърди се, че кредиторът не бил изпълнил задължението си да определи ясно и точно вида, размера и действието, за което се събира възнаградителна лихва.

Изложени са съображения за нарушаване на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК.

Твърди се нищожност на клаузите на чл.3 и чл.4 от договора с оглед на разпоредбите на чл.21,ал.1 и ал.2 ЗПК, защото включвали в ГПР задължения за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка.

Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл.11, ал.1 т.8-12 и 20, поради и което на основание чл.22 ЗПК се счита, че    договорът е недействителен, в който случай кредитополучателя следвало да върне само чистата стойност на кредита.

Сочи се, че уговорената неустойка в договора се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Излага се също, че клаузата за неустойка и неравноправно определени лихви при предсрочно прекратяване на договора не са били оповестени предварително, поради което следвало да се приеме, че са били наложени на заемателя без той да е имал възможност да въздейства върху съдържанието на тези клаузи. Били неясни правилата за определяне на дължимата лихва и изписаните в месечното извлечение – застрахователна премия  и месечна такса обслужване. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК такава месечна такса за обслужване била недопустима.

Твърди се, че размерът на лихвите, таксите и неустойките бил необосновано завишен спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което била налице хипотезата на типично неравноправно договаряне, което не можело да обвърже валидно потребителя.  Сочи се, че уговорките за лихви, такси и неустойки  са нищожни на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. Сочи се, че текстовете им бил инеясни и нямали определяемост и изискванията на чл.11 ЗПК напълно накърнявали добрите нрави.

Излага се, че не е ясно какъв размер на главницата е погасен и защо се претендира главница в размер на 1 180.57 лева.

Оспорва приложеното към исковата молба месечно извлечение по кредитна карта с твърдението, че същото не е получено от ответника. Твърди се и че кредитната карта не е получена от ответника.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

От приложеното ч. гр.д. №11306/2018 г. по описа на ВРС, 11с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца   е издадена Заповед за изпълнение №5592/25.07.***. срещу ответника, с която същият е осъден да заплати  следните суми :  сумата от 1180,57лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994 е  предоставена на И.И.И. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България и активирана на 22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 605,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 11.10.2017 г.,            сумата от 89,88  лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., присъдени със Заповед за изпълнение №5592/25.07.***., издадена по ч.гр.д. №11306/***. по описа на ВРС, 11 с.   и представляващи задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994.

Съгласно представения по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 11120723 от 13.01.2015г., БНП Пърсънъл Файненс ЕАД   е  предоставило паричен кредит  на И.И.И.  в размер на 332.49 лева, за закупуване на смартфон Леново. Съгласно чл.12 от този договор кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит  до 10000 лева не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита и ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, разделът не произвежда действие. В чл.13 до чл.21 вкл. са определени условията по ползването на кредитния лимит и кредитната карта.

Представено е Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 13.01.2015г. ,в което като кредитор е вписано  БНП Пърсънъл Файненс ЕАД  ,а за кредитополучател е посочен И.И.И. . Съгласно чл.1 от това приложение е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1000 лева и са посочени условията по ползването и погасяването на кредита. 

Представени са и месечно извлечение по кредитна карта от 15.09.2017г., детайлно извлечение по кредитна карта, товарителница за доставка на документи от 21.03.2016г. с получател И.И.И., покана за плащане на задължения по кредитна карта до  И.И.И. без данни да е доставена по приложената към нея товарителница.

  Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която съдът приема за компетентно и обективно дадена, усвоената сума по главницата за процесния период е 1000 лева с дати на теглене 22.03.2016г. / 400 лева/ и 23.03.2016г. / 600 лева/. Няма данни за извършени плащания по кредита. Размерът на непогасените задължения по кредита е : 1000 лева за главница, 258.02 лева – договорна лихва за периода 15.04.2016г. до 15.09.2017г., 70.92 лева – застрахователна премия, 32 лева – месечни такси и 89.88 лева – законна лихва за периода 11.10.2017г. до 11.07.***. 

 

  От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :                                

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за предоставяне на кредит, който бил отпуснат и ползван чрез кредитна карта.

Представен е договор CREX – 11120723 от 13.01.2015г., с който на ответника е предоставен кредит  в размер на 332.49 лева, за закупуване на смартфон Леново. Този договор съдържа уговорки, че е налице възможност в срок не по-късно от заплащането на първата погасителна вноска по него кредиторът да издаде кредитна карта на кредитополучателя. Договорът е подписан от ответника, но не сдържа данни при сключването му да е налице обвързаност между страните, свързана с кредитно правоотношение по сочената в исковата молба кредитна карта CARD – 12075994, нито за размера на кредитния лимит и други съществени условия на договорните отношения от такъв вид. Представеното Приложение  към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 13.01.2015г. не съдържа подпис на ответника, поради и което не  може да му  се противопостави,  като същото може да бъде ценено като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което  не се ползва с доказателствена сила.  Ищецът не е ангажирал годни доказателства за твърдяното от него кредитно правоотношение, изпълнението на което се търси – договор, съдържащ съгласието на кредитора и кредитополучателя за предоставения кредит и условията по него. С  оглед на чл.10,ал.1 ЗПК условието за действителност на договора за потребителския кредит е наличието на писмена форма, за която доказателства да е спазена не са представени. Всичко изложено обосновава извод, че ищецът не е доказал сключен валиден договор за кредит с ответника, който да установява договорната обвързаност и задълженост на последния. 

На изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли в цялост.

На същите съображения следва да се отхвърли и предявения в евентуалност осъдителен иск.

С оглед горното, съдът :

Р Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 иск с правно основание чл.422 ГПК срещу  И.И.И., ЕГН: ********** с адрес *** за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 1180,57лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994 е  предоставена на И.И.И. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България и активирана на 22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 605,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 11.10.2017 г.,            сумата от 89,88  лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., присъдени със Заповед за изпълнение №5592/25.07.***., издадена по ч.гр.д. №11306/***. по описа на ВРС, 11 с.   и представляващи задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 иск с правно основание чл79,ал.1 ЗЗД срещу  И.И.И., ЕГН: ********** с адрес *** за за осъждане на ответника да заплати на ищеца  сумата от 1180,57лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, като кредитна карта CARD – 12075994 е  предоставена на И.И.И. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България и активирана на 22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 605,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 11.10.2017 г.,            сумата от 89,88  лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., като неоснователен.

 

   Решението  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от  получаването  му от  страните.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: