Р Е Ш Е Н И Е
№……../…….2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 394 по описа на съда за две
хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на А.Р.К. срещу
решение № 1194/30.12.2021 г. по н.а.х.д. № 4217/2021 г. на ВРС, VІ състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000982/29.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което за нарушение
на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание
чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП. В касационната жалба се оспорва изводът на
въззивната инстанция, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; излагат се съображения
за неправилно определена дата на извършване на нарушението, която според
касатора следва да е 27.01.2021 г., явяващ се първия ден след изтичане
валидността на предходната карта за квалификация на водача, а не както е
посочил АНО 28.01.2021 г.; сочат се оплаквания за неправилност на лаконичните изводи
на решаващия делото съд относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с
което се излагат твърдения, че водачът е преминал успешно необходимия квалификационен
курс в периода от 03.11.2020 г. - 09.11.2020 г., което е още преди извършената проверка
от 28.01.2021 г., за което му е било издадено приложено като доказателство във
въззивното производство Удостоверение № 26-007827/09.11.2020 г. Поради това се
сочи, че наложеното на касатора административно наказание глоба в размер
на 2000 лв. се явява прекомерно и несъобразено с целите на наказанието. Въз
основа на заявените касационни основания се предявява искане за отмяна на въззивното
решение ведно с потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се и
за присъждането на направените от касатора съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. А. е подадена
писмена молба с. д. № 5167/30.03.2022 г., с която касационната жалба се
поддържа изцяло на заявените в нея касационни основания.
Ответната по касация страна - РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, редовно призована, не се представлява в заседанието. В подаден
отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава
заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора
на 18.01.2022 г. /л. 28 от н.а.х.д. № 4217/2021 г. на ВРС/, а според поставения
върху касационната жалба печат на ВРС, тя е предявена чрез въззивния съд на 25.01.2022
година. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие
на изложените положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни
такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира жалбата за основателна.
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно постановление № 23-0000982/29.06.2021 г. на директора
на РД „Автомобилна администрация“ -
Варна, с което за нарушаване чл. 58, ал.1, т.4 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на
пътници и товари на жалбоподателя А. Р.К. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП.
В мотивите на съдебното решение е прието, че
събраните в хода на въззивното производство доказателства изцяло подкрепят
обвинителната теза на АНО за осъществен от наказания водач състав на административно
нарушение по чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. При проверката за
законосъобразност съдът е установил, че АУАН е съставен и НП е издадено от
материално и териториално компетентни длъжностни лица, в предписаната от закона
форма и при спазване на изискуемите срокове за това като са спазени и установените
в ЗАНН административно-производствени правила. Посочено е, че АНО правилно е
установил датата на извършване на нарушението. Установена е кореспонденция
между нарушената правна норма и санкционната такава. Изложени са мотиви досежно
възможността за приложение на благоприятната за дееца разпоредба на чл. 28 ЗАНН
като е формиран извод, че в конкретния случай тя е неприложима.
Решението е неправилно досежно формирания
от съда извод за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.
При правилно установени факти съдът е
достигнал до неправилни правни изводи досежно възможността за прилагането на чл.
28 ЗАНН, респективно – за приложението на чл. 63, ал.2, т. 2 ЗАНН като е
потвърдил наказателното постановление наместо да го отмени и да предупреди
нарушителя, че при извършване в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, за другото нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Посочената като нарушена разпоредба
на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/31.10.2002
г. урежда изискванията, на които трябва да отговаря водачът на превозно
средство, извършващо международни превози на пътници и товари, измежду които е
и това да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП - това е Наредба № 41/4.08.2008 г., в § 4 от ПЗР
на която изрично е посочено, че се издава на основание чл. 7б, ал. 5 ЗАвП.
Според същия параграф
наредбата въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или
пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L
226/2003 г.).
Съгласно постоянната съдебна практика на
СЕС и в частност съгласно т. 24 от решение на СЕС от 24.01.2012 г. по дело C
282/10 Dominguez "... от националните юрисдикции се изисква при прилагане
на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на
текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от
последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това
задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право
всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския
съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност
да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по
споровете, с които са сезирани".
Следователно както въззивната, така и касационната
инстанция са длъжни при прилагане на националната правна рамка, транспонираща
директиви на ЕС, да държат сметка не само за буквата на съюзните актове, но и
за преследваните с тях цели.
В процесния случай страните в
производството не спорят, че санкционираният водач К. е притежавал редовно
издадена карта за квалификация за превоз на товари № Р172834/ 02.07.2017 г.,
валидна до 26.06.2020 г., който срок е удължен до 26.01.2021 г. на основание
чл. 2, § 3 от Регламент (ЕС) 2020/698 на Европейския парламент и на Съвета от
25.05.2020 година. Същевременно в хода на съдебното дирене пред ВРС жалбоподателят
е представил Удостоверение № 26-007827/09.11.2020 год., според което в периода
от 03.11.2020 г. до 09.11.2020 г. е преминал необходимото периодично обучение
за професионална компетентност за извършване на превоз на товари. Това обстоятелство
налага извод, че водачът е изпълнил изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредба №
41/4.08.2008 г., според което водачите преминават курс за периодично обучение
преди изтичане на срока на валидност на картата им за квалификация, което пък
от своя страна опровергава становището на АНО, че осъщественият от К. превоз на
инкриминираната дата 28.01.2021 г. е от неквалифициран водач. Пропускът на К. в
случая се изразява в това, че не е подал в срок необходимите документи по чл.
29, ал.1 от Наредба № 41/2008 г., за да му бъде издадена нова карта за
квалификация.
Горните факти недвусмислено налагат извод,
че разглежданият случай се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид, което го квалифицира
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Това налага извод, че решението на ВРС
следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и вместо него следва да
се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор, с
което обжалваното наказателно постановление също да се отмени и на основание чл.
63, ал. 2, т. 2 ЗАНН жалбоподателят А.Р.К. да бъде
предупреден, че при извършване в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Независимо от този изход на спора
своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на сторените от него
съдебно-деловодни разноски се явява неоснователна. Както пред ВРС, така и пред
настоящата съдебна инстанция е представено единствено пълномощно, подписано от
жалбоподателя А.Р.К., с което той е упълномощил адв. Й.А. да го представлява
пред всички съдилища и съдебни власти в Република България, а така също и пред
други изрично посочени институции. Липсват обаче доказателства както за договореното
между страните адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
във връзка с обжалването на процесното наказателно постановление, така и за реалното
му заплащане.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1194/30.12.2021 г. по н.
а. х. д. № 4217/2021 г. на ВРС, VІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000982/29.06.2021
г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение
на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС на А.Р.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание
чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП, като наместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
23-0000982/29.06.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ -
Варна, с което за нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
на МТС на А.Р.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лв., на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.Р.К., ЕГН **********,
че при извършване в
едногодишен срок от влизане в сила на решението на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/