Решение по дело №150/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 143
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Тоничка Димитрова Кисьова
Дело: 20215400500150
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Смолян , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 312/24.04.2020г., постановено по гр.д.№ 50/2020г. по описа на Смолянски
районен съд, допълнено с Определение № 503/26.06.2020г. в частта му за разноските, са
отхвърлени предявените искове от С.К. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул„Е.“ бл. ** вх. * ап.
**, с правното основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
п.к.4000, ул.„Христо Г. Данов“ №37, за признаване за установено съществуването на вземанията
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №7590/21.08.2019г. по
ч.гр.дело №11676/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, за сумата в общ размер от 601,68
лева, представляваща платена без основание сума, от която 599,68 лева главница, платена по
фактура №**********/18.06.2019г. и 2,00 лева лихва за забава по тази фактура, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
15.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Осъден е С.К. Ф. ЕГН **********, с адрес:
гр.Смолян, ул„Е.“ бл. ** вх. * ап. ** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пл., п.к.4000, ул.„ Хр. Г. Д.“ №**,
разноски по делото в размер на 120 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4217/27.05.2020г. от С.К. Ф.
чрез пълномощника му адв.Д. Д., с оплакване за неправилност, поради противоречие с
материалния закон, както и константната съдебна практика. Излагат се доводи, че районният съд
1
неправилно е приел за установено, че ищецът дължи сумата за допълнително начислената стойност
на ел. енергия и тази сума е платена от него не без основание, че е установено осъществено
въздействие върху вътрешни части и елементи на електромера, достъпа до които е ограничен,
вследствие на монтираните защити за индикация и сигнализация при достъп до вътрешността му,
както и от поставените пломби, за което е съставен констативен протокол. Според заключението
на СТЕ остойностяването на допълнителното количество ел.енергия за обекта на ищеца е правилно
извършено от ответника, съобразно установената методология и утвърдените цени, поради което
районният съд е отхвърлил предявените искове. Твърди се, че съдът не е взел предвид дали
ответникът правилно и законосъобразно е извършил корекция на сметката на потребителя за минал
период.Твърди се, че според съдебната практика в Закона за енергетиката се предвижда
възможност да бъдат извършвани корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия според чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, но
при спазване на приети от КЕВР ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЕ, които Правила са от 2013г. и
са неприложими в случая,тъй като се касае за извършена корекция на сметка след отмяна на
правилата. Сочи се, че за да бъде начислена сума за неточно измерена ел.енергия следва да са
налице предпоставките по чл.48 ал.1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен
начин, че грешката в отчитането на ел.енергията се дължи на виновното поведение на клиента,
съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на
неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по принцип е изключение,
доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на
законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредба на чл.82 от
ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Посочените
разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на
насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия, съгласно чл.83 т.6
от ЗЕ и раздел IX от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно
абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства
за търговско измерване, или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.Според
чл.120 ал.1 от ЗЕ и чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г., средствата за търговско измерване,
както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е
длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването.Неправомерното въздействие или нерегламентираният
достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. Затова в
доказателствена тежест за ответното дружество е да докаже по несъмнен начин наличие на
осъществен без санкцията на ответното дружество достъп на ищеца до електромера и
вътрешността на електромерното табло, за да се ангажира отговорността му, каквито данни по
делото няма. Едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия
противоречи на нормите на чл.143 т.6 и т. 18 от ЗЗП. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са
нищожни по смисъла на чл.26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото
2
нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорните правоотношения и
засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът
е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от
страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период вследствие на твърдяно
неточно измерване на ел. енергията, особено когато доставената и потребена енергия му е била
редовно отчитана и заплащана във времето. В този смисъл нормите са неравноправни, тъй като без
да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена
да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане
на доставената й енергия. Процесната корекция на сметката на потребителя е извършена през
2019г., а ПИКЕЕ от 2013г. са отменени на два етапа-първо с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д.№2385/2016г. са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл.48-
чл.51.и второ с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д.№3 879/2017г. са отменени и
останалите чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ,поради което районният съд не е следвало да се позовава
ПИКЕЕ.Според цитираното от ответника Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. на
ВКС, за да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се
докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както
и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. Според практиката
на СЕС сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен
период, като информацията за това следва да се представи по ясен и разбираем начин. В тази
насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.IV.2006г. Не може изчисленията да бъдат
въз основа на условен период от 90 дни без да има реални доказателства за реалния момент на
дадено отклонение в отчитането. Ответното дружество не доказва кога е била извършена
последната проверка на електромера, което се явява пречка съдът да прецени дали ответното
дружество правилно е начислило ел. енергия за срок от 90 дни. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде уважен предявеният иск. Претендира за разноски по делото за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
4805/09.06.2020г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез пълномощника му
юрисконсулт Кр.Н., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно, обосновано, в съответствие с материалния закон и постановено след
правилна преценка на събраните по делото доказателства.Съдът правилно е приел, че са налице
условията за начисляване на електроенергия, тъй като е налице законово основание на доставчика
на електрическа енергия да коригира сметките за доставена електрическа енергия на
потребителите за изминал период. Твърди се, че с ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР на 12.11.2013г. на
основание чл. 83, ал.1, т.6 във вр. с ал.2 от ЗЕ, обн. в ДВ 98/2013 г. е въведена нова правна уредба,
уреждащи обществените отношения по повод на техническите проверки на средствата за търговско
измерване, които измерват неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях
количества електрическа енергия. Неоснователно се твърди в жалбата, че корекцията е извършена
без наличие на годно правно основание. Такова правно основание са разпоредбите на 83, ал.1,т.6
от ЗЕ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, б.„а" от ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г. във връзка с 51 ал. 1
от ПИКЕЕ и във връзка с 52 от ПЗР на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.), където изрично е
посочено, че „при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване". Отчитайки начина на манипулацията и факта, че може да се установи точен
3
измерител, както и обстоятелството, че е монтирано средство за търговско измерване, което да
отчита консумираната електрическа енергия от обекта на клиента, разпределителното дружество
правилно е приложило методиката на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а" от ПИКЕЕ.В случая енергийното
предприятие не твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, за да следва да доказва
виновно неизпълнение. Без значение е и авторството на манипулацията, тъй като ЗЕ и ПИКЕЕ
въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско
измерване отчита неправилно електрическата енергия, която той консумира. Служители на
оператора на съответната мрежа ЕР ЮГ ЕАД са констатирали несъответствие на СТИ с
техническите характеристики, което е изцяло описано в съставения от тях в констативен протокол
№ 467952/29.11.2018 г. на ЕВН ЕР, като тези констатации са изцяло потвърдени и от приложения
по делото Констативен протокол № 142/26.02.2019г. от метрологична експертиза на средство за
търговско измерване на БИМ. Протоколът на метрологичната експертиза е официален констативен
документ предвид разпоредбата на чл.58,ал.4 от Закона за измерванията, във връзка с чл. 179 от
ГПК, при което съставлява доказателство за извършените от издалото го длъжностно лице
действия, от което следва да се приеме, че отразеното в него съдържание отразява действително
констатираното от съответното длъжностно лице състояние на проверения електромер. Всички
действия извършени след това са действия по прилагане на гореописаната правна уредба в ЗЕ и
ПИКЕЕ, т.е. в така описаната фактическа обстановка никъде няма неизпълнение на договорно
задължение, а напротив констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната
уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Именно чрез прилагането на ПИКЕЕ се
доказва реално доставеното количество електрическа енергия, въз основа на което се формулира
дължимата сума от клиента за реалното му потребление. При извършването на проверката са
спазени всички процедури, както по проверката за точността на СТИ, така и при последващото
преизчисление на сметката на клиента за минал период. Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 467952/29.11.2018 г. е съставен в
присъствието на свидетели, съгласно условията на чл. 63, ал. 2 от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г. Установен
е и периодът от време, за който е извършена корекцията от 90 дни, като първата дата - 31.08.2018
г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера,
който е най-близкият и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от
датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на
извършената техническа проверка - 29.11.2018 г., съгласно чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). От констатациите
на БИМ се установява, че е обездвижена пластината на сензора за индикация при отваряне горен
капак на електромера, с което са нарушени датчиците, които сигнализират за неправомерно
вмешателство в електромера, поради което не може да се установи точна дата на извършената
манипулация. Спазена е методиката, съдържаща се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПИКЕЕ.
Законодателят е уредил изключително подробно и детайлно един случай на безвиновна
отговорност, която следва да се понася от определен кръг правни субекти в гражданския оборот.
Следователно на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ съществува законово основание за
преизчисление на сметка на клиент, в който смисъл е и съдебната практика(Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г.. I т.о.) при прилагане на методологията, заложена в
ПИКЕЕ. Липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция
в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корекция.
След измененията в ЗЕ, обнародвани в ДВ, бр.54/2012г. в чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а
4
от ЗЕ правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за
уведомяване на клиента в ОУ. В този смисъл са Решение № IV- 175/09.01.2020 г. по В.гр.д. №
1720/2019 г. по описа на ОС-Бургас, Решение № IV180/15.01.2020 г. по В.гр.д. № 1789/2019 г. по
описа на ОС-Бургас, Решение № III- 7/24.01.2020 г.по В.гр.д. № 1801/2019 г. по описа на ОС-
Бургас, Решение №96/10.04.2020г. по В.гр.д. №23/2020г. на ОС-Смолян,Решение
№95/14.04.2020г.по В.гр.д. № 38/2020 г. на ОС-Смолян,Решение №39/19.02.2020г.по В.гр.д. №
752/2019 г. на ОС-Хасково и др. Доставката на ел. енергия се подчинява на общите правила за
покупко-продажбата в ЗЗД и купувачът следва да доплати дължимата сума, след като е установен
точния размер на потребената ел. енергия и периода на доставката на ел. енергия. С влизането в
сила на ОУ на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД ищецът се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия.Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Д. в писмено
становище поддържа жалбата си.
Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез пълномощника си
юрисконсулт Кр. Н., в представено писмено становище оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения :
Със заявление вх.№ 46406/15.07.2019г., подадено поред РС-Пловдив ищецът С.К. Ф. е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „ЕВН Бъргария
Електроснабдяване“ ЕАД за сумата от 599,68 лева, платена от него без основание по фактура №
**********/ 18.06.2019г. и сумата от 2 лева, представляваща лихва за забава върху платената
сумата от 599,68 лева. По образуваното ч.гр.д.№ 11676/2019г. по описа на РС-Пловдив е издадена
в полза на ищеца срещу ответното дружество Заповед за изпълнение № 7590/21.08.2019 г. за
претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника на 29.08.2019г. и същият в срок е подал
възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 56438/02.09.2019г. На заявителя е указано от съда, че може
да предяви иск за установяване на вземането си, като съобщението е получено от него на
11.09.2021г. Същият на 12.09.2019г. в указания му срок е подал настоящата искова молба, поради
което предявеният от него иск по чл.422,ал.1 от ГПК е допустим.
Не е спорно между страните, че ищецът С.К. Ф. е титуляр на партида с кл.№
********** за обект с ИТН № 1138601 за електромер № *********, отчитащ ел.енергията в
жилище, находящо се гр.С., ул.“Е.“ бл. **, вх. *, ап. **.
На 29.11.2018 г. служители на електроразпределителното дружество са извършили
проверка на електромер с фабричен № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в
обекта на ищеца и са констатирали грешка на електромера извън границите на допустимите
норми. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в Българския институт по
метрология. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 467952/29.11.2018г.,
5
подписан от двама свидетели и служителите на „ЕВН ЕР Юг“ ЕАД. От Констативен протокол за
метрологична експертиза на средство за измерване № 142/26.02.2019г. на Българския институт по
метрология, РО Бургас, се установява, че при отваряне на електромера е констатирано осъществен
достъп до вътрешността му, като е монтирано допълнително съпротивление в измервателната
верига между два елемента над куплунг ХЗ, водещо до промяна на метрологичните
характеристики на електромера. Изваден е куплунг Х15 за сигнализация при отваряне на капака на
клемореда, направен е отвор в пластмасата под десния болт на електромера, обездвижена е
пластината на сензора за индикация при отваряне на горния капак на електромера, при което
метрологичните му характеристики не съответстват на изискванията. При кратковременно
включване с отчитане на импулсите на изхода на проверката е констатирана грешка от -71,58%, а
при продължително включване с отчитане на показващото устройство е канстатирана грешка -
71,5%, при максимално допустима грешка от ±2%.
На основание извършената проверка от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратено
уведомление до ищеца, получено от него с писмо с обратна разписка на 05.07.2019г., с което го
уведомяват, че поради манипулация на елетромера, вследствие на което отчита с грешка -71,5% е
направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия за периода от
31.08.2018г. до 29.11.2018г. за 90 дни, като са начислени съответно на процента неотчетена
енергия 3102 kWh на стойност 599,68 лева. За начислената сума на ищеца е изпратена фактура №
**********/18.06.2019г. Дължимата сума по фактурата е заплатена от ищеца, ведно с 2 лева лихва
за забава на 10.07.2019 г., видно от представените касови бонове.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че сумата от 599,68 лева по
фактура №**********/18.06.2019 г. е начислена за електромер №*********, отчитащ
консумираната ел. енергия от обект с кл. №********** и ИТН 1138601, по ред установен в
ПИККЕ (ДВ бр.98/2013 г.) за случаите, когато са налице предпоставките за неизмерване,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Показанията, на база на която са
преизчислени количествата неизмерена ел. енергия са посочени с разликите, като за тарифа 1
"Нощна" разликата е 356 kWh и за тарифа 2 "Дневна" разликата е 906 kWh . Периодът, за който е
формирана посочената сума, е 90 дни назад от датата на констатиране на неточното измерване на
ел.енергията на 29.11.2018г. и действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа
закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени към датата на констатацията. Вещото лице посочва, че
методиката за изчисляване на неизмереното количество електрическа енергия е заложена в чл. 48,
ал.1, т.1 б. "а" от ПИКЕЕ, според която разпоредба при липса на средство за търговско измерване,
както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за
търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: 1. за битови клиенти: а) при наличие на точен
измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на
измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване." На база
посоченото по-горе определение е съставен математичен алгоритъм, който представлява
посочената от вещото лице определена формула. Същото установява, че е осъществено
6
въздействие върху вътрешни части и елементи на електромера, достъпа до които в нормални
условия е ограничен, вследствие на монтираните защити за индикация и сигнализация при достъп
до вътрешността му, както и от поставените пломби. От констатациите в т.5 от Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №142/26.02.2019г. е видно, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера - монтирано е допълнително съпротивление в
измервателната верига, изваден е куплунг за сигнализация при отваряне на капака на клемореда и
е обездвижена пластината на сензора за индикация при отваряне на горен капак на
електромера.Вследствие на тези въздействия са променени техническите и метрологични
характеристики на електромера, от които зависи точността на измерването на консумираната
електрическата енергия от потребителя, като в конкретния случай е променена допустимата
грешка, която от нормативно определената ±2% , в случая е станала -71,5 %, при която грешка
процесния електромер отчита много по-малко от реално консумираната електрическа енергия от
процесния обект.В този случай основанието за начисляване на допълнителна сума за неизмереното
количество ел. енергия е чл. 51,ал.1 от ПИККЕ, съгласно която операторът на разпределителната
мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за
дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване, определена на база коригираните количества ел. енергия, действащата цена, по
която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени." Вещото лице
сочи, че действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа ("ЕВН България ЕР"
АД) закупува от обществения доставчик ("НЕК" ЕАД) електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени за процесния период на коригиране на
количествата ел. енергия 31.08.2018 г. - 29.11.2018 г. са определени с Решение №Ц-11/01.07.2018
г. на КЕВР, които цени вещото лице е посочило поотделно в заключението си, като с оглед
приложена "Справка за коригиране на сметката за електроенергия" на клиентски №1010103248г.
вещото лице е констатирало, че остойностяването на коригираното количество ел.енергия за
процесния обект не е правилно, съгласно приетите решения на КЕВР. В съдебно заседание
вещото лице е коригирало заключението си в тази част по т.3, като е посочило, че вместо
посочената в заключението цена от 71.71 лв. на мегават часа, вярната цена е 76.82 лв. на мегават
часа и така поддържа заключението си. Вземайки предвид вярната цена и прегледа на
приложената справка дава заключение, че остойностяването на коригираното количество
ел.енергия за процесния обект, съгласно справката за коригиране на сметката за електроенергия на
клиентски номер ********** е правилна и съгласно приетите решения на КЕВР.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е приел,че
предявените искове по чл.422,ал.2 от ГПК във вр. с чл.55,ал.1 предл.І от ЗЗД са неоснователни.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че след отмяна на ПИКЕЕ липсва
приложим материален закон, регламентиращ процедурата, хипотезите и начините на изчисляване
на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия.
В решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа
разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т.
6 ЗЕ (обн. ДВ бр. 54/2012г.) и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа
енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и
7
заплатена в по-малък размер. Това разрешение, поради принципното му сходство, следва да
намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г. и липсва
приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за
електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия,
възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче
не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението
на купувача да плати цената на продадената енергия.
Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по -
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на
ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от
23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (Решение № 97
от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. №
4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 19 от 21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО,
Решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 487/29.11.2012 г.
по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна
на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение
не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. В тази връзка неоснователно е оплакването във въззивната
жалба, че еднократната корекция на сметката за минало време противоречи на чл.143,т.6 и т.18 от
ЗЗП.Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия,
влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК
е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени
специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи
се в отменените чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г., в който смисъл са Решение № 150/26.06.2019г.по
гр.д.№4160/2018г. и Решението по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.. С оглед изложеното
неоснователно е оплакването във въззивната жалаба, че не е доказано, че потребителят-ищец е
извършил неправомерно въздействие върху електромера. В случая служители на ответното
дружество са констатирали несъответствие на СТИ с техническите характеристики, което е
8
описано в съставения от тях в Констативен протокол № 467952/29.11.2018 г., като констатациите
им са изцяло потвърдени и от приложения по делото Констативен протокол № 142/26.02.2019г. от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване на БИМ. Протоколът на
метрологичната експертиза е официален констативен документ с оглед разпоредбата на чл.58,ал.4
от Закона за измерванията, във връзка с чл. 179 от ГПК, поради което съставлява доказателство, че
отразеното в него съдържание отразява действително констатираното от съответното длъжностно
лице състояние на проверения електромер. От този констативен протокол на БИМ се установява,
че при отваряне на електромера е констатирано осъществен достъп до вътрешността му, като е
монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между два елемента над куплунг
ХЗ, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Изваден е куплунг
Х15 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда, направен е отвор в пластмасата под
десния болт на електромера, обездвижена е пластината на сензора за индикация при отваряне на
горния капак на електромера, при което метрологичните му характеристики не съответстват на
изискванията, като е при продължително включване на показващото устройство е канстатирана
грешка -71,5%, при максимално допустима грешка от ±2%. Тези констатации се потвърждават и
от приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните. т.Вещото лице е посочило, че
остойностяването на коригираното количество ел.енергия за процесния обект, съгласно справката
за коригиране на сметката за електроенергия на клиентски номер ********** е правилна и
съгласно приетите решения на ДКВР. Следователно след като е установено както количеството на
реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие
върху СТИ, електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и противоправното
виновно поведение на купувача /ищеца/, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в
паметта на електромера, което е единствено възможната причина за установеното софтуерно
въздействие върху процесното СТИ, доколкото то може да бъде само човешко дело, изключено е
ответникът да го е извършил, тъй като същото ползва само купувача-ищец. Остойностяването на
консумираната електрическа енергия е правилно извършено, според вещото лице по приетата
СТЕ, поради което процесното количество ел.енергия, начислено от ответника за процесния
период на стойност 599,68 лева е дължимо от ищеца по сключения между страните договор за
продажба на елекрическа енергия на основание чл.183 от ЗЗД. С оглед на това, платена от ищеца
сума по посочената фактура, ведно с лихвата за забава не е платена без основание, каквито
твърдения се поддържат от него.
С оглед изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено. На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3, във вр. с
чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл.37 от
ЗПП във вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съразмерно с фактическата
и правна сложност на делото, като за разликата над 150 до 300 лева претенцията за заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение ще следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

РЕШИ:
9

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312/24.04.2020г.,постановено по гр.д.№ 50/2020г. по
описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА С.К. Ф., ЕГН ********** и адрес: гр.Смолян, ул„Е.“ бл.** вх. * ап. ** да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********; седалище и адрес: гр.
Пловдив, п.к.4000, ул.„ Хр. Г. Д.“ № 37 направените по делото разноски за въззивна инстанция в
размер на 150 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над 150 до 300 лева
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10