О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 18.03.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5
състав, в открито заседание на пети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдия Райкинска т. д. № 2149
по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 692 ТЗ.
С решение от
02.08.2019 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника "Н.С.м." EООД и е
открито производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото
е обявено в търговския регистър на 02.08.2019 г.
В изпълнение
на правомощията си синдикът е изготвил Списък на приетите вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 17.01.2020
г.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило
възражение вх. № 9262/24.01.2020 г. от длъжника „Н.С.м.“ ЕООД.
Възражението
е срещу приетите вземания на кредитора „Г.А.Р.“ ООД, посочени под № 1 в списъка
на приетите вземания, включващи всички основания по точки от 1.2 до 1.9
включително. Мотиви към възражението не са изложени, същото е бланкетно.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е депозирал становище за
неоснователност на възражението на длъжника „Н.С.м.“ ЕООД.
Възражението
е разгледано в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г.
В съдебно заседание оспореният кредитор „Г.А.Р.“ ООД
изразява становище за недопустимост и неоснователност на възражението, а длъжникът
не изпращат представители. Синдикът поддържа даденото писмено становище.
Съдът, след като разгледа възражението, изложените доводи и събраните
писмени доказателства, намира следното:
Възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и
от процесуално легитимирано лице. Обстоятелството, че същото е бланкетно, не го
прави недопустимо. Разгледано по същество същото е само частично основателно,
предвид следното:
С молба за предявяване на вземания вх. № 106582/27.08.2019 г. кредиторът„Г.А.Р.“ ООД е предявил следните вземания:
1А. Вземане
за реално изпълнение – доставка на 3 080 метрични тона пшеница,
трансформирано от непарично в парично по силата на чл. 617, ал. 2 ТЗ към
02.08.2019 г., дължимо по
Анекс No. 1/13.04.2018 г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г. към Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г.,
в размер на 831 600 лева, като част от вземането в размер на 420 930
евро, равни на 823 267.52 лева е обезпечено със запор на банкови сметки,
вписан в ЦРОЗ на 18.12.2018 г., а за разликата от 8 332.48 лева не е
обезпечено.
При условия на евентуалност посочените суми се претендират като вземане
за вреди и лихви върху нега, а евентуално като обезщетение за неоснователно
обогатяване и лихви върху него.
1Б. Адвокатско възнаграждение за обезпечение на бъдещ иск срещу „Н.С.м.“ ЕООД в размер на 5 459.28 евро, равни на
10 677, 42 лева; арбитражна такса и депозит по мад 9/2018 г. на АС при БТПП в размер на 43 708 лева и
адвокатско възнаграждение за защита по същото МАД № 9/2018 г. на Ас при БТРР в
размер на 10 136.28 евро, равни на 19 824.84 лева. Тези вземания са
необезепечени.
1В.
Законна лихва за забава върху, вземането по т. 1А, считано от 02.08.2019
г. насетне.
1.Г.
Вземане за неустойка по
Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 по Анекс No. 1/13.04.2018
г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г. в размер на
234 720 евро, равна на 459 072.42 лева, дължима на основание чл. 15
от Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 - 15 % от стойността на недоставена пшеница в размер на
1920 метрични тона по Анекс 2 и 8000 метрични тона по Анекс 3, допълнен с Анекс
3-А, по отношение на които договорът е частично развален. Вземането е
необезпечено.
1.Д. Вземане за законна лихва за забава върху вземането за неустойка по
т. 1Г до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност
02.08.2019 г. в размер на 18 799.10 евро, равни на 36 728.73 лева.
Вземането е необезпечено.
1Е.Законна лихва за забава върху вземането по т. 1Г за времето след
02.08.2019 г. Вземането е необезпечено.
2А. Вземане по запис на заповед от 15.08.2018 г. с падеж 15.09.2018 г. в
размер на 262 095 евро, равни на 512 613.26 лева. За вземането е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.11.2018
г., като заповедта за изпълнение е влязла в сила като неоспорена.
2.Б законна лихва върху вземането по т. 2А от 26.09.2018 г. до 02.08.2019
г. в размер на 22 571.10 евро, равняващи се на 44 145.23 лева.
2.В. Разноски за събиране на вземането по т. 2А, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 3 403.23 евро, равни на
6 656.14 лева, държавна такса в заповедното производство в размер на
10 252.27 лева и държавна такса в исково производство по чл. 422 ГПК в
размер на 10 252.27 лева.
2Г. Законна лихва върху вземането по т. 2А от 03.08.2019 г. насетне.
3.А. Вземане по запис на заповед от 17.08.2018 г. с падеж на 15.09.2018
г. в размер на 164 700 евро, равни на 322 125.20 лева.
3. Б. Законна лихва за забава върху вземането по т. 3А от 26.09.2018 г.
до 02.08.2019 г. в размер на 14 183.63 евро, равни на 27 740.77 лева.
3.В. Законна лихва за забава върху вземането по т. 3А от 03.08.2019 г.
насетне.
4.А. Вземане по запис на заповед от 17.08.2018 г. с падеж на 15.09.2018
г. в размер на 40 905 евро, равни на 80 003.23 лева.
4. Б. Законна лихва за забава върху вземането по т. 4А от 26.09.2018 г.
до 02.08.2019 г. в размер на 3 522.66 евро, равни на 6 889.72 лева.
4.В. Законна лихва за забава върху вземането по т. 4А от 03.08.2019 г.
насетне.
В
Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ синдикът е
включил само някои от така предявените вземания, а именно:
1.1.
Вземане за реално изпълнение – доставка на 1350 метрични тона пшеница по Анекс No. 1/13.04.2018
г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г. към Договор за
покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г.
1.2. Вземане
в размер на 12 844 лева – разноски за събиране на вземането по т. 1 за
арбитражна такса и депозит за разноски по МАД № 9/2018 г. на АС при БТПП.
1.3. Вземане
в размер на 8 689.46 лева – разноски за събирането по т. 1 за адвокатско
възнаграждение по МАД № 9/2018 г. на АС
при БТПП.
2. Вземане
в размер на 2 430 лева -. законна лихва за забава върху сумата
364 500 лева за периода 03.08.2019 г. до 26.08.2019 г.
3.
Вземане за законна лихва за забава върху сумата 364 500 лева за периода
27.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
4. Вземане
в размер на 458 072.42 лева – вземане за договорна неустойка по чл. 15 от
частично развален Договор
за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г.
по Анекс No. 1/13.04.2018 г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г.
5.1. Вземане в размер на 512 613.26 лева - вземане по Запис на
заповед от 15.08.2018 г., установено с влязла в сила Заповед за незабавно
изпълнение по гр.д. № 62460/2018 г. на СРС, 45 състав.
5.2. Вземане в размер на 22 571.10 лева – вземане за законна лихва
за забава върху сумата 512 613.26 лева по запис на заповед от 15.08.2018
г. за периода 26.09.2018 г. до 01.08.2019 г., установено с влязла в сила
Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 62460/2018 г. на СРС, 45 състав.
5.3. Вземане в размер на 10 252.27 лева – вземане за разноски,
установени с влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. №
62460/2018 г. на СРС, 45 състав.
5.4. Вземане в размер на 3 417.42 лева – вземане за законна лихва за
забава върху сумата 512 613.26 лева за периода 03.08.2019 до 26.08.2019
г., установено с влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. №
62460/2018 г. на СРС, 45 състав и
5.5. Вземане за законна лихва за забава върху сумата 512 613.26 лева
за периода от предявяване на вземането 27.08.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Съдът, от правна страна по разглежданото възражение, намира следното:
По приетите вземания, посочени в т.
1.1., т. 2 и т. 3 по-горе.
Видно
от приложените към молбата за предявяване на вземане Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/
13.04.2018 г, Анекс No. 1/13.04.2018 г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г. „Г.А.Р.“ ООД е купувач, а „Нова С.М.“ ЕООД е продавач
на стоки – българска пшеница, текуща реколта. Количеството на доставките и
неговата цена се определя с анекси към договора. Според чл. 11 от договора
плащането се извършва в рамките на 2 банкови дни след представяне в оригинал от
продавача на купувача на търговска фактура, инспекционен доклад,
приемо-предавателен протокол, складови разписки и др. С Анекс № 1/13.04.2018 г.
е договорена доставка на 2000 мт
Уговорено е, че товаренето се извършва след изпращане от купувача на
продавача номинация за предстоящ кораб. С Анекс № 1-А/02.05.2018 г. е
уговорено, че доставката се извършва
периода между 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. С Анекс 1-В/15.08.2018 г. се
уговаря, че цената на доставката е 151.50 евро на мт. Плащането се извършва на
две вноски – 90% след получаване на уговорените документи и 10% след издаване
на фактура за балансовата стойност на фактическата доставка. Извършено е
плащане на 235 885 евро на 17.08.2018 г., видно от представен платежен
документ.
С Анекс № 2/04.05.2018 г. е договорена доставка на 3000 мт, със срок на
доставка между 01.08.2018 г. и
31.08.2018 г. С Анекс № 2А/18.05.2018 г. е уговорена цена 153 евро на мт. С
Анекс № 2-В/15.08.2018 г. цената е променена на 152.50 евро на мт. Плащането е
уговорено да стане на две вноски – 90% в рамките на два работни дни след
представяне на съответните уговорени документи и 10% до два работни дни след
издаване на фактура за балансовото количество на доставената стока. Уговорено е
и издаването на запис на заповед с падеж 15.09.2018 г., който да гарантира
доставката на цялото уговорено количество. Издадени са две фактури – за 1730 т.
и за 270 т. На 20.08.2018 г. купувачът е заплатил 185 044.50 евро.
Представена е електронна кореспонденция между страните, която не е
оспорена, видно от която купувачът е поискал от продавача да започне товарене
на 3 270 мт. пшеница на 20.08.2018 г., по 800 мт. на ден, на пристанище
Варна.
Представени са също фактури, складови разписки и инспекторски доклади.
От описаните по-горе документи се установява възникване на валидна
договорна връзка между страните по договор за търговска продажба на стоки и
анекси към него, от които произтича вземане за доставка на много повече от
приетите от синдика 1350 метрични тона пшеница. От приложените платежни
нареждания и фактури се установява и надлежното изпълнение на договорните
задължения за авансово плащане на съответна част от цената в уговорените
срокове, а от приложената електронна кореспонденция между страните е видна и
поканата за доставка на стоката и настъпване на падежа на задължението за
доставката им респективно забавата на длъжника да изпълни задължението си по
договора. Същевременно липсват данни и доказателства за изпълнение на
задължението за доставка на договореното количество пшеница. Ето защо
основателно е искането на кредитора за реално изпълнение на задължението на
длъжника да му достави 1350 мт. пшеница.
Съгласно чл. 617, ал. 2 ТЗ непаричното задължение се превръща в парично
по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност (02.08.2019 г.) Трансформирано по пазарна цена, която е в
размер на 270 лв. за 1 тон, без вкл.ДДС, съгласно приложеното към молбата на
кредитора писмо изх. No 131 ДИ/12.08.2019 г. на Софийска
стокова борса АД, задължението на длъжника е в размер на 364 500 лева,
поради което приетото вземане съществува в посочения размер.
Основателна е и претенцията за законната лихва за забава след датата на
откриване производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на
задължението (приетите вземания по т. 2 и 3 по-горе), като е допустимо, макар и
напълно ненужно същата да се изчислява като конкретен размер към датата на
предявяване на вземането, а за останалия период да се приеме само, че такава
лихва се дължи.
Предвид изложеното, възражението
на длъжника в тази му част е неоснователно.
По отношение приетите вземания за
разноски, описани по-горе под т. 1.2 и 1.3. съдът намира следното:
Към молбата за предявяване на вземане на кредитора „Г.А.Р.“ ООД е
представена искова молба от 15.08.2018 г. до АС при БТПП, предявена от „Г.А.Р.“
ООД против „Н.С.м.“ ЕООД, „РХ К.“ ЕООД е „Б.Т.“ ЕООД по иск за реално
изпълнение на задължение за доставка на 3 080 мт. пшеница, произтичащо от
Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/ 13.04.2018 г, Анекс No. 1/13.04.2018 г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г. или евентуално за
заплащане на левовата равностойност на доставката. С писмо от 16.10.2018 г. от
АС при БТПП са уведомили ищеца, че по исковата му молба е образувано МАД №
9/2018 г. и че дължи по нея арбитражна такса в размер на 43 508 лева и
депозит в размер на 200 лева. Същите са заплатени от ищеца на 01.11.2018 г.
Издадена е и фактура от 18.03.2019 г. от Адвокатско дружествоЦ.Б. и К. на
„Г.А.Р.“ ООД за заплащане адвокатски хонорар за представителство по МАД №
9/2018 г. на АС при БТПП в размер на
19 824.84 лева с ДДС, а на 10.06.2019 г. по сметка на адвокатското
дружество са постъпили 14 003.80 евро от„Г.А.Р.“ ООД.
Вземането за съдебни разноски е самостоятелно
вземане по облигационно правоотношение, регламентирано от процесуалния закон.
Тази отговорност е извъндоговорна, произтича от осъществяването на едно
процесуално правоотношение и целта й е поправяне на вредите, причинени от
неоснователно предизвикан правен спор. Тази отговорност по своето правно
естество е по скоро деликтна отговорност, но за разлика от отговорността за
непозволено увреждане, отговорността за разноски е обективна – безвиновна.
Правомощия да разпредели отговорността за разноски съобразно правилата на чл.
78 ГПК има само съдът, който разглежда делото в съответната инстанция, по
силата на чл. 81 ГПК, според който, във всеки акт, който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съдебни
разноски не могат да се присъждат самостоятелно и в отделно производство. Това
становище се застъпва в съдебната практика (Така Решение № 54/17.02.2016 г. по
гр.д. № 5091/2015 г. на ВКС, ІV г.о), а и в правната теория (така Ж.С.под
редакцията на авторски колектив, „Българско гражданско процесуално право“,
Сиела 2012 г., стр. 379).
Следователно, за да е основателно предявяването на вземане за съдебни
разноски, следва страната, която ги претендира да е носител на такова вземане и
да разполага със съдебен акт, с който тези съдебни разноски са й присъдени.
Горното се отнася и за арбитражните разноски, чието присъждане, макар да
не се регламентира от ГПК, почива на идентични правила.
В случая кредиторът „Г.А.Р.“ ООД не е представил доказателства, от които
да е видно как е приключило арбитражното дело, нито че в негова полза АС при
БТПП е присъдил разноски. Ето защо вземането за разноски по МАД № 9/2018 г. на
АС при БТПП - 12 844 лева – арбитражна такса
и депозит и 8 689.46 за адвокатско възнаграждение, не е доказано и следва да се изключи
от списъка на приетите вземания.
По отношение вземането под т. 4 в размер на 458 072.42 лева – вземане за договорна неустойка
по чл. 15 от частично развален Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г. по Анекс No. 1/13.04.2018 г., Анекс No. 1-А/2.05.2018 г„ Анекс No. 1-В/15.08.2018 г. и Анекс-No. 2/4.05.2018 г„ Анекс No. 2-А/18.05.2018 г„ Анекс No. 2-В/15.08.2018 г., съдът намира
следното:
Видно от чл. 15 на Договор за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г.,
сключен между „Г.А.Р.“ ООД и „Н.С.м.“ ЕООД, в случай че договорът бъде
прекратен по вина на продавача, той дължи на купувача обезщетение за пропуснати
ползи в размер на 15% от стойността по договор и анекс. По своя характер тази
уговорка е за заплащане на договорна неустойка. От представената нотариална
покана от „Г.А.Р.“ ООД до „Н.С.м.“ ЕООД, чрез нотариус В.М., връчена на
09.10.2018 г. по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, се установява, че „Г.А.Р.“ ООД е
поканил „Н.С.м.“ ЕООД да изпълни задълженията си по процесния договор, поети с
Анекси 2 и 3 в срок до 7 календарни дни
от получаване на поканата, като е направено изявление, че в противен случай ще
счита посочените Анекси за развалени и ще претендира уговорената в чл. 15 от
Договора неустойка. Както бе посочено по-горе, длъжникът няма данни да е
изпълнил задълженията си за доставка на пшеница нито в първоначално уговорения
срок, нито в допълнително дадения такъв с нотариалната покана, поради което, с
оглед изявлението на кредитора, договорът в частта му по Анекс 2 и 3 е развален
на 17.10.2018 г. поради неизпълнение на продавача. В полза на кредитора-купувач
е възникнало вземане за неустойка в размер на 15% от стойността на двата Анекса
или за 1920 мт по Анекс 2 при цена 152.50 евро на мт и 8000 мт по Анекс 3 при
цена 159 евро на мт или това са общо 234 700 евро, равни на
459 033.30 лева по фиксирания курс на БНБ за лев към евро. Тъй като
приетият размер на дължимата неустойка е по-малък, то същият е изцяло доказан.
Възражението в тази му част е поради това неоснователно.
По отношение вземанията под т. 5.1.
до т. 5.5. съдът намира следното:
Видно от представеният запис на заповед от 15.08.2018 г., същият е
издаден от „Н.С.м.“ ЕООД в полза на „Г.А.Р.“ ООД, като издателят се е задължил
неотменимо и безусловно да заплати на поемателя сумата 262 095 евро на
15.09.2018 г. Поръчител е Я.И.Д..
Представена е и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 15.11.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 62460/2018 г. на СРС, 45
състав, с която „Н.С.м.“ ЕООД и Я.И.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Г.А.Р.“
ООД сумата 262 095 евро по запис на заповед от 15.08.2018 г., както и
10 252.27 лева – разноски за държавна такса.
Представено е определение от 21.03.2019 г. по т.д. № 280/2019 г. на СГС,
VІ-22 състав, видно от което делото е образувано по искова молба на „Г.А.Р.“
ООД против „Н.С.м.“ ЕООД и Я.И.Д. за установяване вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62460/2018 г. на СРС, 45 състав.
СГС е приел, че подаденото от „Н.С.м.“ ЕООД възражение срещу заповедта не е в
установения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок, който е изтекъл на 10.12.2018 г., поради
което заповедта срещу това дружество е влязла в сила и съдът е прекратил
производството срещу дружеството. Определението е влязло в сила на 06.04.2019
г., видно от удостоверителното изявление на съда върху него.
Настоящият съдия приема, че щом за вземанията по т. 5.1 до 5.3. е налице
влязла в сила заповед за изпълнение, като това е станало на 11.12.2018 г. - преди
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност срещу „Н.С.м.“
ЕООД (02.08.2019 г.), то вземанията по нея не могат да бъдат оспорвани.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на влязло в сила решение.
Установеното с влязло в сила решение вземане може да се оспорва м
производството по несъстоятелност от кредитор, който е трето за
правоотношението лице само в случай, при който решението е нищожно или когато
решението е постановено след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, по което синдикът не е взел участие (така определение №
384/14.06.2017 г. по т.д. № 963/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.). Решението или в
случая влязлата в сила заповед за изпълнение изобщо не може да се оспорва от
длъжника, тъй като той е бил страна в заповедното производство и е обвързан от
силата на пресъдено нещо. Не се твърдят и факти, които да са настъпили след
влизане в сила на заповедта, които да са довели до погасяване на вземането по
нея. Ето защо присъдените с влязлата в сила заповед за изпълнение вземания
следва да се приемат за доказани, като установени с влязъл в сила съдебен акт,
поради което и възражението на длъжника срещу тях е преклудирано, поради което
и неоснователно.
Основателна е и претенцията за законната лихва за забава след датата на
откриване производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на
задължението, като е допустимо, макар и напълно ненужно същата да се изчислява
като конкретен размер към датата на предявяване на вземането, а за останалия
период да се приеме само, че такава лихва се дължи.
Предвид изложеното, възражението
на длъжника е основателно само в частта относно приетите вземания за разноски
по МАД № 9/20018 г. на АС при БТПП, които следва да бъдат изключени от Списъка
на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. В останалата си
част възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Посоченият списък следва да бъде одобрен със съответно изменение.
Съобразно изричната норма на чл. 674, ал. 2 ТЗ, следва да
бъде свикано събрание на кредиторите на „Н.С.м.“
ЕООД с дневен ред по чл. 677, т. 8 ТЗ.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение вх. № 9296/24.01.2020 г. по описа на СГС, депозирано от
длъжника „Н.С.м.“ ЕООД, ЕИК ********, Списъка
на приетите вземания на кредиторите на „Н.С.м.“ ЕООД, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 17.01.2020 г., като ИЗКЛЮЧВА от него следните
вземания на кредитора „Г.А.Р.“ ООД: Вземане в размер на 12 844 лева –
разноски за арбитражна такса и депозит за разноски по МАД № 9/2018 г. на АС при
БТПП и вземане в размер на 8 689.46 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
по МАД № 9/2018 г. на АС при БТПП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата му част възражение вх. № 9296/24.01.2020 г. по описа на СГС,
депозирано от длъжника „Н.С.м.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Н.С.м.“ ЕООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на
17.01.2020 г.,
ОДОБРЯВА така изменения Списък на приетите вземания на кредиторите на „Н.С.м.“
ЕООД, ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 17.01.2020 г.
СВИКВА СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „Н.С.м.“ ЕООД, ЕИК ********, което ще се проведе на 21.05.2020 г. от 13.30 ч. в Съдебната палата
в гр. София, бул. „********, в заседателната зала на VІ-5 състав, при следния
дневен ред: 1. Определяне
реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, 2. Определяне метода и
условията на оценка на имуществото и 3. Избор на оценители и определянето на
възнаграждението им.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата
по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.
ПРЕПИС от определението да се
изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски регистър, на основание
чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: