О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1232 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР
– гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел
Стайков Пашов, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение № 938 от 25.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16813/2019
г. по описа на ВРС, XXX с-в,
с което e ОСЪДЕНА
Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.М. ЕГН **********, съд. адрес: *** сумата от 1 569,53 лева
(хиляда петстотин шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 178,05 лева (сто
седемдесет и осем лева и пет стотинки), представляваща дължимата мораторна
лихва за периода от 01.10.2016 г., до 30.09.2019 г. върху сумата от 1 569,53
лв., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна
счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща
норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и
за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове,
в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя
съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е
недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал.
3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните
служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си
задължения на 5-дневна работна седмица, а на смесен режим на работа, поради
което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НРСОЗ не намира приложение. Твърди, че не
става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1.143 за превръщане
на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в
тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И.Х.М., чрез адв. Ц.Б.,
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения
за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за
заплащане на нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при
коефициент 1.143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на
нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стайков Пашов, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу
Решение № 938
от 25.02.2020 г., постановено по гр.д. № 16813/2019 г. по описа на ВРС, XXX с-в, с което e ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР-
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.М. ЕГН **********,
съд. адрес: *** сумата от 1 569,53 лева (хиляда петстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и три стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
178,05 лева (сто седемдесет и осем лева и пет стотинки), представляваща
дължимата мораторна лихва за периода от 01.10.2016 г., до 30.09.2019 г. върху
сумата от 1 569,53 лв., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл.
140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на
същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на
всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения между тях. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1232/2020 г. на ВОС за
17.08.2020 г.
от 14,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.