О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 07.02.2020 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 07
февруари 2020 година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар
като разгледа докладваното от
съдия Росица Стоева
възз.ч.гр.дело №101 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по
частна жалба на Б.Я.М. *** против Разпореждане от 08.03.2019 г. на ЯРС по
гр.д.№605/2016 г., с което е върната частната му жалба, вх.№18393/29.10.2018 г.,
поради невнасяне в указания от съда срок на дължимата държавна такса.
Жалбоподателят
счита, че разпореждането е неправилно. Сочи
за неправилно приетото от съда, че е представил едно и също платежно нареждане
по три различни частни жалби. Заявява, че дори и това да е така, то не е основание
за връщане на частната му жалба. Позовава се на практика на ВКС (определение по
ч.гр.д.№56/2010 г. на 3-то ГО и определение по ч.гр.д.№5974/2014 г. на 4-то
ГО), където е прието, че за да е редовна частната жалба и да са изпълнени
указанията на съда за внасяне на ДТ не е задължително страната да е представила
документ пред съда, а е достатъчно да е внесла ДТ, а ако не е представила
документа в съда, последния е длъжен да направи справка в счетоводството дали
такава сума е постъпила или да даде указания за представяне на платежния
документ. Заявява още, че от приложените към частната жалба три броя платежни
нареждания по трите му различни частни жалби било видно, че трите са с различен
уникален регистрационен номер, което се потвърждавало и от приложената към
частната му жалба разпечатка за движението на суми по банковата му сметка. Заявено е и твърдение за нищожност на атакуваното разпореждане с искане
за прогласяването й. Иска се и атакуваното разпореждане да бъде отменено.
След преценка на оплакванията по
частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната частна жалба е с правно
основание чл.262, ал.3, вр. чл.275 от ГПК, допустима е тъй като е подадена в
предвидения в чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок, а преценена по същество е неоснователна по следните съображения:
На 29.10.2018 г. Б.М. е депозирал въззивна
частна жалба, вх.№18393/29.10.2018 г. против Определение №2508/18.09.2018 г.,
постановено по гр.д.№605/2016 г. на ЯРС. С разпореждане №4750/05.11.2018 г. частната
му жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е даден едноседмичен
срок да изложи искането си до съда и да представи документ за внесена ДТ по
сметка на ЯОС в размер на 15 лв. За описаните указания на съда Б.М. е уведомен
с призовка, връчена чрез бащата на Б.М. - Я. М., на 05.12.2018 г.
Тъй като в дадения от съда срок,
жалбоподателя не е изпълнил указанието за внасяне на ДТ, с обжалваното разпореждане
частната му жалба, вх.№18393/29.10.2018 г. е върната. В мотивите си ЯРС е
изложил, че по в.ч.гр.д.№358/2018 г. на ЯОС е представено копие от вносна
бележка за ДТ, което се представя към всички частни жалби, а оригиналът се
намира по в.ч.гр.д.№359/2018 г. на ЯОС. За това разпореждане на съда
жалбоподателя е уведомен на 12.03.2019 г., като съобщението отново е връчено чрез
бащата на Б.М. - Я. М..
Обжалваното разпореждане въззивния
съд намира за валидно и допустимо.
Оплакването за нищожност на
атакуваното в настоящото производство разпореждане не се сподели от въззивния
съд и се намери за неоснователно. Аргументите са следните: В Решение
№27/22.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№1321/2018 г., IV г.о. е изложено, че законодателят не е посочил конкретните
пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от
доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т.8 на ППВС №1/1985 г.,
както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност
на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и
абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена
и по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК.
В правната доктрина се приема, че нищожни съдебни актове са тези, които не
притежават качествената характеристика на един валиден съдебен акт, в частност
при неспазване на предвидената от закона форма – писмена; постановени от
незаконен състав; противоречащи на правния ред и на добрите нрави /като не
става дума на противоречие на материалноправна норма, а на правния ред въобще/;
ако са абсолютно неразбираеми; ако заповядват нещо невъзможно.
В конкретния случай обжалваното
разпореждане не страда от такива пороци, които да доведат до неговата нищожност
- постановено е в писмена форма, от надлежен състав, в съответствие с
правомощията му по закон, волята на съда е ясна и разбираема. Ето защо и
възражението на жалбоподателя за нищожност се прецени за неоснователно.
Обжалваното разпореждане въззивния
съд намира и за правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл.261, ал.1, т.4 от ГПК
към жалбата, жалбоподателят е длъжен да представи документ за внесената ДТ (тъй
като в случая такава се дължи), като съгл. чл.262, ал.1 от ГПК ако това не е сторено
се изпраща съобщение за отстраняване на констатираната нередовност. Съгласно
чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, ако не бъде отстранена в срок констатираната
нередовност, жалбата се връща. Точно в съответствие с цитираните законови разпоредби
е процедирал първостепенния съд, постановявайки атакуваното разпореждане. Доказателства
за внасяне на дължимата ДТ по делото не са налице и към настоящия момент.
Неоснователно е и не намира опора
в доказателствата по делото оплакването на жалбоподателя М. за неправилност на
приетото от съда, че е представил едно и също платежно нареждане по три
различни частни жалби. Напротив, настоящия съд (при внимателен преглед на
гр.д.№605/2016 г. и всички приложения към него) констатира, че приложените към
сега разглежданата частна жалба три броя копия от платежни документи с
№03114ЕТ-АВ-6789/11.12.2018 г.; №03114ЕТ-АВ-6793/11.12.2018 г. и
№03114ЕТ-АВ-6792/11.12.2018 г. вече са били прилагани по други в.ч.гр.д.,
образувани по частни жалби на същия жалбоподател. Така оригиналите на платежни
документи с №03114ЕТ-АВ-6793/11.12.2018 г. и №03114ЕТ-АВ-6792/11.12.2018 г. са
приложени съответно по в.ч.гр.д.№359/2018 г. на ЯОС и в.ч.гр.д.№356/2018 г. на
ЯОС. Констатира се и че един и същ платежен документ е приложен по в.ч.гр.д.№358/2018
г. на ЯОС и по в.ч.гр.д.№360/2018 г. на ЯОС. В платежния документ с
№03114ЕТ-АВ-6789/11.12.2018 г., като основание за внасяне на сумата е посочено
"ДТ ИМ АДМД 10031 2018 ЯОС", т.е. същият касае друго от многобройните
дела на жалбоподателя. При посоченото не би могло дори и с минимална доза
достоверност да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че извода на ЯРС за
представяне от страна на М. на един и същ платежен документ към различни частни
жалби е неправилен.
Неоснователно е и не се споделя от
настоящия съд и твърдението, че при постановяване на атакуваното разпореждане,
първостепенния съд не се е съобразил с практиката на ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че застъпеното в цитираните от жалбоподателя съдебни
актове становище е изолирано. Така в Определение №1092/06.12.2012 г. на ВКС по
ч.т.д.№93/2012 г. на ІІ т.о. е посочено, че преобладаващата съдебна практика,
израз на която са Определение №272/15.05.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№100/2009 г.,
І т.о., Определение №501/09.10.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№499/2009 г., І т.о.,
Определение №973/23.12.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№844/2010 г., І т.о., приема, че
нередовността се счита за отстранена само ако в указания й от съда срок
страната не само внесе дължимата държавна такса, но и представи по делото
платежния документ за внасянето й по сметката на същия съд, което е съобразено
със закона – чл.128, т.2, чл.261, т.4, чл.275, ал.2 и чл.284, ал.3, т.4 ГПК. В
същия смисъл е и Определение №495/29.09.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№2028/2015 г.
на І т.о. Отклонение от тази практика е налице само в случаите, в които съдът
не е изпълнил задължението си да даде ясни и категорични указания на страната
да представи по делото в същия срок и доказателства, че е внесъл дължимата
държавна такса.
Разглежданият
случай не е такъв. ЯРС, пред който е депозирана въззивната частна жалба е
указал на частния жалбоподател да представи в едноседмичен срок по делото
документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв., които до изтичането му
не са били изпълнени. Ето защо и при проверка на правилността на постановеното
разпореждане за връщане на въззивната частна жалба, настоящия съд намира, че
даденото разрешение на въпроса за неотстраняване на нередовността й е в
съответствие с така изложената съдебна практика, поради което постановеното от ЯРС
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Ямболският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.03.2019 г. на ЯРС по
гр.д.№605/2016 г., с което е върната на Б.Я.М. частната му жалба, вх.№18393/29.10.2018
г., поради невнасяне в указания от съда срок на дължимата държавна такса.
Определението, на осн. чл.274,
ал.4 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.