Решение по дело №685/2020 на Софийски градски съд

 РЕШЕНИЕ

  гр. София, 16.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми  юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                        ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 685  по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.Ц.М. срещу решение № 283821/25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1002/2019 г. на CPC, III ГО, 37 състав, в частта му, с което съдът е издал заповед за защита срещу него в полза на В.В.К.-М. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложил е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и съдът да постанови друго решение, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна В.В.К.-М., с възражението срещу въззивната жалба, счита последната за неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част- за правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение  на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна изразява становище решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С молба от 09.01.2019 г. В.В.К.-М. е поискала да се издаде заповед за защита в нейна и на детето Н. Н.Ц. полза, срещу  Н.Ц.М., съпруг на молителката и баща на детето Н. Н.Ц., за актове на домашно насилие спрямо тях, извършени от ответника на 19.12.2018 г., описвайки в какво се е изразявало насилието спрямо всеки от молителите.

С решение №283821/25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1002/2019 г., CPC, III ГО, 37 състав е издал заповед за защита в полза на В.В.К.-М., срещу  Н.Ц.М., като му е наложил мярката за защита  по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, забранил му е да я приближава на разстояние по-малко от 200 м., за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,  наложил му е глоба в размер на 200 лв., осъдил го е да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и деловодни разноски в размер на 600 лв., като е оставил без уважение молбата за издаване на заповед за защита в полза на детето Н. Н.Ц..

 Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

 Във въззивната жалба са наведени доводи, че решението се базира изцяло на показанията на свидетелите на молителите, които са заинтересовани и пристрастни, а съдът е дерогирал показанията на свидетелите Н.и М., които нямат тясна връзка с никоя от страните и са в пряко противоречие с показанията на родителите на молителката. Тези доводи са изцяло неоснователни.

С оглед доказване извършването на твърдяното домашно насилие, настоящия съдебен състав счита, че на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице В.В.К.-М., следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в  редовната  молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните думи и т. н. В случая молителят в декларацията е посочил всяко едно от тези обстоятелства и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице, тъй като на обидите по телефона не е имало свидетели- очевидци на извършеното на 19.12.2018 г. насилие. С тях ответника е извършил психическо и емоционално насилие спрямо съпругата си.

В подкрепа основателността на молбата за защита са и събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства- свидетелските показания на В.И.и Д.И., които съдът кредитира, тъй като с тях се установяват обстоятелства, за които свидетелите имат непосредствени впечатления, дадени са под страх от наказателна отговорност и кореспондират с представен в производството пред СРС диск, съдържащ запис на обаждане на молителката на тел.112. Правилно първоинстанционния съд не кредитира показанията на свидетелите Н. Н.и Валери М., тъй като същите сочат, че са си тръгнали от жилището на молителката около 22.00 часа, при наличието на няколко постъпили обаждания от молителката на тел.112 (видно от справката от този телефонен номер), като е налице постъпило обаждане от молителката и в 23.54 часа.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

При определяне мерките за защита, визирани в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя и пострадало лице, а извършва преценка колко и какви мерки да наложи на извършителя на домашно насилие, изхождайки от конкретните факти и обстоятелства по делото. Воден от същите критерии, съдът определя и срока за налагане на мерките за защита.

СРС е извършил преценка относно подходящите и адекватни мерки за защита срещу конкретното домашно насилие, определяйки такива мерки, които настоящата инстанция счита за правилни и законосъобразни.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

С оглед изхода на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Основателно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на деловодни разноски по делото. Основателно се явява и направеното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна - същото е в размер на 600 лв., при минимален размер, посочен в чл. 22 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 400 лв., при проведено по делото, което не е с фактическа и правна сложност, едно съдебно заседание и съдът й присъжда адвокатско възнаграждение  в размер на 400 лв.

          Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                 Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283821/25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1002/2019 г. на CPC, III ГО, 37 състав в обжалваната му част.

          ОСЪЖДА Н.Ц.М., с ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Ц.М., с ЕГН********** за присъждане на деловодни разноски, като неоснователно.

         ОСЪЖДА Н.Ц.М., с ЕГН********** да заплати на В.В.К.-М., с ЕГН********** сума в размер на 400 лв.- разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                2.