№ 847
гр. Русе, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100517 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК.
Постъпила е искова молба от Д. Г. Д. срещу „Вива Кредит“ ООД, в
която се твърди, че на 27.06.2022г. между страните е сключен Договор за
паричен заем онлайн, чрез средствата за комуникация от разстояние. По
силата на него „Вива Кредит“ООД е предоставило на ищцата – потребител по
смисъла на Закона за потребителския кредит парична сума в размер на
2100лв., като тя се задължила да я върне, ведно с възнаградителната лихва и
други такси и разходи, възлизащи общо на 3826,94 лв. В договора бил
предвиден и още един разход в тежест на кредитополучателя - сумата от
839,28лв., която била дефинирана като „неустойка за непредоставено
обезпечение“. При това положение общо дължимата сума по кредита
възлизала на 4666,22 лв. Ищцата счита, че сключения с ответното дружество
договор е недействителен, тъй като е налице нарушение на редица разпоредби
от Закона за потребителския кредит. На първо място договорът не отговарял
на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК - не бил съставен по ясен и разбираем за
потребителя начин. В него не било посочено и как е формиран годишния
процент на разходите /ГПР/. Също така бил нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.
1
12 от ЗПК поради липса на подробен погасителен план и на основание чл. 22
ЗПК договорът се явявал недействителен и в този случай не били дължими
всички плащания извън реално предоставената в заем сума.
В условията на евентуалност се твърди, че ако съдът приеме, че не е
налице недействителност на целия договор, е налице нищожност на отделни
негови клаузи, а именно: за заплащането на таксата за експресно разглеждане
на документи; клаузата, уговаряща размера на договорната лихва, тъй като
многократно надвишава законната и се явява в нарушение на добрите нрави,
както и чл. 4 от договора, предвиждащ заплащането на неустойка.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което процесният
договор да бъде прогласен за недействителен, а в условията на евентуалност
да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл.
4 от договора за потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Оспорват се изложените в него
твърдения за нищожност на процесния договор и отделни негови клаузи.
Моли се предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 27.06.2022г. между ответното дружество в качеството на
кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит (Договор за паричен заем) при следните параметри:
сума на кредита 2100лв., ГПР – 49,36%; фиксиран ГЛП – 40,32%, срок на
кредита 52 седмици, брой погасителни вноски – 26, общ размер на всички
плащания, с включена такса за експресно разглеждане – 3826,94лв.
В чл. 4 от договора между страните е предвидено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения – поръчител,
който да отговаря на определени условия или банкова гаранция. В случай на
неизпълнение на това задължение е предвидено неустойка в размер на
839,28лв., заплащането на която се разсрочва за заплащане на равни части
заедно с погасителните вноски уговорени с договора, като в този случай
дължимата вноска става 179,47лв., а общото задължение в размер на
2
4666,22лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Между ищцата и ответното дружество са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. От събраните по делото доказателства се
установява, че само част от императивно определеното съдържание на
договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице, в
който смисъл са изложени твърдения и в исковата молба.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 49,36%, а ГЛП е определен на 40,32%. Липсват данни за други
разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, които кредиторът да
включва в ГПР, поради което не става ясно как той е формиран, т.е. какво
още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава
трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този
въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Очевидно е,
че „таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ по чл. 1,
ал.3 от процесния договор, определена в размер на 1259,18лв. (над 50% от
предоставената в заем сума) не е включена в ГПР. При съобразяване на тази
„такса“ (която безспорно е разход по кредита), ГПР далеч ще надвишава
законово определения му максимум в чл. 19, ал.4 ЗПК – пет пъти размера на
лихвата за просрочени задължения, или 50 % при сключване на договора.
На следващо място съгласно чл.11, ал.1 т. 11, всеки договор за
потребителски паричен заем следва да съдържа и условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми. На практика в процесния договор липса
погасителен план, още по-малко такъв отговарящ на посоченото императивно
изискване на закона. Към отговора на исковата молба е приложена „справка
3
погасителен план“ към договора с ищцата, в която отговаря на изискванията
за погасителен план по договор за потребителски кредит, но такъв план не е
част от договора или неразделно приложение към него, с което ищцата да е
запозната и да го е подписала.
Неспазването на посочените по-горе две изисквания на закона
(относно формирането на ГПР и неговия размер, както и наличието на
погасителен план) са самостоятелни основание съгласно чл. 22 ЗПК за
прогласяване изцяло недействителността на процесния договор за
потребителски кредит.
По изложените съображения предявеният главен иск за прогласяване
недействителността на процесния договор следва да бъде уважен. В този
случай съдът не следва да се произнася по предявените в условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на отделни договорни
клаузи, съответно и да излага становище по този въпрос.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе
държавна такса за настоящото производство в размер на 186,65лв.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата,
оказал безплатна правна помощ в настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 767лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за паричен заем
„Standart 14“ №****, сключен на 27.06.2022 г. между “Вива Кредит” ООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Люлин”, ж.к.”Люлин 7”, бул.”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър
център”, ет.2, офис 73Г и Д. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин 7”,
бул.”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г,
представлявано от Свилен Петков Петков да заплати на основание чл. 38,
4
ал.2 ЗА на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** от АК – Русе, с адрес гр. София,
ул. „Гургулят“ №31 сумата от 767лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин 7”, бул.
”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г,
представлявано от Свилен Петков Петков да заплати по сметка на Районен
съд – Русе сумата от 186,65лв. държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5