РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Шумен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630101030 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск от Р. В. М., против Р. А. М., за
пълна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим
имот на адрес ***: УПИ с площ 298 кв. м., ведно с построената жилищна
сграда със застроена площ 41 кв. м., с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, в
условията на евентуалност с иск за частична трансформация на същото
имущество, с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата имали сключен граждански брак, за
което бил издаден Акт № 0417/13.11.2008 г., който брак бил прекратен с
Решение по дело № 253F 135/22, по описа на Семеен съд към ОС Дюселдорф,
влязло в сила на 25.04.2023 г., признато и допуснато за изпълнение със
Заповед № РД[1]26-018/22.04.2024 г. на Кмета на Община Шумен. По време
на брака в режим на СИО, с НА № *** г., по описа на Нотариус К.М.,
придобил на свое име, чрез продажба, недвижим имот на адрес ***. Вписаната
цена на имота била в размер на 7 233 лева, актуалната данъчна оценка - 18
434.10 лева, като се твърди, че продажната цена била 25 000 лева, платена от
ищеца и родителите на ищеца, които ипотекирали собственото си жилище, за
обезпечение на кредит.
1
Моли съдът да постанови решение, с което бъде трансформирано
имуществото подробно описан в НА № *** г., по описа на Нотариус К. М. и
попадащо в режим на СИО, по силата на сключения между Р. В. М. и Р. М.
граждански брак, в лично имущество на Р. В. М.. При условията на
евентуалност моли съдът да се произнесе за частична трансформация на
лично имущество относно горепосочения имот до размера, за който съдът
счете, че е доказано. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначения й особен
представител, намира исковата молба за допустима, но неоснователна.
Твърди, че процесният имот е закупен за 7 233 лв. и платен изцяло със
средства от семейния им бюджет. Не претендира разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба, а ответницата чрез особен представител - отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
през време на брака между страните, сключен на 13.11.2008 г., процесният
имот в гр. Шумен, ул. Владайско въстание № 258, е придобит на името на
ищеца Р. В. М., за което е бил съставен НА № *** г., по описа на Нотариус К.
М. /л. 26/. Бракът между страните е бил прекратен с Решение по дело № 253 F
135/22, по описа на Семеен съд към ОС Дюселдорф /л. 21/, влязло в сила на
25.04.2023 г., признато и допуснато за изпълнение със Заповед № РД - 26-
018/22.04.2024 г. на Кмета на Община Шумен /л. 72/.
Към момента на предявяване на настоящата искова молба действа
установената от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК /аналогична на действалата
по време на сключване на брака разпоредба на чл. 19, ал. 1 СК /отм.//
презумпция за съвместен принос, според която вещите и правата върху вещи
придобити през време на брака са общи на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити, като по арг. от разпоредбата на чл. 28 СК /чл. 27
СК /отм.// при прекратяване на съпружеската общност дяловете на съпрузите
са равни. В ТР № 5/29.12.2014 г., ТД № 5/2013 г. ОСГТК е прието, че
независимо от това на чие име е придобита по време на брака вещ, съществен
2
за определяне титулярството на правото е приносът в придобиването, а не на
чие име е придобит имотът. В този смисъл въведената от закона презумпция е
оборима като заинтересованият съпруг има две възможност да установява или
по-голямо участие в придобиването на вещта поради липсата на принос от
страна на другия и/или трансформация на лични средства.
В първата хипотеза оборването на презумпцията за съвместен принос
във всичките му възможни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК и зачитащи
всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие с правилото на
чл. 17 СК изисква пълно доказване от претендиращия съпруг липсата на
принос от страна на другия. Процесуалното средство за защита е
предявяването на отрицателен установителен иск или възражение с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК, основани на твърдения за обстоятелства, въз
основа на които да се направи извод, че другият съпруг няма никакъв принос
за придобиването на конкретния материален обект.
Втората хипотеза за оборване презумпцията за съвместен принос, както
е в процесния случай, е трансформацията на лични средства при придобиване
на имущество. Тази възможност уредена в чл. 23 СК също изключва
възникването на съпружеска имуществена общност, но не по причини,
свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради
законодателното решение в областта на семейното право да бъде
регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното
обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен
придобивен способ за другия съпруг. Следователно трансформация на лично
имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание,
наред с посочените в чл. 22 СК. Придобитото става лично по силата на закона.
За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което
обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й.
Процесуалното средство за защита е предявяването на положителен
установителен иск за титулярството на съответното вещно право с правно
основание чл. 23 СК, заявен като първоначален, както е в процесния случай,
основан на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил средства от свое
лично имущество за придобиването на конкретния материален обект. С оглед
разпоредбата на чл. 154 ГПК, успешният изход от този спор е предпоставен от
пълно главно доказване от страна на ищеца, че е вложил свое лично
имущество в конкретното придобиване. Ирелевантен е и не се изследва
3
приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие, произтичащ от
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК. С други думи съпругът, който твърди, че е
титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже
произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то
представлява преобразуване на негово „лично имущество“.
В процесния случай ищецът твърди, че имотът подробно описан в НА №
*** г., по описа на Нотариус К. М., закупен на цена 25 000 лева, е придобит
изцяло с лични средства като ги разделя на четири групи: 2 000 лева - капаро;
10 000 лева - сума предоставена от неговите родители като дарение и внесена
от ищеца по банкова сметка на продавача; 12 121.84 лева – преведена по
банков път на вноски от ищеца чрез преводи от Гърция през периода
09.02.2012 г. - 18.01.2013 г. и една последна изравнителна вноска от 1078.16
лева - платена в брой от неговите родители на продавача в деня на продажбата.
Твърди се, че ищецът лично платил и 500 лева „стоп – капаро“ на посредник
преди подписване на предварителен договор, както и 2 600 лева като
неустойка договорена допълнително и дължима поради забавени плащания на
вноски.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с
Договор от 04.10.2011 г. /л. 32/, със страни Р. В. М. и Р. А. М. и “Мадара-
Хелиос“ ООД гр. Шумен, се блокира продажбата на процесния недвижим
имот, за което страните по настоящото дело внасят в брой гаранция от 500 лв.,
както и се задължават срок от 30 дни да подпишат предварителен договор за
продажба.
Такъв предварителен договор е сключен на 05.10.2011 г., при продажна
цена 25 000 лв., като страни по него са С. Ш. А. и Ри. На. А., /продавачи/ и Р.
А. М. и Р. В. М. /купувачи/ /л. 33/. Отбелязано е, че при подписването
купувачите са платили в брой сумата 2000 лева.
С Анекс от 01.11.2011 г. /л. 36/ подписан от Р. В. М. срокът на
предварителния договора е продължен до 10.12.2011 г. като е отбелязано, че
купувачът е платил в брой сумата 2 400 лв., която да бъде приспадната от
договорената цена, при което остатъкът възлиза на 20 600 лева.
С Допълнително споразумение от 07.12.2011 г. /л. 37/ подписано също
само от Р. М. страните договарят срокът на предварителния договора да бъде
продължен до 10.01.2013 г. като купувачът се задължава да плати на
4
продавачите по банков път сумата от 10 000 лева и приема към остатъка от
продажната цена в размер на 10 600 лева да плати и неустойка в размер на 2
600 лева, при което се задължава общата сума - 13 200 лева да бъде платена по
банков път на дванадесет равни месечни вноски от по 1000 лева, както и една
последна изравнителна вноска от 1 200 лева в деня на продажбата.
Два дни след подписване на Допълнителното споразумение от
07.12.2011 г. с Вносна бележка от 09.12.2011 г. /л. 57/ в полза на Р. Н. А. от Р. В.
М. е преведена сумата 10 000 лева. Според свидетелските показания на В. А. –
баща на ищеца, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, въпросната сума
от 10 000 лева е дарена от него. В показанията си дарителят първоначално
твърди, че тази сума е дадена „на тях двамата да си платят и оправят къщата“,
като в последствие пояснява „дадох парите на Р., не мога да ги дам на Р.“, и
уточнява това противоречие твърдейки, че: „Единия път казвам на Р., другия
път на тях дадох парите, защото те бяха заедно“. В същия разпит твърди:
„Този имот искахме да го купим за сина ми Р.“, като първоначалното
твърдение е: „Къщата беше купена със съгласието на Р. и Р.. Всеки един баща
иска да помогне на децата си“.
По делото са представени и приети доказателства за преведени по
банкова сметка в полза на продавача Р. Н. А. с наредител Р. В. М., парични
средства в общ размер 5 477 евро, левова равностойност на 10 663.72 лева, по
курс 1.947 лева/евро, както следва: разписка № К/09/9692/15.03.2012 г., за
сумата 513.00 евро /л. 172/; разписка № К/09/10573/14.04.2012 г., за сумата
513.00 евро /л. 174/; разписка № К/09/11360/15.05.2012 г., за сумата 513.00
евро /л. 176; разписка № К/09/11953/11.06.2012 г., за сумата 513.00 евро /л.
178/; справка от 16.07.2012 г. за сумата 513.00 евро /л. 180/; разписка №
К/09/14537/10.09.2012 г., за сумата 513.00 евро /л. 182/; разписка №
К/09/15563/12.10.2012 г., за сумата 513.00 евро /л. 184/; разписка №
К/09/16236/05.11.2012 г., за сумата 513.00 евро /л. 186/; разписка №
К/09/17291/10.12.2012 г., за сумата 513.00 евро /л. 188/; вносна бележка от
17.01.2013 г. за внесени в брой 610 евро /л. 70/; вносна бележка от 18.01.2013 г.
за сумата 250 евро /л. 71/.
Твърдението на ищеца, че с разписка № К/09/8697/09.03.2.12 г. за сумата
10 евро /л. 168/ и с разписка № К/09/8860/15.02.2012 г., за сумата 522.00 евро
/л. 170/, както и с вносна бележка от 15.08.12 г. за сумата 1082.90 лв. /л. 136/,
5
са плащани части от продажната цена по договора между страните не се
подкрепя от събраните по делото доказателства доколкото по първите два
документа получател на сумите е техният наредител - Р. В. М., а по третия
получател е трето лице - „Инвест“ ООД.
Според показанията на допуснатите по делото свидетели, съдът намира
за еднозначно установено, че няколко години, в това число и през периода от
09.02.2012 г. до 18.01.2013 г., страните са живели в Гърция, като ищецът
работел по таверни, като музикант, а ответницата готвела, полагала грижи за
семейството и поддържала къщата им - квартира близко до църквата /според
показанията на бащата на ищеца - В. М./, а според показанията на свидетеля З.
М. - ходила да чисти къщи и помагала в църквата.
Свидетелите еднозначно твърдят, което се подкрепя и от приетите по
делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит от
08.12.2011 г. и НА № *** г. за заем и договорна ипотека /л. 45/, че сума от 10
000 лева дарена от В. М. на ищеца, е получена чрез кредит от заложна къща
„Инвест“ ООД за обезпечаване на който е била учредена ипотека върху
жилището на родителите на ищеца - апартамент на *** съгласно Договор за
продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата
за държавните имоти /л. 39/. По делото са представени и приети писмени
доказателства за преведени от В. М. А. в полза на кредитора „Инвест“ ООД
парични средства в общ размер 10 227.76 лева, от които: 3 188 лева -
Квитанция към ПКО № 418/09.01.2012 г. за сумата 2180 лв. /л. 48/ и
Квитанция към ПКО № 2219/06.02.2012 г. за сумата 1008 лв. /л. 49/, както и
3615.70 евро, левова равностойност на 7039.76 лева по курс 1.947 лева/евро,
както следва: разписка № К/09/9245/01.03.2012 г., за сумата 528.30 евро /л.
156/; разписка № К/09/10134/02.04.2012 г., за сумата 769.20 евро /л. 158/;
разписка № К/09/11040/02.05.2012 г., за сумата 615.40 евро /л. 160/; разписка
№ К/09/11743/04.06.2012 г., за сумата 594.90 евро /л. 162/; разписка №
К/09/12528/02.07.2012 г., за сумата 574.50 евро /л. 164/; разписка №
К/09/14221/29.08.2012 г., за сумата 533.40 евро /л. 166/.
Бащата на ищеца - В. М. твърди, че през този период от 09.02.2012 г. до
18.01.2013 г., също е живял в Гърция заедно със съпругата си, като той
работел също като музикант, но уличен, което твърдение предвид
евентуалната му заинтересованост съдът не кредитира, доколкото категорично
6
се отрича от показанията на свидетеля Я. С., според които бащата на ищеца не
е пребивавал и не е работил в Гърция, тъй като, както тогава, така и в
момента, се грижи за психично болния брат на Р., за който до смъртта на майка
им, преди две години, двамата родители полагали грижи в апартамент на ***.
Твърди, че и майката на Р. не е излизала в чужбина да работи. Пояснява, че
бащата на Р. след като бил уволнен започнал да работи като фризьор в
Шумен. Част от тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля З.
М., който твърди, че преди да го съкратят при военните бащата на Р. работил
като бръснар, а сега е пенсионер, както и, че другият му син - С. е болен и това
изисква грижи по цял ден. Твърди, че през този период „майката на Р. се
грижеше за болния му брат. Не знам болния му брат да е ходил в Гърция.
Майка му на Р. ходеше в Гърция за кратко“, а това, че бащата В. М. бил
работил в Гърция, свидетелят узнал от ищеца.
На 18.01.2013 г. е бил съставен НА № ***г., по описа на Нотариус К. М.
/л. 26/, с който собствеността върху недвижим имот на адрес ***, е
прехвърлена на името на ищеца, като е посочено че продажната цена от 7 233
лева е платена изцяло на продавачите.
Твърдението на ищеца, че последната изравнителна вноска от 1078.16
лева е платена в брой от родители му в деня на продажбата, не е подкрепено от
представените по делото доказателства.
Независило от липса на доказателства в подкрепа на всички твърдени от
ищеца плащания по предварителния договор по настоящото делото са
събрани годни и неоспорени по предвидения в закона ред доказателства за
платени в полза на продавачите общо 25 063.72 лева, от които: 2 000 лева -
платени в брой, на 05.10.2011 г., при сключване на предварителния договор
страни, по който като купувачи са, както ищецът Р. В. М., така и ответницата
Р. А. М.; 2 400 лева - платени в брой със сключване на Анекса от 01.11.2011 г.
към предварителния договор подписан само от ищеца; 10 000 лева - дарени от
родителите на ищеца и преведени на продавачите с Вносна бележка от
09.12.2011 г.; 10 663.72 лева - преведени от Гърция с преводи от ищеца по
банкова сметка на продавачите.
При наличието на тези доказателства съдът намира, че претенциите на
ищеца за придобиване на процесния имот вследствие на платени само от него
лични средства – претенцията с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за пълна
7
трансформация, е неоснователна, поради следното:
От една страна по делото е представен Договор от 04.10.2011 г., в който
изрично е записано, че възложители са Р. В. М. и Р. А. М., които в това си
качество са платили на посредника в брой сумата 500 лева. По
предварителния договор сключен на 05.10.2011 г. като купувачи двамата са
платили авансово на собствениците – продавачи 2000 лева и двамата са
договорили продажна цена от 25 000 лв., което се потвърждават и от гласните
доказателства на бащата на ищеца, който твърди, че „къщата към Кьошковете
беше купена със съгласието на … Р.“. От друга страна сумата от 2 400 лева
платена в брой на 01.11.2011 г. само от ищеца със сключване на Анекса, е от
името на купувача по предварителния договор, каквато е и ответницата, но по
делото не са представени годни доказателства установяващи, че произходът на
тези средства са били лични за ищеца.
Предвид неоснователността на исковата претенция с правно основание
чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация, на разглеждане подлежи предявения
в условията на евентуалност с иск за частична трансформация на лично
имущество на ищеца при придобиване на процесния недвижим имот, с правно
основание чл. 23, ал. 2 СК, относно сумата от 10 000 лева - дарени от
родителите на ищеца и преведени на продавачите с Вносна бележка от
09.12.2011 г. и сумата 10 663.72 лева - внесени от ищеца и преведени по
банкова сметка на продавачите от Гърция.
Основателността на исковата претенция за частична трансформация е
предпоставена, както от установяване, че вложените при придобиването на
вещта средства, са „личното имущество“ на претендиращия съпруг, така и че
установеният размера на тези извън семейни средства, не е незначителен, а коя
част не е незначителна, дългогодишната съдебна практика е възприела
критерия: вложените лични средства да са над 10 % от стойността на
придобитото вещно право. Ако паричният еквивалент на вложените лични
средства е под този процент, то вложените средства са незначителни и не биха
могли да бъдат основание да се признае отчасти личен дял по отношение на
конкретното имущество.
В мотивите на ТР № 2/20.01.2025 г., ТД № 2/2022 г., ОСГК, подробно е
разяснен обхватът на „личното имущество“, по отношение на което законът
признава възможност да претърпи трансформация по смисъла на чл. 23 СК,
8
като в обобщение е прието, че само влагането на средства, получени от
продажбата на лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК ще има за
последица осъществена трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на
собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са
придобити.
В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК като лично имущество са включени и
права придобити по време на брака по дарение. В процесния случай сумата от
10 000 лева преведена на продавачите с Вносна бележка от 09.12.2011 г., съдът
намира, че е дарение от бащата, но не само на ищеца, а на младото тогава
семейство. Този извод съдът извлича, както от писмените доказателства – в
предварителния договор сключен на 05.10.2011 г., като купувачи са посочени
Р. В. М. и Р. А. М. и по който договор те заедно са договаряли продажна цена
от 25 000 лв., така и от нееднопосочните твърдения на дарителя В. А., който
първоначално заявява, че „Къщата беше купена със съгласието на Р. и Р..
Всеки един баща иска да помогне на децата си“ и тази сума е дадена „на тях
двамата да си платят и оправят къщата“.
Относно сумата от 10 663.72 лева преведени от ищеца по сметка на
продавачите, съдът намира, че са доходи придобити от упражняване на
свободна професия от ищеца в Гърция, на не и от неговия баща – предвид
показанията на незаитересованите от изхода на делото свидетели Я. С. и З. М.,
според които бащата на ищеца не е пребивавал и не е работил в Гърция, тъй
като е полагал грижи за психично болния брат на Р.. Доколкото в мотивите на
ТР № 2/20.01.2025 г., ТД № 2/2022 г., ОСГК, е разяснено, че средства получени
от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно
правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или
търговска дейност, включително като ЕТ, съдружник или акционер в ТД и др.,
приходи от продажбата на имущество, придобито и притежавано от съпрузите
в режим на СИО, би съставлявало проявна форма на материален принос по
смисъла на чл. 21, ал. 2 СК и не ще има за последица осъществена
трансформация следва, че сумата от 10 663.72 лева не попада в обхвата на
подлежащото на трансформиране лично имущество по чл. 23 СК.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за
частична трансформация на лично имущество на ищеца относно сумата от 10
000 лева - дарени от родителите му и относно сумата 10 663.72 лева преведени
9
от Гърция с банкови преводи, при придобиване на процесния недвижим имот,
е неоснователен.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че не се установи
придобиване с лични средства на целия или по – голям дял от процесния
недвижим имот при пряко и непосредствено доказване, така както изисква
това закона.
При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна, но
предвид че в настоящото производство тя е представлявана от особен
представител и не претендира такива, разноски на следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, предявен от Р. В. М.,
с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, против Р. А. М., с ЕГН: **********,
адрес за призоваване: ***, за пълна трансформация на лично имущество при
придобиване на недвижим имот на адрес г*** УПИ с площ 298 кв. м., ведно с
построената жилищна сграда със застроена площ 41 кв. м., като
неоснователен.
Отхвърля искът, с правно основание чл. 23, ал.2 СК, предявен от Р. В.
М., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, против Р. А. М., с ЕГН:
**********, адрес за призоваване: г*** за частична трансформация на същото
на лично имущество при придобиване на недвижим имот на адрес ***: УПИ с
площ 298 кв. м., ведно с построената жилищна сграда със застроена площ 41
кв. м., като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен
срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10