№ 224
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500380 по описа за 2022 година
ч. гр. дело № 380 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 852 от 26.01.2022 г. по опис на
ЧСИ № 808 – Захари Димитров, подадена от ЕООД“ „СПЕКТО“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Моряшка“ № 27, представлявана от
управителя Людмил Вългов Беров,чрез пълномощника адв. Ц.А. от ВАК с адрес за връчване
на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Ал.Дякович“ № 30, ет.1, оф. 5 срещу
разпореждане за разноски от 17.12.2020 г., обективирано в съобщение с изх. № 21843 от
17.12.2021 г..
В обстоятелствената част на молбата се излага, че ЧСИ въпреки произнасянето на
съда с Решение № 1050/07.10.2020 г. по в.гр.д. № 2555/2020 г. отново е постановил
разпореждане с идентично съдържание, като е включил и частта, която е отменена с
предходното съдебно решение. Излага, че преповтаряне на съдържанието на отменено
разпореждане за разноски има за цел да натовари жалбоподателя с нови разноски за съдебно
производство. Счита, че незачитането на съдебното решение от страна на съдебния
изпълнител, обосновава неговата имуществена отговорност и моли да му бъде наложена
глоба. Моли за отмяна на разпореждането.
ЧСИ № 808 в писмени мотиви е изразил становище за не основателност на жалбата.
1
По отношение на предходното произнасяне на съда изрично е заявил, че не приема Решение
№ 1050/07.10.2020 г. по в.гр.д. № 2555/2020 г. и поради липсата на сила на присъдено нещо
е постановил ново разпореждане.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:
Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано лице – пълномощник на
длъжника, насочена е срещу действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК.
От съдържанието на изпълнително дело № 202080800400383 се установява, че е
образувано за парични вземания на Община Варна, обективиран в изпълнителен лист
издаден на 07.01.2020 г. по ч. Гр. Д. № ********** г. по опис на ВРС. Длъжникът ЕООД
“Спекто” е осъден да заплати на взискателя сумата от 1333.58 лева, сумата от 118.17 лева и
79.04 лева, общо 1530.79 лева. Взискателят е уведомен, че следва да извърши разход в
размер на 48 лева, на основание т.1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ от които 20 лева за образуване на
делото, 20 лева за връчване на покана за доброволно изпълнение и 8 лева дължими като
ДДС. Сумата е платена.
Следва покана за доброволно изпълнение, с което длъжникът е уведомен, че следва
да заплати 1869.34 лева, която сума включва посочената в изпълнителния лист общо 1530.79
лева и разноски в изпълнителното дело в размер на 338.55 лева. В сумата определена за
разноски е включен разход от 100 лева, посочен като юрисконсулско възнаграждение и
още 238.55 лева, обосновани под общата формулировка на такси дължими към 03.06.2020
г. От изпълнителното дело се установява, че е налице доказателство за извършен разход в
размер на 48 лева. В остатъкът от 290.55 лева е включен разходът от 180.56 лева, обоснован
с разпоредбата на чл. 26 от ТТРЗЧСИ. По повод на жалба срещу разпореждане от 18.05.2020
г., обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 8509 от 20.05.2020 г. съдът е
отменил таксите определени по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 03.06.2020 г. за разликата
над 44.54 лева до определените в размер на 238.55 лева, представляващи такси по Тарифа
към ЗЧСИ. Отмяната е постановена с необжалваемо съдебно решение № 1050 от 07.10.2020
г. по в.гр.д. 2555/2020 г. по опис на ВОС.
С писмо изх. № 7734 от 08.10.2020 г. съдът е уведомил ЧСИ № 808 за резултата от
обжалване, като е изплатил препис от решението.
При липсата на какъвто и да е нов факт за осъществен разход по изпълнителното
дело, ЧСИ № 808 е съобщил на длъжника ново Разпореждане от 15.12.2021 г. за разноски,
което е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство.
Преди да се произнесе по правилността на обжалваното действие, съдът извършва
проверка за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, и едва след
положителна преценка, пристъпва към разглеждане на възраженията за неговата
правилност изложени в жалбата.
Задължителната сила на съдебните решения и силата на присъдено нещо, са две
различни последици от санкцията на съда, която е обективирана в съдебен акт по същество.
2
Необжалваемите съдебни решения, които нямат сила на присъдено нещо са задължителни за
страните. Силата на присъдено нещо, означава само, че страните нямат право на
прережаване на спора По аргумент за противното, по почин на страните и при наличие на
основание за решаващия орган, могат да бъдат постановявани нови разпореждания за
разноски в изпълнението, които също подлежат на обжалване. Разбирането за силата на
присъдено нещо и липсата на тази характеристика на предходното съдебно решение № 1050
от 07.10.2020 г. по в.гр.д. 2555/2020 г. по опис на ВОС, не овластява решаващият орган на
съдебното изпълнение да постановява нови разпореждания, ако не е настъпил нов
юридически факт за такова произнасяне. Такъв факт може да е само нови разноски в
изпълнението, направени след постановеното съдебно решение. Във всички останали
случаи, съдебния изпълнител е обвързан със задължителната сила съдебното решение,
независимо дали то има или няма СПН.
След като се е произнесъл повторно и след съдебно обжалване, при липсата на нов
факт свързан с разноските, съдебният изпълнител е постановил недопустимо разпореждане,
което следва да бъде обезсилено. Разноските, които жалбоподателя е извършил в
производството по обжалване на недопустимо разпореждане, могат да бъдат претендирани
като имуществена вреда, нанесена от съдебния изпълнител, представляваща пряка и
непосредствена непосредствена последица от незаконосъобразно действие – постановяване
на недопустим акт и незачитане задължителната сила на съдебното решение.
Съществуващото разпореждане от 15.12.2021 г., което преповтаря предходното
такова от 18.05.2020 г. означава, че на практика са налице две разпореждания с един и същ
предмет, което обоснована недопустимост на второто произнасяне с идентичен предмет,
който е бил вече санкциониран от съд.
При констатирана недопустимост на обжалваното разпореждане, съдът не дължи
произнасяне по неговата правилност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 15.12.2021 г. с което са ЧСИ 808 се е произнесъл
повторно по разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20208080400383, при наличие на предходно произнасяне с разпореждане от 18.08.2021г.,
санкционирано с Решение № 1050/07.10.2020 г. по в.гр.д. № 2555/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4