№ 10906
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110154146 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
07.10.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети и втори юни две хиляди и двадесет и втора
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев,
гражданско дело № 54146 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск от Н. С. К., ЕГН
********** против ЗАД БВИГ“АД с ЕИК *** с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от
14840,14 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1320 лв., мораторна лихва за периода от 30.10.2020 г. до
17.09.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва претенцията по размер, като завишена и
неотговаряща на действителния размер на щетите. Оспорва акцесорната претенция за лихва.
Претендира разноски.
От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното :
В срока на валидност на застраховката, около 17:30 часа на 02.07.2020г. в гр. София,
1
ж.к. „Манастирски ливади“, на ул. „Васил Стефанов“, Н. К. при управление на
застрахования автомобил, като настъпил внезапно удар от твърд предмет на платното.
Незабавно преустановил движението, слязъл от МПС и видял, че маслото от двигателя е
изтекло, от удар в камък на пътното платно. На мястото на аварията извикал пътна помощ,
указана от застрахователя „Национална служба за пътна помощ към СБЛ“ и автомобила бил
извозен в официалния сервиз па „Рено“ - „Омникар Ауто“ ООД. Това се установява от
разпита на свидетеля по делото Марио Любенов, както и от основната и допълнителната
съдебно автотхеническа експертиза приети по делото, които не са оспорени.
За настанилото събитие застрахованото лице, на 03.07.2020 е предявило писмена
претенция пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като е депозирал писмено
уведомление и е представил изисканите от застрахователя документи. Застрахователната
компания е образувала по претенцията му преписка по щета N 1470419202029812
/референтен № 50- 01600-8755/20/.
На 06.07.2020, представители на застрахователя са извършили оглед на видимите
щети по МПС, в който са описани за подмяна: Кора на двигателя; кора под предна броня и
маслен картер.
С възлагателно писмо от 07.07.2020г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с
възложил ремонта на л.а. „Рено Меган“, per. № СВ8502КР на оторизирания на марката
„Рено“ сервиз - „Омникар Ауто“ ООД.
С писмо от 30.10.2020 застрахователното дружество е отказало да покрие ремонта по
издаденото възлагателно писмо с мотив, че щетите па 02.07.2020 не са непосредствен
резултат от удара на камъка, намираш, се на пътното платно, а в следствие на непредприети
предохранителни мерки след настъпване на ПТП.
Към датата на процесното ПТП - 02.07.2020 г., процесният автомобил е бил в експлоатация
2 години, 10 месеца и 22 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 10.08.2017 г.,
тоест е гаранционен.
За ремонта на автомобила ищецът е заплатил на „Рено“ сервиз - „Омникар Ауто“
ООД. в качеството на официален сервиз за марката, гарантиращ запазването на гаранцията
сумата от 14 840.14 лева.
Стойността необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Рено
Метан“, с рег.№ СВ8520КР, описани в представената проформа - фактура издадена от
„Омникар Ауто“ ООД, определена на база средни пазарни цени на резервните части и труд
на доверени сервизи (без официалния за марката) към датата на ПТП е 15 090,02 лв., което
се установя от допълнителното заключение на вещото лице, което е по-голяма сума от
реално заплатената за извършения ремонт.
От допълнителното заключение се установява, че:
Основната причина за настъпване на уврежданията по процесното МПС е
получената дупка в масления картер на двигателя е с размер около 15 кв. см., вследствие на
удара в камъка на платното за движение. Водачът е имал възможност да предотврати
настъпването на уврежданията ако не е преминал през камъка и съответно не е увредил
масления картер. При вече увреден маслен картер и дупка в него с размер около 15 кв. см.
водачът не е имал възможност да предотврати настъпилите по двигателя увреждания, тъй
като технически е невъзможно в момента на спукване на картера да се преустанови работата
на двигателя, а са били необходими няколко секунди (реакция на водача, безопасно спиране
на автомобила встрани от платното за движение, гасене на двигателя), през които
двигателят е работил с нарушена смазочна система.
2
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила,
са настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по процесния автомобил, са в резултат от процесното ПТП.
В този смисъл възражението на застрахователя, че е налице груба небрежност на
ищеца не се доказване от доказателства по делото. Не се установи и да е налице изключен
застрахователен риск. По тази причина няма основание да се откаже обезщетение, тъй като е
настъпил риск, който е покрит.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109 от 14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС/. При
частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на
разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези
разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на
тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин
би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
3
Разпоредбите на закона са императивни и са предвидени в защита на потребителя
на застрахователна услуга. С общите условия застрахователя не могат да предвиждат да
определят обезщетение на вреди по цени по- ниски от пазарните. В този смисъл следва де се
прилага закона, поради което неоснователно е позованото на ответника на ОУ, тъй като
неговите разпоредби не могат да дерогират закона.
По изложените съображения съдът приема, че дължимото обезщетение на ищеца,
което ответника е следвало да му заплати е в размер на 14840,14 лв., определено по средни
пазарни цени.
Следователно искът е основател до размера на 14840,14 лв.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да
се има предвид следното:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според чл.
405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 10
и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.
3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба,
нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Така съдът намира, че обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се дължи от 19.07.20200 г. - 15 дни след
получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника, или за
целия претендиран период 30.07.2018 г. – 17.09.2021 г. е в размер от 1320 лева, поради
което и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски за сумата общо 3128,40 лв.
Въз основа на тези мотиви съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД БВИГ“АД с ЕИК *** с да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ, сумата от 14840,14 лв., представляваща обезщетение по
имуществена застраховка „Пълно каско,, по щета № 1470419202029812 за ПТП, настъпило
на 02.07.2020 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
17.09.2021 г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата от 1320 лв., мораторана
лихва за период от 30.07.2020 г. – 17.09.2021 г. на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД БВИГ“АД с ЕИК *** да заплати на Н. С. К., ЕГН 7407308643сумата
от 3128,40 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5