Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …260120…………………. Година 2020г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 09. 12. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР НЕНЧЕВ
АЛБЕНА
ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 381 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК –
въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от търговското
дружество „Ш.П. „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П. , ул.
„Г. Б. „ № 11, против търговското дружество „Ф.-Б.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на д0ейността гр. П. , ул. „Р.А.“ № 14А.
С Решение
№ 314/ 06. 03.2020г. на
районен съд П.,постановено по гр. д.
№ 2793/2019г. по описа на същия съд ,
предявения иск е уважен частично. Осъдени
са страните да заплатят съдебно-
деловодни разноски,съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Решението на районния съд се обжалва с
въззивна жалби в уважителната част от
ответника в първоинстанционното
производство „Ф.-Б.“ ЕООД , ЕИК
*********, ,подадена чрез пълномощника
на страната . Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради съществено
нарушение на процесуалните правила ,
нарушение на материалния
закон и
необоснованост . Искането е да
се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни
разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
. В отговора се оспорва въззивната жалба
.Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се
остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във
въззивното производство .
В открито съдебно заседание, страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като
обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като
взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред двете инстанции , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (
ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата
е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна
.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени
правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение.
Посочено е ,че съдът
служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
І.Първият
въпрос,който поставя казуса е относно
приложимото материално право .
От представените по делото писмени
доказателства(оферта,поръчка ,фактури и гаранционна карта ) се установява ,че на 22. 08. 2018г. страните
са сключили валиден договор за изработка ( чл. 258 и
сл. от ЗЗД). Договорът за изработка не е абсолютна търговска сделка по смисъла на
чл. 1 ал. 1 от ТЗ . Въззивната инстанция счита ,че сме изправени
пред „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ .
Ищецът и ответника са „ търговеци“ по
смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ -“търговско дружество“. От представените по
делото данни от ТР за търговската регистрация на ответното дружество се установява,че
дружеството „по занятие „извършва дейности
по монтаж, поддръжка демонтаж на
хладилна мебел.При тези данни ,на основание чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, следва
да се приеме ,че договора представлява „търговска сделка“ за ищцовото
дружество .На основание чл. 287 от ТЗ следва да се приеме ,че разпоредбите на
търговските сделки ще се прилагат и за другата страна ,тъй като друго не следва
от ТЗ. В част трета на ТЗ „Търговски
сделки „ няма разпоредби , които да регламентират договор за изработка . Ето защо ,на основание чл. 288
от ГПК ,приложение следва да намерят разпоредбите на гражданското законодателство и по – конкретно
тези на ЗЗД.
ІІ. Какво е
правното основание на предявения иск.
Правното основание на предявения иск
следва да се определи от обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и
от направеното искане . В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото
дружество е посочило ,че в изпълнение на постигнатите договорености
ищцовото дружество е изработило ,
доставило и монтирало 2 бр. хладилни сладкарски витрини на
стойност 5957, 35лв. с ДДС. Монтажът на хладилните витрини е извършен на 22. 08. 2018г. От тази дата започнал да тече и гаранционния
срок за поддръжка на витрините , който
изтичал на 22. 08. 2019г.Хладилните
витрини били пуснати в експлоатация на 25. 09. 2018г. След
пускането в експлоатация витрините
показали недостатъци- недостигали
зададената вътрешна температура за
охлаждане , външното стъкло на витрините
се изпотявало от образуван конденз по
стъклената част на витрините и
съединителните кантове , от конденза
се стичала вода по пода на помещението, съединителните кантове на стъклата се
отлепили . По молба на ищцовото дружество, от дружеството- доставчик два пъти идвали
работници за отстраняване на дефектите , но те не били отстранени.
С исковата молба ищцовото дружество разваля едностранно
сключения договор за изработка , като иска връщане на платеното възнаграждение
за двете хладилни витрини, като получено на отпаднало основание.
При това изложение на обстоятелствата ,
на които се основава ищцовата претенция
и направеното искане съдът прави извода ,че
правното основание на
предявения иск е по чл. 265 ал. 2 от ГПК във в. с чл. 87 ал. 2 от ГПК , чл.
88 ал.1 от ГПК и чл.55 ал. 1 предложение
3-то от ГПК.
ІІІ. Фактически
състав на посоченото правно основание .
Принципното положение при развалянето на
двустранни договори поради неизпълнение е,че договора може да бъде развален при
всички форми на неизпълнение- пълно ,забавено ,частично , некачеството ( лошо )
изпълнение. Неизпълнението трябва да
бъде виновно - по причина , за която
длъжника отговаря . Когато се касае
обаче за разваляне на договор за изработка,законодателя е предоставил такава
възможност на възложителя, като крайно средство за защита на неговите
субективни права. Възложителят има право да
развали договора за изработка, само
когато недостатъците на изработеното са неотстраними.Ако недостатъците са
отстраними възложителя няма право да разваля договора , а трябва да иска
отстраняването им за сметка на
изпълнителя или намаление на
възнаграждението съобразно с изпълненото(чл.
265 ал. 1 от ЗЗД). При тази хипотеза възложителя може да иска и обезщетение за
вредите от неизпълнението по общите правила
на ЗЗД ( чл. 88 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 195 ал. 2 от ЗЗД). Щом недостатъците
са отстраними сме изправени пред т. нар.“ относително несъществено
неизпълнение“, което не би оправдало развалянето. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС ( виж Р. №
452/16. 11. 2011г. по гр. д. № 621/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Опр. №
167/21. 03. 2011г. по т. д. № 729/2010г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС;)
ІV.Правни изводи.
►На първо място ,съдът счита ,че правото на възложителя едностранно да развали договора за изработка
е преклудирано по време( погасено по
давност ) .
Според нормата на чл. 265 ал. 3 от ЗЗД и
чл. 197 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД правото да се развали договора при недостатъци на
вещта се погасява с 6-месечен давностен
срок. Срокът започва да тече от предаването на вещта. Според нормата на чл.120 от ГПК „Давността не се прилага служебно „.
От съдържанието на представената по
делото гаранционна карта се установява
,че хладилните витрини са предадени на
възложителя на 22. 08. 2018г. От
този момент е започнал да тече 6-
месечния срок за разваляне на договора . Срокът е изтекъл на 22. 02. 2019г. Исковата
молба е подадена в съда на 05. 07 2019г., след изтичане на давностния срок .
Възражението за изтекла погасителна
давност относно правото да се разваля
договора за изработка е направено от
ответника по иска с отговора на исковата молба
по чл. 131 от ГПК , както и в писмените бележки на пълномощника на ответното дружество по съществото
на спора . Районния съд не е уважил
направеното възражение с мотива ,че
приложението на гаранционния 12- месечен срок изключва приложението на общия
давностен срок. Този извод на районния съд е неправилен. Според съдебната
практика на ВС и на ВКС ( виж В
ТР. № 88/ 28. 02. 1984г. на ОСГК на ВС ,
ТР. № 54/23. 06. 1986г. на ОСГК на ВКС ,
Р. № 538/ 23. 05. 2006г. по т. д. № 23/ 2006г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС
;) давностния срок по чл. 197 ал. 1
от ГПК, този по чл. 265 ал. 3 от ГПК и гаранционните срокове на производителя
за отстраняване недостатъци на вещта
са самостоятелни и независими един от друг срокове. Двата
срока съществуват паралелно и не си влияят един на друг, като
давностния срок за разваляне на договора е по-къс от гаранционния срок.Ако възложителя установи ,че в гаранционния срок изпълнителя не може да
отстрани недостатъка на изработеното той има право да развали
договора ,но това трябва да стане в давностния
6 –месечен срок от предаването на вещта,
а не в гаранционния 12- месечен срок. В противен случай правото на разваляне на
договора се погасява . Такъв е и настоящия казус.
►На второ място , претенцията на ищцата е неоснователна и
поради обстоятелството,че не се касае за „съществено неизпълнение“ на
договора за изработка,за „неотстраним недостатък“ , което прави изработеното „негодно“ за неговото договорно или обикновено
предназначение , което от своя страна да дава право на възложителя да развали
договора .
Тук на първо място трябва да се направи
разграничение между гаранционната отговорност на изпълнителя при недостатъци на вещта и договорната
отговорност при престиране на вещ с недостатъци . Това разграничение е
направено в ТР. № 88/ 28. 02. 1984г. на ОСГК на ВС , в ТР. № 54/23. 06. 1986г. на ОСГК на ВКС и
в Р. № 538/ 23. 05. 2006г. по т. д. №
23/ 2006г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС. В тази съдебна практика , както и в
правната теория се приема ,че двете
отговорности действат успоредно една на друга, не си влияят взаимно и не се
изключват взаимно. Неправилно е схващането на
районния съд за това ,че двете отговорности не могат да бъдат прилагани
едновременно . Напротив , двете отговорности могат да бъдат прилагани едновременно ,тъй като са коренно
различни по съдържание една от друга.Възложителят не може обаче да търси обезщетение за некачествено
или неточно изпълнение едновременно и на двете основания – на основание гаранционната и договорната отговорност. Това
има предвид горепосочената съдебна практика , когато казва ,че при застъпване
на гаранционния случай купувача или възложителя може да избира да удовлетвори
правата си въз основа на единия или на другия режим , но не може да търси
обезщетение за причинените вреди
едновременно въз основа на гаранционната
и на договорната отговорност. В случая възложителя търси обезщетение за причинените вреди на основание договорната отговорност на
изпълнителя .
При гаранционната отговорност изпълнителя
или продавача поема задължението в
срока на гаранцията да поддържа в
изправност и да отстрани за негова
сметка появилите се недостатъци при
положение ,че купувача или възложителя е
спазил всички изисквания за правилно
съхранение и надлежна употреба на вещта . Това е съдържанието на гаранционната
отговорност. Гаранционната отговорност дори
не предвижда обезщетение за
причинените вреди. Такова обезщетение предвижда само договорната отговорност.
При договорната отговорност по
чл. 195 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 265 от ЗЗД
купувача на вещта или възложителя има правата в посочените правни норми, които
изключват гаранционното поддържане на вещта в смисъла , който бе посочен по – горе.
Ако в срока на
гаранционната отговорност купувача или възложителя установят ,че се касае за „неотстраним
недостатък“ те могат да развалят договора с едностранно волеизявление , да искат
връщане на даденото по договора по силата на обратното действие на развалянето , както и заплащането на обезщетение по общите правила на ЗЗД за
причинените вреди в резултат на неизпълнението. При разваляне на
договора поради неизпълнение не е необходимо
кредитора да дава подходящ срок, по смисъла на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД , за
отстраняване на неотстранимото.
По делото е представена Техническа
спецификация на процесните хладилни витрини , в която е посочено ,че
хладилните витрини за сладкарски изделия следва да поддържат температура в охлаждания обем от +4 до + 8 0С.
По делото е представена и Инструкция
за монтаж и експлоатация на
хоризонтални сладкарски хладилни витрини, в която е посочено ,че хладилните
витрини трябва да поддържат температура в охлаждания обем от +2 до +8 оС, при температура на
околния въздух от +16 до +30 оС.
По делото е представен Доклад на
БАБХ от 23. 07. 2019г. за извършена инспекция на обекта , в който са
монтирани процесните хладилни витрини. В доклада е посочено ,че хладилните
витрини поддържат вътрешна температура 8,1
оС и 12,5 оС.
По делото са приети и изслушани две технически експертизи , изготвени от
специалисти в областта на хладилната техника. Какво установяват тези експертизи :
1.Основна и допълнителна експертизата ,
изготвена от вещото лице К.Н.Б. .
Техническото състояние и работата
на хладилните витрини е проверявано
,като са били празни .
Експертизата сочи ,че са спазени изискванията за монтаж на витрините ,
съгласно представената Инструкция за
монтаж на производителя . Сочи ,че
хладилните витрини функционират нормално. Сочи ,че при зададени минимални изискуеми температури, които трябва да се поддържат в изложбените
вътрешности на витрините от +2 до +4
0С ,витрините достигат температура от +6 до + 8 оС. При външна
температура от 14-15 0С по стъклопакетите( външните остъклени
повърхности), след темперирането на хладилните витрини в работен режим , вкл. при
затворена входна врата на търговския обект, се наблюдава
слаб конденз, както и отлепване на част от челните кантове . Вещото лице сочи ,че причината за появата на конденза(запотяване
на външния стъклопакет) е лошо изпълнена топлоизолация на
хладилника, наличието на топъл и влажен околен въздух, в резултат на което се получава преохлаждане на външната повърхност на
ограждащите стени на витрините .Образуването на конденз е физично явление ,
което се наблюдава при съприкосновение на топъл и влажен въздух с по – хладна
повърхност.
Поради обстоятелството ,че в
Техническата спецификация за работата на
хладилните витрини изрично е посочено в
т. 3.5. на Спецификацията ,че „ на външните изолирани и остъклени повърхности
не трябва да кондензира влага „ ,вещото лице дава заключение,че хладилните
витрини не отговарят на фабричната им документация и на техническата спецификация , утвърдена от
МЗ, както и че не достигат минимално зададената вътрешна температура след
темперирането им в работен режим. Експертизата
не е установила следи от теч под витрините и съответно подуване на паркета под
тях.
2.Техническа експертиза , изготвена от
вещото лице В.Б.Н..
Техническото състояние и работата
на хладилните витрини е проверявано ,като
са били празни ,при температура в помещението 20,4 0С,а на улицата 17
оС. Констатациите на тази техническа експертиза са следните :
а/ С малки изключения техническото състояние на витрините е добро.
Хладилните витрини отговарят на Инструкцията
за монтаж и експлоатация на хоризонтални
сладкарски хладилни витрини , Техническата спецификация ,утвърдена от МЗ и отменената Наредба № 7/ 08. 04. 2002г. за
хигиенни витрини. Техническото състояние на витрините не отговаря на
стандартите , ако има конденз по
вътрешните повърхности на вертикалните стъкла .
б/
Между вертикалните стъклени панели на витрините съществуват пролуки, през които
навлиза въздух от помещението в охлаждания обем. Наличието на пролуки може да
де допуснато при производството или при транспортирането на хладилните витрини. Този недостатък е
отстраним от производителя чрез поставянето на прозрачен силикон, който
не струва повече от 10-20лв. Касае се до
обикновено уплътнение , което се извършва бързо и струва евтино. Стъклата не са
подвижни, поради което силикона няма да попречи на работата на витрините . Поставянето на силикон ще спре достъпа на
външен въздух във витрините .Повечето фирми уплътняват пролуките по този начин.
При положение,че
има пролуки и влиза външен въздух витрината охлажда ,но не достатъчно добре . Една от причината за
образуването на конденз по витрините е
навлизането на външен по топъл въздух в
охлаждания обем през пролуките на витрината ;
в/ При извършените замервания витрините
са постигнали средни стойности в рамките на допустимите
от +2 до +8 оС, а
именно +7,4 0С за голямата витрина и +5,6 0С за малката витрина .
Там където има пролуки между стъклата
има измерени по – големи стойности от
допустимите , които са посочени в таблицата към
заключението ;
г/
В момента на огледа вещото лице
не е констатирало конденз и теч по витрините , разлепени кантове на витрините
,следи от теч по тях , както и следи от подуване на паркета под витрините .Теч може да се появи
при запълване на витрините с продукция ;
д/ Наличието на конденз означава ,че температурата в охлаждания обем и по
точно на вертикалните му повърхности е достатъчно ниска , може би по – ниска от
тази, която е описана в Инструкцията , каквото е основното предназначение на
една охлаждаща система ;
Въз основа на заключенията на двете технически
експертизи и на представените по делото писмени доказателства съдът прави следния извод :
По делото безспорно е установен
недостатък в изработката на процесните хладилни витрини .Недостатъкът се
изразява в недобро уплътнение на вертикалните стъклени панели на витрините ,
през които навлиза по- топъл външен
въздух във витрините . Това от своя страна води до запотяване и
конденз на витринните стъкла и по
– продължителна работа на хладилния агрегат ,за да поддържа зададената вътрешна
температура . И двете експертизи дават
категорични заключения за това ,че
хладилните витрини охлаждат в рамките на допустимите технически
диапазони ,но не охлаждат равномерно цялата вътрешна повърхност. Там
където са пролуките между стъклата вътрешната температура е по -голяма от
допустимата ( 8,1 , 9,5 и 10 0С. ). Липсата на добро уплътнение на вертикалните стъклени панели води и до по-трудна работа на хладилния агрегат , който работи постоянно ,за да достигне и
поддържа зададената температура.
Този недостатък
на изработеното обаче не може да
обоснове правото на възложителя да
развали едностранно договора за изработка,
както и да иска връщане на
платеното възнаграждение за двете хладилни витрини, като получено на отпаднало
основание.Недостатъкът не е толкова съществен ,че да прави хладилните витрини
негодни за тяхното обикновено или договорно предназначение. Недостатъкът не е
неотрастраним. Напротив,недостатъкът е отстраним и то съвсем бързо и евтино ,
което бе посочено по- горе.
Установи се по делото , че агрегатите на
хладилните витрини работят нормално и достигат температурата , която е
необходима за охлаждане на вътрешното помещение , с оглед на предназначението на витрините –
съхранение на сладкарски изделия . Хладилните витрини не достигат температура в най- ниския диапазон от +2,2 до + 4,5 0С , което се дължи именно
на проникването на по - топъл въздух от
стайното помещение. Поддържането на такава
ниска температура обаче не е необходимо
за нормалното охлаждане на хладилните витрини
с оглед на предназначението им и
съхранението на продукцията в тях.
В заключение следва да се отбележи ,че за възложителя
съществува възможността да реализира правата си по чл. 265 ал. 1 от ЗЗД , стига
тези права да не са погасени също по давност.
Следва също така да се отбележи ,че по
делото не се събраха доказателства недостатъка в работата на хладилните витрини
да се дължи на неправилната им експлоатация от страна на възложителя , каквото
възражение е направено в отговора на исковата молба( относно правилната експлоатация на хладилните
витрини виж т. 6 на Инструкцията ).
На основание
чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли
предявения иск,като неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще
следва да се осъди ищцовото дружество да заплати в полза на ответното дружество сумата 2125, 87 лв.
, представляваща сторени разноски пред двете инстанции.
Предвид на гореизложеното и на основание
чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА Решение № 314/ 06. 03.2020г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 2793/2019г. по описа на същия съд ,В
ЧАСТТА , в която е осъдено ответното дружество да заплати в полза на
ищцовото дружество сумата 5957, 35лв.
,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на търговското
дружество „Ш.П. „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П. , ул.
„Г. Б. „ № 11, против търговското дружество „Ф.-Б.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. П. , ул. „Р.А.“ № 14А ,за заплащане на сумата 5957, 35лв.,
представляваща получено на отпаднало
основание възнаграждение по договор за
изработка на два броя сладкарски хладилни витрини, сключен на 11. 06. 2018г. ,поради разваляне на договора едностранно
от възложителя по реда на чл. 87
ал. 1 от ЗЗД ,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯВА Решение № 314/ 06. 03.2020г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 2793/2019г. по описа на същия съд ,В
ЧАСТТА за разноските по делото,вместо
което постановява:
ОСЪЖДА търговското дружество „Ш.П. „
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
П. , ул. „Г. Б. „ № 11, да заплати в полза на
търговското дружество „Ф.-Б.“ ЕООД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П. , ул. „Р.А.“ № 14А, сумата 2125, 87 лв. ,
представляваща сторени разноски пред двете инстанции.
На основание
чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв.) решението
на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: