№ 192
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110141938 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ от Н. Н. А.,ЕГН
**********,с адрес З,против В,с адрес гр.С,представляван от председателя Г
З,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът твърди,че е страна по гражд.дело № 680/2019 г. по описа на
ВКС,което дело е образувано по касационна жалба на ищеца срещу
решение,постановено от СГС,с което е отменено решение на СРС и искът на
ищеца по настоящото производство е отхвърлен. Ищецът поддържа,че е
търпял вреди вследствие недопускане на делото до касационно обжалване
като твърди,че са допуснати нарушения на чл.6 от ЕКПЧ,чл.47 от
ХОПЕС,чл.20 от ХОПЕС,чл.52,пар.4 от ХОПЕС. Ищецът поддържа,че
касационната му жалба е следвало да бъде разгледана по същество,а ако не е
отговаряла на изискванията на закона касационната инстанция е следвало да
му даде указания,за да съдейства за упражняване правото му на касационно
обжалване. Ищецът А. твърди,че е изпитал унижение,усещане,че грубо са
нарушени правата му,както и към него е проявено нечовешко отношение.
Счита,че е търпял вреди в периода 22.07.2019 г. до 27.07.2023 г. Моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
Ответникът В К С изразява становище за недопустимост на иска поради
липсата на посочена конкретна нарушена правна норма от правото на
ЕС,твърди се,че подаването на исковата молба от ищеца е упражнено
недобросъвестно и по недопустим начин ищецът цели да бъде преразгледан
правен спор,разрешен със сила на пресъдено нещо. Оспорени са твърденията
на ищеца,че е лишен от достъп до съд или от справедлив съдебен процес.
Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли иска.
Прокуратурата на Република България чрез участващия в
производството прокурор сочи,че искът е предявен срещу ненадлежна
1
страна,защото за редовността на касационната жалба следи въззивния съд.
Ако бъде възприето,че искът е предявен срещу надлежна страна ВКС,то искът
се явява неоснователен,защото не е допуснато нарушение правото на ЕС.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С решение от 27.09.2017 г.,постановено по гражд.дело № 7511/2016 г. по
описа на СРС,120 състав е признато за установено по иск,предявен от Н. Н. А.
срещу Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“,че
спрямо ищеца е упражнена непряка дискриминация в Затвора П поради
неосигуряване на тоалетни помещения на местата за осъществяване на
престой на открито на осъдените да изтърпяват наказание дожИ.тен затвор без
право на замяна като искът е отхвърлен като неоснователен в останалата
част,както и са осъдени ответниците да преустановят нарушението и да се
въздържат от по-нататъшни нарушения в бъдеще.
Видно от решение на СГС от 27.11.2018 г.,постановено по гражд.дело №
15635/2017 г.,решението на районния съд е отменено и е постановено друго
такова,с което е отхвърлен искът на Н. Н. А. срещу Министерство на
правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ за признаване за
установено,че спрямо ищеца е упражнена непряка дискриминация в Затвора
П,изразяваща се в неосигуряване на тоалетни помещения на местата за
осъществяване на престой на открито на осъдените на наказание дожИ.тен
затвор без право на замяна.
С определение № 596/22.07.2019 г.,постановено по гражд.дело №
680/2019 г. по описа на ВКС,решението на СГС не е допуснато до касационно
обжалване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е обусловено от
провеждането на доказване,че е нарушена правна норма от общностното
право,свързана с предоставяне права на частноправни субекти,нарушението
на нормата от общностното право да е съществено,да са възникнали
вреди,които са пряка и непосредствена последица от нарушението на правото
на ЕС,нарушението на правото на ЕС да е допуснато от съдебна
инстанция,действаща като последна съдебна инстанция. С предявяването на
иска по чл.2в от ЗОДОВ страната ищец се стреми да ангажира отговорността
на Държавата поради допуснато нарушение правото на ЕС като ако искът бъде
счетен за основателен съдът,разглеждащ исковата претенция следва да
присъди обезщетение за настъпилите вреди,което означава,че в
производството по иска по чл.2в от ЗОДОВ е недопустимо преразглеждане на
вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт правен спор,а съдът единствено
следва да установи дали е допуснато нарушение на общностното право,при
това нарушението да е достатъчно съществено и да засяга предоставени права
в полза на частноправни субекти. Софийският районен съд,отчитайки
изложените от ищеца А. твърдения,че е ограничен достъпът му до съд и е
лишен от правото на справедлив процес пред безпристрастен съд по смисъла
2
на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС,намира,че предявеният иск е по чл.2в
от ЗОДОВ като с оглед това,че според ищеца А. нарушаването на правата му
се състои в недопускане до касационно обжалване на съдебно решение на
СГС,с което искът му е отхвърлен,намира,че В К С като последна инстанция е
надлежната ответна страна. В тази насока неоснователни са доводите на
прокурора,изложени в открито съдебно заседание,че искът е предявен срещу
ненадлежна страна,защото указанията за отстраняване нередовностите на
касационната жалба следва да бъдат дадени от въззивния съд. В настоящия
случай касационната жалба е счетена за редовна,но при произнасяне по
въпроса дали съдебното решение да бъде допуснато до касационно обжалване
касационната инстанция е счела,че липсват основания за допускане до
касационно обжалване. Софийският районен съд приема,че не може да бъде
счетено,че с постановяване на определение,с което съдебно решение на СГС
не е допуснато до касационно обжалване се достига до съществено
нарушение на общностното право. Следва да бъде отбелязано,че правата на
достъп до съд и на разглеждане на спора от безпристрастен съд съдържат
единствено процесуални,но не и материалноправни гаранции. Според чл.47 от
ХОПЕС държавите членки на ЕС следва да гарантират регламентиране на
вътрешноправен ред за защита на всяко субективно право на частноправен
субект,което е гарантирано от общностното право. Действително по
предявената искова претенция по иск за установяване наличието на допусната
спрямо ищеца непряка дискриминация,производството не се е развило на три
инстанции,които да се произнесат по съществото на спора,тъй като
Върховният касационен съд с постановеното определение по гражд.дело №
680/2019 г. не е допуснал решението на въззивния съд до касационно
обжалване,но не може да бъде възприето,че прилагането на селективен подход
от касационната инстанция относно това кои касационни жалби да бъдат
допуснати до разглеждане води до нарушаване правила на общностното
право. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че СЕС при
произнасяне с решение по дело С-497/2020 г. възприема,че правото на достъп
до трета касационна инстанция не е абсолютно,а е въпрос на регламентиране
от страна на съответната държава членка. Така мотивиран,съдът приема,че
исковата претенция,предявена от ищеца А. срещу ВКС е недоказана по
основание и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и като съобрази,че ответникът ВКС е
представляван от съдебен помощник,т.е. от лице с висше юридическо
образование,съдът намира,че и в тази хипотеза в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2в от ЗОДОВ,предявен от Н. Н.
А.,ЕГН **********,с адрес З,против В,с адрес гр.С,представляван от
председателя Г З, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в периода 22.07.2019 г. до
27.07.2023 г.
3
ОСЪЖДА Н. Н. А.,ЕГН **********,с адрес З да заплати на основание
чл.10,ал.4 от ЗОДОВ на В,с адрес гр.С,представляван от председателя Г З
сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4