Р
Е Ш
Е Н И Е
№…............................
гр.
С., 11.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I – во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомври, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при секретар Кр.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10848
по описа за 2012г. на СГрС, 5-ти състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на с чл. 124 и сл. от ГПК( в сила от 01.03.2008г.) .
Образувано
е по искова молба вх. № 83111/06.08.2012г.,
вписана в Агенция по вписвания на 30.08.2012г.,
, том Х, № 136, вх.рег. № 37791, на Н.Р.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***1 и съдебен адрес:*** срещу Г.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** , с която е поискала от съда на
основание на чл. 108 вр. чл. 77, пр. 3
от ЗС вр. с чл. 16 от ЗН да осъди ответника да му предаде собствения му по завещание от 01.12.1999г. на С. Д.П.,
обявено на 05.07.2005г., вписано в книги за вписвания т. ХІХ, под № 151, недвижим
имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в
гр.С., ж.к.”******”, ул. „Б.” (бивша улица „Ц.П.”), бл. **, ет. * състоящ се от
една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 69,54кв.м., при
съседи: стълбище, М. и З.Й., В.Т.М.,
калкан, улица „Б.”(Ц.П.), заедно със зимнично
помещение при съседи: коридор; А. и Н.Т.; Л. и Р.К.; двор, заедно с 3,32%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което е
държавна земя, като на основание на чл.
537 от ГПК обезсили нотариален акт № 080/20.07.2010г., том ІІІ, рег. №
12949/20.07.2010г. съставен от нотариус Ц.С., рег. № 030 на Нот.К. Навела е твърдения,
че е придобила имота по завещание от починалата на 27.06.2005г. С. П., но
наследниците й по закон се били снабдили с нотариален акт за собственост на имота по наследство от С. П., с Решение по
грд.№ 2685/2008г. правата на тези наследници по закон върху имота били отречени
по предявен от ищцата отрицателен установителен иск, но на 20.07.2010г. те били
продали на ответника имота и той държал същия. Посочила, е че праводателите на
ответника не били собственици на имота, поради което и ответника не придобил
собствеността върху този имот и нямал основание да го държи. Правата му по
завещанието били признати и с Решение на СГрС, І-20 състав по дело 13524/2010г.
Оспорил е възраженията на ответника,
като е посочил, че завещанието е автентично, придобивната давност както на
ответника, така и на праводателите била прекъсвана с исковите молби по делото
на СРС, 25-ти състав и на СГрС, І-20 състав, а и до 29.01.2007г. държала имота.
Претендирал е разноски. Оспорила е поради прекомерност претнедираното от
ответника възнаграждение за адвокат.
Ответникът
в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че държи имота,
но имал основание за същото. Посочил е, че имотът е бил собственост на С. П., починала
на 27.06.2005г., като преди да се обяви и впише завещанието от 19.07.2005г.,
още на 08.07.2005г. наследници са се разпоредили със собствената си по наследство
част с нотариален акт № 43/08.07.2005г., а с нотариален акт № 80/14.07.2005г. приобретателят
му също се разпоредил с имота, към този момент никой не знаел за завещанието,
поради което и наследниците по закон и приобретателите били добросъвестни
приобретатели на същия. Посочила е, че решението на СРС, 25-ти състав по
отрицателния установителен иск й било непротивопоставимо, доколкото не
участвала в процеса, а и то било обезсилено в влязло в сила решене на СГрС,
което било влязло в сила преди да придобие имота. Посочила е, че доколкото
придобила имота преди исковата молба по делото на СГрС, І-20 състав, то това
решение също й било непротивопоставимо. Праводателят й В. И. била собственик на
имота, а и евентуално ищцата го била придобила по давност, към която
присъдениявала и тази, изтекла в полза на праводателите на имота, давността
започнала да тече от 08.06.2005г. Завещанието било неавтентично-ненаписано и
неподписано от завещателя. Претнедирала е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото са приети неоспорени от страните нотариален акт № 180/24.01.1970г.,
удостоверение за наследници, издадено от СО, съгласно които С. Д.П. е придобила
собствеността върху апартамент № 10, находящ
се в гр.С., ж.к.”******”, ул. „Б.”
(бивша улица „Ц.П.”), бл. 60, ет. 4 заедно със зимнично помещение при съседи: коридор; А. и Н.Т.; Л. и Р.К.; двор,
заедно с 3,82% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, което е държавна земя по чл. 55г от ЗПИНМ, С. П. е починала на 27.06.2005г.
По
делото е приет нотариален акт № 43/08.07.2005г.
съгласно който Г.Д.М., Г.Д.М., Т.Р.М., Д.Р.Д.,
Г.Р.Д., Т.Д.Г. , Г.В.К. и В.Р.Д. като собственици на имота по насведство
от С. П. са продали на К.Г.К. процесния
имот.
По
делото е приет нотариален акт № 80/14.07.2005г.,
съгласно който К.Г.К. е сключил договор за покупко-продажба на имота като го е
продал на А.Т.С..
По
делото е приет нотариален акт № 94/24.06.2010г.
съгласно който А.Т.С. е сключила договор
за покупко-продажба за имота, като го е продала на В. Н. И..
По
делото е приет нотариален акт № 80/20.07.2010г.
съгласно който В. Н. И. е сключила договор за покупко-продажба на имота, като
го е продала на Г.И.Б..
По
делото са преити саморъчно завещание, протокол за обявяване на завещание,
нотариален акт № 155/03.08.2005г.,справка от АВписвания, съгласно които С. Д.П.
на 01.12.1999г. е съставила саморъчно завещение, с което е завещала цялото си
имущество на Н.Р.К., включително и процесния апартамент, завещанието е обявено
от нотариус на 05.07.2005г., същото е вписано в АВписания на 26.07.2005г. , като ищцата е призната
за собственик на имота по завещание с нотариален акт № 155/03.08.2005г. В
завещанието е посочено ЕГН на завещателя и адреса му, както и че завещател е в
пълно съзнание и напълно здрав, че прави саморъчно завещание в присъствие на
свидетелите М.Б.М. и М.В.В., завещанието е изписано ръкописно, носи подпис
положен за завещателя, както и за двамата свидетели.
По
делото са приети Решение от 16.05.2007г. по дело № 5685/2006г. на СРС, 25-ти
състав, Решение на СГрС, дело № 2685/2008г. съгласно които производството по
отрицателни установителни искове на ищеца срещу наследниците на С. П. по закон,
както и срещу приобретателите на имота К.К. и А.С. е прекратено поради
недопустимост на исковете – липса на правен интерес от същите.
От приета по делото справка от АВписвания се
установява, че исковата молба, по което е било образувано делото на СРС, 25-ти
сътав е вписана на 06.04.2006г.
По
делото е прието влязло в сила на 05.03.2015г. Решение от 03.02.2014г. на СГрС, І-20ти състав по дело № 13524/2010г.,
образувано по искова молба от 24.11.2010г., с което А. К. е осъдена да предаде на Н.К.
собствения й по завещание от 01.12.1999г. от С. П. процесен имот. В хода на
това производство ответникът К. е била оспорила завещанието като неавтентично,
а и направила възражение за придобиване на имота по давност, но същите са били
отхвърлени от съда.
От
приета по делото справка от АВписвания се установява, че исковата молба, по
което е било образувано делото на СГрС, І-20-ти сътав е вписана на 01.02.2011г.
По
делото е приет договор за охрана от 17.08.2005г. съгласно който ищцата е
възложила на П. защита Е.”ООД охраната на процесния имот със сигнално
охранителна техника.
Разпитан
по делото св.Н. е заявил, че живее на ул. „Б.” , където приживе от 1966г. до
смъртта си през 2005г. живеела С. П., били съседи, за С. се грижела една жена,
не й знаел името, възможно е да е К.. Посочил е, че С. П. живеела на ет. 4,
апартамент се състоял от две стаи и кухня, С. била приятелка с майката на
свидетеля, двамата помагали на С. - свидетелят й помагал при нужда за ремонт на
нещо в апартамента, а майка му като сготвела нещо за тях, носела й на С..
Посочил е, че майка му починала през 2004г., а С. починала през 2005г., тя
живеела сама, като някъде около 2004г. се появила жената, която се грижела за С..
Тази жена не живеела в апартамента, но ограничила достъпа на свидетеля до него
и до С., свидетелят дори не разбрал кога точно била починала С.. Заявил е, че не
бил виждал жената, която се грижела за С. след смъртта на С. П., чул от съседи,
че наследниците на С. П. с ключар отворили апартамента и го намерили опоскан,
наследникът бил един мъж, като много скоро след смъртта на С.-още през 2005г. ,
на пощенската кутия за апартамента на С. се появило името А.С., това било младо
симпатично момиче-то влизало и излизало
от апратамента, имало си ключ, виждал я по 2-3 пъти седмично в период от 4-5
години след 2005г. – в сградата нямало
асансьор, апартамента на свидетелят бил точно под процесния и за да стигне до
апратамента на ет. 4 това момиче минавало покрай апартамента на свидетеля и
тогава той я виждал , като чувал преди , съответно след това да се отключва
вратата на апартамента на С.. Посочил е, че след 2005г. няколко пъти се качвал
на тавана, за да го ремонтира, капандурата била точно до вратата на апартамента
на С. П. и не бил видял на тази врата да има таблеки, лепенки че се охранява от
охранителна фирма, на вратата няма и табелка кой живее в апратамента. Посочил
е, че от 2011г.-2012г. в апартамент живеят момиче и момче, направили основен
ремонт преди 1,5 години Заявил е, че съседката от ет. 4 сравнително скоро след
смъртта на С. П. му казала, че има съдебни дела за апратамента на С. П., не бил
чувал някой да тропа по вратата на апратамента и да иска да влезе, да има
скандали.
По
делото са приети оспорени от ответника по авторство документи, изписани
ръкописно и представляващи лист 144 от
делото, които ищецът е представил като сравнителен материал за работа на вещото
лице.
С
прието по делото заключение по единичната основна почеркова експертиза, вещото
лице след запознаване с документи по делото, с оригинала на завещанието,
намиращо се в кантората на нотариус В.Б., както и заявления за издаване на
лични документи на С. П. съхранявани в АИС „БДС” и представен от ищеца
сравнителен материал, е посочило, подписът
на саморъчно завещание от 01.12.1999г. е положен от С. П.. Посочило е, че по
масиви по БДС не се съдържат документи, които са написани от С. П. , а подписа
положен от нея не бил достатъчен, за да обоснове извод, че текста на завещанието
е изписан от С. П.. Посочил е, че текста, изписан в саморъчното завещание е изписан от същото лице, което е изписало
текста на представения му от ищеца сравнителен материал на два карирани листа,
но не може да обоснове извод, че това лице е С. П. поради липса на достатъчно
автентичен сравнителен материал. Не можел д каже че подпис и текст на завещание
са изписани от едно и също лице и че това е С. П..
С
прието по делото заключение по допълнителната почеркова експертиза, вещото лице
след с оригинала на завещанието, намиращо се в кантората на нотариус В.Б.,
както и заявления за издаване на лични документи на С. П. съхранявани в АИС
„БДС” е посочило, че подписа положен на завещанието е положен от С. П..
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 108 вр. с чл. 77,
ал.1 пр. 3 от ЗС вр. с чл. 16 от ЗН.
При така предявените искове в тежест на ищецът е да докаже, че е носител на право на
собственост върху
имота на годно правно
основание ,за което е
наведено твърдение в исковата молба – саморъчно завещание от 01.12.1999г., че фактическа власт върху имота се упражнява от ответника,
че владението на ответника върху имота и на неговите праводатели е било
смущавано. В тежест на ищеца при така направените оспорвания и възражения от
ответника е да докаже и че завещанието е написано и подписано от завещателя С. П..
В
тежест на ответника при така депозиран отговор и направени възражения е да
докаже, че той е носител на правото на собственост върху имота на основание на
валидна сделка за покупко-продажба от 2010г., че праводателите му са били
собственици на имота, евентуално че е придобил имота чрез спокойно , явно и
непрекъснато владение на имота като свой за определен период от време,
включително и чрез присъденияване на владение от праводатели и така го е
придобил по давност.
Ревандикационният
иск по чл. 108 от ЗС
е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание
несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик
на вещта и че ответникът владее вещта, а в тежест на ответника – че я владее на
годно правно основание.
Искът
по чл. 108 от ЗС е осъдителен, като включва в себе си освен осъдителната част
за предаване на владение, и установителна част досежно принадлежността на
правото на собственост върху имота в патримониума на ищеца. Силата на пресъдено
нещо на решението по иск по чл. 108 от ЗС се разпростира както в
установителната част така и в осъдителната част. Това е така, защото предмета
на спора обхваща и двата елемента, като съдът дължи произнасяне по всеки от
тях. Диспозитива на съдебното решение по
иск по чл. 108 от ЗС следва да съдържа произнасяне по принадлежността на
правото на собственост и досежно искането за предаване на владение. (В този
смисъл решение № 128/28.03.2012г. по дело № 1085/2011г. на ВКС, Г.К., ІІ-ро
Г.О., Решение № 467/24.06.2013г. по
гр.д.№ 504/2012г. на ВКС, І-во Г.О.; постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
като такива задължителни за настоящия състав).
Завещанието
е формален акт, който по правната си същност е едностранно изявление за
безвъзмездно разпореждане с имущество след смъртта. Завещанията са типични
едностранни волеизявления по смисъла на чл. 44 от ЗЗД, които пораждат
определени права за бенефициерите си. Доколкото те са едностранни сделки, за
тях се прилагат правилата относно договорите и завещателните разпореждания са
нищожни не само когато е налице някое от специално предвидените условия по
Закона за наследството, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в
ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 42, буква „б” вр. с чл.25 от ЗН саморъчното завещателното
разпореждане е нищожно когато не е написано ръкописно изцяло и не е подписано
от завещателя. Нищожността на завещанието може да се въведе като предмет на
делото с нарочен иск, но и с възражение.
Съдът
приема, че от събраните по делото писмени доказателства –нотариален акт от
1970г., удостоверение за наследници, по делото се установява, че на
24.01.1970г. С. Д.П. е придобила процесния апартамент № 10 на основание на чл.
55г от ЗПИНМ, като С. П. е починала на 27.06.2005г.
Съдът приема, че по делото не е установено ищцата да е
придобила имота по завещание от С. П.. Приетото по делото завещание от
01.12.1999г. е изписано ръкописно, сочи дата и носи подпис, като съдържа в себе
си воля на завещателя след смъртта му процесния имот да се придобие от ищеца.
Това завещание, обаче, е било оспорено от ответника като неавтентично –
ненаписано и неподписано от С. П., поради което и в тежест на ищеца е било да
установи, че то е написано и подписано от завещателя. Саморъчното завещание е
частен диспозитивен документ, но и едностранна сделка, към която законодателят
е поставил специални изисквания за валидността му. Оспорването на автентичността
на завещанието е оспорване на същото като документ, но и оспорване на завещанието
като едностранна сделка с твърдения, че същата е нищожна поради противоречие на
изискването на чл. 25 от ЗН. Завещанието не носи подписа на нито една от
страните по делото, поради което и в тежест на ползващите се от него лица е да
докажат автентичността на завещанието – че е написано и подписано от
завещателя. В конкретния случай ищецът не е ангажирал доказателства, че
завещанието е написано от завещателя. С приетото по делото заключение по
основаната експертиза вещото лице изрично е посочило, че не може да обоснове
извод, че текста на завещанието е изписан от С. П.. Действително, вещото лице е
установило, че текста на завещанието е изписан от същото лице, което е изписало
и текста в представения по делото сравнителен материал, представляващ лист 144
от делото. Това, обаче, са частни документи, които са оспорени от ответника с
твърдения, че текст не е написан от завещателя С. П. и изводите на вещото лице
обосновани със същия са оспорени. В тежест на ищеца е било да установи
обстоятелство, че представения от него сравнителен материал е изписан от С. П..
Това не е направено по делото, поради което и съдът приема, че по делото не е
установено, че текст на завещанието е изписан от завещателя С. П..
Съдът приема, че приетото по делото решение на СГрС,
І-20ти състав по дело № 13524/2010г. не разрешава спора между страните по
настоящото дело за принадлежността на спорното право в патрмониума на ищеца.
Това решение не освобождава ищеца от задължението в настоящото производство да
установи автентичност на завещанието. Действително , по делото на СГрС, І-20
ищец е била Н.К., а ответник е била А.С., продала на 24.06.2010г. имота на В. И.,
която от своя страна го продала на 20.07.2010г.
на ответника по настоящото дело –Г.Б.. Предмет на делото на І-20 състав е бил
иск по чл. 108 от ЗС вр. с чл. 77, пр. 3 от ЗС вр. с чл. 16 от ЗН. Към момента
на продажбата от 20.07.2010г., по която ответник е купувач, обаче,
исковата молба, по която е образувано производството по делото на СГрС,
І-20 състав не е била вписана, нещо повече - тя не е била и депозирана. За
последните обстоятелства по делото не се спори, а и се установява по делото.
Ако беше обратното , тоест ако ответникът
Б. беше придобила имота след образуване на делото на І-20 състав, то настоящото
производство щеше да бъде недопустимо, поради наличие на решен със сила на
пресъдено нещо спор. В случая по делото се установи, че ответникът Б. е
придобила имота преди да се образува
делото на СГрС, І-20 състав, поради което и съдът приема, че ответник Б. не е
обвързана от силата на пресъдено нещо на това решение. Субективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението при правоприемство се разпростира само
тогава, когато към момента на правоприемството (в случая 20.07.2010г) тази сила
на пресъдено нещо вече е формирана .
Само в този случай правоприемник би бил обвързан от силата на пресъдено нещо по
реда и на основание на чл. 298, ал.2 от ГПК. Ако правоприемство е настъпило в
хода на процеса, то тогава правоприемник ще е обвързан от силата на пресъдено
нещо, но не на основание на чл. 298, ал.2 от ГПК, а на основание на чл. 298,
ал. 1 от ГПК – като страна в процеса, като носител на спорното материално
право, която страна по силата на закона –чл. 226 от ГПК, е представлявана в
процеса от праводателя си. В последния случай не е налице разпростиране на
субективни предели на силата на пресъдено нещо по отношение на правоприемници,
а е налице обхващане от силата на пресъдено нещо на решението за страна по
делото. Правоприемството в правото само по себе си не е достатъчно, за да може
правоприемникът да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението –
било като страна, било като ІІІ-то лице, неучастващо в процеса. За да може правоприемникът
на правото да е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, следва да е
налице една от двете хипотези: или
хипотезата на чл. 298, ал.1 от ГПК вр. с
чл. 226 от ГПК - прехвърляне на спорното право в хода на процеса; или хипотезата на чл. 298, ал.2 от ГПК(
правопиремство, което е настъпило след
като силата на пресъдено нещо вече е формирана. Ако спорното право е било
прехвърлено преди да започне делото
и то е водено от/срещу праводателя, независимо, че е трябвало да се води
от/срещу правоприемника, то тогава постановеното решение по това дело не
обвързва правоприемника нито по реда на чл. 298, ал.1 от ГПК нито по реда на
чл. 298, ал.2 от ГПК. Това е така, защото единствения разполагащ с легитимация
да участва в такова дело, като носител на материалното право, е бил правоприемникът, а не праводателят му. В
такава хипотеза възможността на правоприемника да брани правото си не следва да
бъде отречена, като се приеме, че той е обвързан от сила на пресъдено нещо на
решение, постановено срещу праводателя му, независимо, че при образуване на
това дело праводателят не е бил носител на материалното право. (В този смисъл проф.д-р Живко Сталев, „Силата
на пресъдено нещо в гражданския процес“, § 20, стр. 303-и сл.). В конкретния
случай по делото се установи, че спорното право е било прехвърлено на ответника
преди образуването на делото на СГрс, І-20 състав, това дело е водено срещу
праводателя, поради което и съдът приема, че не е налице нито една от
хипотезите на чл. 298, ал.1 и ал. 2 от ГПК, тоест силата на пресъдено нещо на решението на СГрС,
І-20 не обвързва ответника по настоящото дело Б.. При така установеното, съдът приема,
че по отношение на ответника не е установено, че ищецът е носител на правото на
собственост върху имота на основание на завещанието от 01.12.1999г.
При така възприето съдът приема, че в тежест на ищеца
по настоящото дело е било да установи, че саморъчното завещание е изписано
ръкописно от завещателя. Това не е направено по делото , поради което и съдът
приема че по делото не е установено ищецът да е придобил имота на основанието,
посочено от него – завещание от 01.12.1999г.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че иска следва да се отхвърли.
По искането по чл. 537 от ГПК:
На отмяна по реда на чл.537 от ГПК подлежат само
констативни нотариални актове. Нотариалните актове, обективиращи сделки,
удостоверяват волеизявления на страните по сделката, насочени към сключване на
сделката, целяща прехвърляне на вещни права, а не удостоверява съществуването
на правото. Сделката е действително независимо от това дали праводателят по
сделката е бил носител на правото. Тази сделка поражда валидно правоотношение
между страните по нея, като нотариалният акт е само форма за действителност на
същата и тя трябва да бъде запазена с оглед реализиране за в бъдеще на права,
произтичащи от неизпълнение на този договор. ( В този смисъл ТР №
3/29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г. на ОСГК на ВКС).
В случая искът по
чл. 108 от ЗС е неоснователен , а и искането по чл. 537 от ГПК е насочено към
нотариален акт № 80/2010г., който обективира договор за покупко-продажба, тоест
това не е констативен нотариален акт, поради което и в тази част исковата молба
следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема че отговорността за разноски следва да се постави в тежест
на ищеца и той следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3000лв. разноски
за адвокат и сумата от 140лв. разноски
за вещо лице, 5лв. такса за банков превод. Възражението на ответника за прекомерност
на възнаграждението е неоснователно, доколкото тази сума е под минималния
размер по Наредбата на минималните адвокатски възнаграждения, а и правна и
фактическа сложност на делото, броя на заседанията, извършените процесуални
действия не обосновават извод, че то не съответства на сложността на делото.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. №
83111/06.08.2012г., вписана в
Агенция по вписвания на 30.08.2012г.,, том Х, № 136, вх.рег. № 37791, на Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***1 и
съдебен адрес:*** срещу Г.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:*** , с
която е поискала от съда на основание на
чл. 108 вр. чл. 77, пр. 3 от ЗС вр. с чл. 16 от ЗН да осъди ответника да му
предаде собствения му по завещание
от 01.12.1999г. на С. Д.П. недвижим имот, представляващ апартамент
№ 10, находящ се в гр.С., ж.к.”******”,
ул. „Б.” (бивша улица „Ц.П.”), бл. **, ет. * състоящ се от една стая, дневна,
кухня и други сервизни помещения с площ от 69,54кв.м., при съседи: стълбище, М. и З.Й., В.Т.М., калкан, улица „Б.”(Ц.П.),
заедно със зимнично помещение при
съседи: коридор; А. и Н.Т.; Л. и Р.К.; двор, заедно с 3,32% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което е държавна земя,
както искането на основание на чл. 537
от ГПК да се обезсили нотариален акт № 080/20.07.2010г., том ІІІ, рег. №
12949/20.07.2010г. съставен от нотариус Ц.С., рег. № 030 на Нот.К.
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***1 и съдебен адрес:*** да
заплати на Г.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:*** ,на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 3145лв(три хиляди сто и
четиридесет и пет лева) разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: