№ 29
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева. Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК, вр. чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1
и 2 ЗПИИРКОРНФС.
Постъпили е въззивна жалба от Е. С. – съпруга и процесуален
представител на засегнатото лице Б. С. С., срещу решение № 97/04.11.2024 г
постановено по ЧНД № 437/2024 г. по описа на ОС Добрич. С обжалвания акт
е признато и прието за изпълнение наказателно постановление за глоба,
постановено на 15.04.2024г., влязло в сила на 11.05.2024г., по преписка №
13.0532731.6 на Дирекция на полицията Рейнпфалц, Централна служба глоби,
Рейнланд- Пфалц, Германия, с което на българския гражданин Б. С. С. с ЕГН
**********, роден на 22.02.1982г. в гр.Добрич, Р България, с постоянен адрес
- гр.Добрич, ул. „Орфей“ № 14, ет.2, ап. 4 е наложена финансова санкция в
размер на 273,50 евро /от които парична сума - 245 евро, наложена с осъждане
за извършено правонарушение и 28,50 евро-сторени разходи по съдебното и
административно производство/, равностойни на 534,92лв по курс на
Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението -
15.04.2024г./. Решението е изпратено за изпълнение на Националната агенция
за приходите.
В жалбата са изложения твърдения за извършено доброволно плащане на
наложениет финансови санкции. Иска се отмяна на решението.
В съдебно заседание пред ВАпС защитникът на засегнатото лице
поддържа жалбата.
1
Прокурорът изразява становище за нейната основателност.
Варненският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано въз
основа на искане на компетентни власти на Република Германия, придружено
с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение на несъдебен орган.
Варненският апелативен съд приема, че от формална страна са били
налице предпоставките за признаване на решението посочени в чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна членка на
Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
административно нарушение. Последното представлява деяние, за което
съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна
наказуемост. Преписът от акта е постъпил като приложение към
удостоверение по чл. 4, ал. 1 от Закона, за което въззивният съд констатира, че
съответства на образеца съгласно приложения № 2. Видно от
Удостоверението, то е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено
от компетентния орган на издаващата държава, като отговаря на решение на
несъдебния орган. Този акт и удостоверението, съгласно чл. 5, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС са преведени на български език. С оглед на това съдът
намира, че не е налице основание по чл. 35, т. 1 от Закона за отказ да се
признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция, както и че не е налично кое да е друго основание за това, посочено в
същата норма. Няма данни срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Наложената финансова санкция е в размер
над 70 евро, поради което решението на несъдебния орган на Република
Германия подлежи на приемане и изпълнение. Решението, чието признаване
се иска е постановено на 15.04.2024 г. и към момента не е изтекла давността за
изпълнението му по българското законодателство, тъй като съгласно чл. 171,
ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок. Засегнатото лице не се ползва с имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Не се констатира и наличието на обстоятелства по чл. 35, т. 5 от
Закона, които да налагат отказ от признаване и изпълнение.
Въпреки изложеното - не са налице предпоставки за признаване и
изпълнение на решението, тъй като финансовото задължение е било платено
доброволно от санкционираното лице. Полученото плащане е удостовереното
от издаващата държава – по делото е постъпил формуляр 1, издаден на
2
основание чл.15, ал.3 от Рамково решение 2005/214 ПВР, с което е заявено и
оттегляне на молбата за оказване на правна помощ. Т.е. изпълнени са
условията по чл.33, вр.чл.17 от Закона.
С оглед на това въззивният съд приема, че е отпаднало основанието за
настоящото съдебно произнасяне, доколкото е налице оттегляне на
удостоверението от страна на издаващата държава. Макар тези обстоятелства
да не са били на първата инстанция, те изискват отмяна на постановеното
решение и прекратяване на производството по делото.
Водим от горното Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 97/04.11.2024 г, постановено по ЧНД № 437/2024 г.
по описа на ОС Добрич и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3