Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 29.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 11985 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92, ал.
2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 335 във
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.Б.“ ЕАД твърди, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 16190/2018 г. по описа
на ВРС срещу ответника М.А.Н. за вземанията, предмет на предявените
установителни искове. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по
реда на чл. 422 ГПК с обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Поддържа, че между дружеството и ответника са
сключени рамкови договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти № М4801656 от 12.12.2015г. и № М4382330 от
13.01.2015 г. Твърди, че към Договор № М4801656 е подписано Приложение № 1 от
12.12.2015 г., с което е избран тарифен план за
телефонен номер **********. Уговорена е месечна абонаментна такса в размер на
34.90 лева с ДДС /29.08 лева без ДДС/, като договорът е сключен за срок от 24
месеца, т.е. до 12.12.2017
г. и е предвидена отстъпка в размер на 50 % до изтичане на този срок.
Заявява, че към посочената мобилна услуга е
предоставено устройство на изплащане, във връзка с което е сключен Договор за
продажба на изплащане от 12.12.2015 г. за срок от 23
месеца. По силата на последния на ответника е прехвърлено правото на
собственост върху устройство Lenovo Tab A8-50 DS Сърф XL 23м. Уговорено е цената на последното
да бъде изплатена на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 6 лева.
Към Договор № М4382330 от 13.01.2015 г. е подписано
Приложение № 1 от същата дата, с което е избран тарифен план за телефонен номер
********** при месечна абонаментна такса в размер на 99.90 лева с ДДС /83.25 лева
без ДДС/. Срокът на договора е 24 месеца, като за този период е предоставена
отстъпка в размер на 65 % от абонаментната такса.
Ищецът сочи, че наред с абонаментните такси за
процесния период са фактурирани и други предоставени услуги съобразно действащата
тарифа на мобилния оператор.
В исковата молба се излага, че съгласно общите
условия на ищцовото дружество за предоставените услуги и продукти се издават
ежемесечно фактури. Посочено е, че за ползваните от ответника мобилни услуги са
издадени фактури, както следва: по Договор № М4801656 от 12.12.2015
г. – на обща стойност 36.39 лева за периода от 26.12.2015 г. до 25.01.2016 г.;
по Договор № М4382330 от 13.01.2015 г. – на обща стойност 308.40 лева за
периода от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г. Наред с
това в периода от 26.12.2015 г. до 24.06.2016 г. са издадени фактури за сума в
общ размер от 138 лева за дължими вноски по договора за продажба на изплащане
от 12.12.2015 г. Ищецът уточнява, че договорът за
продажба на изплащане е прекратен поради неплащане на дължимите месечни вноски,
поради което и всички вземания до края на срока му са станали изискуеми.
Поддържа, че описаните фактури не са оспорени от ответника и съгласно т. 26.5
от Общите условия изискуемостта на задълженията по тях е настъпила след изтичането
на 15-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. Посочва, че
върху сумите е начислено обезщетение за забава, както следва: върху главницата
от 344.79 лева /формирана като сбор от задълженията за мобилни услуги по двата
договора/ – в размер на 76.91 лева за
периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г., върху главницата от 138 лева – в
размер на 33.23 лева за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г.
Ищцовото дружество заявява, че договорите за услуги
с ответника са прекратени предсрочно поради неизпълнение в срок на задължението
му за заплащане на предоставените услуги на основание чл. 40ж във връзка с чл.
54.1 от Общите условия. Поради изложеното са начислени следните неустойки: за
предсрочно прекратяване на Договор № М4801656 от 12.12.2015
г. в размер на стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора –
523.44 лева; за предсрочно прекратяване на Договор № М4382330 от 13.01.2015 г.
в размер на стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора –
416.25 лева.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че М.А.Н. дължи на „А.Б.“ ЕАД следните суми:
- сумата
от 36.39 лева – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по
фактури за периода от 26.12.2015 г. до 25.01.2016 г. по Договор № М4801656 от
12.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 523.44 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4801656 от
12.12.2015 г.;
- сумата
от 308.40 лева – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по
фактури за периода от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г.
по Договор № М4382330 от 13.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 416.25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4382330 от
13.01.2015 г.;
- сумата
от 76.91 лева – обезщетение за забава върху главницата от 344.79 лева,
начислена за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16190/2018 г. по описа на ВРС.
Наред с това предявява искове за осъждане на ответника
да заплати на ищцовото дружество следните суми:
- сумата
от 138 лева – неизплатени вноски по фактури за периода от 26.12.2015 г. до
24.06.2016 г. по Договор за продажба на изплащане от 12.12.2015
г.;
- сумата
от 33.23 лева – обезщетение за забава върху главницата от 138 лева, начислена
за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи
за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че в
исковото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо преминаване от установителен
към осъдителен иск, ако издадената заповед за изпълнение не е била обезсилена.
Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните
по описаните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги, както
и реалното предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност. Навежда
доводи за нищожност на клаузите, на които ищецът основава претенциите си за
неустойка. Счита, че същите противоречат на добрите нрави и са неравноправни по
арг. от чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира за неоснователно възражението за
недопустимост на предявените осъдителни искове. Съобразно задължителното тълкуване,
дадено с т. 11б от ТР № 4/2013 на ВКС, ОСГТК, в производството по иск по чл.
422 ГПК са приложими общите правила на ГПК относно първоначалното обективно
съединяване на искове. Следователно не съществува пречка в условията на
първоначално обективно съединяване да бъдат предявени осъдителни искове за
вземания, които не са предмет на заповедта за изпълнение.
Претенциите за заплащане на цена на предоставени далекосъобщителни
услуги и начислено върху същите обезщетение за забава, както и за неустойки за
предсрочно прекратяване на договори, са предявени по реда на чл. 422 ГПК. От
приложеното ч. гр. д. № 16190 по описа за 2018 г. на ВРС, 39 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу ответника за тези вземания, която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземането
си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване
на исковете и същите са допустими.
По претенциите за незаплатена цена на предоставени
мобилни услуги:
За да бъдат уважени тези претенция, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е
налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги, както и че реално са предоставени посочените услуги и
стойността им е начислена правилно съобразно сключения индивидуален договор и
общите условия.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се изяснява, че с Приложение № 1 към Договор от 12.12.2015 г., сключен между страните /л. 28-30/, по отношение
на ползвания от М.А.Н. мобилен телефонен номер ********** е избран ценови пакет за пренос
на данни Мтел мобилен интернет Сърф XL 50 % отстъпка за
2 год. Видно от т. 3 от приложението, е уговорена месечна абонаментна такса в
размер на 34.90 лева, по отношение на която е приложена отстъпка от 50 %, т.е. същата
е намалена на 17.45 лева. Съгласно чл. 6.1 новият тарифен план влиза в сила,
считано от 12.12.2015 г., като срокът на договора е
24 месеца /чл. 6.2/.
Наред с това между страните е сключен договор от
13.01.2015 г., ведно с приложение № 1 от същата дата /л. 38-42/. По силата на
същия на ответника е предоставен за ползване мобилен телефонен номер **********
при тарифен план Мтел Трансфер XL Коледа ТВ
2014 2 год. От съдържанието на т. 3 от приложението става ясно, че месечната
абонаментна такса за избрания от абоната тарифен план възлиза на 99.90 лева,
като спрямо нея е приложена отстъпка от 65 %, т.е. същата е намалена на 34.97
лева. Между страните е уговорено, че новият тарифен план влиза в сила, считано
от 13.01.2015 г., като срокът на договора е 24 месеца /чл. 6 от приложение № 1/.
Следователно по безспорен начин се установява наличието на облигационни
отношения между ищцовото дружество и М.А.Н.. Потвърждава
се, че в процесния период ответникът е ползвал мобилни услуги посредством два
мобилни номера, а именно – **********
и **********. Доколкото номерата са ползвани при
условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен със сключения между
страните договор, за процесния период несъмнено е възникнало задължение на
ответника да заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за
правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на
съответната СИМ карта, което се установява с представения по делото договор за
мобилни услуги, подписан от ответника. За процесния период дължимата абонаментна
такса е в размер, както следва: по договора от 12.12.2015
г. – 17.45 лева месечно, по договора от 13.01.2015 г. – 34.97 лева месечно. Видно
от съдържанието на приложените по делото фактури, по първия от посочените
договори е начислена абонаментна такса по фактури за периода от 26.12.2015 г.
до 25.01.2016 г., като нейната стойност възлиза на общо 34.90 лева. По договора
от 13.01.2015 г. е начислена абонаментна такса по фактури, издадени в периода
от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г., отнасящи се за отчетен
период от 09.06.2016 г. до 08.12.2016 г., т.е. за общо 6 месеца. За посочения
период същата е в размер от 209.82 лева.
От подробната справка за потреблението, приложени към съответните
фактури, става ясно, че за процесния период са отчетени ползвани услуги в
рамките на предоставения абонаментен план, като за ползването им е начислявана
дължимата абонаментна такса. Наред с нея по процесните фактури са начислени и
допълнителни суми за услуги като
изпращане на SMS и ММS, „такса
уведомяване за просрочено задължение“ и пр. Същевременно, ищецът не
ангажира каквито и да било доказателства, че подобни допълнителни услуги са
действително предоставени, респ. че разходи за подобни действия са действително
извършени. Издадените от ищцовото дружество фактури сами по себе си не са
основание за плащане – такова е доставката на услугата, а фактурите
удостоверяват този факт за данъчни цели /решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС
по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставени от ищеца
частни документи, които имат единствено формална, но не и материална
доказателствена сила. Тъй като не се установява ищецът действително да е извършил
разходи в претендирания размер, следва да се приеме, че не е възникнало
задължение за заплащането на такива.
От гореизложеното следва, че претенцията с предмет незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни
услуги по Договор № М4801656 от 12.12.2015 г. е
доказана до сумата от 34.90 лева, на колкото възлиза
стойността на начисления месечен абонамент за процесния период. Именно до тази
сума искът следва да бъде уважен, като за разликата над нея до предявения
размер на претенцията от 36.39 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до предявения иск за заплащане на дължими суми за далекосъобщителни услуги по Договор № М4382330 от 13.01.2015 г., той следва да бъде уважен до сумата от 209.82 лева и да бъде отхвърлен за разликата над нея до предявения размер на претенцията от 308.40 лева.
По
претенцията за обезщетение за забава върху вземането за предоставени далекосъобщителни
услуги:
За
да бъде уважен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е
изпаднал в забава.
Предвид
частичната основателност на главните искове безспорно е налице неудовлетворено
парично притезание в полза на ищеца. Съгласно т. 26.5
от Общите условия на ищцовото дружество /л. 1-41/ изискуемостта на дължимите
суми за потребени мобилни услуги настъпва в 15-дневен срок след издаване на
съответната фактура. Следователно от посочения момент ответникът дължи и
обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с ПМС №
426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата
лихва за забава върху дължимите суми е, както следва:
-
върху сумата от 34.90 лева, представляваща дължима главница
по договора от 12.12.2015 г., обезщетението за забава
за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г. възлиза на 9.74 лева;
-
върху сумата от 209.82 лева, представляваща дължима главница
по договора от 13.01.2015 г., обезщетението за забава за периода от 29.07.2016
г. до 26.10.2018 г. възлиза на 43.70 лева.
Следователно
акцесорният иск е основателен до размера на сумата от 53.44 лева, като за
разликата до предявения размер от 76.91 лева следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за неустойка
поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги:
Основателността на така иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието
на валидна неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2)
прекратяването на договора по вина на потребителя.
Процесните договори за мобилни услуги включват идентични клаузи,
съгласно които в случай на предсрочното им
прекратяване по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане срока на
договора.
Безспорно ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност“/, поради което се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи
съдът следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които задължават потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради
неизпълнение на задълженията по издадени фактури от страна на ответника,
ищцовото дружество е прекратило предсрочно сключените с него договори. По
същество се касае за разваляне на договорите поради неизпълнение на основното
задължение на потребителя /за заплащане на предоставените услуги/, което има за
цел да освободи занапред мобилния оператор от задълженията му за осигуряване
достъп на потребителя до мрежата му.
Следователно уговорената неустойка следва да компенсира вредите от
прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните
обаче не са съизмерими с неполучената парична престация
на потребителя за остатъка от срока на договора. Последната би била дължима в
случай че мобилният оператор продължи да осигурява услуги съобразно договорения
абонаментен план и занапред, като съставлява възнаграждението, което
потребителят заплаща за предоставянето им. В случаите на предсрочно
прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната мрежа
обаче отпадат всички задължения на оператора. Така, при уговорена неустойка,
равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора,
мобилният оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без да предостави насрещна престация.
Независимо че в случая клаузата, предвиждаща начисляването на
посочената неустойка, е включена в индивидуалния договор, сключен с
потребителя, съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя.
Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на бланка,
на която клиентът не може да влияе.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП посочените
клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по
облигационното отношение. Ето защо предявените искове за неустойка следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По претенцията за дължими вноски по договор за
продажба на изплащане:
Дължимостта на посочената сума е обусловена от наличието на валидно
сключен договор за продажба на изплащане, въз основа на който ищцовото
дружество да е предоставило на ответника мобилно устройство, а последният да се
е задължил да заплати за същото определена цена.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се
потвърждава, че на 12.12.2015 г. ответникът е сключил
с „Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А.Б.“ ЕАД/ договор за продажба на изплащане /л.
31-33/ за срок от 23 месеца, с предмет таблет Lenovo
Tab A8-50. По силата на последния М.Н.А. се е задължил да заплати първоначална
вноска в размер на 6 лева при подписване на договора и 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 6 лева. В текста на договора е обективиран и
приемо-предавателен протокол, от който се потвърждава, че ответникът е получил
съответното устройство.
Следователно
безспорно се установява сключването на договор за продажба на изплащане.
Ответникът, полагайки подписа си, е удостоверил изпълнението на основаното
задължение на продавача, а именно – да му предаде вещта. Предвид изложеното и
доколкото понастоящем са падежирали всички задължения
по договора, ответникът дължи изплащането на вноските до края на срока му По
фактурите, издадени в периода от 26.12.2015 г. до 24.06.2016 г. те възлизат на 138 лева, колкото е размерът и на
предявената осъдителна претенция, поради което и същата се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
По претенцията за
обезщетение за забава върху вземането за вноски по договора за продажба на
изплащане:
Предвид основателността на главния
осъдителен иск основателен се явява и акцесорният такъв за присъждане на
обезщетение за забава върху дължимите вноски по договора за продажба на
изплащане. При съобразяване размера на законната лихва съдът изчисли, че за
процесния период от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г., дължимото обезщетение за
забава възлиза на 33.23 лева, поради което предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /30.65 лева/
съразмерно на уважената част от исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК –
общо в размер на 5.96 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство съразмерно на уважената исковете.
По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 319.35
лева и депозит за особен представител в размер на 168.64 лева. При съобразяване
общия размер на така извършените разноски съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 149.45 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М.А.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: СУМАТА ОТ 34.90 лева /тридесет и
четири лева и деветдесет стотинки/ –
незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по фактури за периода
от 26.12.2015 г. до 25.01.2016 г. по Договор № М4801656 от 12.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 209.82 лева /двеста и девет лева и осемдесет и две стотинки/ –
незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по фактури за периода
от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г. по Договор №
М4382330 от 13.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 53.44 лева /петдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата от 244.72
лева, начислена за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16190/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над сумата от 34.90 лева /тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането
за главница по Договор № М4801656 от 12.12.2015 г. от
36.39 лева /тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/; за разликата над сумата от 209.82 лева /двеста и девет лева и осемдесет и две стотинки/ до пълния претендиран размер на
вземането за главница по Договор № М4382330 от 13.01.2015 г. от 308.40 лева /триста и осем лева и четиридесет стотинки/; за разликата над сумата от 53.44 лева /петдесет
и три лева и четиридесет и четири стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането за
обезщетение за забава от 76.91 лева /седемдесет
и шест лева и деветдесет и една стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, срещу М.А.Н., ЕГН **********,***, искове за приемане на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: СУМАТА ОТ 523.44
лева /петстотин двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4801656 от 12.12.2015 г.; СУМАТА
ОТ 416.25 лева /четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки/
– неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4382330 от 13.01.2015 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
16190/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, следните суми: СУМАТА
ОТ 138 лева /сто тридесет и осем лева/ – неизплатени вноски по фактури за
периода от 26.12.2015 г. до 24.06.2016 г. по Договор за продажба на изплащане
от 12.12.2015 г.; СУМАТА ОТ 33.23 лева /тридесет и три лева и двадесет и три стотинки/
– обезщетение за забава върху главницата от 138 лева, начислено за периода от
11.01.2016 г. до 26.10.2018 г.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, СУМАТА ОТ 5.96
лева /пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, СУМАТА ОТ 149.45 лева /сто четиридесет и девет лева и четиридесет
и пет стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: