РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101621 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1621/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.“България” №81 В, представлявано
от управителите ... и ..., чрез юрк. ..., против Д. А. ., ЕГН **********, с адрес: ..., с която е
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.9
от ЗПК от ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът Д. А. . дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №392/01.04.2024г.
по ч.гр.д.№819/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва: - 275.38 лв. –
главница по Договор за паричен заем №411851 от 08.04.2020г., сключен между „Сити кеш“
ООД, ЕИК *********, и Д. А. ., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено
от „Сити кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; - 1.77 лв. – договорна лихва за периода от
08.04.2020г. до 05.08.2020г.; - 63.17 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.08.2020г. до
27.03.2024г.
В исковата молба се твърди, че във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№819/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, и е издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните суми.
Твърди се, че на 08.04.2020г. ответницата Д. А. ., ЕГН: **********, е сключила Договор за
потребителски кредит №411851 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата
от 300 лв., срещу което се е съгласила да върне 2 броя вноски по 2.34 лв. и 15 броя вноски
по 21.27 лв. в срок до 05.08.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, с уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на
49.93 %.
Сочи се, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от ОУ на
Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити кеш“ ООД да уведомява Длъжника
1
чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени, ако
бъдат изпратени на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от длъжника при подписване на договора за кредит.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора за кредит, с полагане на подписа под договора,
кредитополучателят удостоверява, че надлежно е получил заемната сума.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г.
„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането
срещу ответника е индидуализирано в Приложение към договора за цесия.
Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес,
както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Евентуално се иска от съда да
приеме за надлежно връчването на уведомлението за цесията, извършено с исковата молба.
Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва предявения
иск като неоснователен.
Оспорва се, че преди заповедното производство кредиторът надлежно е уведомил
ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния Договор за паричен
заем №411851/08.04.2020г. и се иска от съда да приеме, че ответницата не е надлежно
уведомена за извършената цесия. Уведомяването не можело да се счита за надлежно
извършено чрез връчването на препис от исковата молба, тъй като уведомлението изхождало
от цесионера и било връчено на особен представител на ответника. Навежда се, че
прехвърлянето на вземанията с описания договор за цесия не е породило действие спрямо Д.
А. ..
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание
представя писмено становище по съществото на делото.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен представител
адв.М. Л., който оспорва иска по съображения за ненадлежно съобщаване на цесията.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между Д. А. . в качеството й на кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* в
качеството на кредитор е сключен Договор за паричен заем №411851/08.04.2020г. към
Искане №0493532 при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно чл.3 от
Договора: размер на кредита – 300 лв.; размер на погасителна вноска – 2х2.34 лв. и
15х21.27 лв.; ден на плащане – сряда; вид вноска – седмична; ГПР – 49.93%; брой вноски –
17; фиксиран лихвен процент – 40.05%; дата на първо плащане – 15.04.2020г.; обезпечение –
поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; дата на последно
плащане – 05.08.2020г..; обща сума за плащане – 323.73 лв. С полагане на подписа си под
договора кредитополучателят Д. А. . удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната
сума в размер на 300 лв., като договорът служи като разписка, удостоверяваща
получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя. В чл.7, ал.1 е предвидено,
че в случай на забава на коя да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на погасяване на задължението.
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит във вр. с чл.9 от Общите
условия, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно
от посочените по-долу обезпечения: 1.безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихви; 2.поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един
поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама поръчители – размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти
минималната работна заплата за страната; 2.3.да не е/са поръчител/и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора; 2.4. да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и
2
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера
на получавания от тях доход. Съгласно чл.8 от договора в случай, че кредитополучателят не
представи договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от
Общите условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 118.27 лв.,
която ще бъде платена разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към договора
начин. Видно от погасителния план, към месечната вноска е включена неустойка по чл.8,
като така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 26 лв.
По делото са представени Погасителен план към договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр и Общи условия, подписани от Д. Атансова ..
На 01.04.2022г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен между „Сити Кеш“ ООД /цедент/ и „АПС Бета България“ ООД /цесионер/, за
цедиране на вземания, подробно описани в Приложение №1, включващо и вземането на
„Сити Кеш“ ООД срещу ответницата Д. А. ., произтичащо от Договор за потребителски
кредит №411851 от 08.04.2020г. „Сити Кеш“ ООД е упълномощило „АПС Бета България“
ЕООД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено
Уведомително писмо от „АПС Бета България“ ЕООД адресирано до ответника Д. А. ., с
което я уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.04.2022г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД всички свои
вземания срещу нея, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№411851/08.04.2020г., като няма данни уведомлението да е изпратено и получено преди
подаване на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим и частично основателен.
Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД
срещу ответницата Д. А. . е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №392/01.04.2024г. по ч.гр.д.№819/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград, за претендираните с исковата молба парични вземания за главница, договорна
лихва, мораторна и законна лихва, произтичащи от Договор за паричен заем №411851 от
08.04.2020г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. А. .. Срокът на договора е изтекъл на
05.08.2020г. с падежа на последната погасителна вноска, като заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е подадено след крайния срок на договора.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е придобил вземанията по посочения договор за
кредит по силата на сключен със „Сити Кеш“ ООД Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.04.2022г. и Приложение №1/01.04.2022г. От момента на постигане на
съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива
вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника,
на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо
цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята
на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
/Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай
цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощило цесионера „АПС Бета България“ ЕООД да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното по делото
пълномощно. Не се установява преди образуване на настоящото дело ответницата да е била
надлежно уведомена за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила своето
действие по отношение на нея, предвид следното: към исковата молба по настоящото дело
3
са приложени договора за цесия, пълномощно и уведомително писмо до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките
на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства,
едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има правно
значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане.
В настоящия случай исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата
по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на лицето. В двуседмичен срок от залепване на уведомлението, същата не се
е явила в съда, за да получи книжата, поради което по силата на чл.47, ал.5 от ГПК книжата
се считат за връчени. Получаването на уведомлението като част от приложенията към
исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от
ГПК. Установената в чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за
връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се считат за надлежно връчени. Редовното
връчване на книжата по посочения процесуален ред предхожда назначаването на особен
представител на ответниццата, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея, които доказателства включват и уведомлението за извършената
цесия. В подкрепа на тези изводи на съда е и следната съдебна практика – Решение
№46/2.02.2017г. по т.д.№572/2016г., I т.о., ВКС; Решение №114/07.09.2016г. по т.д.
№362/2015 г. на ВКС, II т.о.; Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ВКС, II т.о.,
Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение №78/09.07.2014г. по
т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, I т.о./.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета
България“ ЕООД е сключен валиден договор за цесия на вземанията по Договор за паричен
заем №411851 от 08.04.2020г., която цесия е породила действие по отношение на
ответницата по делото, поради което ищецът може да претендира от нея изпълнение на
задълженията й по договора за кредит.
По отношение дължимостта на претендираните суми, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът,
съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „Сити Кеш“ ООД и Д. А. . е
сключен Договор за паричен заем №411851 от 08.04.2020г. „Сити Кеш“ ООД представлява
финансова институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции
/ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя
кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна,
ответницата Д. А. . има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. По силата на
договора за кредит на заемателя е предоставена посочената в т.3.1. от договора парична
сума в размер на 300 лв., като получаването на сумата в брой е удостоверено с подписа на
кредитополучателя /чл.4/. В случая крайният срок на договора е изтекъл на 05.08.2020г.,
поради което всички вноски са с настъпил падеж и са изискуеми.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
4
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на
императивната разпоредба на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително
да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания
не са спазени.
Съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 49.93% не отговаря на действително
прилаганият в отношенията между страните. Видно е от представения Погасителен план, че
месечните погасителни вноски включват вноска за неустойка по чл.8 от договора. Според
съда начислената неустойка по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало
да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е
уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни,
с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата
на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за
оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза по чл.8 от Договора
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При
извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало
да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е
поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото
си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези
вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна
лихва за забава.
Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това
поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението
му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени
икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява
многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции
и цели единствено обогатяването на кредитора.
Ето защо съдът приема, че предвидената неустойка, съобразно начина, по който е
договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско
задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели
5
единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява
същият да получи сигурно завишено плащане и то в размер равен на почти 50% от сумата по
кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването
му в ГПР.
При включването на неустойката, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР възлиза на 96.13%,
изчислени от съда посредством онлайн калкулатор, който надвишава допустимия законов
лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 49.93% не
отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Нарушаването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от
ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен. Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
са уредени в чл.23 от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това искът следва да се уважи само за
главницата. Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК не е навела правопогасяващи
възражения за погасяване на дълга чрез плащане, респ. не е ангажирала такива
доказателства по делото, за което тя носи тежест на доказване в производството. В
останалата му част искът следва да се отхвърли като неоснователен. Не следва да се
присъжда законна лихва за забава, както за периода преди подаване на заявението, така и
след датата на заявлението, тъй като ако се присъди такава няма да последват санкционните
последици от нищожността на кредита по чл.23 от ЗПК. В този смисъл е Решение
№129/30.07.2024г. по търг. дело №630/2023г., I т.о., в което е даден отговор на въпроса дължи
ми се законна лихва по чл.86 от ЗЗД от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, при хипотезата на чл.22 и чл.23 от ЗПК. Прието е, че при приложение на
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива
2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото
между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за
потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 от ЗПК,
със сумите, които би получил, като се приложи чл.23 от ЗПК. Ако при сравнението се окаже,
че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23 от ЗПК, е от
полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на
чл.86 ЗЗД не се прилага. Именно такава е и настоящата хипотеза, при която е видно, че
размерът на законната лихва преди и след подаване на заявлението надхвърля размера на
договорната лихва.
6
По разноските:
По отношение на разноските: Независимо че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК са частично
уважени, съдът намира, че не се следват разноски на ищеца съобразно уважена част от
исковите претенции. Съобразно т.5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени дела C-
224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява
част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера
на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че
подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Тези разяснения намират
приложение и в настоящия случай. Макар производството да не е образувано по почин на
потребителя, то в рамките на процеса се установи, че ищецът базира вземането си на клаузи,
които са неравноправни и които водят до извод за цялостна недействителност на кредитното
правоотношение. Именно предвид това, дадените по - горе задължителни разяснения на
СЕС следва да намерят приложение, като в тежест на потребителя да не се възлагат част от
разноските, сторени от ищеца. В горния смисъл е практиката на ВКС – Решение
№129/30.07.2024г. по търг. дело №630/2023г., I т.о., в което е прието, че присъждането в
тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по
чл.422 от ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в случай при който
спорът е за съществуването на задължения, произтичащи от признат за изцяло
недействителен на основание чл.22 от ЗПК и при приложение на чл.23 от ЗПК, би било в
противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО. В този смисъл е и практиката на ОС-
Благоевград - Определение №387 от 28.03.2025г. по в.ч.гр.д.№289/2025г. на Окръжен съд –
Благоевград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. А. ., ЕГН **********, с
адрес: ..., че дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.“България” №81 В, представлявано от
управителите ... и ..., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №392/01.04.2024г. по ч.гр.д.№819/2024г. по описа на Районен
съд-Благоевград, както следва: - сумата от 275.38 лв. – главница по Договор за паричен заем
№411851 от 08.04.2020г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и Д. А. ., като
впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Сити кеш“ ООД на „АПС Бета
България“ ЕООД по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.04.2022г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за признаване за установено по
отношение на ответника Д. А. ., ЕГН **********, с адрес: ..., че дължи на ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица,
бул.“България” №81 В, представлявано от управителите ... и ..., следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №392/01.04.2024г.
по ч.гр.д.№819/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, дължими по Договор за
паричен заем №411851 от 08.04.2020г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и
Д. А. ., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Сити кеш“ ООД на
„АПС Бета България“ ЕООД по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.04.2022г.: - 1.77 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2020г. до
05.08.2020г.; - 63.17 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.08.2020г. до 27.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 275.38 лв., считано от датата на подаване на
заявлението – 01.04.2024г. до окончателното плащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8