РЕШЕНИЕ
№ 4527
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110210908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 286 от 17.07.2023 г.,
издадено от Началник на ГПУ – София при РДГП-Аерогари, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ, за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, на авиокомпания „България Еър“, с
ЕИК , е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
НП се обжалва в срок от засегнатото юридическо лице, като в жалбата
се прави искане за неговата отмяна. Сочи се, че са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на
задължителни реквизити. Твърди се, че описаното не представлява
административно нарушение. Сочи се, че лицето не било преминало външна
граница на ЕС. Иска се отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява, редовно
призован
Въззиваемата страна е редовно уведомена, а в съдебно заседание съюо
1
не се представлява.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На първо място, относно срочността на подадената жалба, съдът намира,
че наказателното постановление е обжалвано в срок, защото наказателното
постановление е връчено на 20.07.2023 г., а жалбата срещу него е постъпила в
законовия 14-дневен срок.
На 14.05.2023 г., около 20:15 часа в гр. София, на ГКПП – Аерогара
София, при извършване на гранична проверка на влизане в страната на
пътници, пристигнали с полет FB320 от Берлин, Германия за София, се
установило, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване на
лицето Chaba Tushar, род. на г., с индийско гражданство, преди да извърши
услугата по превозване, превозвачът „България Еър“ го е превозил до Р
България без валиден документ за пътуване (виза или разрешение за
пребиваване), като е издал превозни документи – билет и бордна карта.
Затова на „България Еър“ е съставен АУАН № 272 от 06.06.2023 г., който бил
редовно връчен на представител на компанията.
На базата на редовно съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
№ 286 от 17.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ – София при РДГП-
Аерогари, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ, за
нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, на
авиокомпания „България Еър“, с ЕИК , е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля А. Д.-
Владимирова, както и на базата на писмените доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изявленията на свидетеля, тъй като
Владимирова имаше ясен и точен спомен за процесните събития, а
изявленията й намират отражение в останалите доказателствени източници по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл.
42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при
спазване на процесуалните правила за това.
Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „ Превозвач, който превозва по суша,
по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на
документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали
същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и
други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали
изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя“
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост
от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е
необходима“.
Нарушаването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновното юридическо лице –
закрепени в чл. 51 от ЗЧРБ, съгласно който „Превозвач, който не изпълни
задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в
размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.“
В процесния случай е доказано безспорно, че жалбоподателят е допуснал
превоз на пътник без да установи наличието или валидността на документа за
пътуване на пътника Chaba Tushar, род. на г., с индийско гражданство. Ето
защо нарушението е доказано безспорно от обективна страна.
Субективната съставомерност на деянието е ирелевантна, тъй като
3
юридическите лица носят обективна (безвиновна) отговорност.
По размера на наказанието, съдът намира, че същото е наложено в
размер, определен като минималния предвиден в закона. Съдът намира, че
този размер не подлежи на ревизия, защото съдът не може да пада под
минималния праг, определен в закона. Същевременно процесното нарушение
е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-тежко
засягане на обществените отношение от останалите нарушения от този тип,
поради което чл. 28 от ЗАНН е неприложим в процесния случай.
В заключение съдът следва да отбележи, че нормите на регламент
562/2006 г. не намират приложение в настоящия случай, тъй като от тях могат
да се ползват граждани на ЕС или на държави, които са освободени от виза за
влизане в ЕС. Индия не е освободена от задължението гражданите й да
притежават валидна виза за влизане в ЕС, поради което този регламент не се
прилага по отношение на пътуванията на индийските граждани (виж. Чл. 1,
изр. 1, вр. чл. 2, т. 6 от Регламент 562/2006 г. и чл. 1, т. 1, вр. приложение към
чл. 1 на регламент № 539/2001 г.).
С оглед изложените аргументи, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, защото е законосъобразно и
правилно.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на МВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата
за неговото изчисляване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 286 от
17.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ – София при РДГП-Аерогари, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ, за нарушение на чл. 20,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, на авиокомпания „България
4
Еър“, с ЕИК , е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „България Еър“ ЕООД, с ЕИК , да заплати на
Министерството на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5