№ 261
гр. Перник, 22.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500229 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 6736/21.03.2025 г., подадена от А. М. Р.
от гр. Перник, ***, с ЕГН:********** срещу решение № 217/10.03.2025 г., постановено по
гр. дело № 5142/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, с ЕИК:********* сума, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** в размер на 643,22 лева -
главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 02.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 106,09 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от
08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3592/2024 по описа на ПРС; както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация –
Перник“ сумата от 75 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство
и сумата от 675 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и недопустимо по
съображения, че същото било изготвено на основания недействителен акт „общи условия за
продажба на ТЕ“, съдържащ фиктивната норма „доставка“, която не съществувала в чл. 1
ЗЕ, като дейност с осъществяване на която се уреждали обществени отношения, приложени
като безспорни нормативни разпоредби чрез лобисткия текст на чл. 150 ЗЕ, получен след
1
манипулиране от енергийното лоби на чл. 106, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЕЕЕ (Д.В. 64/1999 г.)
приет от НС.
Прави искания съдът да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК –
образувано било на основание недействителния акт „общи условия за продажба на ТЕ за
битови нужди“, чрез който „Топлофикация Перник“ заменяла урежданата от ЗЕ материя
„топлоснабдяване“, с „доставка“, прилагана като материя и като правна норма и на
основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, да сезира Конституционния съд, за
несъответствие между § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ и чл. 5, ал. 3 от Конституцията - „доставка“ без
да била обявена за престъпление, се прилагала масово като основание за образуване на
производства срещу собственици в сгради етажна собственост.
Към въззивната жалба са приложени: 1. Общи условия за продажба на ТЕ; 2. Решение
№ ОУ-011/14.04.2008 г.; 3. Писмо изх. № Е-03-04-3/23.09.2020 г.; 4. Температурен график на
топлопреносната мрежа, от проекта на ТСС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация – Перник“ АД не е подало отговор.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260
ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
както и че процедурата по администрирането й по реда на чл. 263 ГПК е надлежно
осъществена.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото
на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в случая не са налице предпоставките за това
по цитираната разпоредба. В хода на производството не са налице данни за съставени
документи с неистински подписи, както и данни за престъпни обстоятелства при
изготвянето им или други престъпни обстоятелства, от установяването на които по
съответния ред да зависи изходът на настоящия спор относно облигационните
правоотношения по продажба на топлинна енергия, които са предмет на разглежданите по
настоящото гражданско дело искове. Поради това, искането за спиране следва да бъде
оставено без уважение.
Неоснователно се явява и искането за сезиране на Конституционния съд на Република
България на основание чл. 150, ал. 2 КРБ.
За надлежното сезиране на Конституционния съд с искане на посоченото основание е
необходимо: искането да е по висящо пред съда дело; да се определи приложимото право; да
се изрази становище за противоконституционността на приложимия закон, изразена чрез
приведени доводи, черпени от осъществения в пълнота анализ на приложима вътрешна
правна норма или на относимата съюзна правна норма; да се обоснове значимостта на
поставения въпрос за решаване на конкретното дело и неконституционосъобразността на
приложимия закон да не се извежда от наличие на празнота в него. Когато искането е
направено от страна по делото, както е в разглеждания случай, молбата му до съда трябва да
отговоря на посоченото съдържание относно надлежното сезиране на Конституционния съд.
2
В случая, от една страна, молбата на жалбоподателя не отговоря на посочените
изисквания относно съдържанието на искането. От друга страна, разпоредбата на § 1, т. 16
от ДР на ЗЕ не би могла да бъде в противоречие с нормата на чл. 5, ал. 3 КРБ. Законовата
разпоредба представлява легална дефиниция на понятието „доставка“, използвано в ЗЕ,
уреждащ обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение, съхранение на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с
електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните
органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола. Същевременно,
цитираната конституционната норма прокламира основен принцип, свързан с ангажиране
наказателната отговорност, съгласно който никой не може да бъде осъден за действие или
бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на
извършването му. Следователно, приложимата по настоящото дело разпоредба на § 1, т. 16
от ДР на ЗЕ няма каквато и да било връзка с цитираната конституционна норма, при което и
не би могла да и противоречи, след като двете норми регламентират съвсем различни
правоотношения, които нямат връзка помежду си. В случая се претендира от ищеца
ангажиране гражданската отговорност на ответника за неизпълнение на негово договорно
задължение, а не ангажиране на наказателната му отговорност, каквото искане да направи е
в правомощие единствено на прокуратурата. Поради това, приложимите по настоящото
гражданско исково производство законови разпоредби, включително и цитираната от
жалбоподателя § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ са изцяло неотносими към конституционната норма на
чл. 5, ал. 3 КРБ, при което и не би могло да й противоречат.
Относно приложените към въззивната жалба копия на документи, настоящият съдебен
състав намира, че същите следва да бъдат приети и приложени по делото като писмени
доказателства.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 6736/21.03.2025 г., подадена от
А. М. Р. от гр. Перник, ***, с ЕГН:********** срещу решение № 217/10.03.2025 г.,
постановено по гр. дело № 5142/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
Указва на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по
него.
Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 29.05.2025 г. от
11.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Приема и прилага по делото като писмени доказателства приложените към
въззивната жалба: 1. Общи условия за продажба на ТЕ; 2. Решение № ОУ-011/14.04.2008 г.;
3
3. Писмо изх. № Е-03-04-3/23.09.2020 г.; 4. Температурен график на топлопреносната мрежа,
от проекта на ТСС.
Оставя без уважение направеното с жалбата искане за спиране на производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Оставя без уважение направеното с жалбата искане за сезиране на Конституционния
съд на основание чл. 150, ал. 2 КРБ за несъответствие между § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ и чл. 5,
ал. 3 КРБ.
Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Напътва страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез
процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите
по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което
максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията
между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазите имиджа и
тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма значение на
каква фаза е делото; медиация може да се проведе както на първа, така и на втора
инстанция. За да се поиска започването на медиация е достатъчно свързване с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд - Перник.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4