Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 15948 по
описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците Д.Ц.К.,
ЕГН ********** и Г.Ц.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д. Д. са предявили иск против
З. „А.“ АД, ЕИК ******** за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта
на техния баща – Ц.Г.Д., настъпила на 26.11.2013 г. в резултат на
ПТП, настъпило на
25.11.2013 г. в размер на сумите от по
110 000 лв. – за всеки един от тях,
ведно със законна лихва върху
тези суми от датата на
ПТП до окончателното им изплащане и разноските по делото.
В
исковата молба се твърди, че на 25.11.2013 г. в в гр.
Лом, област Монтана е настъпило ПТП при което водачът на лек автомобил марка
„Форд”, модел „Мондео I Wagon”
комби” с per. №*******С.С.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата като
предизвикал ПТП в резултат на което на пострадалия пешеходец Ц.Г.Д. били
причинени несъвместими с живота телесни увреждания.
Твърди
се, че за увреждащото МПС е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество валидна към момента на процесното ПТП.
Ищците
твърдят,че смъртта на техния баща им е причинила болки и страдания,тъй като
били в много близки отношения.
Поддържат
чрез своя пълномощник предявените искове, с твърденията, че са основателни и
законосъобразни,молят съда да ги уважи изцяло и претендират присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение.
ответникът З. „А.“ АД, *** оспорва предявените искове по основание и по размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към датата
на ПТП.
Прави възражение за изтекла
5 – годишна погасителна давност за предявяване
на иска за
заплащане на обезщетение по застраховка “ГО“ за вреди, настъпили в резултат на събитие, реализирано
на 25.11.2013 г. към датата на подаване
на исковата молба – 26.11.2018 г. В тази връзка се сочи,
че на основание чл. 197 от КЗ /отм./, правата по застрахователния договор за застраховка
„ГО“ се погасяват с изтичане на петгодишната
давност от настъпване на събитието,
поради което към момента на
предявяване на исковата молба, вземанията за застрахователни
обезщетения по застраховка „ГО“ са погасени по давност.
В случай, че бъде
прието от съда, че исковете
са предявени преди изтичане на предвидения
в закона петгодишен
давностен срок, прави възражение за наличие
на принос от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. В тази връзка се излага, че
въпреки, че е установено с влязла в сила присъда, че
вина за процесното ПТП има водачът на
л.а. „Форд Мондео“, съществен принос за настъпване
на вредоносния резултат има и пострадалия пешеходец, тъй като същият е предприел
внезапно пресичане на необозначено за целта място,
без да се
огледа и без да съобрази поведението
си с това на останалите участници
в движението и конкретно –
с водача на л.а. „Форд Мондео“,
като по този
начин сам се е поставил в ситуация, застрашаваща живота и здравето му. Счита, че
с поведението си, като участник в движението, пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпване
на процесното ПТП, предвид което на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на обезщетението
следва да бъде намален. Твърди
се, че пострадалият
е нарушил чл. 113 ЗДвП и чл. 114 от ЗДвП, като
е предприел внезапно пресичане на пътното
платно, на необозначено за целта място, без
да съобрази поведението си с с останалите участници
в движението, като с това поведение е създал опасност за себе си
и за настъпване на ПТП.
На следващо място се възразява, че за
настъпване на леталния изход са допринесли фактори,
свързани с общото здравословно състояние на пострадалото лице. Оспорва наличието
на пряка причинно – следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия.
В тази връзка се излага, че
при ПТП пострадалият е получил само счупване
/фрактура/ на лява бедрена кост,
а същевременно същият е страдал от множество
заболявания, които в съществена степен са допринесли за
настъпване на остра сърдечна и дихателна недостатъчност, респ. за леталния
изход.
Оспорва и предявените искове по размер, като
прекомерно завишени, както и претенцията за присъждане на
законна лихва и прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП и Присъда от 30.05.2016 год. по НОХД № 50/2016 г.
по описа на Окръжен съд гр. Монтана влязла в сила на 23.01.2018 год. се установява , че
на 25.11.2013 г. около 10:00 часа в светлата част на
денонощието в гр. Лом, област Монтана,
на кръстовище, образувано от ул.
„Хан Аспарух“, ул. „Цар Петър“
и ул. „Хаджи Димитър“, между лек автомобил марка
„Форд”, модел „Мондео I Wagon” комби” с per. № *******,
управляван от С.С.Г. *** и пешеходеца Ц.Г.Д. на 81 година от гр.
Лом е настъпило ПТП, при което пешеходецът
е починал.
С присъдата по цитираното дело С.С.Г. е бил признат за виновен за смъртта на Ц.Г.Д.
и му е наложено наказание „пробация“.
От представения препис извлечение от съобщение за смърт № 108 от 27.11.2013 г.
е видно, че Ц.Г.Д.
е починал вследствие несъвместими с живота телесни увреждания причинени от ПТП.
Няма спор, че за лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео
I Wagon” комби” с per. №*******е имало валидна към датата на ПТП-то застрахователна полица за гражданска
отговорност при ответното дружество.
На л.23 е представено от ищците удостоверение за наследници,от което е
видно,че ищците са деца на починалия Ц.Г.Д..
От заключенията на АТЕ се установява,че мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие
е в населено място — гр. Лом, на
кръстовище, образувано от ул. „Хан
Аспарух“, ул. „Цар Петър“ и ул.
„Хаджи Димитър“. Пешеходецът се е движел по
тротоара на ул. „Хан Аспарух“,като е предприел пресичане на ул.
„Хаджи Димитър“. Експертът е категоричен,че когато автомобилът е започнал да се движи за
маневра на заден ход пешеходецът е бил все още на тротоара и е имал възможност да възприеме
лекия автомобил преди да предприеме
пресичане. Според експерта пешеходецът е имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие като изчака върху
тротоара автомобила да премине и тогава
да навлезе върху платното за движение.
Според заключението на СМЕ леталния изход при Ц.Д.най-вероятно е в резултат на получената при пътно-транспортното произшествие травма / пертрохантерно счупване на бедрената
шийка/ , която е довела
до
белодробна емболия-усложнение, което е причинило смъртта му. Другите многобройни хронични заболявания в някаква степен са допринесли за
това пострадалия да изпадне в тежко състояние,но не могат да провокират
мастната емболия.
От показанията на свидетелят Я.К., ищцата Д.К. е поддържала много добри
отношение със своя баща Ц.,по няколко пъти в годината той е гостувал в
гр.София, а всеки месец Д. е ходила в гр.Лом да го види. Грижила се за него, водила
го на лекари при необходимост, наела жена да го гледа в гр.Лом. Тежко приела
смъртта на баща си,била отчаяна и депресирана.
Свидетелят Р.Р.установява,че
ищецът Г. живее от 15 години в Германия,а напуснал гр.Лом още в началото на 80-те
години на миналия век,но поддържал връзка с баща си, посещавал го ежегодно за
по месец. Бил покрусен от смъртта на баща си,грижел се за него преживе, да получава грижи и помощ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищците , като дела да починалия Ц.,са легитимирани да предявят иск за
обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта му.
Съдът приема,че пасивната легитимация на ответника е установена и приема за доказан обявения по реда на
чл.146,ал.3 и 4 ГПК за безспорен факт,че за процесния товарен автомобил и
ремаркето е имало валидна застраховка за ГО при ответното дружество.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност заявено от
ответника,съдът намира,че същото е неоснователно,тъй като исковете са предявени
на 26.11.2018 год., точно в последния възможен ден преди изтичането на давностния срок по чл.110 ЗЗД от 5 години с оглед на
настъпване на застрахователното събитие-смъртта на Ц.Г.Д., от който момент ответникът дължи обезщетение.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях. В тази връзка настоящият съдебен състав зачита, по правилото
на чл.300 от ГПК, влязлата в сила Присъда от 30.05.2016 год. по НОХД № 50/2016
г. по описа на Окръжен съд гр. Монтана. Тя е задължителна за съда по настоящето дело относно деянието,
противоправността му и вината на дееца.
Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние-причината за смъртта според медика е образуването на белодробна
емболия,която е провокирана от травмата при катастрофата,а не от предходните
хронични заболявания на починалия,които макар и тежки и многобройни не са
причина за леталния изход.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за
претърпени неимуществени вреди са основателни.
Размерите следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Загубата на близък човек,какъвто е бил за ищците баща им
Ц.Г.Д. е голяма и тежка психическа травма, която
е причинила мъки и страдания. Ищците са загубили внезапно и нелепо своя родител.
Факт е,че синът е живвеел в дълги години в чужбина,но
все пак всяка година се е виждал с баща си. Дъщерята също е живеела отделно от Ц.,но
го е посещавала по-често и се е грижела лично или чрез други хора за
него.Въпреки горното обстоятелството,че пострадалият е живеел от години
сам,отделно от децата си следва да бъде отчетен.
При определяне размера на обезщетението
съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за съпричиняване
изразяващо се в това,че пострадалият е могъл да предотврати произшествието,като
изчака автомобила да завърши маневрата си. Пострадалият безспорно е участник в
движението със статут на пешеходец съгласно дефиницията на т.41 от § 1 на ППЗДвП и като такъв е бил длъжен да не създава опасности и
пречки за движението /чл.3,т.3 ППЗДвП/.
Съдът
намира,че в голяма степен причина за произшествието е именно поведението на пострадалия,който
може би поради напредналата възраст, не е преценил реално обстановката и
въпреки факта на завиващ на заден ход автомобил е преминал през улицата, където
е бил ударен. Ето защо приема съпричиняването на пострадалия в размер на 50%.
На основание изложеното, съдът
намира, че обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди
следва да определят в размер на по 70 000 лв. и след приспадане на приетото
съпричиняване ответникът да бъде осъден да им заплати по 35 000 лв. Предвид
основателното възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за
лихви,такава се дължи от 26.11.2015 год. до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищците мъки и страдания по загубата на родител и отговаря
на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната към 2013 год.
Над уважения размер на исковете до претендираните от по 110 000 претенциите
за обезщетяване на неимуществените вреди като неоснователни следва да бъдет отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците по 1600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Ищците поотделно следва да заплатят
на ответника сумата от по 350
лв. за юрисконсултско възнаграждение и по 255 лв. разноски за експертизи.
На следващо място, тъй като ищците са освободени от
заплащане на държавна такса, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в общ размер на 2800
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати поотделно на Д.Ц.К., ЕГН **********
и Г.Ц.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д. Д., със съдебен адрес:***
на основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД вр.
суми от по 35 000 лв. за всеки от ищците- неимуществени вреди от непозволено
увреждане-смъртта на баща им Ц.Г.Д., настъпила на 26.11.2013 г. в резултат на
ПТП от 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 26.11.2015 год. до окончателното им изплащане
като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените размери до претендираните такива от по 110 000
лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД, ЕИК ******** да заплати поотделно на Д.Ц.К., ЕГН ********** и Г.Ц.Г., ЕГН ********** по 1600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 2800 лв.
ОСЪЖДА Д.Ц.К., ЕГН **********
и Г.Ц.Г., ЕГН ********** поотделно да заплатят на З. „А.“ АД, ЕИК ******** по 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение и по 255 лв.
разноски за експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: