Решение по дело №575/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба вх. № 2383/08.02.2024 г. от Д. Н. Р., с [ЕГН] и адрес гр. Пловдив, ул. “Д. Груев” № 24, ет. 3, ап. 8, чрез процесуалния си представител адв. С., против Решение № 876 от 25.01.2024 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVIII с., постановено по адм. д. № 1246 по описа на съда за 2023 г., в частта му:

- отхвърляща исковата претенция за разликата от 2848 лв. до пълния ѝ размер от 15 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 22.10.2016 г. до 22.10.2017 г., за престоя на ищеца в Затвора Пловдив;

- отхвърляща исковата претенция за разликата от 216 лв. до пълния ѝ размер от 5 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г., за престоя на ищеца в ЗО „Хеброс“;

- отхвърляща изцяло исковата претенция в размер на 15 000 лева за периода от 26.11.2017 г. до 30.07.2019 г., относно престоя на ищеца в ТПО „Герзовица“ – Смолян.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита се, че правата на ищеца са нарушавани през целите процесни периоди. Прави се възражение за неправилно определена „нетна площ“ на килиите. Счита се, че системното пръскане против гризачи и дървеници (установено от ДДД протоколите, приложени по делото пред първата инстанция) безспорно доказва наличието на такива в затвора. Според ищеца не е съобразена практиката на ЕСПЧ при присъждането на обезщетенията и по конкретно – решението по делото „И. и други срещу България“, както и сходни такива, постановени през 2020 г. Моли се за произнасяне по така депозираната касационна жалба.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като обосновано и справедливо.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба, предявена от Д. Н. Р., срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение в общ размер на 35000 лв., в това число 15000 лв. за периода от 22.10.2016 г. до 22.10.2017 г. в Затвора – Пловдив, 5000 лв. за периода от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г. в ЗО „Хеброс“ и 15000 лв. за периода от 26.11.2017 г. до 30.07.2019 г. в ЗО „Герзовица“ – гр. Смолян, за нанесени му неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в: пренаселеност; липса на постоянен достъп до течаща топла вода; наличие на мухъл, тъй като изпрани дрехи се сушали в спалните помещения; наличие на гризачи, хлебарки и дървеници.

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд:

- По първия предявен иск е ОСЪДИЛ Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Д. Н. Р., сумата от 2848 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за 356 дни в периода от 26.10.2016 г. до 16.10.2017 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Пловдив, ведно със законна лихва считано от 15.05.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция до пълния й размер от 15000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 22.10.2016 г. до 22.10.2017 г.

- По втория предявен иск е ОСЪДИЛ Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Д. Н. Р., сумата от 216 лева, представляваща обезщетение в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за 27 дни в периода от 23.10.2017 г. до 12.11.2017 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в ЗО „Хеброс“, ведно със законна лихва считано от 15.05.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция до пълния й размер от 5000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл.

- По третия предявен иск е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция на Д. Н. Р. за присъждане на сумата в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2019 г. до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ТПО „Герзовица“ - Смолян в периода от 26.11.2017 г. до 30.07.2019 г. вкл.

7. За да постанови този резултат, съдът е установил въз основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни), че през периода на престой на Р. в Затвора – Пловдив от 26.10.2016 г. до 16.10.2017 г. вкл., (доколкото липсват данни да е пребивавал там в периодите от 22.10.2016 г. до 25.10.2016 г. вкл. и от 17.10.2017 г. до 22.10.2017 г. вкл.), същият е бил настанен в помещения, в които е била налице пренаселеност, в рамките на 356 дни. Решаващият съд е приел, с оглед изместената доказателствена тежест в процеса към ответника и факта, че от негова страна не са представени доказателства с колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът в едно спално помещение, горепосоченото за безспорно доказано. По отношение на периодите от 22.10.2016 г. до 25.10.2016 г. и от 17.10.2017 г. до 22.10.2017 г. съдът е отхвърлил исковата претенция, тъй като няма данни Р. да е бил на територията на Затвора – Пловдив през тях. Останалите оплаквания на ищеца (подробно описани в т. 5 от настоящото решение) са приети от съда за недоказани, за което в решението са изложени подробни и задълбочени мотиви.

Относно периода на престой в ЗО „Хеброс“ на Р. от 17.10.2017 г. (датата на преместването му от Затвора – Пловдив) до 12.11.2017 г. (като липсват данни да е пребивавал там в периода от 13.11.2017 г. до 23.11.2017 г.), решаващият съд е приел, че системно е нарушавана разпоредбата на чл. 43 от ЗИНЗС от затворническата администрация, по отношение на ищеца. Ответникът по делото не е представил информацията изискана от него във връзка с твърденията в исковата молба. В следствие на това (с оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса), първоинстанционният съд е приел за доказан факта, че Р. е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в ЗО „ Хеброс“ при неблагоприятни условия, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в рамките на 27 дни, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ – под 4 кв. м. и лоши битови условия, като съдебният състава е счел за основателни и твърденията относно наличието на дървеници и хлебарки, доколкото от затворническата администрация не са представени протоколи за извършени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Съдът е обосновал направените заключения с подробни и задълбочени мотиви в решението си.

По отношение на периода на престой в ТПО „Герзовица“ – гр. Смолян, решаващият орган е установил, че ищецът е пребивавал там от 13.11.2017 г. до 30.07.2019 г., като през това време е бил настанен в спални помещения, отговарящи на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В хода на производството са събрани доказателства (писмени и гласни), оборващи всички твърдения на Р. за неблагоприятните условия в горепосоченото място за лишаване от свобода. Ето защо съдът е определил оплакванията на ищеца за недоказани, като е изложил подробни съображения в тази насока, и е отхвърлил претенцията му в пълния ѝ размер от 15000 лева като необоснована.

С оглед установените нарушения на чл. 3 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора Пловдив за общо 356 дни, и този в ЗО „Хеброс“ за общо 27 дни, съдът е приел исковете за частично основателни. За да определи справедлив размер на дължимите обезщетения, решаващият съд е взел предвид характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, съобразявайки и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Позовавайки се на нормите на националното законодателство, както и на практиката на ЕСПЧ по такива дела, са присъдени описаните в предходната точка на настоящото решение обезщетения.

V. За правото:

8. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

10. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на първите два предявени иска за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца в периодите на пребиваването му в Затвора Пловдив и ЗО „Хеброс“ и че е налице неоснователност на третия предяви иск за престоя му в ТПО „Герзовица“ - Смолян.

Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба на Р., че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, което съответно обуславя и постановения от съда резултат. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани, съответно за недоказани, твърдените в исковата молба факти.

Доводите в касационната жалба са наведени и пред първоинстанционния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Както вече бе казано, фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

11. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно оплакването за недостатъчната жилищна площ в помещенията, в които Р. е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода през периода на пребиваване в Затвора – Пловдив и в ЗО „Хеброс“. Същото обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. По отношение на останалите оплаквания на ищеца, свързани с лошите битови и хигиенни условия в помещенията на местата за лишаване от свобода, решаващият съд е формирал правилният извод, че същите са основателни само относно престоя в ЗО „Хеброс“. Изводите на съда в тази насока почиват върху процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, доколкото от страна на ответника не е представена изисканата информация.

Правилно е и заключението на съда, че оплакванията на Р. относно условията в ЗО „Герзовица“ – гр. Смолян са недоказани и неоснователни. В тази връзка впрочем от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства. Действително следва да се констатира, че по делото е разпитан свидетелят Л., чийто показания обаче са твърде общи, за да е възможно да бъдат съобразени при постановяване на съдебния акт.

При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Т. е бил задържан и е изтърпявало наказанието лишаване от свобода не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не са доказани в съдебното производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

12. Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявените от него искове срещу ГДИН, за периодите в Затвора – Пловдив и в ЗО „Хеброс“, са частично основателни и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретният размер на следващите му се обезщетения за претърпените неимуществени вреди, а именно 2848 лева за първия исков период и 216 лева за втория исков период.

13. Несъстоятелно е и твърдението на ищеца, че обжалваното решение не е съобразено с практиката на ЕСПЧ по такива дела. В мотивите си и по конкретно в частта им относно определяне на справедливия размер обезщетение за причинените неимуществени вреди на Р., съдът е цитирал, както източници на европейското право, така и конкретна съдебна практика на ЕСПЧ, които е съобразил при постановяване на крайния си акт.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационната жалба, с която е сезиран съда.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 876 от 25.01.2024 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVIII с., постановено по адм. д. № 1246 по описа за 2023 г. на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.