№ 1612
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110112827 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от С.Р. субективно съединени
искове с правно осн. чл. 59 ЗЗД, както следва:
1./ срещу М.З. за заплащане на сумата от 7 992, 33 лв., претендирана като сума, с
която се е обогатила, поради извършен през лятото на 2020г. ремонт в тоалетната и банята,
изразяващ се в поставяне на полупреграда с PVC дограма, подмяна на PVC дограма във
всички помещения в жилище, находящо се в **********, покупка и монтаж на 3 броя
климатици Daikin, монтирани през месец юни 2017г., покупка на нов кухненски плот с
вградени котлони “Gorenje”, абсорбатор “Ariston“, съдомиялна машина „Beko”, фурна
„Gorenje”, телевизор LSD „Samsung”, съобразно притежаваните 5/6 идеални части от
правото на собственост в процесното жилище, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ срещу Р.П. за заплащане на сумата от 1 598, 47 лв., претендирана като сума, с
която се е обогатила, поради извършен през лятото на 2020г. ремонт в тоалетната и банята,
изразяващ се в поставяне на полупреграда с PVC дограма, подмяна на PVC дограма във
всички помещения в жилище, находящо се в **********, покупка и монтаж на 3 броя
климатици Daikin, монтирани през месец юни 2017г., покупка на нов кухненски плот с
вградени котлони “Gorenje”, абсорбатор “Ariston“, съдомиялна машина „Beko”, фурна
„Gorenje”, телевизор LSD „Samsung”, съобразно притежаваните 1/6 идеални части от
правото на собственост в процесното жилище, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата си молба ищецът С.Р. твърди, че М.З. е собственик на 5/6 идеални части
от жилище, находящо се в **********, от които 4/6 идеални части на основание договор за
покупко – продажба и 1/6 идеална част по наследяване след смъртта на своята майка Й.Я., а
Р.П. на 1/6 ид. част по наследяване.
Поддържа се, че за времето от началото на 2016г. до края на 2020г., С.Р. и М.З. са
живели на съпружески фактически начала в процесното жилище, първоначално със
знанието и съгласието на родителите на ответниците, а след тяхната смърт, със съгласие на
сестра й Р.П.. В края на 2020г. е настъпила фактическата им раздяла.
1
Твърди се, че за посочения период от време, ищецът е извършил ремонтни дейности и
е закупил електроуреди в дома на своята бивша приятелка, както следва:
1./ през месец юни 2017г. три броя климатици „Daikin” на обща стойност 4 330, 80
лв.;
2./ в края на 2017г. нов кухненски плот с вградени котлони “Gorenje” на стойност
248, 33 лв., абсорбатор “Ariston“ на стойност 249, 17 лв., съдомиялна машина „Beko” на
стойност 457, 50 лв., фурна „Gorenje” на стойност 832, 50 лв., телевизор LSD „Samsung” на
стойност 512, 50 лв.;
3./ през лятото на 2020г. подмяна на дограмата с PVC прозорци във всички
помещения;
4./ през лятото на 2020г. поставяне на полупреграда с PVC в тоалетната и банята;
Ищецът счита, че собствениците са се обогатили вследствие извършения ремонт и
закупените електроуреди, поради което му дължат претендираното обезщетение, съобразно
правата им в съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.З., оспорва предявения иск и настоява за
неговото отхвърляне.
Признава, че в периода от 01.01.2016г. до 31.01.2020г., тя и С.Р. са живели на
съпружески начала в процесния недвижим имот.
Счита, че представените писмени документи, измежду които фактура №
36807/14.06.2017г., в които не е посочен обект за доставка и срок за изпълнение, не
доказват, че климатиците са монтирани в собствения й апартамент.
Доколкото ищецът е напуснал жилището на 31.01.2020г., то няма основание да
твърди, че монтажът на дограма, е извършен през лятото на 2020г.
Оспорват се и твърденията, че ответникът е заплатил всички „подобрения“. Такива са
заплатени и от М.З. със заемни средства.
Ответникът Р.П. е депозирал отговор, в който също настоява за отхвърляне на
претенцията срещу нея.
Оспорва да е давала съгласие за извършването на ремонтни дейности и закупуване на
електроуреди. Счита, че същите биха могли да се демонтират, тъй като не са трайно
прикрепени към недвижимия имот, а дограмата в помещенията е луксозно подобрение,
което не следва да заплаща.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, че М.З. е собственик на 5/6 идеални части от жилище,
находящо се в **********, от които 4/6 идеални части на основание договор за покупко –
продажба и 1/6 идеална част по наследяване след смъртта на своята майка Й.Я., а Р.П. на 1/6
ид. част по наследяване.
Съгласно неоспореното заключение на допуснатата СТЕ, кредитирана от съда,
процесното жилище се състои от две стаи, кухня – трапезария, сервизни помещения и две
тераси.
Според експерта, стаята с югозападно изложение е хола, а тези с североизточно
изложение – кухнята с трапезарията и спалнята.
Безспорно е още, че С.Р. и М.З. са живели на съпружески фактически начала в
процесния недвижим имот, считано от 2016г. до 2020г.
Именно през 2020г. е настъпила и фактическата раздяла помежду им, като ищецът
твърди, че това е станало в края на посочената година, а М.З. в началото на същата година.
2
Моментът на настъпване на фактическата раздяла е правно ирелевантен, поради
което доказателства не са събирани, но съгласно постановление за отказ от образуване на
наказателното производство, би могло да се предположи, че С.Р. и М.З. са се разделили на
31.01.2020г., когато му е и съставен протокол по ЗМВР, в който ден г-н Р. е изнесъл
собствените си движими вещи от съвместно обитаваното жилище с помощта на полицейски
служители.
Фактическото съжителство между страните обуславя извод, че С.Р. е ползвал
недвижимия имот по сключен с М.З. договор за заем за послужване.
По повод стойността на три броя климатици „Daikin”
Ищецът твърди, че със собствени парични средства, е закупил 3 броя климатици,
които са монтирани в процесното чуждо жилище.
В първото съдебно заседание, г-жа З. признава, че процесните движими вещи са
монтирани в 3 от помещенията на съсобствения й имот, но твърди, че паричните средства за
закупуването им, са били общи на съжителстващите лица. Фактът, че същите са монтирани в
жилище, не се оспорва и от ответника Р.П..
При извършения оглед, експертът по СТЕ, е установил поставянето на 3 броя
климатици „Дайкин“, който могат да бъдат демонтирани без съществено да увредят
помещенията, в които се намират.
Представените писмени доказателства – фактура за продажба от 14.06.2017г. на 3
броя вътрешни тела и 1 брой външно тяло на климатици „Дайкин“ с цена за доставка в
размер на 3 790, 08 лв. с ДДС и монтаж 540 лв. с ДДС и уговорка за монтаж на 06.12.2017г.,
а на трасетата – 23.06.2017г., установяване съгласие по съществени елементи на продажбено
правоотношение, постигнато между продавача и купувача г-н Р.. Тези доказателства не
установяват, че паричните средства за закупуването им, са принадлежали само на С.Р.,
поради което съдът приема, че този факт, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, не се е осъществил.
Фактът, че в държане на г-жа З. се намира гаранционната карта на монтираните
климатици, придружена от фискален бон за платена сума от 3 790, 80 лв., не обосновава
позитивен извод, че паричните средства, с които е заплатена цената им, са принадлежали на
този ответник, респ. част от тях. Този факт не се установява и от представените писмени
доказателства, които доказват, че през 2018г. и 2019г., г-жа З. е ползвала заемни средства.
Въз основа на така обсъдените доказателства, съдът приема, че претенциите за
заплащане цената на климатиците, се явяват неоснователни. Следва да се отбележи, че дори
и да бе доказано, че цената им е платена със собствени средства на ищеца, то претенциите
отново биха били неоснователни, тъй като ищецът би могъл да вдигне вещите, чиито
демонтаж не би повредил помещенията в които са монтирани.
По повод стойността на движимите вещи, монтирани в кухнята на жилището
Безспорно е, че процесните движими вещи са монтирани в кухнята на съсобственото
между ответниците жилище, които са били налични и в деня на огледа, извършен от вещото
лице по СТЕ.
В съдебно заседание, г-жа З. признава, че вещите са закупени с общи средства по
3
време на фактическото им съжителство, но не е в състояние да посоча каква част от цената
им е платена от нея и каква част от ищеца, тъй като не е предполагала, че ще „попадне в
такава ситуация.“
Ищецът е представил фактура от 04.11.2017г. на обща стойност 2 760 лв.,
инкорпорираща цената и вида на всяка стока – плот, абсорбатор, миляна машина, телевизор
и фурна. Така представеният документ не е годно доказателствено средство установяващо,
че плащането на цената е извършено със собствени на ищеца парични средства, поради
което и в тази част претенциите се явяват неоснователни.
Не се установява, че получените от М.З. заемни средства са вложени в закупуването
на посочените движими вещи.
По повод стойността на полупреграда с PVC в тоалетната и банята
Към деня на огледа, извършен от вещото лице, полупреграда с PVC в тоалетната и
банята, не съществува. Не са ангажирани доказателства същата да е била поставена в
сервизното помещение през лятото на 2020г., стойността й да е заплатена със собствени на
г-н Р. парични средства, поради което претенциите, следва да бъдат също отхвърлени.
По повод стойността на дограма, поставена във всички помещения в жилището
В съдебно заседание, г-жа З. признава, че дограмата в хола е поставена от нея и С.Р.
по време на фактическото им съжителство. Ответникът М.З. твърди, че дограмата в
останалите помещения, е поставена от нейните родители.
Претенцията на ищеца е изцяло неоснователна с оглед ангажираните доказателства
по следните съображения:
При извършения оглед от експерта, същият е установил, че дограмата в кухнята и
трапезарията е подменена едновременно, вероятно през 2007г. и 2008г. Дограмата на
прозорците и вратите към двете тераси в двете стаи (хол и спалня) и в кухнята, е PVC, но тя
е различна и е монтирана в различен период от време.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на Я.Я., баща на двамата
ответници установяват, че дограмата в хола е подменена с такава от PVC от С.Р. и М.З., а
тази в кухнята и трапезарията, както и в спалнята, е подменена от свидетеля през 2007-
2008г.
Така ангажираните гласни доказателства, плод на преки и непосредствени
впечатления и неразколебани от други доказателства опровергават по категоричен начин
твърденията на ищеца, че именно той е подменил дограмата във всички помещения през
лятото на 2020г. Макар г-н Я. да свидетелства, че дограмата в хола е подменена от С.Р. и
М.З. по време на фактическото им съжителство, то липсват доказателства за размера на
възнаграждението за изработката й, плащането му, както и, че те са били собствени на
ищеца.
Представянето на фактура на стойност 2 500 лв. за „производство и монтаж на
дограми“, платена на 12.06.2020г., не променя горния извод на съда, предвид събраните
доказателства опровергаващи изцяло твърденията на ищеца, че е подменил дограмата във
всички помещения в жилището през лятото на 2020г., за което е заплатил възнаграждение.
В случая, не би могъл да се направи позитивен извод, че сумата от 2 500 лв.
представлява цената на подменена в хола дограма, тъй като в исковата молба ищецът
твърди, че посочената сума съставлява платеното от него възнаграждение за подмяна на
4
дограма във всички помещения и полупреграда с PVC дограма в тоалетната и банята,
каквато не се установяване да е била изобщо поставяна в санитарното помещение.
Предвид изложеното, претенциите с правно осн. чл. 59 ЗЗД, следва да бъдат
отхвърлени поради недоказване на елементи на фактическия състав на предявените искове,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.09.2011г. до
окончателното изплащане на задълженията.
По разноските
С оглед изхода на спора в полза на ответника Р.П. следва да се присъдят разноски в
размер на 550 лв., от които 200 лв. за депозит за изготвяне на СТЕ и 350 лв. адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно, тъй като е съобразено с минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 341, 89 лв. и
фактическата и правна сложност на делото.
В полза на процесуалния представител на М.З. следва да се присъди сумата от 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна правна
помощ под формата на процесуално представителство, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Р., ЕГН **********, ********** срещу М.Я.З., ЕГН
**********, ********** иск за заплащане на сумата от 7 992, 33 лв. /седем хиляди
деветстотин деветдесет и два лева и тридесет и три ст./, представляваща сума, с която се е
обогатила, поради извършен през лятото на 2020г. ремонт в тоалетната и банята, изразяващ
се в поставяне на полупреграда с PVC дограма, подмяна на PVC дограма във всички
помещения в жилище, находящо се в **********, покупка и монтаж на 3 броя климатици
Daikin, монтирани през месец юни 2017г., покупка на нов кухненски плот с вградени
котлони “Gorenje”, абсорбатор “Ariston“, съдомиялна машина „Beko”, фурна „Gorenje”,
телевизор LSD „Samsung”, съобразно притежаваните 5/6 идеални части от правото на
собственост в процесното жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 02.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59
ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Г. Г., личен
№ ********** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана по гр.д. № 12827/2021г. по описа на Районен съд - Варна безплатна правна помощ
под формата на процесуално представителство в полза на М.Я.З., ЕГН **********,
**********, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Р., ЕГН **********, ********** срещу Р.Я.П., ЕГН
**********, ********** иск за заплащане на сумата от 1 598, 47 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и осем лева и четиридесет и седем ст./, представляваща сума, с която се е
обогатила, поради извършен през лятото на 2020г. ремонт в тоалетната и банята, изразяващ
се в поставяне на полупреграда с PVC дограма, подмяна на PVC дограма във всички
помещения в жилище, находящо се в **********, покупка и монтаж на 3 броя климатици
Daikin, монтирани през месец юни 2017г., покупка на нов кухненски плот с вградени
котлони “Gorenje”, абсорбатор “Ariston“, съдомиялна машина „Beko”, фурна „Gorenje”,
5
телевизор LSD „Samsung”, съобразно притежаваните 1/6 идеални части от правото на
собственост в процесното жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 02.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59
ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Я.П., ЕГН
**********, ********** сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6