№260051
гр.
Силистра, 10.02.2021
год.
Силистренски окръжен
съд, търговски състав, в закрито
съдебно заседание проведено на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
мл.
с-я Огнян
Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 14/2021
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
по частна жалба на Кооперация „Земеделска производствена кооперация „Сребърна““
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Сребърна, обл.
Силистра, ул. Дунав № 32, представляван от Председателя Валентин Савов П.,
подадена чрез процесуален представител срещу Определение № 261876 постановено
на 19.11.2020г. по гр.д. № 1258/2018г.
на РС – Силистра, с което състав на РС – Силистра изменил по реда на чл. 248 от ГПК, Решение № 371 / 24. 07. 2020 г., постановено по гр.д. № 1258/2018г. по описа
на СРС в ЧАСТТА, с която С.Р.П. с ЕГН ********** е осъдена да заплати разноски
на Кооперация „Земеделска производствена кооперация „Сребърна“ с ЕИК *********
в следния смисъл - ОСЪЖДА С.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Кооперация
„Земеделска производствена кооперация „Сребърна““ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в с. Сребърна, обл. Силистра, ул. Дунав № 32,
представляван от Председателя Валентин Савов П. направените по делото разноски
в размер на 1 474.49 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет
и девет стотинки/.
Жалбоподателят
приема, че обжалваното определение е неправилно и моли въззивния съд да го
отмени.
Ответникът
по жалбата С.Р.П. с ЕГН **********,***, чрез представител в срок депозира
писмен отговор изразявайки становище за неоснователност на жалбата. Моли
въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакувания с нея съдебен акт.
Съдът, след
като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
След,
като постановил Решение № 371 от 24.07.2020г., по гр.д. № 1258/2018г. първоинстанционният
съд бил сезиран с молба от С.Р.П. с ЕГН ********** с която се искало по реда на
чл. 248 от ГПК, да го изменени в частта, с която са присъдени на ищеца разноски
включително и за проведени 11 броя съдебни заседания. Молбата била мотивирана с
довода, че присъдената сума не е дължима, тъй като е договорена и заплатена
след приключване на последното заседание в първоинстанционното производство и
освен това е изчислена на база всички съдебни заседания, без да е съобразено
обстоятелството, че за първите две заседания не е дължимо допълнително
възнаграждение, а две съдебни заседания не са провеждани.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна е подала писмен отговор, с
който счела молбата за неоснователна, излагайки подробни съображения в подкрепа
на становището си.
По
делото не е спорно, че в проведеното на 25.06.2020г. открито съдебно заседание
след, като обявил делото за решаване първоинстанционния съд дал на страните
десетдневен срок за представяне на писмени бележки, а на ищцовата страна и
възможност в този срок да представи и списък по чл. 80 от ГПК. В така
определения срок освен списък с разноските процесуалния представител на
кооперацията ищец представил и допълнително писмено доказателство за платен
адвокатски хонорар, който бил включен в списъка на разноските.
За
да постанови атакуваното определение първостепенният съд се съобразил с
обстоятелството, че са дължими тези разноски, които са уговорени и заплатени
или договорени по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, до приключване на последното
заседание по делото, към който момент е налице възможност, както да се възрази
по отношение на извършването им, така и да се иска намаляване поради
прекомерност на уговореното възнаграждение. По това съображение съдът приел, че
договореното след приключване на съдебното заседание адвокатско възнаграждение,
макар и заплатено не може да бъде възложено в тежест на ответната страна и
постановил атакуваното по настоящем определение в този смисъл редуцирайки
присъдените в полза на ищеца деловодни разноски.
За
да мотивира жалбата си процесуалният представител на жалбоподателя се основава
на обстоятелството, че искане за присъждане на разноски е направено още с
исковата молба. Приема, че щом като съда макар да е обявил делото за решаване
му е дал срок да представи допълнително списък по чл. 80 от ГПК, няма пречка
към списъка да бъде добавен и допълнителен разход за адвокатско възнаграждение.
Сочи, че фактическата и правна сложност на делото предполагат хонорар в пъти по
- висок от претендирания. Намира, че допълнителния хонорар по договора за
правна защита и съдействие макар и обявен след даване на ход по същество пред
първоинстанционния съд може да бъде предмет на обсъждане при разглеждането на
делото от въззивната инстанция. По тези изложени съображения моли въззивния съд
да отмени атакуваното определение.
Ответникът
по жалбата чрез представителя си напротив счита, че определението е правилно и
следва да се потвърди, като излага следните съображения:
Приема,
че режима за събиране на доказателства за извършени деловодни разноски не се
различава от общия такъв, по който се събират всички останали доказателства в
процеса, което обуславя настъпване на преклузия за това от момента, в който е
обявено делото за решаване. Представителят на ответника намира, че след този
момент страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на съдебния процес приема, че с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидни искания за присъждане на разноски, ако същите не са
направени и предявени до приключване на съдебното заседание.
ОС
след, като обсъди жалбата, приложенията и становищата на страните намира същата
за допустима за разглеждане тъй, като е подадена от лице с нужната процесуална
легитимация имащо правен интерес. Въззивният съден състав намира жалбата за
неоснователна споделяйки в пълна мяра мотивите на районния съдия, към които
препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Несъмнено крайният момент за събиране на
доказателства включително и такива установяващи размера на направените
деловодни разноски е даване ход на устните състезания и обявяването на делото
за решаване. ОС намира, че неправилно първостепенния съдебен състав определил
срок на страната да представи на по късен етап списък по чл. 80 от ГПК.
Становището на въззивния съдебен състав е обусловено от императивния характер
на текста на чл. 80 от ГПК, който изрично ограничава срока за представяне на
списък до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Аргумент
в тази насока е обстоятелството, че ако с представения впоследствие списък
бъдат включени и разноски, които до него момент не са били обявени по делото
насрещната страна се лишава от възможността да направи възражение за
прекомерност, което сериозно ограничава процесуалните й права. Именно, такава е
и настоящата хипотеза поради, което правилно районният съдия е редуцирал
присъдените в полза на кооперацията – ищец деловодни разноски, като е приспаднал
от общата сума тези – заявени след обявяване на делото за решаване.
Водим
от изложените съображения ОС намира коментираната частна жалба за неоснователна
поради, което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 261876 постановено на
19.11.2020г. по гр.д. № 1258/2018г. на РС – Силистра.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.