№ 87
гр. София , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София) Асен Бойчев Христов (АП-
София) Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) Апелативна
прокуратура - София
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600825 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ,ІІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети февруари,две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА И.
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
1
при секретаря Ива Андреева и с участието на прокурор А.Х.,като
разгледа докладваното от съдия Цанова н.д. № 825 по описа на САС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от
П. А. К.,чрез защитникът му, по НОХД № 139/17 год. на СРС,с което К. е
признат за виновен за извършени престъпления по чл.325,ал.1 от НК и по
чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и осъден на осем месеца лишаване от свобода
за първото от тях и две години за второто.Така наложените наказания са
кумулирани на основание чл.23,ал.1 от НК,като му е определено едно общо
такова в размер на две години лишаване от свобода,към което е присъединено
наказанието обществено порицание.С присъдата съдът е привел в изпълнение
на основание чл.68,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от 18
месеца ,като на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати и
сумата от 3000 лв. и сторените по делото разноски.Посочва в искането,че
присъдата е потвърдена с решение по ВНОХД № 4391/19 год. на СГС.
Счита,че при постановяване на въззивния акт са допуснати съществени
процесуални нарушения,които са довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдимия,тъй като въззивният съд не е изградил вътрешното си
убеждение на пълно и всестранно изследване на доказателствения материал,а
е преповторил мотивите на първия съдебен състав,които са изградени само на
база показанията на свидетели,посочени от обвинението.Изтъква,че
доказателствените им искания са били отхвърлени и по този начин не е
разкрита обективната истина.В тази насока поддържа,че е оставено без
уважение искането за разпит като свидетел на Р. В. Р.,който е един от
мъжете,влезли заедно с подсъдимия в заведението през въпросната вечер и по
този начин е ограничено правото на последния да обори обвинението.
На следващо място поддържа,че мотивите на въззивния съд са
противоречиви и не са подкрепени от доказателствения материал по делото,в
която насока подлага на анализ показанията на св.И.,конституирана и в
2
качеството на частен обвинител и граждански ищец,за които твърди,че не
само страдат от вътрешни противоречия,но и се опровергават от
видеозаписите от заведението,на които е извършена видеотехническа
експертиза.
Изтъква,че св.П. Й.,Й. и И. са установили,че П. Й. и К. са били приятели
от доста години,че последният често е вечерял заедно със семейството си в
заведението и не е проявявал агресия преди това,което прави неясно какво
точно е накарало св.И. да се чувства застрашена.
На последно място посочва,че съдебните състави не са отчели факта,че
пристигналите на място полицейски служители дори не са влезли в
заведението ,за да съберат данни от свидетели на случилото се.
Освен изложеното защитникът счита,че наложеното наказание е явно
несправедливо,тъй като не съответства на обществената опасност на деянието
и дееца , на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите,визирани
в чл.36 от НК.
Прави искане за възобновяване на наказателното производство и отмяна
на решението по ВНОХД № 4391/19 год. на СГС,с което е потвърдена
присъда от 04.07.2018 год. по НОХД № 139/17 год. на СРС и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на СГС.
В съдебно заседание защитникът поддържа молбата за
възобновяване,като смята,че е нарушено правото на защита на
подсъдимия,неправилно са интерпретирани доказателствата от СГС,не е
осъществено престъплението,за което е осъден,не е изяснена фактическата
обстановка и моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.
Прокурорът счита искането за неоснователно,тъй като не е налице някое
от основанията на чл.422,ал.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено
следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо,тъй като
3
е направено от лице,осъдено за престъпление от общ характер и в
установения от чл.421,ал.3 от НПК 6-месечен срок,считано от деня на
влизане в сила на присъдата,който съвпада с датата на постановяване на
въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно
обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на посочените в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК-
решение,непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимата,в чийто
интерес се претендира отмяната.
С присъда от 04.07.2018 год. на СРС по НОХД № 139/17 год., П. А. К. е
признат за виновен в това,че на 27.11.2015 год.,около 20.20 ч.,в
гр.София,кв.”Орландовци”,ул.”279-та”,№1А,в ресторант „Пепи”,извършил
непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото-викал и отправял заплахи и обиди към В.
С. И. с думите:”Ще ви убия тебе и мъжа ти,край с вас,викни тоя боклук
П.,къде е това копеле,кажи му,че никакви пари няма да получи,ще ти еба
майката на теб и на мъжа ти,имате заведение и магазин толкова време,а не ми
се отчитате,трябва да ми се отчитате”,като деянието е извършено в
присъствието на клиенти на заведението,поради което и на основание
чл.325,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,както и на
обществено порицание,което да бъде изпълнено чрез разлепяне на препис на
присъдата за срок от един месец в общината по местоживеене на подсъдимия.
Подс.К. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото
място се заканил с убийство против личността на В. С. И. с думите „Ще ви
убия тебе и мъжа ти,край с вас”,като това заканване е възбудило основателен
страх у И. за осъществяването му,поради което и на основание чл.144,ал.3 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от две години при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.23,ал.1 от НК на подс.К. е определено едно общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален строг режим на изтърпяване,а на основание чл.23,ал.2 от НК
към него е присъединено и наказанието обществено порицание.
На основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното
4
наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца,наложено на
подсъдимия по НОХД № 17925/14 год. по описа на СРС,което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.45 от ЗЗД подс.К. е осъден да заплати на В. И. сумата
от 3000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от деянието по
чл.144,ал.3 от НК неимуществени вреди,като за разликата до 5000 лв.
предявения иск е отхвърлен като неоснователен.
Осъден е да заплати направените по делото разноски.
С решение от 14.04.2020 год. на СГС по ВНОХД № 4391/19 год.
присъдата е потвърдена изцяло.
На плоскостта на релевираните доводи в искането за възобновяване е
необходимо да се изтъкне на първо място,че оценъчната дейност по проверка
на доказателствените източници,което, според защитата, е довело до
неправилно осъждане на подсъдимия е относимо към начина на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,а то е суверенно право
на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща
проверка,защото касае обосноваността на акта.А необосноваността не е
основание за възобновяване,защото вътрешното убеждение не може да бъде
контролирано,ако не е допусната грешка при неговото формиране,тъй като
съдът е суверенен при решаване на въпроса за достоверността и пълнотата на
доказателствените източници и при изграждане на фактическите си
изводи.Процесът на вътрешно убеждение обаче подлежи на проверка,защото
то винаги трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и
именно този въпрос-дали е основано на тях може и следва да бъде установен.
В този смисъл САС счита,че възраженията на осъденото лице и
защитникът му,са били разгледани от първостепенния и въззивния съд и са
получили мотивиран и подробен отговор.При изграждане на фактическите си
изводи,съдилищата са се позовали на доказателства и доказателствени
средства,събрани при съблюдаване на нормите на НПК.Извършването на
деянията е било установено категорично и несъмнено,като и двете съдебни
инстанции са изложили въз основа на кои доказателства са изградили
изводите си.Изложили са съображения кои доказателства кредитират и
5
защо,като при извършената оценъчна дейност не са били допуснати
нарушения,т.е. установените факти не са били тълкувани
превратно.Събраните доказателства в достатъчен обем подкрепят
обвинителната теза,правилно и съобразно закона са били
анализирани,отговорено е и на възраженията на защитата.
При задълбочено изследване и установяване на фактическите
обстоятелства по делото,изводими от всички доказателствени
източници,подкрепено от мотивите както на първоинстанционния и на
въззивния съд,редовните съдебни инстанции са достигнали до правилни и
съобразени със закона правни изводи,че осъденият К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията,за които е предаден
на съд.
В тази насока са подложени на анализ показанията на св.В. И. в
съвкупност с видеозаписите от охранителните камери,изследвани от приетата
видеотехническа експертиза и с показанията на св.Й.,между които не се
наблюдават съществени противоречия относно значимите за предмета на
доказване факти и обстоятелства.Констатираните непълноти в показанията на
двете свидетелки,дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съдебен състав,са били запълнени посредством
прочитане на тези,дадени в предходната процесуална фаза и въз основа на
заявеното от тях съдилищата са изградили изводите си по фактите,като са
взели предвид и че същите са в корелация с изнесеното от св.М. и Б. и тези на
полицейския служител Б. И..
Основният източник на информация относно времето,мястото и начина
на извършване на престъпленията се явяват показанията на св.И.,която
последователно и в детайли е разказала пред първия съд,че на
инкриминираните дата и място именно П.К. е лицето,отправило закани за
убийство,обиди,псувни,нецензурни думи към нея и по адрес на П.
Й..Заявеното от нея е намерило подкрепа в показанията на св.Й.,която е била
очевидец и която непосредствено е възприела поведението и отправените
думи от подсъдимия към И..Последователността на събитията и конкретните
действия на К. и неговите придружители в ресторанта,а след това и в
магазина, е установено и от видеотехническата експертиза на записите от
6
охранителните камери,които са в синхрон с показанията на двете
свидетелки.При извършения в хода на съдебното следствие оглед на
вещественото доказателство-флаш памет със записите от ресторанта,св.И.
категорично е посочила подс.К. като лицето,извършило инкриминираните
деяния.
С оглед на това съдът приема за неоснователно твърдението в
искането,че съдилищата по фактите не са изградили вътрешното си
убеждение след пълно и всестранно изследване на доказателствения
материал,тъй като прочитът на постановенето решение от въззивния съд,респ.
мотивите на първостепенния налага извода,че е извършен правдив и обстоен
анализ на всички доказателствени източници и е отговорено на всички
възражения на защитата,които стоят и в основата на настоящото искане.
Не е допуснато и твърдяното съществено нарушение на процесуалните
правила,изразяващо се в ограничаване правото на защита на подс.К. с
недопускането до разпит от страна на въззивния съд на сочения от него
свидетел-очевидец.Видно е в този смисъл,че в проведеното на 11.02.2020 год.
с.з. защитникът е поискал да бъде допуснат до разпит очевидец на случилото
се /без да сочи имената му/, за обстоятелства,свързани с дадените от К.
обяснения,което искане е оставено без уважение със съображения,че същият
не е посочен за установяване на неизяснени обстоятелства от една страна,а от
друга,делото е попълнено с достатъчни по обем и съдържание доказателства
за установяване на обективната истина.
Настоящият съдебен състав е на становище,че въззивният съд не е
ограничил правото на защита на подсъдимия в посочения смисъл,тъй като от
първоинстанционния е било проведено пълноценно съдебно следствие,в хода
на което са били събрани всички значими за изясняване на обективната
истина доказателства и освен това защитникът не е посочил за кои именно
обстоятелства е нужен неговият разпит,които да са останали
неизяснени.Следва да бъде отбелязано,че обясненията на подсъдимия са
подложени на правдив анализ и от двете съдебни инстанции и в тях не се
съдържат обстоятелства от кръга на предмета на доказване по делото,за които
да не са събрани доказателства.В този смисъл заявеното от него,че не е
отправял заплахи за убийство и обиди към В. И. са категорично опровергани
7
както от показанията на последната,така и от тези на св.Й.,на св.М. и Б.,на
които И. е разказала за случилото се веднага след инцидента и те са
възприели състоянието й на уплаха и тревожност,както и показанията на
полицейските служители Б. И. и Т. П.,които също са възприели състоянието
на пострадалата при пристигането си на мястото на инцидента.Ето защо и
този аргумент за възобновяване е неоснователен.
Няма основания и за намаляване на наложеното на извършителя
наказание,тъй като то не се явява явно несправедливо.При индивидуализация
на наказанието за всяко от деянията са отчетени в пълнота всички значими за
определяне на отговорността му обстоятелства,като от кръга на смекчаващите
такива правилно е отчетено единствено трудовата му ангажираност.При
наличие на отегчаващите такива,каквито са обремененото му съдебно минало
/извършил настоящите деяния около месец след влизане в сила на осъдителна
присъда за притежание на наркотични вещества/,присъствието на други лица
в заведението,вкл. и на семейства с деца,обстоятелството,че е бил придружен
от още три лица с неустановена самоличност,преценени на плоскостта на
степента на обществена опасност на извършеното от него и на санкционните
части на разпоредбите на закона,за които е осъден,то определянето на
наказанието му за всяко едно от деяниято под техния среден размер,не е явно
несправедливо.
С оглед на това САС счита,че въззивният съд е изпълнил задълженията
си по чл.313 и чл.314 от НПК,проверил е присъдата след обсъждане на всички
доказателствени материали и е отговорил на всички възражения на защитата
относно извършените престъпления.Предвид изложеното съдът не констатира
допуснати нарушения на закона и процесуалните правила,които да покриват
изискванията на чл.422,ал.1,т.5 от НПК като основание за
възобновяване,поради което и подаденото искане в тази насока следва да се
остави без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. А. К.,чрез защитникът му, за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №4391/19 год. на
СГС.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9