МОТИВИ към Присъда № 12/27.06.2019г.
по НОХД № 150/2019г. по описа на РС-Исперих
Районна прокуратура – Исперих е
обвинила:
Х.А.А., ЕГН:
**********,***, в това, че за времето от
месец септември 2015г. до 28.03.2017г. в с.Владимировци, обл.Разград, като
пълнолетно лице, без да сключи брак, заживял на съпружески начала с лице от
женски пола, ненавършило шестнадесет годишна възраст – С.М.Х., ЕГН:********** -
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Исперих поддържа
обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за признаване на подсъдимия
за виновен, като предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.
78а НК, предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание глоба в минимума.
Подс.Х.А., в производство по Глава
27 НПК, заявява, че няма да дава обяснения, поддържа казаното от него на
досъдебното произвдство. Съгласен е с предложението на Прокуратурата.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Х.А.А. е роден на ***г***, обл.Разград, български
гражданин, неженен, не работи, неосъждан.
През 2013г.
подсъдимият се запознал със свидетелката С.М.Х., която по това време била
малолетна и живеела при майка си св.Емине Куван в с.Китанчево. Двамата
поддържали приятелски отношения, като майката била против връзката им, но тъй
като в началото на 2015г. момичето се самонатровила, поглъщайки голямо
количество хапчета, склонила двамата да се срещат. По-късно същата година, през
месец септември, св.С.Х. и подсъдимият заживели на съпружески начала в дома на
бабата на Х.А. ***, въпреки, че момичето още нямало 16 години. През месец
януари 2017г. те се преместили да живеят в къщата на другата баба на подсъдимия
в с.Богданци обл.Разград. На
28.03.2017г. св.С.Х. навършила 16 години и продължила да живее на съпружески
начала с Х.А. и до настоящия момент.
В началото на месец август 2018г. подсъдимият
и св.С.Х. се скарали по повод желанието на Х.А. да замине да работи в чужбина и
момичето напуснало дома на съжителника си. Тъй като нямало къде да отиде, тя
отишла в полицията в гр.Исперих. От там сигнализирали Отдел „Закрила на детето“
към ДСП – Исперих, които от своя страна се свързали с майката на момичето и
предприели мерки за закрила спрямо непълнолетната. Св.Е.Куван прибрала дъщеря
си в дома си, но момичето продължило да се среща с Х.А., който успял да я убеди
отново да се върне при него. Така от месец септември 2018г. двамата отново
заживели заедно. По този повод майката сигнализирала ДСП – Исперих, а те от
своя страна – РУ МВР – Исперих. Било образувано БП № 459/2018г.
Изложеното се
установява от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства. Обясненията на подсъдимият са кратки, но логични и
последователни, кореспондиращи с показанията на свидетелите. Гласните
доказателства се допълват и от събраните писмени такива.
Данните относно личността на
подсъдимия, съдът прие за установени от писмения доказателствен материал –
Биографични справки, Декларации за семейно и материално положение, и имотно
състояние, справка за съдимост.
Въз основа на изложеното съдът
направи следните правни изводи: Авторството
на престъплението се установява категорично от самопризнанията на подсъдимия,
които кореспондират и се подкрепят от събраните в наказателното производство
доказателства – показанията на свидетелите, писмените документи.
Така подс.Х.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.191 ал.1 от НК – за времето от месец септември 2015г. до
28.03.2017г. в с.Владимировци, обл.Разград, като пълнолетно лице, без да сключи
брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пола, ненавършило
шестнадесет годишна възраст – С.М.Х., ЕГН:********** - престъпление по чл. 191,
ал. 1 от НК.
От обективна страна елементите на деянието са налице както следва – подсъдимият, който е
пълнолетен – на 23 години, е заживял в дома на баба си в с.Владимировци на
съпружески начала със св.С.Х., която нямала навършени 16 години, без да сключи
граждански брак с нея.
От
субективна страна подсъдимия е действал със знание за общественоопасния
характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на
неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно
неговото поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното
деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и
действия на подсъдимия. Знаел е, че св.С.Х. няма навършени 16г., знаел е, че
закона забранява съжителството на съпружески начала с такова лице без брак, но
въпреки това е заживял с нея.
Всички събрани доказателства в
своята съвкупност установяват времето, мястото и начина на извършване на
инкриминираното деяние. Доказателствата са непротиворечиви, взаимно се допълват
и в цялост разкриват възприетата от обвинението и от съда фактическа
обстановка. По несъмнен начин доказват деянието, извършителя и неговата вина.
За извършеното от подсъдимият
престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 2 /две/ години или с пробация,
подс.Х.А. не е осъждан и към момента на извършване на деянието не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма на
НК. От деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо, съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на чл.78а, ал.1
от НК, даващи основание подсъдимия да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с
налагане на административно наказание. Съдът му наложи такова - “Глоба” в
минималния размер, определен от закона, а именно 1000.00 /хиляда / лева.
При определяне размера на глобата съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства: чистото
му съдебно минало, сравнително младата възраст към момента, когато е извършил
деянието – едва 20-годишен, към момента продължава да живее с момичето,
изразеното съжаление за случилото. Отегчаващите вината обстоятелства – не
са налице.
Съдът
приема, че наложеното административно наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще
бъдат постигнати целите за превенция, както на специалната, така и на
генералната превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху извършителя
и останалите членове на обществото.
По изложените съображения,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: