Определение по дело №207/2020 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                       гр. София, 19.06.2020 г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:     ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                       ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. № 207/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

 

            Образувано е по частна жалба, подадена от В.К.П.,  срещу определение № 1/19.02.2020 г.,  постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. Е.П., с което е отказано вписването на договор за покупко-продажба на наследство, по заявление вх. № 391/19.02.20120 г. на Служба по вписвания – гр. Е.П..

            В жалбата се сочи, че са налице всички законоустановени изисквания за вписване на представения договор за продажба на наследство, сключен в Кипър. Излага се довод, че представеният за вписване договор за продажба на наследство е сключен в изискуемата за това форма, и че същият като документ не се нуждае от легализация в България с оглед сключения на 29.04.1983 г. договор между Република България и Кипър. В договора били посочени имената и единните граждански номера на страните по него, описанието на имота, до който се отнася актът,  към заявлението било представено удостоверение за данъчна оценка на имота и скици с данните по чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР. Оспорва се съображението на съдията по вписвания, че не са приложени оригинали или заверени копия от акта, чието вписване са иска. Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено извършване на вписване на представения договор за покупко-продажба на наследство.

            За да се произнесе съдът взе предвид следното:

            Службата по вписвания при РС- гр. Е.П. е сезирана със заявление вх. № 391/19.02.2020 г., подадено от В.К.П., с което е поискано вписване в книгите по вписвания на договор за покупко-продажба на наследство на А. М. У., заверен в гр. Л. на 10.02.2020 г.

            Към заявлението е представено ксерокопие от чуждестранен документ, съставен на гръцки език, придружено с официален превод на български език, а именно договор за покупко-продажба на наследство, с който А. М. У. продава на В.К.П. цялото си недвижимо имущество, придобито от наследодателите М. А. У. и Й. С. У.а и Г. М.а П., находящо се в гр. Е.П., ул. «Лесновска» № 58, за сумата 12500 евро, със заверка на подписите на страните от 10.02.2020 г. от К. В., гр. Л., с печат на Е. С., Л..

            С обжалваното определение от 19.02.2020 г. съдията по вписвания при РС- гр. Е.П. е отказал вписването на представения  договор за покупко-продажба на наследство поради това, че същият не отговаря на изискванията на закона и представлява неподлежащ на вписване акт. За да направи този извод, съдията по вписвания е изложил следните съображения: представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на чл. 212 от ЗЗД, тъй като от съдържанието му е видно, че не се прехвърля наследство като съвкупност от права и задължения, а конкретен недвижим имот, поради което продажбата му следва да бъде извършена във формата на ноариален акт от нотариус с район на действие РС – Е.П.; към заявлението не са приложении оригинали или заверении копия от акта; договорът е написан на гръцки език, както и не е посочено местожителството на страните.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.

            Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

            Обжалваният отказ на съдията по вписвания е законосъобразен по следните съображения:

            Заявлението има за предмет вписване на договор за покупко-продажба на наследство – акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 4, б. «б» от Правилника за вписванията.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията поставя изискване при искане за вписване на  подлежащите на вписване актове извън посочените в чл. 4, б „а”, да се представи на съдията по вписванията оригиналът на акта и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Изпълнението на това изискване е условие за редовност на молбата за вписване. Според т.1 на ТР № 7/12 г. на ОСГТК на ВКС,  при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от ПВ, без да дава указания по чл.129, ал.2 ГПК. Проверката на съдията по вписванията, в случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт. С оглед на това разрешение, спазването на изискването на чл. 8 от ПВ е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма в предметния й обхват по чл. 32а, ал. 1 от ПВ.

В случая към заявлението за вписване е представено само ксерокопие на документа, чието вписване се иска, ведно с ксерокопие на превод на същия на български език. При липсата на представен оригинал ведно с официално заверен препис от него, или два официално заверени преписа, то в случая не е спазено императивното изискването на чл. 8, ал. 2 от ПВ. Както бе посочено, представянето на с молбата за вписване на документите в съответен вид и достатъчно на брой е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма. Неизпълнението на изискването на чл. 8 от ПВ е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението за вписване на заявения за вписване акт, поради което не се дължи и проверка на формата и съдържанието на акта по чл. 32а от ПВ, каквото съдията по вписванията е извършил предвид изложените от него мотиви на обжалвания отказ. След като е налице основание за отказ за вписване на представения акт поради нередовност на молбата за вписване по чл. 8, ал. 2 от ПВ, неотносими в конкретния случай са направените с частната жалба възражения срещу постановения отказ и въззивният съд не следва да ги разглежда. Следва да се отбележи, че изложените в жалбата твърдения и възражения  срещу постановения отказ не кореспондират с мотивите на съдията по вписвания за постановяване на отказа да впише представения със заявлението акт, изложени в обжалваното определение.

По горните съображения обжалваното определение на съдията по вписвания при РС – Е.П. следва да бъде потвърден.

 

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 19.02.2020 г.,  постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. Е.П., с което е отказано вписването в книгите по вписвания  на договор за покупко-продажба на наследство, представен за вписване със заявление вх. № 391/19.02.2020 г. на Служба по вписвания – гр. Е.П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.