№ 7934
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.С.Т.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.С.Т.Т. Гражданско дело № 20221110166964
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „П.М.“
ЕООД против „М.Б.“ ЕООД.
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер на
2011,04 лева с вкл. ДДС, представляваща дължима продажна цена на
сладкарски изделия, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането,
за част от която сума е издаден заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 25.07.2022 г. по ч.гр. дело № 13324/2022 г. на СРС, II
ГО, 178 състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който не
оспорва извършената доставка на посочените стоки по процесните фактури,
но заявява, че сумите по тях са заплатени изцяло от негова страна преди
получаване на препис от исковата молба, заедно с претендираното
обезщетение за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
С допълнителна молба от 23.01.2023 г. ответникът заявява, че
претендираната сума от 2011,04 лв. е била изцяло заплатена на ищеца.
Със становище от 19.10.2023 г., уточнено с молба от 20.12.2023 г.
ищецът признава получаването на плащането в посочения от ответника
размер – 2011,04 лв., като непогасена е останала единствено претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2022 г. до
момента на плащане на сумите – 20.01.2023 г., в размер на 28 лв. Претендират
1
се и разноски в исковото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените в заверени преписи по делото фактура №
****/21.01.2022 г., фактура № ******/07.01.2022 г., фактура №
***/17.12.2021 г., фактура № ******/10.12.2021 г. и фактура №
*******/03.12.2021 г. (приложени по ч.гр.д. № 2029/2022 г. по описа на РС -
Пловдив) се установява, че ищцовото дружество е осчетоводило като данъчно
събитие осъществяването на дейностите по продажба и доставка на
посочените в тях стоки в полза на ответника. Всяка една от петте фактури
отразява отделните видове стоки, тяхното количество и единичната им цена.
В представените пет броя счетоводни документа се посочва още и датата, на
която следва да бъде заплатено задължението по всяка от фактурите.
Фактурите са подписани както от съставилото ги лице, представител на
ищеца, така и от представител на ответника, като последното обстоятелство
не е спорно между страните по делото. Общата дължима сума по посочените
фактури възлиза на 28415,88 лв.
Не се спори между страните, а и се установява от платежни нареждания
/л. 10-12/, че с плащания, извършени на 15.02.2022 г, 21.02.2022 г. и
10.08.2022 г., от ответника са заплатени на ищеца сумите както следва:
16045,44 лв., 8770,44 лв. и 3600 лв.
С оглед на извършените плащания, съобразявайки начисленията за
лихви за забава, както и сторените съдебни разноски, ищецът претендира
остатък от 2011,04 лв.
От представено по делото платежно нареждане /л. 15/ се установява, че
ответникът е заплатил на 20.01.2023 г. цялата претендирана сума от 2011,04
лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 327, вр. с чл. 318 ТЗ.
Съществуването в полза на ищцовото дружество на паричните
вземания, предмет на исковите претенции, е обусловено от установяване на
наличието на валидно възникнали търговски правоотношения между страните
по силата на сключени между тях 5 броя договора за търговска продажба на
стоки с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията по тях
съобразно уговореното от страна на ищеца, както и размерът на вземанията,
представляващи цената на извършените доставки, а ответникът да е приел
доставените стоки, при което в негова тежест да е възникнало насрещното
задължение за заплащане на уговорената цена.
В случая, между страните не се спори, а и въз основа на обсъдените по-
горе 5 броя фактури се установи, че двете дружества – ищец и ответник в
настоящото производство, са били обвързани от действието на сключени
между тях неформални договори за търговска продажба, обективирани в
процесните фактури, по които ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на посочените в тях стоки на ответника, който ги е приел без
възражения.
2
Ето защо, следва да се приеме, че всички материалноправни
предпоставки, обуславящи възникването на правото на ищеца – продавач да
получи следващото му се от ответника възнаграждение, са установени по
делото.
Предмет на настоящото производство е единствено сумата от 2011,04
лв., претендирана като остатък от главници по фактура № ****/21.01.2022 г.,
фактура № ******/07.01.2022 г., фактура № ***/17.12.2021 г., фактура №
******/10.12.2021 г. и фактура № *******/03.12.2021 г.
Както се посочи по-горе, с извършено плащане на сумата от общо
2011,04 лв. процесните суми са били изцяло погасени от ответника в пълния
им претендиран от ищеца и доказан по делото размер.
Доколкото исковата молба е депозирана в съда на 02.12.2022 г., а
плащането е извършено на 20.01.2023 г., то в случая се касае за настъпил в
хода на процеса факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразен, като съдът приеме, че поради погасяването му чрез плащане в
хода на процеса вземането за главница не съществува, поради което
предявенияте главен иск за неговото заплащане следва да се отхвърли изцяло.
Изложеното обосновава извод, че към момента на подаване на исковата
молба – 02.12.2022 г. ищецът е бил носител на изискуемо вземане от
ответника, което той е следвало да погаси преди сезиране на съда. Ето защо,
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху платената
главница от датата на исковата молба – 02.12.2022 г. до датата на плащането –
20.01.2023 г. Съдът определя размера на законната лихва за забава за периода
от 02.12.2022 г. до 20.01.2023 г. по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор на НАП, която приема, че се равнява на сумата от
29,52 лв., но ищецът заявява изрично, че претендира 28 лв., поради което с
оглед на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъди
тази сума.
По делото не се твърди и не се доказва посочената сума да е била
заплатена от ответника, поради което като законна последица от предявяване
на иска същата следва да се присъди в полза на ищеца с настоящия съдебен
акт.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора по делото, право на разноски има само ищецът.
Това е така, тъй като погасяването на процесните вземания е настъпило
след подаване на исковата молба, респ. образуването на настоящото
производство, поради което с поведението си ответникът е станал повод за
завеждане на исковите претенции от ищеца. Последният е претендирал такива
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1050 лв., а
именно: 50 лв. – държавна такса; и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор
от 02.12.2022 г. /л. 32/, имащ характера и на разписка за плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., улица „В.Т.“ № 29, срещу „М.Б.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б“ №
247, по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 327 ТЗ, вр.
чл. 318 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2011,04 лв., представляваща неплатен остатък от цена по фактура
№ ****/21.01.2022 г., фактура № ******/07.01.2022 г., фактура №
***/17.12.2021 г., фактура № ******/10.12.2021 г. и фактура №
*******/03.12.2021 г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията с правно основание чл.
86 ЗЗД, че „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Б“ № 247, дължи на „П.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., улица „В.Т.“ № 29, сумата от 28 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.12.2022 г. до 20.01.2023 г. върху главницата от 2011,04 лв.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Б“ № 247, да заплати на „П.М.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., улица „В.Т.“ № 29,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1050 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4