Р Е Ш
Е Н И
Е №
град Нова Загора, 31.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Д.Д.
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Росица Ненова Гражданско дело № 1402 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.4 от Закона за защита от домашно насилие ЗЗДН/.
Образувано е по молба на с вх.№ 4432/12.10.2017 год. от А.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** срещу И.Г.Д., с ЕГН **********,*** съдържаща по същество искане за защита от домашно насилие като се забрани на последния да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката А.Н.Т. и детето им И.И.Г. в максимално предвидения от закона срок. Моли съда в същия срок да забрани на И.Г.Д. да приближава молителката А.Н.Т.,***, местоработата и в гр. Нова Загора – кооперативен пазар и местата, служещи и за социални контакти и отдих, при условия и срок определени от съда. Молителката, в качеството си на майка и законен представител на детето И.И.Г. с ЕГН **********, живееща с нея в с. Съдиево и посещаваща ЦДГ”Тракийче” в гр. нова Загора, моли съда да забрани на И.Г.Д. да я приближава.
С молбата Т. твърди, че с И.Г.Д. са живеели заедно до м.януари 2012г. и от съвместното им съжителство се е родило детето И. И. Г., родена на ***г. – на 5 години. След раждането и се раздели, като всеки заживява при родителите. Родителските права по отглеждането на детето били възложени на молителката А.Н.Т., като по силата на постигнато съдебно споразумение по гр.д. № 539/2014г. по описа на НЗРС бил договорен с бащата режим на лични отношения с детето. След раздялата им единствения повод да се срещат и виждат било детето. През последните две години от края на 2013г. И.Г.Д. спрял да се интересува от дъщеря си И., не я вземал, не и се обаждал, не спазвал режима на контакти, което довело до отчуждаването на детето от баща му и то не желаело да го вижда, а когато се срещали плачело и се дърпало.
При откриването на учебната година в ЦДГ”Тракийче”-Нова Загора Т. се обадила на Д. да отиде и детето И. било гордо, че на откриването му присъствали двамата му родители.
От края на месец септември 2017г. Д. започнал всеки ден да ходи в детската градина ,да притеснява учителките, да нарушава учебния процес и да иска да взема И.. Учителките не му давали детето, а то като го видело плачело и не желаело да тръгва с него. На 02.10.2017г. около 14.30ч. Д. се обадил по телефона на Т. и и заявил, че ще отиде в детската градина да вземе детето и тя да не се появявала. Тъй като Т. имала работа в Стара Загора смятала да вземе детето по-рано от градината за да отиде с нея и около 16.00ч. спряла пред градината и видяла И.Д. да извежда детето И. от градината. Когато детето видяло майка си се отскубнало от баща си и плачейки отишло при колата на майка си. И.Д. също отишъл до колата на Т., отворил и вратата и започнал да я удря в колата без повод. Без да каже нищо я ударил първо в лицето, а след това последвали множество удари по главата отзад, отляво по тялото и ръцете. Тъй като детето пищяло и плачело се събрали хора, вкл и деца. Д. започнал да обижда Т., да псува, да я заплашва. Т. слязла от колата за да успокои дъщеря си се навела да я прегърне, тогава Д. я ударил силно с юмрук в областта на тила, от което тя се свлякла на земята пред детето. От удара в главата на Т. и причерняло, взело да и се вие свят, гадело и се и и се повръщало, станало и лошо и много я боляла главата. Хората се развикали, децата се разплакали, а той се качил в колата си и тръгнал. През това време някой се обадил на телефон 112 и след известно време на мястото отишли полицаи. Т. извикала брат си, който я взел с детето и я закарал в Бърза помощ, в гр. Сливен, където след оказана медицинска помощ я насочили към съдебен лекар. Съдебния лекар установил контузия на главата с болки в тилните области, болки в областта на челото, болки в долната челюст, болки в областта на дясната половина на гръдния кош, оток на горната устна и сътресение на мозъка.
През следващите дни Д. започнал да заплашва Т. по телефона, като и казвал да не пуска жалба, да не го съди защото щял да я пребие, щял да я убие, щял да я обезобрази. Заявявал че нямал какво повече да губи затова щял да я причака в тъмното, нямало да се размине и на брат и, всички щели да минат през „менгемето”. Обиждал Т., но изразите и поведението в момента плашели Т., тя се страхувала за себе си, за детето и за роднините си.
След случилото се Т. блокирала телефона му, но заплахите не спирали, той започнал да се обажда на брата на Т. и него да заплашва. От тогава почти всеки ден, сутрин около 8.00ч. и вечер към 16.30ч. Д. причаквал в колата си пред детската градина, за да види кой води детето, кой го взема и кога. Не слизал от колата, не създавал проблеми, но когато се оставело детето тръгвал и карал демонстративно след колата.
На 07.10.2017г. Т. била на кооперативният пазар в Нова Загора, където работи, като продава собствена земеделска продукция. До 09.30ч. при нея били майка и и брат и, които и помагали със стоката. Към 10.00ч. И.Д. отишъл при Т. на пазара и я попитал къде е детето и защо не било с нея, защото му бил деня за контакти и започнал отново да я обижда и да я заплашва, да казва че ще разхвърли стоката и и я накарал да се обади на детето. Започнал да я дърпа за косата и за ръката за да я принуди. Т. се обадила на брат си, но Д. и взел насила телефона от ръцете и и започнал отново да обижда брат и. Събрали се хора, Т. му казала че ще се обади на 112 и той се дръпнал настрани и си тръгнал.
Т. твърди че последната седмица живее в постоянен страх, налице била постоянна заплаха относно живота и здравето и от негова страна. Счита, че конкретните факти и обстоятелства, които спрямо нея представлявали домашно насилие били следните:
1. На 02.10.2017г. около 16.00ч. Д. предизвикал скандал, придружен с физическа саморазправа/побой от страна на ответника/, придружен с обиди и заплахи, /пред детето И. и много други майки и деца/, като извършил физическо насилие нанасяйки и множество удари с юмруци и ритник в областта на главата и тялото, придружени с болки и страдание и загуба на съзнание.
2. На 07.10.2017г. на кооперативният пазар в Нова Загора Д. предизвикал без повод скандал, придружен с множество обиди и заплахи, дърпане и вземане на телефона на Т., пред колеги, приятели и клиенти.
3. През последната седмица, непрекъснати заплахи и обиди от страна на Д. към Т., родителите и и детето И. по телефона, по улицата и пред детската градина, преследване с кола, следене и по всякакъв начин, водещи до стресиране на Т. и детето.
Т. считала поведението на И.Г.Д. спрямо нея , че представлява психическо и емоционално насилие, придружено с физическо такова по отношение на нея, за което не била давала поводи и не можела да си обясни целта му.
Т. моли съда да постанови Решение с което да приеме че по отношение на нея А.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** е упражнено домашно насилие от И.Г.Д., с ЕГН **********,*** и да издаде заповед за защита, с която да наложи мерките за защита на основание чл.5/1/, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като задължи извършителят И.Г.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.Н.Т. и И.И.Г. за максималния предвиден в закона срок. Моли за същия срок съдът да забрани на извършителя да приближава нея, жилището и в с. Съдиево, местоработата и в гр.Нова Загора – кооперативен пазар и местата ,служещи и за социални контакти и отдих, при условия и срок определени от съда.
В качеството си на майка и законен представител на детето И.И.Г. живееща с нея в с. Съдиево и посещаваща ЦДГ”Тракийче” в гр. Нова Загора да забрани на И.Г.Д. да приближава детето И.И.Г..
Прави се особено искане – С оглед изложената по горе фактическа обстановка, заплахите, отправени към А.Н.Т. пред детето И. от И.Г.Д., че ще я пребие, ще я убие, ще я обезобрази, ще я сложи на менгемето и нанесеният побой на основание чл.18 от Закона за защита срещу домашното насилие моли съда в закрито съдебно заседание по делото да издаде заповед за незабавна защита до приключване на делото, с която да наложи незабавни мерки за защита на основание чл.5/1/, т.1 и т.3 от ЗЗДН, по отношение на извършителя И.Г.Д..
Представя като доказателства – удостоверение за раждане на детето И.И.Г. от 30.01.2012г., декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, копие от медицинско удостоверение № 511/2017г., лист за преглед на пациент в бърза помощ, искане и резултат от образно изследване.
С исковата молба и представената към нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН ищцата А.Н.Т. твърди, че:
1. На 02.10.2017г. около 16.00ч. Д. предизвикал скандал, придружен с физическа саморазправа/побой от страна на ответника/, придружен с обиди и заплахи, /пред детето И. и много други майки и деца/, като извършил физическо насилие нанасяйки и множество удари с юмруци и ритник в областта на главата и тялото, придружени с болки и страдание и загуба на съзнание.
2. На 07.10.2017г. на кооперативният пазар в Нова Загора Д. предизвикал без повод скандал, придружен с множество обиди и заплахи, дърпане и вземане на телефона на Т., пред колеги, приятели и клиенти.
3. ПРез последната седмица, непрекъснати заплахи и обиди от страна на Д. към Т., родителите и и детето И. по телефона, по улицата и пред детската градина, преследване с кола, следене и по всякакъв начин, водещи до стресиране на Т. и детето.
В законоустановения срок ответника И.Г.Д. е депозирал писмен отговор по делото, с който оспорва описаната в молбата на А.Н.Т. фактическа обстановка, като оспорва като неоснователни твърденията и, че той бил упражнил домашно насилие, както и оспорва като неоснователно искането и съдът да издаде заповед за защита в максималния предвиден срок и да наложи мерки за защита, като го задължи да не извършва домашно насилие по отношение на молителката и на детето И. в максималния предвиден срок, както и да съдът за му забрани да приближава А.Н.Т., жилището и, местоработата и и местата служещи и за социални контакти, както и да приближава дъщеря им И.. Ответникът твърди, че не бил упражнил домашно насилие нито срещу Тодоров, нито срещу детето им И.. Излага съображенията си относно изложеното в молбата, която оспорва изцяло и счита че същата е изцяло неоснователна и моли съда да не издава заповед за защита, а да постанови отказ.
В съдебно заседание молителката А.Н.Т., редовно призована, се явява лично и се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото по същество се поддържа молбата и се пледира за постановяване на мерките за закрила поискани с исковата молба в максималния определен от закона срок, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът И.Г.Д., редовно призова, лично се явява и чрез пълномощникът си адв.М. моли съда да не уважава молбата на молителката.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че са родители на роденото от съвместното им съжителство дете И.И.Г. с ЕГН **********, родено на ***г.
За доказване на твърденията си в молбата ищцата е представила подписана от нея декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, в която е декларирала наличието на посочените в същата обстоятелства, удостоверяващи извършването на твърдените актове на домашно насилие от ответника спрямо нея и детето им.
За нуждите на производството съдът е изискал служебно писмени доказателства от МБАЛ „Д-р И. *** отделение по психиатрия сведение относно води ли се на диспансерен отчет лицето И.Г.Д., с ЕГН ********** от което е видно, че лицето И.Г.Д. не се води на диспансерен и регистрационен учет към Отделение по психиатрия към МБАЛ”Д-р И. ***; справка за съдимост на ответника от която е видно, че същият не е осъждан; справка от Дирекция”Единен европейски номер за спешни повиквания ЕЕНСП/112” относно сигнала за инцидент на 02.10.2017г. около 16.00ч. в гр. Нова Загора до ЦДГ”Тракийче”, от който е видно, че на 02.10.2017год. е бил получен сигнал/ регистрирано повикване от телефон **********, с данни за извършващ се побой от мъж срещу жена пред ЦДГ”Тракийче”, изпратено е и CD с аудиозапис от приетия на ЕЕН/112”сигнал . по делото са изискани и приети 7като доказателство и заверени копия от материалите по ДП пор.№ 572/2017г./вх.№ 1490/2017г./ по описа на РП-Нова Загора, ЗМ № 762/2017г. по описа на РУ-Нова Загора.
По делото бе установено по безспорен начин, че на 02.10.2017год. около 16.00ч. ответника И.Г.Д. предизвикал скандал с ищцата придружен с физическа саморазправа/побой от страна на ответника над ищцата/, придружен с обиди и заплахи, /пред детето И. и много други майки и деца/, като извършил и физическо насилие нанасяйки и множество удари с юмруци и ритник в областта на главата и тялото, придружени с болки и страдание и загуба на съзнание.
За доказване твърденията за извършени актове на домашно насилие от страна на ответника, ищцата е ангажирала и гласни доказателства чрез разпит в качеството и на свидетели на лицата: Й.Г.А., които гласни доказателства съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви и съответстващи на действителността, още повече че това е и лицето пряк свидетел на извършения акт на домашно насилие/извършен побой на жена пред общото им дете/ на 02.10.2017год. извършен пред детската градина в присъствието на детето и на обществено място и лицето подало сигнала на ЕЕН/112 и показанията и изцяло кореспондират с това от аудиозаписа.
Ответника И.Г.Д. също ангажира гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.В. – директор на ЦДГ „Тракийче”, С.Н., Р.Б. и П.Ш., Д.Б. които показания съдът кредитира, но тяхната преценка на обстоятелствата е обща и не касае конкретен акт на домашно насилие тъй като те не са преки свидетели по акта за насилие и в този смисъл съдът ги взема предвид само относно обстоятелства очертаващи цялостното поведение на страните.
Показанията на свидетелите Ж.В., Георги Г. посочени и разпитани в настоящото производство от ответника съдът не кредитира изцяло поради пълното им противоречие с изяснената фактическа обстановка.
Що се отнася до другите пунктове от молбата на ищцата то съдът ги намира за неподкрепени с доказателства и произтичащи от влошените отношения вече между страните.
С оглед
установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, разгледана по същество искането на ищцата е основателно, а твърденият от нея акт на домашно насилие извършен акт на 02.10.2017год. за доказан. Що се отнася до други случаи твърдени в молбата, то съда ги намира за недоказани по безспорен и категоричен начин, но имайки предвид вида на производството наличието дори на един акт за домашно насилие е достатъчен за постановяване на решение и издаване на заповед за защита.
В настоящият случай, с оглед събраните по делото доказателства, а именно представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдът намира че са налице данни за извършени акт на домашно насилие както спрямо ищцата, така и спрямо малолетното дете, изразяващи се в едновременно упражняване върху двете на психическо и емоционално насилие и пряко насочено срещу ищцата физическо насилие на дата 02.10.2017год..
За обосноваване правния си извод за осъществяване на актове на домашно насилие от страна на ответника по отношение на ищцата и детето, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената от ищцата декларация по чл.9, ал.3 от закона, която освен друго се подкрепя от събраните в хода на производството гласни доказателства.
С оглед изложените мотиви съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 и чл.5, ал.4 ЗЗДН, като по отношение на И.Г.Д. следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5, ал.1, т.1 да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата А.Н.Т. и детето И.И.Г.; на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – да му бъде наложена забрана да приближава пострадалите лица както и жилището им, местоработата на ищцата, и посещаваните от тях места и за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от една година/дванадесет месеца/; както и на основание чл.5, ал.1, т.4 – да се определи временно местоживеене на детето при пострадалия родител – ищцата по делото, за срок от една година/дванадесет месеца/.
Вида, условията и срокът на продължителността на мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от закона, по отношение на пострадалите лица, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършеният от ответника акт на домашно насилие, които водят и са довели в конкретния случай до сериозни емоционални и психични травми за детето, и засягащи сериозно честта и достойнството на ищцата, тъй като освен друго са били извършени на обществено място – пред ЦДГ „Тракийче” Нова Загора в присъствието на общото им дете и пред множество други лица в час когато децата се прибират от родителите от детската градина, което се установява от показанията на св. Й.Г.А., З. В..
Съдът намери също и че мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН не противоречи на интересите на детето, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че към момента детето се страхува от контакти с баща си и нежелае такива, за което свидетелства самото дете видно от сведението му изготвено от ИДПС по образуваното ДП и приобщено към настоящото производство.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалите лица, а и съответните компетентни органи са предприели необходимите действия за работа със страните, поради което и към момента намира за ненужно определяне и на други мерки за закрила.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на извършителя на домашно насилие И.Г.Д. следва да бъде наложена глоба в максимално определения от закона размер, а именно 1000 лева.
Размерът на санкцията – глоба, съдът определи като взе предвид конкретиката на извършените актове на домашно насилие, отличаващи се с особена дързост и цинизъм, демонстративно незачитане телесната неприкосновеност и достойнство на човека, извършени в присъствието и спрямо дете на пет години.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на ищцата и детето следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд нова Загора дължимата държавна такса в размер на 25 лева, както и сумата от 500 лева на ищцата разноски за процесуално представителство от един адвокат, съобразно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 12.10.2017 год.
На основание изложените мотиви, Районен съд Нова Загора,
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на
Закона за защита от домашно насилие по молба на А.Н.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу И.Г.Д., с ЕГН **********,***
за извършено спрямо нея и детето И.И.Г., с ЕГН **********, родено на ***г.
домашно насилие на 02.10.2017 год., както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, И.Г.Д., с ЕГН **********,***
да се въздържа от извършване на актове
на домашно насилие по отношение на А.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** и детето
И.И.Г., с ЕГН **********, родено на ***г.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на И.Г.Д., с
ЕГН **********,*** да приближава А.Н.Т.
с ЕГН **********, с адрес *** и
детето И.И.Г., с ЕГН **********,
родено на ***г., както и жилището им,
местоработата на ищцата, и посещаваните от тях места и за социални контакти и
отдих, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от една година /дванадесет месеца/.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, местоживеенето на детето И.И.Г., с ЕГН **********, родено на ***г.,. при пострадалия родител – А.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес ***
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН И.Г.Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, И.Г.Д.,
с ЕГН **********,***, да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Нова Загора държавна
такса в размер на 25,00 лева и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Г.Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати на А.Н.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, съдебно деловодни разноски.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на А.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** и детето И.И.Г., с ЕГН **********, родено на ***г, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН - И.Г.Д., с ЕГН **********,***, в случай на неизпълнението и.
Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за сведение и изпълнение на РУ МВР Нова Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в 7-дневен срок от днес.
Обжалването не
спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: