РЕШЕНИЕ
№ 12937
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110127532 по
описа за 2023 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ.
Ищцата Г. П. К. с ЕГН **********, от .......... твърди в исковата
си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми. В
съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответника ........, със седалище и адрес на управление .........
представлявано от ......... – изпълнителен директор, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово
отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С молба от 12.07.2023 г., докладвана в проведеното на 14.07.2023 г.
открито съдебно заседание по делото ищцата е направила искане за
1
произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника, който не е
подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид
това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение,
което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по
делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, но доколкото не са
представени доказателства за сторени такива, съдът няма да се произнася по
този въпрос.
Ответника на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху цената на иска, изчислена по реда на
чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК, в размер на 496, 87
лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., със седалище и адрес на управление ......., представлявано
от ...... – изпълнителен директор, да заплати на Г. П. К. с ЕГН **********,
от ........, сумата в размер на 12 421, 72 лева /дванадесет хиляди
четирисоттин двадесте и един лева и седемдесет и две стотинки/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
дължимо и незаплатено основно трудово възнаграждение за м. октомври 2022
г. в размер на 1 835, 33 лева, за м. ноември 2022 г. в размер на 1 854, 68 лева,
за м. декември 2022 г. в размер на 2 094, 79 лева, за м. януари 2023 г. в размер
на 2 212, 31 лева, за м. февруари 2023 г. в размер на 2 203, 55 лева и за м.
март 2023 г. в размер на 2 221, 06 лева.
ОСЪЖДА .., със седалище и адрес на управление гр. ........,
2
представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати по сметка на
........ сумата в размер на 496, 87 лева /четиристотин деветдесет и шест лева
и осемдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК,
върху цената на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3