Р Е Ш
Е Н И
Е № 853
гр.
Пловдив, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII
н.с., в публично съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 614/2019г. по описа на ПРС,
VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000568 от 04.12.2018г., издадено от А. В. Г. - ****** ********* гр. Пловдив, определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което
на „ТРАНС КА 2005“ ООД, Булстат *********, представлявано от К. З. С. , ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление с.Граф Игнатиево, обл. Пловдив, ул. „Бачо
Киро” № 3, на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр./, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят
моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно
по съображения изложени в жалбата. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуалния си предствител – адв. Е.А.К.-., която поддържа
жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата
страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен
правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
С оглед извършване
на проверка от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.
Пловдив, сред които и свидетелят К.В.Ш. – на длъжност „****** *********”, до
дружеството - жалбоподател „ТРАНС КА 2005“ ООД било изпратено писмо-покана с
изх. № 14-00-23-1733/21.08.2018г., с което дружеството, в качеството му на
превозвач, притежаващ лиценз за международен превоз на товари № 9128, валиден
до 31.12.2026г. било поканено да представи, в уговорено време и място,
документи, свързани с моторно превозно средство с рег.№ РВ 4991 СВ. Последвала
и повторна покана с изх. № 14-00-23-1733/1/26.09.2018г. със същото искане, но с
изричното отбелязване, че в противен случай ще бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя. И двете
покани били получени от трети лица, но не и от представляващ търговеца „ТРАНС
КА 2005“ ООД. Дружеството не изпратило представител на нито една от двете дати,
в това число не представило и изисканите от контролните органи документи.
При това положение, контролните органи счели, че „ТРАНС
КА 2005“ ООД, с неявяването си в сградата на ОО „Автомобилна администрация” и
непредставянето на изисканите документи, е осуетило извършването на проверка,
свързана с дейността му, за което на същото бил съставен АУАН с бланков №
253755 издаден на 17.10.2018г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН за нарушение на
чл.91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Препис от акта бил получен на 21.11.2018г. от
представителя на дружеството - К. З. С. , който се запознал със съдържанието му
и го подписал. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН било направено
писмено възражение срещу акта.
Наказаващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка Съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя К.В.Ш., както и от писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ш., тъй като прие същите за
логични, последователни, кореспондиращи и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
На първо място, за да е съставомерно деянието по чл. 91б,
ал.1, т.1 от ЗАвПр и да бъде наложено наказание по реда на чл.97, ал.1 ,
предложение последно от ЗАвПр, следва да е доказано по несъмнен начин от
административнонаказващия орган, че поканите за представяне на документи са
достигнали до дружеството - жалбоподател или негов представител. В тази връзка
отчитайки, че адресат на съобщението е именно юридическо лице, следва да се
вземат предвид разпоредбите на чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, в
които е предвидено, че за да е редовно връчването - на учреждение или
юридическо лице същото става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да
поема книжата. В процесния случай, действително по делото са приложени две
писма – покани, адресирани до управителя на дружеството жалбоподател. с изх. №
14-00-23-1733/21.08.2018г. и изх. № 14-00-23-1733/1/26.09.2018г. Като получили
поканите, обаче, в тях са посочени лица различни от законния представител – К.
С. . Липсва каквото и да било отбелязване в известията за доставяне овластени ли са тези трети лица с правомощия да приемат книжа от името на
търговеца, като не е отразено и дали са поели задължение да ги предадат на
управителя. Не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. В тази връзка
за настоящият състав остава неясно и защо поканите са били доставени на адрес,
който няма нищо общо както с този посочен от самите органи в акта и
наказателното постановление, така и с посочените в приложената справка от
търговския регистър седалище и адреса за кореспонденция на
дружеството-жалбоподател.
При гореизложените съображения настоящият състав намира,
че при тежест на доказване на административнонаказващия орган, по делото не е
доказано, че поканите са достигнали до дружеството – жалбоподател, за да се
ангажира то със задължението да представи документи, тъй като наказващият орган
не е ангажирал каквито и да е доказателства за наличието на правна връзка между
лицата посочени в известията за доставяне на поканите и дружеството, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана. В този смисъл деянието се
явява несъставомерно, което се явява самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място и с оглед горните съображения, Съдът
констатира и допуснати съществени нарушения още в хода на
административнонаказателното производство, досежно
съставянето на АУАН. В случая актосъставителят е съставил АУАН при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН без да е спазена самата процедура. Това е така, тъй като
актът е съставен на 17.10.2018 г., а за тази дата липсва доказателство, че
санкционираното дружество е поканено за съставянето на АУАН. Би могло с
известни условности да се приеме, че с поканата от 26.09.2018г. дружеството е
било уведомено алтернативно, че ще бъде съставен АУАН на дата 16.10.2018 г.,
при непредставяне на документите за проверка, но за датата на съставяне на
конкретния АУАН липсва надлежна покана. Освен това самият АУАН е издаден за
обстоятелства, които актосъставителят е констатирал след изпращането на писмо с
рег. № 14-00-23-1733/1/26.09.2018г. Видно е, че писмото е било изпратено на
26.09.2018 г., а самото нарушение се твърди да е извършено на 16.10.2018 г. и
отново на тази дата да е било установено, поради което не може поканата за
съставянето на АУАН да бъде изпратена още преди да е било извършено
нарушението. Да се приеме обратното би означавало до лицето да е отправена
покана за съставяне на АУАН за нарушение, което все още не е извършено.
Следователно поканата от контролните органи за представяне на документи не
представлява едновременно и покана за съставяне на АУАН. По тези съображения
настоящият състав приема, че процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне
на АУАН в отсъствието на нарушителя е била опорочена, а актът е бил съставен в
отсъствието на представител на „ТРАНС КА 2005“ ООД, без да са били налице
законовите предпоставки за това.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на
нарушителя е установено с оглед охраняване правото му на защита, като
последният следва да има гарантирана възможност непосредствено да възприема
действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите
действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността на
посочените в акта обстоятелства, от друга страна.Съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до
нарушаване на правото на санкционираното лице да направи възражения при
съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против
него административнонаказателно производство. Разгледаната нередовност не може
да бъде заздравена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя без да са налице предвидените за това законови
предпоставки е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга
правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички
стадии на производство.
За пълнота при описанието на обстоятелствата по
процесното нарушение не става ясно и защо се приемат посочените дата и час като
време на извършване на нарушението – посочена е поканата, с която е изискано
явяването на представител на жалбоподателя, посочено е и кога тя е била
получена от адресата й, но не е посочено кога се изисква от превозвача да
предостави описаните документи, така че неизпълнението към такъв указан момент
да се приема за неизпълнение на задължението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
При конкретно направеното в случая описание на нарушението за време на
извършването му може да се приема всеки един последващ получаването на поканата
момент, без да е ясно защо е прието това да е именно 16.10.2018 г. около 10:31
часа. Налице е неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставителя по
чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на административнонаказващия орган по чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН – не са изложени твърдения за конкретни обстоятелства, от които е
направен изводът за времето на извършване на нарушението. Същото е съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице
и възможността му да оборва извода, че именно на тази дата е извършено
нарушението.
Посочените нарушения са съществени по своя характер,
поради прякото им рефлектиране върху правото на защита на жалбоподателя да
участва активно в административния процес и с пълен обем от защитни средства,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 36-0000568
от 04.12.2018г., издадено от А. В. Г. - ****** ********* гр. Пловдив, определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което
на „ТРАНС КА 2005“ ООД, Булстат *********, представлявано от К. З. С. , ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление с.Граф Игнатиево, обл. Пловдив, ул. „Бачо
Киро” № 3, на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр./, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.
XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала
ВК