№ 665
гр. Благоевград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500780 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3755/23.06.2022г., подадена от Н. М.
И., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ №6, чрез адв.А. Б., против Решение
№127/27.05.2022г. по гр.д.№845/2021г. по описа на Районен съд-П., в частта, в
която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че Н. М. И.
дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***,
ул.“***“ №36, следните суми по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№8790/18.12.2020г. по ч.гр.д.№1115/2020г. на Районен съд-***: - 1 190 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по устен договор за ремонт на лек
автомобил марка „Audi S6“, отнасящ се до техническото му обслужване и
сключен в края на месец юни 2016г. между Н. М. И. /като възложител/ и „***“
ЕООД /като изпълнител/, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020г.
до погасяването; 29.75 лв., представляваща мораторна лихва върху
посоченото главно вземане, начислена за периода от 18.09.2020г. до
16.12.2020г., като с решението Н. М. И. е осъден да заплати на „***“ ЕООД
сторените по делото разноски в размер на 299.01 лв. за заповедното
производство и 678.25 лв. за исковото производство.
С въззивната жалба атакуваният съдебен акт в обжалваната част се оспорва
като недопустим, необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се
доводи, че първостепенният съд се е произнесъл по незаявено искане,
присъждайки в полза на ищеца стойността на изброени ремонтни дейности,
които не били описани в исковата молба. Поради това в тази част съдебният
акт бил недопустим и подлежал на обезсилване. Направено е възражение за
нередовност на исковата молба, в която не били посочени
1
индивидуализиращите белези на процесния договор за изработка, в т.ч. не бил
индивидуализиран автомобила. Настоява се, че мотивите на районния съд са
общи и бланкетни и в тях липсвал анализ на доказателствата по делото.
Според въззивника по делото не било доказано страните да са сключили
договор за ремонт на автомобил. Районният съд бил приел, че св.А. е
действал в качеството на търговски пълномощник на ищцовото дружество,
при липса на подобни твърдения в исковата молба и при липса на
доказателства. Настоява се, че от показанията на св.А. се установявало, че той
в лично качество е договарял с ответника. Според въззивника районният съд
неправилно е кредитирал експертизата по делото, без да я съпостави с
останалите доказателства, което довело и до формиране на грешни правни
изводи по спора. При липсата на документи – приемо-предавателни
протоколи, счетоводни документи и др., които да доказват съществуването на
договор между страните, изводите на съда в обратна насока били
необосновани и неправилни. По подробно изложените в жалбата
съображения се настоява за частично обезсилване на атакувания съдебен акт
до размера на сумата от 810 лв., като постановено по незаявена искова
претенция, или евентуално – за отмяната му в тази част, както и за отмяната
му в останалата обжалвана част и отхвърляне изцяло на исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „***“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв.М. С.. В
отговора е изразено становище, че първоинстанционното съдебно решение е
постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и в
съответствие с приложимия закон, поради което и подадената срещу него
въззивна жалба се явявала неоснователна. Въззиваемата страна моли
настоящата инстанция да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощник, който
поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно изложени в хода на
устните състезания доводи.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството по гр.д.№845/2021г. по описа на Районен съд-П. е
образувано по предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от
ГПК от „***“ ЕООД против Н. М. И. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 300 лв. – главница по сключен устен
договор за ремонт на лек автомобил „Ауди S6“, както и сумата от 32.50 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.09.2020г. до
16.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2020г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №8790/18.12.2020г. по ч.гр.д.№1115/2020г. на Районен съд-
***.
2
В исковата молба се твърди, че в края на месец юни 2016г. между страните
е сключен устен договор за изработка, по силата на който ищцовото
дружество „***“ ЕООД в качеството на изпълнител се е задължило да
извърши авторемонтни услуги на МПС – „Ауди S6“, собственост към онзи
момент на ответника Н. М. И., съобразно възложената от последния работа –
цялостно обслужване на автомобила /смяна на ангренажни ремъци, ролки,
филтри, масла, както и на двигателя, трака и на автоматичната скоростна
кутия/. Възложената работа била изпълнена от Д.Н.А. – работник в ищцовото
дружество към онзи момент. Сочи се, че автомобилът бил предаден на
възложителя в пълна изправност, като при приемането му ответникът не
направил никакви възражения по изпълнението. Затова последният дължал на
ищцовото дружество възнаграждение за извършената и приета работа в
размер на 1 300 лв., ведно с обезщетение за забава от 18.09.2020г. – датата на
получаване от ответника на поканата за доброволно изпълнение, до
16.12.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното
плащане.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника Н. М. И., в който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Отрича между страните по делото да са възникнали договорни
отношения на основание сключен договор за изработка, касаещ извършване
на авторемонтни услуги.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни и писмени
доказателства и е назначена съдебно-автотехническа експертиза.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е
пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
От доказателствата по делото и в частност от показанията на св.Д.А. се
установява следното: Към месец юни 2016г. св.Д.А. работил като автомонтьор
в сервиз, собственост на „***“ ЕООД в гр.***. Към онзи момент двамата с
ответника Н. И. били приятели. Ответникът бил решил да закупи лек
автомобил „Ауди S6“ и помолил св.А. да го придружи до гр.София, където да
прегледа колата. В началото на месец юни 2016г. ответникът, заедно със св.А.
и св.П.Д., отишли с колата на св.А. до гр.София. Там последният прегледал
автомобила и констатирал, че същият е технически изправен. Ответникът И. и
св.А. се разбрали ответникът да докара на следващия ден колата в сервиза на
„***“ ЕООД, където да й бъде направено пълно обслужване. Били извършени
следните ремонтни работи: Смяна на ангренажен ремък и други ремъци и
ролки; Смяна съединение и 0-образен пръстен охладителна система – 2 бр.
със сваляне на двигателя; Смяна на маслото на двигателя и маслен филтър;
Смяна на гарнитура на капаците на двигателя; Смяна на въздушен филтър;
Смяна на поленов филтър купе; Смяна на масло на автоматичната скоростна
кутия + филтъра + гарнитури + 2 л. Масло; Ремонт на предна ходова част
/неуточнен/.
Всички вложени в ремонта части били осигурени от ответника. Уговорката
била същият да заплати стойността на труда и 2 л. масло. След извършване на
3
ремонта, колата била предадена на ответника от св.А.. След като ответникът я
изпробвал и потвърдил пред св.А., че всичко по нея е наред, ответникът
посетил офиса на фирмата за уточняване на дължимата за ремонта цена. След
като св. А. казал на ответника, че дължи 1 300 лв. за ремонта, последният
заявил, че не може да плати толкова висока цена. До ответника била
изпратена покана от „***“ ЕООД за доброволно заплащане на дължимата
сума за ремонта, получена от него на 18.09.2020г.
По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна автотехничека
експертиза, която е изчислила стойността на труда за извършване на
описаните по-горе авторемонтни дейности, в размер на 1 265 лв., включващи
и 75 лв. за технически преглед на превозното средство преди закупуването
му и 30 лв. за Компютърна диагностика на двигател след ремонт и нулиране
на борд компютър.
При така установените факти, първостепенният съд е приел от правна
страна, че предявеният иск е основателен и доказан. Приел е, че страните са
обвързани от сключен устен договор за изработка, по силата на който ищецът
– изпълнител е осъществил поръчаната му работа, а възложителят я е приел.
Стойността на извършените авторемонтни работи възлизала на сумата от 1
190 лв., съгласно заключението на автотехническата експертиза, след
изключване на сумата от 75 лв. за преглед на автомобила преди закупуването
му, който преглед не попадал в обсега на сделката. Горепосочената сума била
дължима от възложителя, ведно с мораторна лихва от датата на поканата за
доброволно изпълнение до датата на подаване на заявлението, изчислена от
съда в размер на 29.75 лв. Над тези размери исковете за главница и мораторна
лихва са отхвърлени като неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на
първоинстанционното решение. По въпроса за допустимостта на решението е
създадена постоянна практика на ВКС, съгласно която едно решение е
недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да
се реши по същество - когато е постановено въпреки липсата на право на иск
или ненадлежното му упражняване; когато липсва положителна или е налице
отрицателна процесуална предпоставка, когато съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба, по недопустим или непредявен иск или на различно
от заявеното правно основание. На първо място, първостепенният съд не се е
произнесъл по нередовна искова молба. Същата отговаря на изискванията за
редовност по чл.127 от ГПК, като в нея се съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът (основание на исковата молба) и
в какво се състои искането – съдържанието на претендираното право (петитум
на исковата молба). В основанието на иска са посочени всички релевантни
факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се
поражда претендираното от ищеца спорно материално право –
правопораждащия юридически факт /договора за изработка/ с неговите
индивидуализиращи белези – време, място на сключване, субекти и
4
съдържание – вида на възложените работи и цената, както и факта на
изпълнението и приемането на работата. Не е налице нередовна искова молба
при липса на детайлно описание на вещта, обект на услугата, след като
ищецът в нужната степен е индивидуализирал вида и характеристиката на
възложените му в договора дейности, които са предмета на договора. Видно
от диспозитива на решението, съдът не се е произнесъл по непредявен иск.
Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е
налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало,
съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки
спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от
страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. Наведените
възражения досежно размера, до който съдът е уважил исковата преценка,
включвайки незаявени с исковата молба услуги, следва да бъдат обсъждани
на плоскостта на правилност на решението.
По отношение на правилността на решението, същото е частично
неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.4
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземания за главница и мораторна лихва, произтичащи от сключен между
страните устен договор за изработка - предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1115/2020г.
на Районен съд-***.
В Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите,
но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за
предаване на вещ – чл.410, ал.1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства
на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта
съгласно чл.412, т.6 от ГПК.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че установителният иск по
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е пряко обвързан със заповедното
производство по чл.410 и сл. от ГПК и има за предмет съдебното
установяване на вземане, идентично по основание, размер и период със
заявеното в заповедното производство.
В настоящия случай, ищецът е изпълнил задължението си по чл.127, ал.1 от
ГПК, към която разпоредба препраща и чл.410, ал.2 от ГПК, като в
подаденото заявлението по чл.410 от ГПК е изложил фактическите
обстоятелства, на които основава вземането си. Същият е индивидуализирал
претенцията си за заплащане на дължимо възнаграждение за извършени
автомонтьорски услуги, излагайки твърдения за това в какво са се състояли
извършените работи, конкретизирайки ги по вид и характеристика - смяна на
ангренажни ремъци, ролки, филтри, масла, както и на двигателя, трака и на
автоматичната скоростна кутия, както и каква е стойността на същите като
глобална сума.
Предявеният иск е доказан по основание. От показанията на св.А. се
установява, че през месец юни 2016г. между ответника Н. И. като възложител
5
и ищеца „***“ ЕООД като изпълнител бил сключен устен договор за
извършване на авторемонтни услуги. По своята същност договорът за
предоставяне на услуги е разновидност на договора за изработка. Целта на
договора за услуга е съответно: за възложителя - да получи услугите,
предлагани от другата страна, а за изпълнителя - да получи възнаграждение за
тях. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че св.А. е договарял с
ответника в лично качество, а не като представител на дружеството-ищец,
респ. че между страните по делото не била възникнала договорна
обвързаност. Цялостният анализ на неговите показания налага извода, че
същият е договарял с ответника от името на ищцовото дружество, където е
работил като автомонтьор и именно в това си качество е извършил и ремонта
на автомобила. Качеството на възложител по договора не е обвързано от
собственически права върху вещта-предмет на услугата. В случая става дума
за облигационни отношения между страните, поради което няма пречка
възложител по договора за услуга да е трето лице, различно от собственика на
вещта. От значение е единствено, че е сключен договор за услуга, по силата
на който възложителят – ответник се е задължил да плати цена за извършени
от изпълнителя ремонтни дейности на вещта. От събраните доказателства с
категоричност се установи, че ответникът е закарал автомобил в сервиза на
ищеца и е поискал да бъде извършено обслужване на превозното средство.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждение се дължи за изпълнена и
приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да
се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени
доказателства /приемо– предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, количество и стойност и други/, съдебно – техническа
експертиза, гласни доказателства. В настоящия случай от показанията на
св.А. се установява изпълнената и приета работа, като стойността на
отделните автомонтьорски услуги, описани в исковата молба, е изчислена
посредством съдебно-автотехническа експертиза. Конкретизираните в
исковата молба видове ремонтни дейности - смяна на ангренажни ремъци,
ролки, филтри, масла, както и на двигателя, трака и на автоматичната
скоростна кутия, са отразени като стойност в позици 1,4,5,6,7 в Таблица №1
на съдебната експертиза и възлизат общо на 410 лв., и по-конкретно – Смяна
на ангренажен ремък и други ремъци и ролки – 240 лв.; Смяна на маслото на
двигателя и маслен филтър – 20 лв.; Смяна на въздушен филтър – 20 лв.;
Смяна на поленов филтър купе – 10 лв.; Смяна на масло на автоматичната
скоростна кутия + филтъра + гарнитури + 2 л. Масло – 120 лв. До този размер
предявеният иск за главница е основателен и доказан. Извън претенцията на
ищеца са извършените ремонтни дейности, описани по позиции 2, 3, 8,9 и 10
в експертизата – Смяна съединение и 0-образен пръстен охладителна система
– 2 бр. със сваляне на мотора; Смяна на гарнитура на капаците на двигателя;
Ремонт на предна ходова част /неуточнен/; Преглед закупуване на автомобил;
Компютърна диагностика на двигател след ремонт и нулиране на борд
компютър, на стойност 855 лв., поради което макар и част от тях да са
посочени от св. А. /по т.2 и т.3/ и съответно да са отразени в експертизата
като изпълнени, стойността им не следва да бъде вземана предвид при
определяне на размера, до който искът следва да се уважи. Нещо повече – от
показанията на св.А. не се установява при извършения ремонт на автомобила
да е правена компютърна диагностика на двигател след ремонт и нулиране на
6
борд компютър. Липсва основание за присъждане на сумата от 50 лв. за
ремонт по предна ходова част, след като по делото не е доказано дали и какви
точно ремонтни дейности са извършени по предната ходова част, които да
представляват основание за плащане. Както правилно е посочил
първостепенният съд, извън обсега на сделката е и извършения преглед на
автомобила преди закупуването му. По тези съображения,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът за главница е уважен над размера на сумата от 410 лв.
По претенцията за мораторна лихва: Изискуемостта на вземането на
изпълнителя по договор за изработка за възнаграждение по чл.266, ал.1 от
ЗЗД настъпва с предаване/приемане на извършената работа, но възложителят
изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху неплатеното
възнаграждение или част от него от момента на изтичане на срока за плащане
– когато страните са уговорили срок, а при липса на уговорен срок – от
момента на получаване на покана, съгласно чл.84 ЗЗД. В случая до ответника
е била отправена покана за доброволно плащане, получена на 18.09.2020г.,
като дължимата лихва върху главницата от 410 лв. за периода от 18.09.2020г.
до 16.12.2020г. възлиза на 10.25 лв., над който размер обжалваното решение
подлежи на отмяна.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските както за заповедното, така и за исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса –
26.65 лв., и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 103 лв. За исковото производство пред
първата инстанция ищецът е направил разноски за държавна такса – 74.45 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв., експертизи – 336.50 лв., от
които по съразмерност се следват 233.68 лв. Ответникът също има право на
разноски – същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
за заповедното и 350 лв. за исковото производство. Съобразно отхвърлената
част от исковете по съразмерност следва да му се присъдят 205.38 лв. за
заповедното производство и 239 лв. за исковото производство.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят е направил разноски за
държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
345 лв. Съобразно уважената част от въззивната жалба, по съразмерност
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 258.90 лв.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №127/27.05.2022г. по гр.д.№845/2021г. по описа на
Районен съд-П., в частта, в която е признато за установено на основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че Н. М. И., ЕГН **********, гр.***,
ул.“***“ №6 дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“ №36 сумата над 410 лв. до 1190 лв. -
представляваща неплатено възнаграждение по устен договор за ремонт на лек
автомобил марка „Audi S6“, отнасящ се до техническото му обслужване и
сключен в края на месец юни 2016г. между Н. М. И. /като възложител/ и „***“
7
ЕООД /като изпълнител/, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020г.
до погасяването; и сумата над 10.25 лв. до 29.75 лв., представляваща
мораторна лихва върху посоченото главно вземане, начислена за периода от
18.09.2020г. до 16.12.2020г., по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№8790/18.12.2020г. по ч.гр.д.№1115/2020г. на Районен съд-***, както и
изцяло в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“ №36 против Н. М. И., ЕГН **********, гр.***,
ул.“***“ №6 иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване дължимостта на вземанията за главница и мораторна лихва по
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №8790/18.12.2020г. по ч.гр.д.
№1115/2020г. на Районен съд-*** за разликата над сумата от 410 лв. до
сумата от 1190 лв., представляваща неплатено възнаграждение по устен
договор за ремонт на лек автомобил марка „Audi S6“, и за разликата над
сумата от 10.25 лв. до сумата от 29.75 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 18.09.2020г. до 16.12.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №127/27.05.2022г. по гр.д.№845/2021г. по
описа на Районен съд-П. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ №6 да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ №36
сумата от 103 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 233.68
лв. за разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***,
ул.“***“ №36 да заплати на Н. М. И., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ №6
сумата от 205.38 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 239
лв. за разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част от
исковете, както и сумата от 258.90 лв., представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8