Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
24.02.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
29.01.2020
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
М. Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
232 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с
чл.348 от НПК и Глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Ю.А.Б. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник
- мл.адвокат М.Б. от АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение №151 от
23.10.2019 год., постановено по АНД №234/2019 год. по описа на Районен съд –
Момчилград.
В жалбата
си касаторът заявява, че счита постановеното от
Районен съд - Момчилград решение за неправилно, поради нарушение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че при
постановяване на решението си съдът не е изпълнил задълженията си, вменени му с
разпоредбата на чл.13 от НПК, а именно - не е разкрил обективната истина. Сочи,
че за да постанови обжалвания съдебен акт, съдът се е позовал само и единствено
на изложеното в обжалваното наказателно постановление и на сведенията, дадени
от разпитания в съдебно заседание свидетел - актосъставителя
В. Р. Г., когото съдът определил като „пряк очевидец”, като считам този извод на съда за
неправилен. Сочи, че въпросният свидетел е пряк очевидец на последиците от ПТП,
но не и на самото ПТП, респ. нарушение, а само заради обстоятелството, че по
време на огледа велосипедът, собственост на жалбодателя,
се е намирал по средата на платното, не можело да се изведе извод за това, къде
преди ПТП се е намирал велосипедистът, както и в каква посока се е движел. Сочи
също, че Момчилградският районен съд неправилно е
изградил крайния си извод (обективиран в две
изречения), за установеност и доказаност на
нарушението само и единствено въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и че от показанията на разпитания по делото свидетел, на които се
основава решението, не може да се установи по недвусмислен начин обективната
страна на нарушението. Касаторът излага и довод, че игнорирайки
останалия приложен по делото доказателствен материал,
а именно фактите и обстоятелствата, установени от разследващите органи по
досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ - Момчилград, имащи
отношение към настоящия казус, съдът постановил решението си в противоречие с
основен принцип на наказателния процес. На следващо място, сочи, че в своето
решение съдът приемал, че нарушителят е установен на 19.02.2019 год., което
означавало, че АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 19.05.2019 год.,
което не било сторено, като такъв бил съставен едва на 16.07.2019 год., след
срока по чл.34 от ЗАНН, което го правело незаконосъобразен и която
незаконосъобразност засягала и обжалваното наказателно постановление, поради
което съдът следвало да го отмени само на това основание. Касаторът
счита също, че обжалваното решение е постановено и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, като сочи,
че в постановеното решение съдът не е направил анализ на приложените по делото
доказателствата, не е изложил аргументи относно причините, поради които не цени
приложените по делото доказателства, установяващи различна фактическа
обстановка от тази, отразена в АУАН и в НП и изложена от свидетеля, както и не
е изложил правните си изводи за установеност на соченото нарушение и извършено
ли е то виновно от нарушителя.
Във връзка с изложеното, касаторът счита, че Момчилградският районен съд, в нарушение на материалния
закон, като не е разкрил обективната истина и не е отчел допуснатите съществени
нарушения на производството по установяване на административното нарушение и по
налагане на наказанието, както и поради съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на мотиви, доколкото не е направен анализ на
доказателствата и съответно липсват правни изводи, които да обуславят
постановения краен резултат, е постановил неправилен и незаконосъобразен акт.
Предвид гореизложеното, с жалбата моли настоящата инстанция да отмени Решение №151/23.10.2019 год.,
постановено по АНД №234/2019 год. на Районен съд - Момчилград, като се
произнесе по същество и отмени наказателно постановление №19-0303-000304 от 13.08.2019
год. на началник група в РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като неправилно
и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно
заседание, касаторът Ю.А.Б. от *** не се явява и не
се представлява. От упълномощения му процесуален представител - мл.адвокат М.Б.
от АК-*** е постъпила молба, в която заявява, че поддържа подадената касационна
жалба срещу Решение №151 от 23.10.2019 год., постановено по АНД №234/2019 год.
по описа на Районен съд - Момчилград, по изложените в същата съображения и че
счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон
и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което отново
моли съда да отмени обжалваното решение
на Районен съд - Момчилград, като се произнесе по същество и отмени
наказателно постановление №19-0303-000304 от 13.08.2019 год. на началник група
при РУ - Момчилград към ОДМВР -Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – началник група в РУ –
Момчилград към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали предлага да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба от Ю.А.Б.,
против решението на Районен съд – Момчилград, с което е било потвърдено НП,
издадено от началник група в РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, за
констатирано и установено нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че срещу
касационният жалбодател Б. е издаден АУАН, съставен
след приключило и прекратено досъдебно производство, свързано с настъпило ПТП,
с негово участие, като счита, че в първоинстанционното
производство са събрани достатъчно доказателства за нарушението, за което касаторът е бил санкциониран и че неправилно се твърди в
касационната жалба, че не били взети предвид всички събрани доказателства, от
които се установява нарушението. По отношение на твърденията за нарушение на
процесуалните правила, по отношение на
сроковете за съставяне на този АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
НП, счита, че не са налице твърдените нарушения на императивната разпоредба на
чл.34 от ЗАНН, доколкото в тази норма били налице две хипотези за съставянето
на АУАН, като втората хипотеза предвиждала срок една година от извършването на
нарушението, който срок, видно от писмените доказателства по воденото ДП, бил
спазен. Дава заключение, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Кърджали, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради
което е допустима за разглеждане.
В касационната жалба се твърди наличието
на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на
закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Разгледана по същество, съдът в настоящия
състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №151 от 23.10.2019
год., постановено по АНД №234/2019 год., Районен съд – Момчилград е потвърдил
наказателно постановление №19-0303-000304 от 13.08.2019 год., издадено от началник
група в РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.180,
ал.1, т.1, предл.ІІІ/трето/ от ЗДвП, на Ю.А.Б. от ***,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
50.00/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови оспорения в настоящото
производство съдебен акт, Районен съд – Момчилград в мотивите към решението е посочил,
че видно от акт и НП, такива били съставени и издадени
на жалбодателя, за това, че на 19.02.2019 год., около *** часа, в ***, на път ***
клас №**, като велосипедист, при обстоятелства: на път **, км.***, до махала
„***”, управлявайки ППС – велосипед, не спазва правилата за движение да кара
най-вдясно на платното за движение, вследствие на което е блъснат от лек
автомобил „Мерцедес”, с рег.№***, управляван от С. З. М., като настъпило ПТП с
пострадал и че водачите били без наличие на алкохол, с което жалбодателят извършил: водачът не използва дясната половина
на пътя по посока на движението си при липса на др. указания с пътен знак или светлинен сигнал, с което виновно
е нарушил чл.8, ал.1 от ЗДвП.
Съдът е
посочил, че видно от разпита на свидетеля В. Р. Г. чиито показания е кредитирал
като непосредствени, точни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, се установявало, че на посочената дата, по време на огледа, велосипедът
- собственост на жалбодателя, се намирал в средата на
платното, вследствие на сблъсъка между жалбодателя и
лекия автомобил „Мерцедес”, управляван от С. М., както и е посочил, че същият
свидетел посетил местопроизшествието непосредствено сред възникването му,
заедно с останалите органи на МВР, и бил пряк очевидец(!?).
При това
положение, районният съд е намерил, че административното нарушение е безспорно
установено и доказано, като е приел, че в случая, този жалбодател
не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението, което
обстоятелство способствало и за възникване на самото ПТП. Приел е също, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно
е наложил наказание, по вид и размер, за стореното от този жалбодател,
като с това се изчерпват и всички мотиви към съдебния акт. При тези „мотиви”, Момчилградският районен съд е извел и окончателния си извод,
че административното нарушение е безспорно установено и доказано и че следва да
бъде потвърдено като такова/вероятно се
има предвид да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление/.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден,
като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този
съд. Решението на Момчилградския районен съд също
така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
При извършената касационна
проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са
основателни оплакванията, изложени в касационната жалба. Основателно е
оплакването, че решаващият
съдебен състав на Момчилградския районен съд не е
изпълнил задълженията си, вменени му с разпоредбата на чл.13 от НПК, а именно -
не е разкрил обективната истина и че за да постанови обжалвания съдебен акт,
съдът се е позовал само и единствено на описаната в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка, т.е. на направеното в същото описание на
нарушението и на сведенията, дадени от разпитания в съдебно заседание на
22.10.2019 год. свидетел - актосъставителя В. Р. Г.,
когото съдът определил като „пряк очевидец”. Настоящият състав намира за основателно оплакването, че този
извод на съда е неправилен и че посоченият свидетел е пряк очевидец на
последиците от възникналото ПТП, но не е „пряк очевидец” на самото ПТП. В
показанията си, този свидетел, който е и актосъставител,
е заявил, че на 19.02.2019 год. бил на работа и бил изпратен на път ***,
км.***, до махала „***”, във връзка с възникнало ПТП. Заявил е също, че при
пристигане на място установил, че е настъпило ПТП с лек автомобил „Мерцедес” и
с велосипедист, при което пострадал бил жалбодателят
и съответно - касатор в настоящото производство - Ю.А.Б.
В показанията си този свидетел е посочил още, че по време на огледа на
местопроизшествието, което запазили, констатирали, че велосипедът – собственост
на жалбодателя, се намирал в средата на платното
вследствие на сблъсъка, като с това всички сведения относно възникналото ПТП в
показанията на този свидетел, се изчерпват. От елементарния анализ на тези
показания става пределно ясно, че този свидетел, който е и актосъставител,
не е никакъв „пряк очевидец” на самото ПТП и съответно, той не е възприел по
никакъв начин механизма на настъпването на същото, а единствено е възприел и е
очевидец на последиците от това ПТП, поради което буди и недоумение, че същият
в мотивите към обжалваното решение е посочен и приет от съда като „пряк
очевидец”. Това, обаче, не е попречило на решаващия състав на съда да се позове
в „мотивите” към решението единствено на показанията на този свидетел – „пряк очевидец”
и да възпроизведе описаните в процесното НП фактически
обстоятелства, за да приеме, че вмененото на касатора
нарушение е извършено и съответно - доказано. Налага се изводът, че Момчилградският районен съд е постановил своя съдебен акт
без достатъчно мотиви, а изложените такива, доколкото могат да се възприемат
като мотиви, не обосновават заключението, изложено в диспозитива,
а освен това, не са обсъдени изложените в първоинстанционната
жалба правни съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление, а и нещо повече – съдът, на практика, не е изложил нито едно
обосновано правно заключение в „мотивите” към решението си.
Така, във връзка с горното следва да се
посочи, че при възникналото на 19.02.2019 год., около 11:00 часа, на път ***, км.***
м., ПТП с участието на касатора Ю.А.Б., като
велосипедист и лицето С. М., като водач на МПС – лек автомобил, марка
„Мерцедес”, с рег.№***, на касатора Б. по
непредпазливост е била причинена средна телесна повреда, поради което и е било
образувано досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ –
Момчилград/преписка Вх.№***/*** год. по описа на РП – Момчилград/, за
престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването по това досъдебно производство е
била назначена и съдебно автотехническа експертиза,
която е установила механизма на настъпване на ПТП и на причините, довели до
същото. Тъй като пострадалият Ю.Б. е поискал наказателното производство да бъде
прекратено, с оглед разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК, с Постановление от
20.06.2019 год. за прекратяване на наказателно производство, РП – Момчилград, на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1,
т.9 и чл.199, ал.1 от НПК, е прекратила досъдебно производство №***/*** год. по
описа на РУ – Момчилград, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, както и е постановила,
след влизане в сила на постановлението, препис от същото да се изпрати на
началника на РУ – Момчилград, с оглед ангажиране и реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на С.
М. и на касатора в настоящото производство Ю.А.Б. В
мотивите към това постановление на РП – Момчилград подробно е описан механизмът
на настъпването на ПТП, установен с назначената в хода на досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза, както
и ясно са посочени и причините за възникване на това ПТП. Така, в
постановлението на РП – Момчилград е описано, че свидетелят Ю.А.Б. при
управление на велосипед, също е допуснал нарушения – „сменил е посоката на движение, без да подаде необходимия сигнал за
това, навлязъл е в лентата за движение в друга посока, отделена с непрекъсната
линия и с това застрашил останалите участници в движението, а освен това, не е
използвал светлоотразителна жилетка.”. Като една
от причините за възникване на това ПТП, в постановление е посочено също, че
това е „промяна посоката на движение на
велосипедиста Б. и навлизане в дясната лента за движение, без да подаде
необходимите за това сигнали.”. Това постановление за прекратяване на
наказателно производство не е било обжалвано, влязло е в сила и със
съпроводително писмо с Рег.№***/*** от *** год. на РП – Момчилград, е било
изпратено на началника на РУ – Момчилград, за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на С.
М. и на касатора в настоящото производство Ю.А.Б. Така,
на 16.07.2019 год., от *** в РУ – Момчилград – В. Р. Г., срещу касатора Б. е съставен АУАН №***, в който е описано, че: „На 19.02.2019 год., около *** часа, по път
***, км.*** м., до мах.***, управлявайки ППС –
велосипед, не спазва правилата за движение – не кара най-вдясно на платното за
движение, след което(!?) е блъснат от л.а. Мерцедес с рег.№***, управляван от С.
Р.М., след което настъпва ПТП с пострадал/без, разбира се, да е посочено,
кой е този пострадал/. Водачите са без
наличие на алкохол.”, като така описаното словесно, доста нескопосано, деяние
е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП. По идентичен начин
нарушението е описано словесно и в процесното
наказателно постановление, като в него също е прието, че с така описаното
деяние касаторът виновно е нарушил чл.8, ал.1 от ЗДвП. При елементарно сравнение на това описание на нарушението и респ.
дадената на деянието правна квалификация в АУАН и в НП, с възприетото и описано
като деяние в мотивите на влязлото в сила за прекратяване на наказателно
производство на РП – Момчилград, се установява, че между същите няма
идентичност, като с АУАН №*** от *** год., на касатора
е вменено различно нарушение на ЗДвП от това, което е установено в хода на
досъдебното производство, приключило с цитираното по-горе постановление и за
което, в изпълнение на същото, е следвало да се реализира административно-наказателната
отговорност на касатора. Както бе отбелязано и
по-горе, в постановлението на РП - Момчилград ясно е описано, че касаторът „е сменил посоката на движение, без да
подаде необходимия сигнал за това, навлязъл е в лентата за движение в друга
посока, отделена с непрекъсната линия и с това застрашил останалите участници в
движението, а освен това, не е използвал светлоотразителна
жилетка.”. Тук следва да се отбележи, че касаторът
Б., всъщност, не е сменил посоката си на движение с управлявания от него
велосипед, като и при възникването на ПТП същият е продължавал да се движи по
посочения път, в посока от *** към *** и това изрично е посочено в същото
постановление на РП - Момчилград, а е извършил или по-скоро се е опитал да
извърши маневра – отклонение надясно и навлизане в съседна, дясна пътна лента,
в същата посока на движение - от *** към ***. Така описаните в постановлението
на РП – Момчилград деяния сочат на извършени нарушения на разпоредбата на чл.26
от ЗДвП и на чл.80, т.1, предл.І/първо/ от ЗДвП, но
не и нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП, за каквото му съставен АУАН и му е
наложено наказанието „глоба” с процесното наказателно
постановление. За яснота следва да се посочи, че нормата на чл.26 от ЗДвП
регламентира, че „Преди да завие или да
започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните
пътепоказатели на превозното средство, а
за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са
повредени - с ръка. Сигналът,
подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време
на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на
маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено
преди започване на маневрата.”, а нормата на чл.80, т.1, предл.І/първо/ от ЗДвП, гласи, че „Водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна
жилетка при управлението му извън
населените места.”, докато посочената в АУАН и в НП, като нарушена, разпоредба
на чл.8, ал.1 от ЗДвП, регламентира, че „Водачите
на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е
указано нещо друго.”.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, „Без
приложен акт/АУАН/ административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган.”. С оглед приложението на
тази разпоредба и предвид безспорния факт, че в случая воденото досъдебно производството
е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган, не е следвало да
се съставя АУАН, а да се издаде наказателно постановление и да се наложат
съответните наказания, без приложен акт, но за описаните в постановлението на
РП – Момчилград нарушения, които е следвало да се квалифицират като такива на чл.26
и на чл.80, т.1, предл.І от ЗДвП. След като актосъставителят е „преценил”, обаче, че следва да състави
акт за съвсем различно нарушение, а именно – такова по чл.8, ал.1 от ЗДвП, със
съвсем различно описание на твърдяното нарушение, то в този случай се явява
основателно оплакването в жалбата, че за това твърдяно нарушение е изтекъл
предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен давностен
срок, от откриване на нарушителя, за съставянето на акта. Няма спор, че
нарушителят – касаторът Ю.А.Б., е станал известен още
на датата, на която е настъпило самото ПТП, т.е. на 19.02.2019 год., а АУАН
срещу него, за това нарушение, е съставен на 16.07.2019 год., т.е. почти пет
месеца/без три дни/, след като нарушителят е бил известен. Това от своя страна,
води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този АУАН процесно наказателно постановление, поради което се явява
основателен доводът в жалбата, че само на това основание районният съд е
следвало да го отмени.
Отделно от изложеното по-горе съдът в
настоящия състав намира, че направеното в АУАН и в процесното
НП словесно описание на нарушение, не съответства на сочената като нарушена
норма на чл.8, ал.1 от ЗДвП, т.е. така описано, деянието не може да бъде
квалифицирано като нарушение на тази разпоредба. В АУАН и в НП е описано, че касаторът Б., на посочената дата, време и място, управлявайки ППС – велосипед, не спазва
правилата за движение – не кара
най-вдясно на платното за движение, след което е бил блъснат … , като
явно това посочено обстоятелство, а именно – че не кара най-вдясно при
управлението на велосипеда, е прието за нарушение от актосъставителя
В. Г. и съответно - от административнонаказващия
орган. Както бе посочено и по-горе, нормата на чл.8, ал.1 от ЗДвП, регламентира,
че „Водачите на пътни превозни средства
използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в
случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.”,
т.е. видно е, че тази норма не вменява задължение на водачите на ППС да карат най-вдясно на платото за движение,
а да използват дясната половина на пътя, освен в предвидените в същата норма
изключения, което всъщност и касаторът се е опитал да
направи, но без да подаде необходимия сигнал за това, преди да бъде застигнат и
блъснат от движещия се попътно след него лек автомобил. От изложеното по-горе
се налага един единствен възможен извод, а именно – че в случая от касатора не е извършено виновно деяние, което да е съставомерно по посочената разпоредба, т.е. да съставлява
виновно извършено нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП, за което да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание
чл.180, ал.1, т.1, предл.ІІІ/трето/ от ЗДвП. Това
също обуславя незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление, като същото се явява издадено при неправилно
приложение на материалния закон, т.к. фактите, установени с доказателствата по
делото сочат категорично, че деецът – касаторът Ю.А.Б.,
не е осъществил предвиденото в съответния административнонаказателен
състав изпълнително деяние.
Така, по изложените по-горе съображения,
касационната инстанция намира, че след като не е констатирал посочените по-горе
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, допуснати в хода на
извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, които съставляват основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и с решението си е потвърдил същото изцяло, въззивният
съд е постановил един съдебен акт в нарушение на закона, т.е. налице е
касационното основание за отмяната му и по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Така, с
оглед гореизложеното, съдът намира, че касационната инстанция жалбата на Ю.А.Б.
от ***, с изложените в нея оплаквания и доводи, за основателна и доказана,
както и намира, че са налице сочените в нея касационни основания за отмяна на
обжалваното решение на Момчилградския районен съд. Тъй
като релеватнните факти по делото са установени и не
е необходимо събирането на допълнителни доказателства, настоящият състав намира
че обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде
отменено с решението по настоящото дело и да бъде постановено друго, по
същество на спора, с което следва да бъде отменено процесното
наказателно постановление, като незаконосъобразно издадено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №151 от 23.10.2019
год., постановено по АНД №234/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-0303-000304 от 13.08.2019 год., издадено от началник група в
РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.ІІІ/трето/ от ЗДвП, на Ю.А.Б. от ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50.00/петдесет/ лева,
за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.