Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.02.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 44 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск. В. процесуален представител на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление гр. София П.К. 1172, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 против решение № 316/31.10.2019 г. по гр.д. № 908/2019г. на Новозагорския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на А.Й.Ч. ЕГН ********** ***, сумата от 8750 лв. – част от цялата престация на ищеца от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на ПТП от 17.09.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.09.2016 г. С обжалваното решене въззивникът е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1150 лв. Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение е постановено при груби процесуални нарушения, същото е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направените от въззивника доказателствени искания включително за изслушване на свидетели и назначаване на съдена автотехническа и съдебномедицинска експертизи. От друга страна съдът неправилно бил оценил неимуществените вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и присъденото обезщетение не съответства на претърпените страдания. Неправилно съдът бил приел, че липсват данни за съпричиняване. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани, а в условията на евентуалност се иска да се намали размера на присъденото обезщетение, както и и размерът на присъдените разноски включително адвокатско възнаграждение и държавна такса. Претендират се разноски за въззивната фаза на производството, както и за първоинстанционната фаза.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. З., пълномощник на А.Й.Ч. ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена, като неоснователна. Посочено е, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Посочва се, че обжалваното решене е съобразено с практиката на ВКС и по-точно с ТР № 3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК. Между същите страни на основание на същите юридически факти е бил уважен частичен иск с решение № 161/15.05.2019 г.  по гр.д. № 934/20-18 г. по описа на РС Нова Загора. По този начин формираната вече сила на присъдено нещо относно основанието на предявения иск преклудирала възможността от предявяването на правозиключващи и правоунищожаващи възражения срещу правопораждащите релевантни факти относими към възникването и съществуването на материалните правоотношения, от което произтича спорното право. На следващо място страната счита, че определеното обезщетение е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Правилно съдът нее допуснал отново преразглеждане на въпроса със съпричиняването предвид цитираното по-горе тълкувателно решение. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

         В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. В писмено становище юриск. В., заявява че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява. Представлява се от адв.З., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.11.2019г. и в рамките на законоустановения срок – на 25.11.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предмет на предявения иск е искане за присъждане на сумата от 8750 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие на претърпяно ПТП на 17.09.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.09.2016 г. и получените от ищеца наранявания. Между същите страни, на същото основание е бил предявен частичен иск за сумата от 1250 лв. – част от цялата претендирана сума от 10 000лв., по който е било образувано гр.д. 934/2018 г. по описа на РС – Нова Загора и по което е било постановено влязлото в сила решение 161/15.05.2019 г. С това решение РС се произнесъл като изцяло уважил предявения частичен иск. В мотивите си , съдът приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца. При разглеждане на делото били събирани, както гласни доказателства – свидетелски показания, така и писмени доказателства – заключения по съдебни експертизи.

При разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, съдът е следвало да съобрази задължителната съдебна практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК. В мотивите към т.2 от решението е посочено, че при уважаване на частичен иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материално-правното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно – материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи , както за частичния иск, така и за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Предвид така изложената задължителна съдебна практика, правилно първоинстанционният съд не е допуснал събирането на нови доказателства. След като съдът се е произнесъл веднъж, че няма съпричиняване от страна на ищеца – за частично предявения иск, то следва да се приеме, че не е налице съпричиняване от негова страна и за остатъка от претенцията му. При предявяване на пълния иск, съдът може да прецени доколко претенцията е основателна в цялост. И това той следва да направи без да събира нови доказателства.

В случая е претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на претърпяното ПТП изразяващи се в контузия на главата с охлузвания в областта на лявата половина на главата , с болезнен травматичен оток, сътресение на мозъка, което е протекло с краткотрайна загуба на съзнание и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на дясната колянна става, както и преживени душевни болки и страдания.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Всъщност при определянето му съдът взема предвид множество неписани правила – обема и тежестта на уврежданията, продължителността на възстановяване, интензитета на претърпените болки, психологическите последици и т.н.  В случая се касае за множество травми получени от ищеца, без да е налице съпричиняване от негова страна. Той е бил в напреднала възраст, което допълнително усложнява възстановителния период. Прекарал е на легло повече от три месеца. Това мотивира съда да приеме, че изцяло исковата претенция е основателна, поради което следва да се уважи в целия претендиран размер от 8750.00 лв.

Предвид уважаването на основния иск, следва да бъде уважен и искът за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на настъпилото увреждане.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на въззиваемата следва да се присъдят деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна фаза в размер на 800.00лв. Неоснователни са възраженията на въззивника за прекомерен размер на разноските за районен съд. Държавните такси – заплатени в размер на 350.00 лв. не зависят от воята на страните или съда, те са законовоопределени. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. е почти в минимален размер . Според наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7 ал. 3 т.3, минимално дължимото възнаграждение, при предявен иск в размер на 8750лв. е 687 лв. По този начин присъденото възнаграждение в размер на 800.00лв. е почти минимално дължимото и не следва да се променя. Трябва да се отбележи, че жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА 316/31.10.2019 г. по гр.д. № 908/2019г. на Новозагорския районен съд , като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление гр. София П.К. 1172, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на А.Й.Ч. ЕГН ********** *** деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната фаза на производството в размер на 800.00 ( осемстотин) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.