№ 185
гр. С., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7027/04.11.2021г., постановено по гр.д.№ 224/2020г. по описа на Девинския
районен съд е допусната съдебна делба между АЛ. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б.,
общ. Б., обл.С., ул. А.м. № 4; Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул.
А.м. № 4; ГЮЛН. Р. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. Т. № 6; ДЖ. Р. К., с
ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4; АЙШ. Р. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4, с настоящ адрес: гр.П., ж.к. Т., бл.42, вх.А, ет.8, ап.29; Н.
А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. В. № 2; В. А. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с. Б., общ. Б., обл.С., ул. В. № 2; Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б.,
обл.С., ул. А.м. № 4 и Ф. ДЖ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 на
следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор 05462.501.622.1 по КККР на с. Б.,
одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: с.Б., обл. С., ул. А.м.
№ 4, със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи- два, с предназначение- Жилищна
сграда- еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор 05462.501.622.3 по КККР на с. Б., одобрени със
Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: с.Б., обл. С., ул. А.м. № 4, със
застроена площ от 83 кв.м., брой надземни етажи- един, с предназначение- Селскостопанска
сграда, построени върху Поземлен имот с идентификатор 05462.501 622 по КККР на с. Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: с.Б., обл. С., ул. А.м. № 4,
с площ от 512 кв.м., при съседи на имота с идентификатори 05462.501.625, 05462.501.626,
05462.501.627, 05462.501.628, 05462.501.5039 и 05462.501.623, който ПИ е идентичен с имот пл.№
622, за който е отреден УПИ III-622, кв.43 по ЗРП на с.Б., одобрен със Заповед № РД-
467/28.04.1984г., при квоти: по 4/16 ид. части за съделителя АЛ. ОСМ. Т.; по 2/16 ид. части за
1
съделителите Ш. ОСМ. Т. и Ф. Д. Т.; по 1/16 ид. части за съделителите Шасине О.а Т., Г. Р. Ч.,
ДЖ. Р. К. и Айше Р. Т.; по 2/16 ид. части за съделителите Н. АХМ. Т. и В. АХМ. Т..
Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот акт
№ 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. от нотариус Цветалин Пенков, с район на действие
– РС-Девин, под № 455, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България в
частта, в която Ш.О. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 и Ф. ДЖ. Т.,
с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 са признати за собственици на
процесните недвижими имоти /описани по-горе и в нотариалния акт/, за разликата от по 2/16
идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост до 14/16 идеални части за
всеки един от тях от признатото право на собственост върху процесните имоти, като неправилно
издаден.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2989/26.11.2021г. от Ш. ОСМ.
Т. и Ф. ДЖ. Т. чрез пълномощника им адв.П.М., с оплаквания за неправилност,поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че
неправилно съдът е приел за установено от показанията на всички свидетели, че след
построяването на процесната жилищна сграда Ш. отишъл да живее в нея, като дал по една стая на
братята си да живеят там докато си построят нови къщи. Приел е още, че и до момента в къщата
живеят семействата на покойните А. Т. и Р. Т., а до преди 1-2 години там са живели и Али и Ш.,
който си е построил нова къща, но още имат багаж в процесната. Твърди се, че процесната къща е
построена през 1967г., като след построяването й Ш.Т. е разрешил на останА.те си трима братя и
майка му да ползват временно къщата, докато всеки от братята му се ожени и си построи негова
къща, което не ги прави владелци, а ползватели и като такива няма право да се ползва от
придобивна давност. По никакъв начин и с никакви действия те не са владели с анимус на
собственици, а с ясното съзнание, че Ш. им позволил временно да ползват стаите. Тези
обстоятелства не взети под внимание от съда и това е довело до неправилност на решението.
Неправилно при обсъждане на писмените и гласни доказателства съдът е направил извода, че
ищците са осъществявА. фактическа власт върху имота с намерение за своене, продължило повече
от десет години, което е известно на останА.те наследници, без те да се противопоставят. Сочи се,
че ищците не са доказали как и по какъв начин са осъществявали фактическа власт върху къщата,
като съдът не е направил разлика между ползване на една вещ и владение на същата.Ищците през
цялото време са знаели, че Ш. е собственик на къщата, поради което неправилно съдът е приел, че
същата е съсобствена. Ищците никога през нито един период от време те на са имали претенции
към собствеността на Ш.Т. и не са демонстрирали пред него, че държат като свои стаите, които
им е позволил за ползват. Ш. ги е гонил и искал те да освободят стаите. Неправилно съдът е приел,
че ответниците са бездействали, като са позволили на ищците спокойно и необезпокоявано да
ползват имота, демонстрирайки открито намерението си, че го държат като свой. Неправилно
съдът е приел още, че едва през 2020г. ответниците са се снабдили с Нотариален акт за
собственост № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г., с който са признати за собственици
в режим на СИО, на основание отстъпено право на строеж и извършено строителство, към който
ищците на основание чл. 79 от ЗС са били придобили много по-рано право на собственост. В
случая учреденото ОПС е на името на Ш.Т. и всички строителните книжа са издадени на негово
име. Не е вярно твърдението в ИМ, че проектите са на името на Ш.,тъй като майка му била
неграмотна. Обстоятелството, че част от свидетелите твърдят, че част от ищците живеят в къщата
не означава, че живеят на правно основание. Дори и след смъртта на майката на ищците, те никога
2
не са имали претенции към собствеността на Ш.Т., а са знаели, че цялата къща и стопанска сграда
са негови.Ищците никога преди и след смъртта на тяхната майка не са демонстрирали, че имат
претенции към собствеността на Ш. и не са показвали, че стаите, който Ш. временно им е
позволил да ползват от къщата ги държат като свои. Същото се отнася и за стопанската постройка.
Поради това в тяхна полза не е започвала да тече придобивката давност. Твърди се, че неправилно
съдът е приел, че искът за делба е допустим, тъй като делбените имоти не са съсобствени, а са
еднолична собственост на Ш.Т.. Неправилно също на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е
отменил нот.акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г.,в частта за разликата от 2/16 ид.
части до 14/16 идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост върху
процесиите имоти като неправилно издаден. Съдът неправилно е приел за обективни показанията
на свидетелите А. К. и А. П. без да посочи, защо не приема показанията на останалите водени
свидетели. Показанията на тези свидетели не следва да се кредитират, защото противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, не са обективни и са заинтересовани. Неправилно не
са анализирани от съда показанията на свидетелите Б. Т. и Р. А., които установяват, че къщата е
построена от Ш. и той е разрешил на неговите братя и майка му да ползват временно къщата.
Съдът не е обсъдил възраженията в отговора на исковата молба и всички доказателства по делото,
от които се установява, че ответниците са изключителни собственици на процесиите имоти на
основание отстъпено право на строеж и извършено строителство. Молят да бъде отменено
обжалваното решение и бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Претендират за съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
3288/20.12.2021г. от АЛ. ОСМ. Т., Ш. ОСМ. Т., ГЮЛН. Р. Ч., ДЖ. Р. К., АЙШ. Р. Т., Н. А. Т. и В.
АХМ. Т. чрез пълномощника им адв.Н. П., в който се оспорва същата като неоснователна.
Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Безспорно е, че процесната къща е
построена през 1967г. и това се установява от показанията на всички разпитани свидетели, но
неоснователно се твърди в жалбата, че след построяването на къщата Ш.Т. е разрешил на
останалите му трима братя и майка му да ползват временно къщата,докато всеки от братята му се
ожени и си построи негова къща. В подкрепа на това твърдение не са представени писмени
доказателства и се оборва от начина,по който четиримата братя и семействата им са владели
жилищната сграда, от момента на нейното построяване до сега и от безспорният факт,че
жалбоподателите построили нова къща и напуснали отдавна процесната. Не е вярно
твърдението,че братята на Ш.Т. са се съгласили и са приели условието временно да останат в
къщата му, докато си построят техни къщи и това се опровергава от начина, по който четиримата
братя и семействата им са владели жилищната сграда, от момента на построяването й до
сега.Голословно и неподкрепено от писмени доказателства е твърдението, че между собственика
Ш. и тримата му братя е сключен неформален договор да ползват стаите временно, поради което е
невъзможно да се ползват от придобивната давност. Не са верни и твърденията, че по никакъв
начин и с никакви действия,братята му и майка му не са владели това, което временно им е
позволил да ползват. Тези твърдения се оборват от обстоятелствата, че построена жилищна сграда
е триетажна с 2 отделни входа, преградена през средата,поради което е къща-близнак,а от двете
страни на всеки етаж има по 2 стаи и 1 кухненски бокс. Лявата страна на къщата- близнак е
разделена на ъгли, като Ш.Т. получил по 1 стая на всеки етаж, разположени от предната-южна
страна на къщата и намиращи се една върху друга,а А. Т. получил по 1 стая на всеки етаж,
3
разположени от задната-северна страна на къщата и намиращи се една върху друга.Лявата страна
на къщата-близнак е преградена през средата, като стената разделя стаите на Ш.Т. и А. Т.. Дясната
страна на къщата-близнак е разделена по етажи, като Р. Т. е получил целия втори етаж, А.Т. е
получил целия трети етаж,а двамата братя получили по една стая на първия етаж и А. Т. си е
направил друг вход от задната-северна страна на къщата.Тези обстоятелства са безспорни,
доказани са от показанията на свидетелите и се признават от Ш.Т. на зададените му въпроси по
реда на чл.176,ал.1 от ГПК. Твърденията на жалбоподателите се оборват и от фактическите
действия, предприети от ответниците и наследодателите им, със знанието и без противопоставяне
от жалбоподателите, а именно: А.Т. е изградил тоалетна на 1 етаж от дясната страна на къщата-
близнак,която владял допреди 1-2 години.Р. Т. е изградил тоалетна с баня на 1 етаж от дясната
страна на къщата-близнак,която владял до смъртта си на 15.05. 2005г.,като в момента тя се владее
от съпругата му Ш.Т.. Р. Т. до смъртта си владял целия 2 етаж от дясната страна на къщата-
близнак, където сега живее съпругата му, която е подменила дървената дограма на 2 етаж от
дясната страна на къщата-близнак с ПВС-дограма. А.Т. допреди 1-2 години е владял 3 етаж от
дясната страна на къщата-близнак,където и досега съхранява багаж.А. Т. е изградил тоалетна с
баня на 1 етаж и тоалетна с баня на 2 етаж в задната-северна част от лявата страна на къщата-
близнак,намиращи се една върху друга,които владял до смъртта си на 12.04.2021г., а съпругата му
3ейнеп Т. ги е владяла до смъртта си на 31.08.2021г. А. Т. и съпругата му 3ейнеп Т.,до смъртта си
владели по 1 стая на всеки етаж, разположени от задната-северна страна в лявата половина на
къщата-близнак,намиращи се една върху друга,в които стаи досега има техен багаж. Само
жалбоподателите не са изградили тоалетна от предната-южна страна на лявата половина от
къщата-близнак и са ползвали външна тоалетна, докато са живели в къщата. От показанията на
всички свидетели и признанията на Ш.Т. се доказва твърдението на ищците,че първата
селскостопанска сграда била построена общо от четиримата братя и майка им 3-4 години след
къщата,като първия етаж бил изграден с камъни и представлявал обор, а втория етаж бил изграден
с дъски и представлявал плевня. От показанията на свидетелите А. К. и А. П. се установява,че
първия етаж бил изграден с два входа и е преграден през средата,като братята Р. Т. и А.Т. влизали
от десния вход, а братята Ш.Т. и А. Т. влизали от левия вход, докато втория етаж е бил преграден с
дъски на 4 помещения-за всеки от братята.Установява се също, че през 1990г. е имало пожар,при
който е изгорял втория етаж на селскостопанската сграда, след което четиримата братя общо го
възстановили и преградили с дъски на 4 помещения, като всеки от тях е съхранявал сено в своята
част. Правилно районният съд е приел, че така манифестираните от ищците действия са
достигнали до знанието на ответниците, които не им са се противопоставяли и не са търсили
съдебна защита, а в продължение на повече от 50 години са бездействали, като са позволили на
ищците, заедно със семействата им, спокойно и необезпокоявано да ползват имота,
демонстрирайки открито намерението си, че го държат като свой.Твърдението в жалбата, че много
пъти Ш. се е карал с братята си и е искал да освободят стаите и стопанската постройка не се
подкрепя от доказателствата по делото и се оборва от показанията на свидетеля Р. А. и
признанията на Ш.Т.. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че ищците не са доказали по
какъв начин са осъществявали фактическата власт върху къщата което според жалбоподателите е
така,защото те изобщо не са осъществявали фактическа власт върху къщата. От момента на
построяване на къщата и досега ищците и наследодателите им са демонстрирали пред
жалбоподателите поведение, сочещо намерение да владеят жилищната сграда и селскостопанската
сграда с анимус на собственици, което се изразявало в конкретни действия по обзавеждане,
благоустрояване и обитаване на стаи и етажи от къщата, отглеждане на животни в
4
селскостопанската сграда, заплащане на данъци и такси за битови отпадъци за двете сгради,
посочване в личните им карти като свой постоянен адрес: с.Б.,ул."А.м." №4, където се намират
тези две сгради, което е видно и от представените писмени доказателства. Ищците сега са завели
делото, тъй едва на 22.01.2020г.,жалбоподателите се снабдили с Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №021,том I,per.№276,дело №19/2020г. и от този момент са започнали да
твърдят,че са изключителни собственици на процесиите имоти. Докато е била жива майката на
страните, жалбоподателите не са имали претенции за изключителна собственост върху жилищната
сграда и селскостопанската сграда, такива претенции са нямали и след 1990г.,до издаването на
нотариалния акт. Правилно районният съд е приел за установено,че след построяването на
жилищната сграда, четиримата братя и майка им заживели в нея, а по-късно братята заживели в
нея,заедно със семействата си, като след построяване на селскостопанската сграда, тя също е
владяна от четиримата братя,което владение е продължило повече от 10 години и доказва техния
съсобствен характер.Не са верни твърденията в жалбата, че строителните книжа са издадени на
името на Ш.Т., тъй като от приложения по делото архитектурен проект от 16.05.1967г. не е
посочено името на Ш.Т., а освен това проектът се отнася за двуетажна жилищна сграда,с
квадратура-48 кв.м.,докато иска за съдебна делба е за триетажна жилищна сграда,със застроена
площ от 112 кв.м. и не може да се приеме,че проекта е издаден за тази къща. Неоснователно е и
твърдението, че искът за делба е недопустим. Правилно районният съд е приел, че искът за
съдебна делба е основателен и доказан, като с в Определение №20236/01.10.2020г. се е
произнесъл по възражението за недопустимост. Правилно също е отменил частично и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот-акт №21,том I,per.№276,дело
№19/22.01.2020г.,с който жалбоподателите са признати за собственици в режим на СИО,на
основание ОПС и строителство върху целите процесни недвижими имоти в с.Б., тъй като не
съответства на действителното правно положение. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е
анализирал показанията на разпитаните свидетели, а е приел само показанията на св. А. К. и св.А.
П. за обективни. Молят да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендират за
разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателите Ш. ОСМ. Т. и Ф. ДЖ. Т., редовно призовани, се
явяват лично и чрез пълномощника си адв.П.М. поддържат въззивната жалба.
От въззиваемите, всички редовно призовани се явяват В. АХМ. Т., Н. АХМ. Т., Ш. ОСМ.
Т. и АЛ. ОСМ. Т. и чрез пълномощника на всички въззиваеми адв.Н. П. оспорват въззивната
жалба.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни
страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Районният съд е сезиран с иск за съдебна делба, предявен от А. О. Т., АЛ. ОСМ. Т., Ш.
ОСМ. Т., ГЮЛН. Р. Ч., ДЖ. Р. К. и АЙШ. Р. Т. срещу Ш. ОСМ. Т. и Ф. ДЖ. Т., с който е
поискано допускане на съдебна делба върху следните недвижими имоти: 1/Сграда с
идентификатор 05462.501.622.1 по КККР на с.Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г.,
5
административен адрес: с. Б., обл. С., ул. А.м. № 4, със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни
етажи - два, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна и 2/Сграда с идентификатор
05462.501.622.3 по КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен
адрес: с. Б., обл. С., ул. А.м. № 4, със застроена площ от 83 кв.м., с брой надземни етажи- един, с
предназначение- Селскостопанска сграда, построени върху Поземлен имот с идентификатор
05462.501.622 по КККР на с.Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен
адрес: с.Б.,обл. С., ул. А.м. № 4, с площ от 512 кв.м., при съседи на имота с идентификатори
05462.501.625, 05462.501.626, 05462,501.627, 05462.501.628, 05462.501.5039 и 05462.501.623,
който Поземлен имот е идентичен с имот пл.№ 622, за който е отреден УПИ III-622, в кв.43 по ЗРП
на с.Б., одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984г. при квоти по 4/16 ид.части за А. О. Т., АЛ.
ОСМ. Т., по 2/16 ид.части за Ш. ОСМ. Т. и съпругата му Ф. ДЖ. Т. и по 1/16 ид.части за Ш. ОСМ.
Т., ГЮЛН. Р. Ч., ДЖ. Р. К. и АЙШ. Р. Т. и на основание чл.537,ал.2 от ГПК да бъде отменен
нотариален акт № 021,том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. в частта му над 4/16 ид.части
относно жилищната страда с идентификатор за 05462.501.622.1 и над ¼ за стопанската сграда с
идентификатор 05462.501.622.3 по КККР на с. Б. .
По делото се установява от фактическа страна следното:
Не е спорно и това се установява от представените удостоверения да наследници № ГР-
143/15.05.2020г., .№ ГР-123/04.05.2020г., че страните са законни наследници на О. И. Т., починал
на 16.12.1964г. и на съпругата му Д. Р. Т., починала на 26.03.1990г., които са имали четирима сина
Ш. ОСМ. Т.,Р. О. Т., А. О. Т. и АЛ. ОСМ. Т., като ищци по делото са АЛ. ОСМ. Т., А. О. Т.,
починал в хода на производството на 12.04.2021г. и заместен по реда на чл.227 от ГПК от
наследниците си-съпруга З. О.а Т., също починала на 31.08.2021г. и синове Н. АХМ. Т. и В. АХМ.
Т., видно от удостоверения за наследници № ГР-118/14.04.2021г. и № ГР-435/01.09.2021г. и
наследниците на починалия на 15.05.2005г. Р. О. Т.- съпругата му Ш. ОСМ. Т. и трите му дъщери
ГЮЛН. Р. Ч., ДЖ. Р. К. и АЙШ. Р. Т., а ответници са Ш. ОСМ. Т. и съпругата му Ф. ДЖ. Т., като
последните са сключили граждански брак на 15.01.1968г., видно от представеното удостоверение
за сключен граждански брак.
С Протокол № 74/08.10.1965г. от заседание на ИК на ОбНС с.Б. по т.3 е взето решение
№ 72, с което на Ш. ОСМ. Т. е отстъпено право на строеж на къща в парцел VIII-държавен в кв.39.
С протокол №29/24.07.1967г. на Ш. ОСМ. Т. е определена строителна линия в парцел VIII-
държавен в кв.39 съгласно утвърдената улична регулация на жилищна сграда с размери 12/8 м и
застроена площ 96 кв.м.
Представен е и типов архитектурен проект на жилищна сграда на Ш. ОСМ. Т. от с.Б.,
одобрен на 16.05.1967г.
От Удостоверение за регулационно положение № 3903/12.12.2019г. е видно, че поземлен
имот с идентификатор 05462.501.622, по КККР на с.Б.,одобрена със Заповед № РД-18-
34/15.06.2010г., за който е отреден УПИ III-622, кв.43 по ЗРП на с.Б., одобрен със Заповед № РД-
467/28.04.1984г. е собственост на Ш. ОСМ. Т. на основание Протокол за ОПС № 74/08.10.1965г. от
заседание на ИК на ОбНС с.Б., при граници на УПИ: изток-УПИ IV-628, запад УПИ II-623, север –
улица „А.м.“, юг –УПИ ХIV-626 в кв.43.
С нотариален акт № 021,том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. Ш. ОСМ. Т. и съпругата
му Ф. ДЖ. Т. са признати за собственици в режим на СИО на основание отстъпено право на
строеж следните недвижими имоти: 1/Сграда с идентификатор 05462.501.622.1 по КККР на с.Б.,
6
одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: с. Б., обл. С., ул. А.м. № 4,
със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи - два, с предназначение - жилищна сграда –
еднофамилна и 2/Сграда с идентификатор 05462.501.622.3 по КККР на с. Б., одобрени със Заповед
№ РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: с. Б., обл. С., ул. А.м. № 4, със застроена площ от
83 кв.м., с брой надземни етажи- един, с предназначение- Селскостопанска сграда, построени
върху Поземлен имот с идентификатор 05462.501.622 по КККР на с.Б., одобрени със Заповед №
РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: с.Б.,обл. С., ул. А.м. № 4, с площ от 512 кв.м., при
съседи на имота с идентификатори 05462.501.625, 05462.501.626, 05462,501.627, 05462.501.628,
05462.501.5039 и 05462.501.623, който Поземлен имот е идентичен с имот пл.№ 622, за който е
отреден УПИ III-622, в кв.43 по ЗРП на с.Б., одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984г.
От представената по делото скица № 15-414731/22.05.2020г., издадена от СГКК- С.,
относно поземлен имот с идентификатор 05462.501.622 по КККР на с.Б., одобрени със Заповед №
РД-18-34/15.06.2010г. на ИД на АГКК- София, с адрес: с.Б., обл. С., ул. А.м. № 4, с площ 512 кв.
м., с номер по предходен план 622, парцел III, кв.43, е видно , че в КРНИ няма данни за
собственици и носители на други вещни права. В имота попадат сграда 05462.501.622.1, със
застроена площ 112 кв.м., брой етажи- два, предназначение- жилищна сграда-еднофамилна;
Сграда 05462.501.622.2, застроена площ 32 кв.м., брой етажи- един, предназначение-
Селскостопанска сграда; Сграда 05462.501.622.3, застроена площ 83 кв.м., брой етажи- един,
предназначение- селскостопанска сграда и сграда 05462.501.622.4, застроена площ 13 кв.м., брой
етажи- един, предназначение- друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, като
предмет на делбата са само имоти с идентификатори 05462.501.622.1 и 05462.501.622.3.
Не е спорно, че процесната жилищна сграда с идентификатор 05462.501.622.1
представляваща еднофамилна жилищна сграда и състояща се от избен и два жилищни етажа, е
построена през 1967г., което обстоятелство се признава от страните и се установява от показанията
на разпитаните свидетели.
Свидетелят А. О. К. на 76г., без родство със страните установява, че процесната жилищна
сграда се намира в с.Б., на ул.“А.м.“ в новия квартал, зад фурната. Сградата е на три етажа- един
избен и два жилищни, с два входа, построена е през 1967г., когато бащата на братята вече е бил
починал. Майката им Д. помагала при строежа на къщата, като готвела, работела и в АПК, когато
имала време. Децата останали малки сираци и станали говедари, а единият овчар. Събирали пари
да строят къща. Тъй като децата били малки и били сираци за строежа на къщата помагал и техния
роднина Д., който е съпруг на сестрата на баща им О.. Д. е починал, както и всички майстори,
които са работели на къщата. Преди да почине баща им О. и цялото семейство живеело в старата
къща, която била малка колиба. Пред къщата имало голяма камара камъни, които откарали на
парцела за новата къща, когато им дали парцел за строежа. Свидетелят счита, че парцелът е даден
на бащата и майката на четиримата братя. През 1967-68г. започнали да строят. След това
построили и плевня, която е разделена на четири за четиримата братя. Плевнята е на два етажа,
като първият е изграден от камък, преграден е през средата и има два входа от двете страни, а
вторият етаж е дървен за сено и е разделен на четири помещения с входове от към ул.“А.м.“. Сега
никой не гледа животни. Имало пожар и вторият етаж изгорял, но бил направен отново от
четиримата братя. Преди братята се разбирали, сега свидетелят не знае защо не се разбират. Ш. от
около 20 години не живее в тази къща, а живее в новата си къща. Али също от преди около две
години се преместил в новата си къща. Р. е починал и сега в процесната къща живее съпругата му
Шасине и дъщеря му Г.. А. също живее в къщата. Свидетелят твърди, че не е влизал нито в
7
къщата, нито в плевнята, но се вижда, че плевнята е преградена на четири. Не му е известно Д. да е
била болна, тъй като не е лекар.
Свидетелят А. Р.ов П. на 84 години, първи братовчед на четиримата братя твърди в
показанията си, че за него братята са равни и знае ,че доброволно са поделили процесната къща,
която е на три етажа с избите. Къщата има два входа. Строена е през 1966-1967 година, когато
бащата на братята бил починал. Имали стара къща на друго място, която била една колиба. Когато
от Общинския съвет започнали да дават парцели и на тях дали и тогава четиримата братя
започнали да строят къщата. След 3-4 години заедно построили и плевнята. Първият етаж от
същата е изграден от камъни с два входа,преграден по средата, а вторият етаж е дървен преграден
на четири клетки по едно кюше за всеки от братята. На долния етаж гледали по една крава, а на
горния съхранявали сено. Свидетелят твърди, че калеко им Д. А.ов е давал пари на майсторите, а
след това всички върнали парите на А.ов. Когато се строяла къщата Али бил малък на 7-8 години,
А. и Р. са ходили на училище. Майка им помагала на строежа. Когато направили къщата
довършили четири стаи и по една стая за багаж и всички се преместили в новата къща. След като
пораснали след 10-15 години им станало тясно и А., Али и Ш. си построили нови къщи.
Свидетелят твърди, че е помагал за възстановяване на плевнята след пожара, при който изгорял
втория етаж със сеното. Носил камъни и греди и изнесли багажа от горния етаж на къщата, тъй
като се притеснявали да не се запали и къщата. Свидетелят сочи, че е ходил на гости в къщата и
стаите не са празни и има багаж в тях.Не помни Ш. да е гонил братята от къщата. Тази
година(2020) разбрал, че Ш. иска другите да излязат от къщата. В момента в къщата живеят А. и
жуната на Реждеп.
Свидетелят Б. Али Т. установява в показанията си, че през пролетта на 1967г. Ш.Т. го
помолил да му помогне да прекара с две коли 100 кубика камъни, който е взел за построяване на
процесната къща. Тогава Ш. работел в Хидрострой. Свидетелят отишъл с първата кола на
кариерата и там чакали двама, които са изкарали камъните да дойде Ш. да им плати. Същият
дошъл,платил им 200 лева и тогава натоварили камъните. С две коли прекарали 100 кубика камъни
на парцела за строежа на къщата и това се случили през пролетта на 1967г. От АПК били дали на
Ш. безплатно парцел за строеж на къщата. Баща му вече бил починал през 1964г.. Преди цялото
семейство живеело в старата къща, която се състояла от една стая и килерче. Чичо му също имал
една стая в старата къща. До есента на 1967г. новата къща била довършена на три етажа с
избения.Майстори строили къщата, която е собственост а Ш.. Вуйчо му Д. А.ов (съпруг на
сестрата на баща им О.), който бил миньор в Хайдушки дол,тъй като били по-бедни казвал на Ш.
да строи ,а той ще плаща за материалите и на майсторите. Тъй като не е имал средства Ш.
направил тухли от кал, вътрешните стени също били керпичени, а външните от камък. Свидетелят
сочи, че не са карали камъни от старата къща, а Ш. е купил 100 кубика камъни за строежа. След
като построил къщата Ш. отишъл да живее в нея. Дал по една стая и на другите братя, като им
помагал да я оправят. Сега къщата е с три входа. В нея живее само семейството на Р., който е
починал. Другите братя си направили нови къщи. Али и А. живеят в новите къщи. Ш. и Ф. също
направили нова къща преди около 15 години и се преместили в нея, но Ш. има още багаж в
процесната къща. Има и плевня – долу с камъни, горе с греди, която е изгоряла и са възстановили
плевнята. Братята са гледали животни там, сега няма животни. Освен къщата Ш. има и плевня, в
която имало пажар, но я възстановили. Плевнята отдолу е направена от камъни, а отгоре с дъски.
Ш. е гледал животни, съхранявале сено. Другите братя също гледали животни в плевнята. Сега
никой не гледа животни. Преди да почине бащата на Ш. не им е оставял пари. Той 5-6 години бил
8
болен и починал в гр.П.. Доши Ш. е взел заем за погребението му. Калекото на Ш. –Д. А.ов му
помагал с купуването на материали за къщата. Другите братя по време на строежа били малки.Р. е
бил ученик. Може да са помагали при изкарването на животните, но не са работили като овчари и
говедари.Д. може да е ходила на работа в АПК.
Свидетелят Р. Д. А., който е първи братовчед със страните, установява в показанията си,
че делото се води за къща, за която не могат да се разберат.Къщата се намира зад фурната в с. Б., в
долния край на селото на три етажа с избения. Свидетеля потвърждава безспорното обстоятелство,
че къщата е построена през 1967г. В момента А. живее в къщата със съпругата си и Ш.Т.. А.
живее на горния етаж към пътя в единия ъгъл на приземния етаж, срещу Ш., от горе минава
пътя. А. ползва една стая, Шасине влиза от другата страна -отпред. Къщата не е близнак, но има
два входа отпред, третия вход е отзад, А. си е направил вход от ъгъла, от където влиза. Когато е
строена къщата баща им не е бил жив, майката им останала вдовица с четири деца- най-големия
Ш., Р., А. и Али. Взели са парцел и са започнали да строят къщата. Скоро свидетелят научил, че
документите за къщата са на името на Ш.. Ш. като най-голям се разправял с всички работи по
къщата, той е купил камъните. Къщата е построена за около една година външно. Бащата на
свидетеля Д. О. А.ов, който починал през 1979г. е бил калеко на страните и той се разправял
със строежа на тази къща. Свидетеля сочи, че Ш. е строил къщата. За погребението на баща им О.,
баща му Д. им помогнал. Когато четиримата братя отишли да му връщат парите, Д. им казал „хала
да ви е“ и отказал да им вземе парите, тъй като това е мюсюлмански обичай, тъйкато децата са
били малки някой роднина да плати за погребението. Ш. е вземал пари от баща му да плаща
сметки за къщата, после му ги връщал.Свидетелят сочи, че е виждал баща му да вади едни тефтери
и да отбелязва ,какво е платил. Не е чувал от баща си да казва, че Ш. му дължи пари, затова счита,
че му е платил всичко. Ако е имал да връща баща му е щял да му каже. Не знае как братята са се
разбрали кой да ползва къщата, но е чувал, че са имали скандали помежду си. Не се е интересувал
за какво са били скандалите. Не е чувал Ш. да се кара с братята, че не искат да напуснат къщата.
Ходил е много пъти в тази къща. Отпред се влиза от една врата, където живеят Али и Шасине,
която е жена на Р., от другата страна живеели А. и Ш.. Ш. и А. ползвали по един ъгъл, другите
братя също ползвали по един ъгъл. Али до преди една- две години живял в къщата, а Ш. излязъл
по- рано от тази къща, сина му направил къща и Ш. се преместил в нея,но не помни кога. Ш. и
Али имат още багаж в къщата. АЙШ. Р. Т., Г. и Джеврие не знае къде живеят, те са омъжени.
Свидетеля не знае Ш. да е пускал жалби против братята да ги изгони от къщата, да е водил дела за
къщата. Плевнята има два входа на първия етаж, а горе има четири помещения. Ччетиримата
братя я ползвали, отглеждали крави. От пожар плевнята била изгоряла до плоча и след това
свидетелят не знае кой я е построил. Сочи, че баща му е ходил един-два пъти да помирява братята,
но не знае за какво са се карали.
От представените заверено копие от трудова книжка и удостеверения е видно, че Ш. е
започнал да работи още от 1964г. Представени са и доказателства от 1967г.-1972г.за извозване на
дървен материал - греди, талпи и др.,необходими за строителството на къщата, молба до
Хидровъзел - Доспат от 14.06.1967г. за необходимост от самосвал за извозване на камъни на
разстояние 1 километър, 15 курса, които съответстват на показанията на свидетеля Б. Али Т..
От представения нот.акт № 116, том I, рег.№ 1178, дело № 0093 от 10.04.2009г. се
установява, че А. О. Т. и З. О.а Т. са признати за собственици в режим на СИО, на основание ОПС
и строителство на масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 86.70 кв.м. като
всеки от етажите е обособен като самостоятелен жилищен обект и на масивен гараж на един етаж,
9
със застроена площ от 40 кв.м., построени върху УПИ IX-495, в кв. 34 по плана на с. Б., обл. С.,
които имоти с нот.акт за дарение № 117, том I, рег.№ 1181, дело № 0094 от 10.04.2009г. са
дарени на синовете им Н. АХМ. Т. и В. АХМ. Т..
От Договор за продажба на общински недвижим имот от 29.10.2008г. е видно,че АЛ.
ОСМ. Т. е закупил общински недвижим имот - УПИ XVII, в кв. 46 по плана на с. Б., с площ от 730
кв.м., като с нот. акт № 029, том VI, рег.№ 7919, дело № 0925 от 01.12.2008г. АЛ. ОСМ. Т., Д.
А.Т. и Н. Али Н. са признати за собственици на основание ОПС, строителство и наследство, при
квоти: 4/6 идеални части за първия, 1/6 идеална част за втората и 1/6 идеална част за третата на
масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 117 кв.м., построена в УПИ XVII, в
кв. 46 по плана на с. Б. с площ от 730 кв.м.
От представените справки и Декларации по чл. 14 от ЗМДТ зе видно, че страните са
декларирали през 1998г. по ¼ ид.част от процесната жилищна сграда за всеки от братята.
От заключението на вещото лице по назначената от въззивния съд СТЕ се установява, че с
нот.акт №021, том I, рег.№276, дело №019/2020 год. Ш. ОСМ. Т. и Ф. ДЖ. Т. са признати за
собственици на основание отстъпено право на строеж на сгради, находящи се в с.Б.: 1. Сграда с
идентификатор 05462.501.622.1 по КККР на с. Б., одобрени със Заповед РД-18-34/15.06.2010 г. на
изп. директор на АГКК-София, със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи: 2; брой
подземни етажи: няма данни; брой на самостоятелни обекти в сградата: няма данни; с
предназначение:”Жилищна сграда-еднофамилна”; 2.Сграда с идентификатор 05462.501.622.3 по
КККР на с. Б. от 2010 г., със застроена площ 83 кв.м.; брой надземни етажи: 1; брой подземни
етажи:няма данни; брой на самостоятелни обекти в сградата: няма денни; с
предназначение:”Селскостопанска сграда“.
С Решение №172 на ИК на ОбНС с.Б. на заседанието състояло се на 8.10.1965 год. е даден парцел
за строеж на къща на Ш. ОСМ. Т. - парцел VІІІ-държавен в кв.39.
С Протокол №29/24.07.1967 год.за дадена строителна линия и определено ниво по повод подадено
заявление от Ш. ОСМ. Т., техник при ОбНС-Б. е определил строителна линия и ниво за строеж в
парцел VIII-държавен, в кв.39. Застроява се 96 кв.м. (12/8 м). От представените части от типов
архитектурен проект на жилищна сграда, одобрени на 16.05.1967 г.- четири чертежа с изгледи на
фасади се вижда двуетажна сграда състояща се от приземен етаж-сутерен и един жилищен етаж,
чертеж на вертикален разрез и ситуация, на които сградата е показана на три нива; чертеж на
сутерен с два зимника, които не обхваща цялата застроена площ на сградата, т е. върху останалата
част не се предвижда да се копае и чертеж с разпределение на етаж с външни размери 8,10/11,80м,
при дадена строителна линия за размери 12/8 м. Вещото лице сочи, че етажът е разделен на две,
като в едната половина има две стаи предназначени за спални, а в другата една стая-дневна и стая
за кухня .Има два входа с вътрешни стълби и санитарни възли. На чертежа е записана квадратура
48 кв.м. и кубатура 360 куб.м., които съставляват едната половина на етажа.На приложената към
заключението скица №2 е показано разпределението на етажите на жилищната сграда с
идентификатор 05462.501.622.1 по КККР на с.Б. от 2010 год. На схемата за разпределението на
избения етаж със син цвят са очертани линиите (по стените) разделящи сградата на три части., от
конто югоизточната половина със застроена площ от 48 кв.м. се ползва от Али и Р. Т.и
(повдигната в жълто, зелено и сиво), а северозападната половина е разделена на две части по 28
кв.м., които се ползват от А. Т. (повдигната в оранжево) и Ш.Т. (повдигната в розово). Със стрелки
с червен цвят са обозначени входовете към тези части. В избения етаж Али и Р. имат по една стая
10
и баня. Имат обща част от коридор със стълбище към първи жилищен етаж. Прозорците са с ПВЦ
дограма, а една част от вратите също са ПВЦ, а друга дървени. На първи жилищен етаж Р. Т. има
две стаи и кухненски бокс (прозорците са от ПВЦ, а вратите дървени). На този етаж също има
коридор със стълбище към втори жилищен етаж, където А.Т.ов има две стаи и кухненски бокс.
Дограмата е дървена. Има същата обща част, както на долния етаж. Всички стаи на етажите са
свързани с общите части (коридор със стълбище) и по този начин не представляват поотделно
самостоятелни обекти в сградата, а са такъв като цяло. В избения етаж на североизточната
четвъртина на сградата А. Т. има една стая, баня с тоалетна и антре. Две врати и прозорец са ПВЦ,
а една врата е дървена. Входът към първи жилищен етаж е над този на избения, като се достига до
него чрез външно стълбище. На този етаж има стая, баня и антре със стълбище към втори
жилищен етаж, който се състои от стая, кухненски бокс и антре със стълбище, свързващо ги с
долния етаж. Дограмата на етажите е дървена.Югозападната четвъртина на сградата (повдигната
на скицата в розово) се ползва от Ш.Т. е аналогична на североизточната част. Дограмата е дървена.
На приложената скица №3 е показано разпределението на етажите на селскостопанската сграда с
идентификатор 05462.501.622.1 по КККР на с.Б.. Първият етаж е изпълнен с каменна зидария и се
ползва за обор. Състои се от две помещения. Югоизточната половина на обора се ползва от Али и
Р. Т.и, а северозападната от Ш. и А. Т.и. На скицата с червен цвят са обозначени входовете към
помещенията. Над обора от дървена конструкция обшита с дъски е изпълнена плевня състояща се
от четири помещения. На скицата цветово са обозначени как се ползват те от Ш., А. Али и Р. Т.и.
С червен цвят са показани входовете към тях.Съгласно чл.40, ал. 1 от ЗУТ, всяко жилище трябва
да има самостоятелен вход, най малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и
баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-
тоалетни. В заключение вещото лице сочи, че жилищната сграда с идентификатор
05462.501.622.1 не съответства на представените по делото части от одобрен архитектурен проект,
както по отношение на външни размери (фактически 9,15/12,25 м., при 8,10/11,80 по проект и
застроена площ от 112 кв.м., при 96 кв.м. по проект)., вътрешно разпределение, така и външен
изглед.Р. и А.Т.ови ползват по две стаи с кухненски бокс съответно на първи и втори жилищен
етаж на югоизточната половина на жилищната сграда с идентификатор 05462.501.622.1 по КККР
на с.Б.. Също така ползват по една стая и баня, находящи се в избения етаж. Всички помещения са
свързани с вътрешни стълби и коридори по етажите, които са общи части за тях. По тази причина
стаите на първи и втори жилищни етажи не отговарят на изискванията за самостоятелно обособени
обекти (жилища) по смисъла на чл.40 от ЗУТ..Могат да бъдат разглеждани като самостоятелен
обособен обект единствено в цялост., независимо от това как се ползват. Аналогично е
положението с другите две четвъртини (от северозападната половина) на сградата. Липсват данни
за одобрени архитектурни (екзекутивни) проекти за самостоятелни обекти в сградата.В
кадастралната карта на с.Б. от 2020 год. няма нанесени самостоятелно обособени обекти с отделни
идентификатори в процесната сграда с идентификатор 05462.501.622.1. Али и Р. Т.и ползват
югоизточната половина на жилищната сграда с идентификатор 05462.501.622.1 със застроена
площ от 56 кв.м. Имат един вход от югозападната страна показан на приложената скица №2 с
червена стрелка. Ш. и А. Т.и ползват по една четвърт от жилищната страда ( в северозападната
половина). Имат по два входа съответно от югозападната и североизточната страна на сградата.
Единият обслужва избения етаж, а другият двата жилищни етажа посредством вътрешно
стълбище, показани на скицата със стрелки.В процесната жилищна сграда има поставена, както
дървена, така и ПВЦ дограма (врати и прозорци). Първият етаж на стопанската сграда е масивен и
11
се състои от две помещения (със застроена площ от по 41.50 м.кв.) с два входа от северозапад и
югоизток, които се ползват съответно едното от Ш. и А. Т.и, а другото от Али и Р. Т.и. Вторият
етаж е от дървена конструкция с обшивка от дъски, който се ползва за плевня също с дървени
прегради разделен на четири еднакви части (по 20,75 кв.м.). Ползването им е обозначено на
приложената скица №3. С червено са показани и входовете им от североизток.Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема като обективно и компетентно
изготвено.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.34 от ЗС във вр. с чл.537,ал.2 от ГПК и правилно е разпределил
доказателствената тежест. Неправилно обаче при преценка на събрания по делото доказателствен
материал в неговата съвкупност е приел, че предявеният иск са съдебна делба във фазата на
допускането е основателен и доказан.
Съгласно чл.344,ал.1 от ГПК в решението по допускането на делбата съдът се произнася
по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки
съделител. За да е основателен искът за делба в тежест на ищците е да докажат, че имотите, за
които искат да се допусне делба са съсобствени.
Основният спорен по делото въпрос е дали процесните жилищна и стопанска сгради с
идентификатори съответно 05462.501.622.1 и 05462.501.622.3 по КККР на с.Б., одобрени със
Заповед № РД-18-34/15.06.2010г. са съсобствени между страните или са собственост само на
ответниците Ш. и Ф. Т.и.
По делото е безспорно, че страните са законни наследници на О. И. Т., починал на
16.12.1964г. и на съпругата му Д. Р. Т., починала на 26.03.1990г., които са имали четирима синове
Ш. ОСМ. Т.,Р. О. Т., А. О. Т. и АЛ. ОСМ. Т., като А. О. Т. е починал в хода на производството на
12.04.2021г. и е заместен по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си-съпруга З. О.а Т., също
починала на 31.08.2021г. и синове Н. АХМ. Т. и В. АХМ. Т. и наследниците на починалия на
15.05.2005г. Р. О. Т.- съпругата му Ш. ОСМ. Т. и трите му дъщери ГЮЛН. Р. Ч., ДЖ. Р. К. и
АЙШ. Р. Т.. Не е спорно и че Ф. ДЖ. Т. е съпруга на Ш. ОСМ. Т. и са сключили граждански брак
на 15.01.1968г.
Не се оспорва също, че с Протокол № 74/08.10.1965г. от заседание на ИК на ОбНС с.Б.
е взето решение, с което на Ш. ОСМ. Т. е отстъпено право на строеж на къща в парцел VIII-
държавен в кв.39. С протокол №29/24.07.1967г. на същия е определена строителна линия в парцел
VIII-държавен в кв.39, съгласно утвърдената улична регулация за строеж на жилищна сграда с
размери 12/8 м и застроена площ 96 кв.м. въз основа на одобрен на 16.05.1967г. типов
архитектурен проект. Не се оспорва, че строителството на жилищната сграда е започнало през
пролетта на 1967г. , за което свидетелстват и разпитаните свидетели. Свидетелят Б. Али Т. сочи, че
през пролетта на 1967г. Ш. го е помолил да му помогне да прекарат с две коли 100 кубика камъни
на дадения му за строителство парцел, за които е заплатил 200 лева на работниците, добили
камъните.
Не се установяват по безспорен начин, че всички братя са участвали в строителството на
жилищната сграда. Към началото на строежа Ш. е бил на 21 години, Р. на 18 години, А. на 15
години и Али на 11 години. Али и А. са били ученици, а Р. е отишъл войник. Свидетелите А. К. и
А. П. от една страна твърдят, че четиримата братя са строили заедно къщата, а от друга, че Д. А.ов
им е помагал и е организирал строителството, тъй като те са били малки деца-сираци, А. и Али са
12
ходили на училище, а майка им Д. е помагала като е готвела. Същите свидетели сочат, че вуйчо им
Д. Алинанов, който е бил миньор е плащал на майсторите и за закупуване на материали, но след
това парите ги е връщал Ш., който от представените писмени доказателства-копие от трудова
книжка и удостоверения е видно, че е започнал да работи от 1964г. на различни места и от
показанията на св. Р. А.-син на Д. А.ов се установява, че Ш. е връщал на баща му пари и той е
отбелязвал по тефтерите върнатите му суми, като Ш. се е издължил изцяло, тъй като баща му не
му е казвал да е останала някаква дължима сума. Не се установява бащата О. след смъртта си да е
оставил някакви пари за децата си, след като дори за погребението му са поискали пари на заем от
Д. А.ов. Не се установява по категоричен начин на тази възраст още деца А. е Али да са работили
като овчари и говедари, както твърди св.К., а съдът приема за логични показанията на св.Б. Т.,
който твърди, че Ш. е бил няколко години говедар, а другите братя са били по-малки и може да са
помагали при изкарването на добитъка от селото, но не са работили като говедари и овчари.
Следователно от посоченото може да се направи категоричния извод, че Ш.Т. въз основа на
отстъпеното му право на строеж е станал собственик на построената от него жилищна сграда в
режим на СИО със съпругата му Ф. ДЖ. Т.. От твърденията на Ш.Т. и показанията на свидетеля
А. П. се установява, че стопанската сграда е построена 3-4 години след жилищната сграда, като
след пожар през 1990г. е изгорял втория й етаж и после е възстановен. Следователно от
изложеното съдът приема за установено, че Ш. и Ф. Т.и са станали собственици на процесните
жилищна и стопанска сгради.
Спорен е въпросът дали братята Р., А., респективно наследниците им и Али са станали
собственици на основание давностно владение на ползваните от тях реални части от процесните
сгради.
От твърденията на страните, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице
по приетата СТЕ безспорно се установява, че след построяването на жилищната сграда в нея първо
се е нанесъл Ш. и Ф., а след това по молба на майка им са се настанили и другите братя, като
реалното ползване е установено по следния начин:
Жилищната сграда е разделена на две части с вертикална стена, като сграда –близнак с
два входа от югозапад за избения етаж. От скица № 2 към заключението по СТЕ и от изслушването
на вещото лице се установява, че от единия вход се влиза в югоизточната половина от избения
етаж , в коридор, от който се влиза в две стаи и две бани ползвани от Р.(в зелено) и от Али(в
жълто).От другия вход се влиза в северозападната половина на избения етаж в коридор, от който
се влиза в стая ползвана от Ш.(в розово). А. е направил още един вход за избения етаж от
североизток, от който се влиза в коридор, а от него в стая и баня, ползвани от А.(в оранжево). За
първия жилищен етаж на сградата се влиза от външно стълбище с входове от югозапад, точно над
входовете за избения етаж. От единия вход се влиза в югоизточната половина на първия етаж в
коридор с едно стълбищно рамо за втория етаж. От този коридор се влиза в кухненски бокс и в две
стаи, ползвани от Р.(в зелено). По стълбищното рамо от коридора се стига до втория жилищен
етаж в коридор, от който се влиза в кухненски бокс и две стаи, ползвани от Али(в жълто). В
северозападната половина на първия етаж се влиза от другия вход на външното стълбище. От
обясненията на Ш.Т. в съдебно заседание (тъй като не е присъствал на огледа от вещото лице) се
установява, че от този вход се влиза в коридор, успореден на вертикалната преградната стена по
средата на къщата и от него в една стая, а от стълбищно рамо се влиза в коридор на втория
жилищен етаж и също в една стая, ползвани от Ш. (в розово). От входа направен допълнително от
А. от североизток също се влиза в коридор от който се влиза в една стая и баня, а по стълбищно
13
рамо се влиза на втория жилищен етаж, в коридор, от който също се влиза в една стая и баня,
ползвани от А.(в оранжево. Или в югоизточната половина на жилищната сграда Али ползва две
стаи и кехненски бокс на втория етаж, а Р. ползва две стаи и кухненски бокс на първия етаж, а в
северозападната половина на жилищната сграда Ш. и А. ползват по една стая една над
друга(вертикално) на всеки от жилищните етажи. При така установеното ползване, което не се
оспорва от страните вещото лице дава заключение, че реално ползваните части от жилищната
сграда от всеки от братята не отговаря на изискванията за жилище , съгласно чл.40 от ЗУТ. Според
посочената норма всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може
да бъде в жилището или извън него.
Съгласно съдебната практика (Решение № 60100/13.10.2021г. по гр.д.№ 498/2021г. на
Іг.о.на ВКС,Решение № 1353/26.11.2008г. по гр.д.№ 6286/2007г. на V г.о.на ВКС) преценката дали
дадени помещения отговарят на изискванията за жилище следва да се направи с оглед действалите
към момента на изграждането им строителни правила и норми. По делото няма спор, че
жилищната сграда е построена през 1967г. Към този момент е действал ЗПИНМ (обн в ДВ
бр.227/01.10.1949г. и отм.01.06.1973г.) и издадените въз основа на чл.52,ал.2 от него от
Председателя на Комитета по строителство и архитектура към Министерския съвет Строителни
правила и норми за изграждане на населените места, обн., Изв., бр.75/18.09.1959г. изменяни и
допълвани с последно действащо за процесния период изменение,обн в бр.13/16.02.1965г.
Според § 76,ал.1 във вр. с § 38, ал.1 от посочените Строителни правила и норми всяко
жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухненски бокс, клозет, помещение за
баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, предверие, дрешник, килер, шкаф, зимник или
складово помещение. При едностайни или двустайни жилища се допуска клозетът да бъде в едно
помещение с баня.От така посоченото се установява, че изискванията за жилище според
действалите към момента на построяване на жилищната сграда строителни правила и норми не се
отличава съществено от действащите към момента изисквания на чл.40 от ЗУТ.
В случая ползваните от страните по делото реални части от процесната жилищна сграда
не отговарят на изискванията за жилище нито по действалите към момента на построяване на
жилищната сграда норми, нито по действащите в момента такива.
Не е спорно в съдебната практика, че предмет на придобиване на вещни права са само
самостоятелно съществуващи недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е уговорено
друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива
самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда,
самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на
архитектурен(инвестиционен) проект, одобрен съгласно строителните правила и норми, е
обособена като самостоятелен имот(жилище, ателие или др.подобни). Съответно и владението
върху реална част от сграда може да доведе до придобиването по давност на тази реална част,
само ако реалната част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта с
одобрен архитектурен(инвестиционен) проект, отговарящ на действащите правила и норми.
От заключението на вещото лице се установява, че за ползваните от страните реални части
от жилищната сграда не са одобрявани архитектурни проекти(екзекутиви). Същите нямат
самостоятелен идентификатор и не са нанесени на кадастралната карта. След като не са обособени
като самостоятелни жилища и не отговарят на изискванията за такива, реално ползваните части от
14
жилищната сграда от ищците по делото не могат да бъдат придобивани по давност, в който смисъл
е Решение № 30/07.02.2013г. по гр.д.№ 401/2011г. на Іг.о.на ВКС, Решение № 45/04.05.2012г. по
гр.д.№ 482/2011г. на ІІ г.о. на ВКС. Ползваната от А. Т. и неговите наследници реална част,
състояща се от една стая и тоалетна с баня на приземния етаж и по една стая с баня на първия и
втория жилищни етажи не отговаря на изискването на §76 във вр. с §38 от Строителните правила и
норми, тъй като липсва предверие, килер и складово помещение, а във всяка от стаите се влиза от
общите части на сградата. Същото се отнася и за ползваните от Али и от Р. и неговите наследници
реални части от жилищната сграда, тъй като те ползват по една стая и баня с тоалетна на избения
етаж и по две стаи съответно на втория и на първия етаж, в които се влиза от отделни входове на
избения и на първия етаж, липсва предверие, ,килер и складово помещение. Останалата част от
жилищната сграда, ползвана от Ш. също не отговаря на изискването за жилище, като в тази част
няма баня и тоалетна, няма килер и складово помещение.
С оглед на изложеното независимо колко време ищците са ползвали или владели реалните
части от жилищната сграда, с какво намерение са ги владели и дали са демонстрирали пред
собственика намерението си за своене, както и дали собственикът е предприемал действия по
отстраняването им от жилищната сграда, тъй като тези реални части не отговарят на изискванията
за жилище и няма одобрени за тях архитектурни проекти, не са могли да ги придобият по давност,
поради което жилищната сграда не е съсобствена между страните по делото и искът за делбата й е
неоснователен. Като е достигнал до противоположния извод и е приел, че ищците са придобили по
давност реални части от жилищната сграда и са станали съсобственици с ответниците, поради
което искът им за делба е основателен, районният съд е постановил неправилно в тази му част
решение, което ще следва да бъде отменено и следва да бъде отхвърлен предявения иск за делба
на жилищната сграда.
Относно стопанската сграда същата представлява допълващо застрояване и е безспорно ,
че няма самостоятелно значение, а има обслужващо значение по отношение на сградата на
основното застрояване. Доколкото стопанската постройка е предназначена да обслужва
жилищната сграда и доколкото в жилищната сграда липсват складови помещения, то
селскостопанската сграда представлява принадлежност към жилищната сграда по смисъла на
чл.98 от ЗС и следва собствеността на главната вещ, то искът за делба и по отношение на нея е
неоснователен, тъй като същата не е съсобствена между страните и искът за делбата й е
неоснователен.
След като се установява, че процесните жилищна и стопанска сгради с идентификатори
съответно 05462.501.622.1 и 05462.501.622.3 по КККР на с.Б. са собственост само на ответниците
и не са съсобствени с ищците, то неправилно е решението и в частта му, с която на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК е отменен нот.акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г., в частта за
разликата от 2/16 ид. части до 14/16 идеални части за всеки един от ответниците от признатото
право на собственост върху процесиите имоти като неправилно издаден.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение
като неправилно ще следва да бъде изцяло отменено и вместо него ще следва да бъде отхвърлен
иска за делба на процесните жилищна и стопанска сграда и за частична отмяна на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК на нот.акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да
бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на жалбоподателите направените по делото разноски в
15
размер на общо 1315 лева, от които 15 лева ДТ за въззивно обжалване, 600 лева адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и 700 лева адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7027/04.11.2021г., постановено по гр.д.№ 224/2020г. по
описа на Девинския районен съд като неправилно И ВМЕСТО НЕГО постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АЛ. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б.,
обл.С., ул. А.м. № 4; Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4;
ГЮЛН. Р. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. Т. № 6; ДЖ. Р. К., с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4; АЙШ. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес:
с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4, с настоящ адрес: гр.П., ж.к. Т., бл.42, вх.А, ет.8, ап.29; Н. А. Т., с
ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. В. № 2 и В. А. Т., с ЕГН **********, с адрес:
с. Б., общ. Б., обл.С., ул. В. № 2 срещу Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б.,
обл.С., ул. А.м. № 4 и Ф. ДЖ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 иск
за съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор 05462.501.622.1 по
КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: с.Б.,
обл. С., ул. А.м. № 4, със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи- два, с
предназначение- Жилищна сграда- еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор 05462.501.622.3 по
КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: с.Б.,
обл. С., ул. А.м. № 4, със застроена площ от 83 кв.м., брой надземни етажи- един, с
предназначение- Селскостопанска сграда, построени върху Поземлен имот с идентификатор
05462.501 622 по КККР на с. Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен
адрес: с.Б., обл. С., ул. А.м. № 4, с площ от 512 кв.м., при съседи на имота с идентификатори
05462.501.625, 05462.501.626, 05462.501.627, 05462.501.628, 05462.501.5039 и 05462.501.623,
който ПИ е идентичен с имот пл.№ 622, за който е отреден УПИ III-622, кв.43 по ЗРП на с.Б.,
одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984г., при квоти: по 4/16 ид. части за съделителя АЛ. ОСМ.
Т.; по 2/16 ид. части за съделителите Ш. ОСМ. Т. и Ф. Д. Т.; по 1/16 ид. части за съделителите
Шасине О.а Т., Г. Р. Ч., ДЖ. Р. К. и Айше Р. Т.; по 2/16 ид. части за съделителите Н. АХМ. Т. и
В. АХМ. Т. , както и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. от нотариус
Цветалин Пенков, с район на действие – РС-Девин, под № 455, вписан в регистъра на
Нотариалната камара на Република България в частта, в която Ш.О. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 и Ф. ДЖ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С.,
ул. А.м. № 4 са признати за собственици на процесните недвижими имоти,описани по-горе, за
разликата от по 2/16 идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост до
14/16 идеални части за всеки един от тях от признатото право на собственост върху процесните
имоти.
ОСЪЖДА АЛ. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл.С., ул. А.м. № 4;
Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4; ГЮЛН. Р. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. Т. № 6; ДЖ. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Б.,
общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4; АЙШ. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м.
16
№ 4, с настоящ адрес: гр.П., ж.к. Т., бл.42, вх.А, ет.8, ап.29; Н. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.
Б., общ. Б., обл. С., ул. В. № 2 и В. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл.С., ул.
В. № 2 да заплатят на Ш. ОСМ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 и
Ф. ДЖ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С., ул. А.м. № 4 разноски по делото за двете
съдебни инстанции в размер общо на 1315 лева, от които 15 лева ДТ , 600 лева адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и 700 лева адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17