Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1538 30.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19848 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ
„Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* против С.Д.П., ЕГН **********, с която е
предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52 от Закона за здравното осигуряване.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2016 г.
ответникът постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.
Пловдив, с н. от р. л. лакътна става. Тъй като състоянието не могло да бъде
преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил хоспитализиран в
Клиника по ортопедия и травматология. Подписал декларация за информирано
съгласие за оказване на болничната помощ и прилагане на диагностични и лечебни
процедури. Към този момент бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не
възстановил през време на болничния престой и към момента на дехоспитализацията
му – 28.09.2016 г.
Ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична
пътека /КП/ № 221 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния
крайник с много голям обем и сложност” от Приложение № 11 към Решение № РД- НС-
04-24-1 от 29.03.2016 г. Била съставена История на забол.нето /ИЗ/ № ****г., в
която били описани извършените медицински оперативни дейности.
Твърди се, че ответникът бил неосигурен по смисъла на
Закона за здравното осигуряване, като не възстановил правата си на
здравноосигурено лице до напускането му от болницата. Поради това, на основание
чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сам да плати стойността на оказаната му медицинска
помощ по клинична пътека № 221, която била в размер на 1658 лева, определена
съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Последният бил общодостъпен, разлепен на видни
места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното
заведение.
Въпреки изпратените покани за плащане, такова липсвало.
Поради това, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
7389/15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 13325/2018 г. по описа на ПРС, връчена редовно
при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск.
След допуснато изменение на иска, чрез намал.не поради
частичен отказ /вж. протоколно определение от последното о.с.з./, се моли за
установяване дължимостта на сумата от 489,90
лева – главница за периода 17.09.2016 г. – 25.09.2016 г. вкл., ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 14.08.2018 г. до
погасяването. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител. Не се оспорват - постъпването за лечение в болничното заведение и
напускането на 28.09.2016 г.; извършените мед. услуги и изследвания в
периода на престой. Оспорва се ответникът да е бил поканен да плати, както и,
че в деня на напускане му е предоставен надлежен документ, който да подпише и
да се съгласи с дължимата цена. Оспорва се да е бил информиран, че е с
прекъснати здравноосигурителни права. Представената сметка на пациент от
18.10.2016 г. била изготвена след датата на напускане и не била доведена до
знанието му.
Предвид изложеното и док. лечебното заведение не
изпълнило задължението си за предоставяне на информация по чл. 86, ал.2, т.6 от
Закона за здравето, ответникът бил лишен от алтернативи възможности, които имал
по закон – да възстанови своевременно здравноосигурителните си права; да се
откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. Поради това, искът
бил неоснователен и недоказан. Моли се за отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 13325/2018 г. по описа на ПРС, вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47,
ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ответникът е
постъпил за лечение по спешност в болничното заведение на сочената дата и е
напуснал на 28.09.2016 г.; извършени са сочените от ищеца мед.
услуги и изследвания в периода на престой, като КП е завършена и стойността на
лечението възлиза на търсената сума, според Ценоразписа на лечебното заведение
/вж. определението за доклад – л.100-102/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
От представената медицинска документация /вкл. История на
заболяването № **** г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза,
резултат от образно – диагностично изследване, оперативен протокол/, се
установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на лечебно заведение УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата,
във връзка с диагноза „открита рана на лакътя“.
Безспорно е, че към момента на постъпването си в
болничното заведение и до края на исковия период – 25.09.2016 г. вкл., той е
бил здравнонеосигурен, което се установява и от приложената по делото справка
от НАП /л. 73/, съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.
Справката е направена и служебно от лечебното заведение в момента на постъпване
на ответника за лечение от националната база данни на НАП за
здравноосигурителен статус /л.12/.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК,
е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че
неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени
от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други
услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на
лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се
прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
По делото е отделено за безспорно и се установява от
приложената и неоспорена медицинска документация, че всички сочени от ищеца и
необходими за възстановяване здравето и целостта на организма на ответника
медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой, като клиничната пътека е завършена.
При това положение и доколкото ответникът не доказва
плащане на оказаната му в периода, когато не е бил осигурен, мед. помощ, той
следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.
Относно реалното извършване на мед. дейности, за които се
търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата,
направлението за хоспитализация, историята на забол.нето, протоколите за
извършени интервенции, представл.т официални писмени документи, изготвени от
длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална
доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. №
1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са
се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В
представените е отразено, че на ответника са извършени описаните мед. интервенции.
Не е имало спор и се установява, че пациентът е получил мед. помощ в пълен обхват и обем, като са спазени
изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи
плащането на съответните услуги до 25.09.2016 г вкл.
По размера на дължимата сума не е имало спор /вж.
доклада/, като същият се установява от анализа и съпоставката на извършените за
исковия период мед. дейности и изследвания, част от алгоритъма на КП и
представения ценоразпис на лечебното заведение /така – съпоставят се дейностите
от списъка на л.109 на ищеца за извършените мед. дейности и представената мед.
документация, ведно с ценоразписа, при което се установява, че всички описани услуги
и изследвания са извършени в периода
17.09.2016 г. – 25.09.2016 г., подлежат на присъждане сумите именно в търсения
размер, установим от ценоразписа – напр. рентгенография – л.7; белтък, глюкоза,
кат. тела, уробилиноген, седимент – л.93; обр.и шев на рана с обща анестезия –
л.8; ПКК, ЕКГ, вр. на кървене и съсирване, кр. захар – л.94, прегледите от тримата
специалисти са удостоверени и в епикризата и пр./.
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се
установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички мед.
дейности, които според документацията са извършени.
Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и отразяващи
обяснима защитна позиция, не се споделят – фактически не е имало как пациентът
да бъде уведомен за дължимата сума за лечение, чрез връчване на сметка, т.к.
самоволно е напуснал лечебното заведение. Не може от собственото си недобросъвестно
поведение да черпи благоприятни за себе си последици. Поканен е да плати –
видно от изрично изпратената му покана от УМБАЛ /л.14/, която обаче не е
получена, т.к. не е потърсена от адресата. Освен това не се претендира
обезщетение за забава за определен период, за да се коментира ролята на
поканата, която не е предпоставка за дължимост и плащане на търсената сума. Ответникът
е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, т.к. видно от
съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие,
е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т.II/. Той не е бил
поставен в неблагоприятно положение, нито е бил лишен от алтернативни
възможности – следва да се има предвид, че сам е посетил ответната болница, при
което е направил своя избор да бъде лекуван именно там, а вследствие на
оказаната му медицинска помощ, в крайна сметка се е стигнало до възстановяване
на здравословното му състояние, при което за неблагоприятно положение не може
да става дума. Сочените в ОИМ алтернативни възможности всъщност не се съдържат
в чл. 86, ал. 2, т.6 ЗЗ, а изискването на тази разпоредба – пациентът да получи
информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез
дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си
в декларацията за инф. съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати
здравноосигурителни права се
дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи
отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила /за пълнота – съжденията в Определение № 378/14.04.2016
г. по дело № 903/2016 г. на ВКС /незадължителна съд. практика/ са напълно неотносими и неприложими
по случая, т.к. касаят различна и както е посочено „специфична“ факт. обстановка,
при която пациентът е бил приет в съответното леч. заведение при данни от НАП
за непрекъснати здравноосигурителни
права и третиран като здравноосигурен, като не
е подписал декларация за инф. съгласие и пр. – все обстоятелства, изцяло различни
от относимите и доказани по наст. казус/.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца
съществува съответното парично вземане, по отношение на част от което е
издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.110/ и доказателства за сторени такива в размер на: 33,16 лева – ДТ; 5
лева – ДТ за СУ; 346 лева- депозит за особен представител и 180 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Те
са внесени /платени/, съобразно първоначалната цена на иска, но доколкото
производството бе частично прекратено,
поради отказ, по искане на самия ищец, разноските се дължат съобразно уважената
/намалена/ част, а именно – 166,70 лева.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство по съразмерност от 9,80
лв. – ДТ, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.П., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 489,90 лева – главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение за периода 17.09.2016
г. – 25.09.2016 г. вкл., дължима на основание чл. 109 ЗЗО, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 14.08.2018 г. до окончателното погасяване,
за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 7389/15.08.2018
г. по ч.гр.д. № 13325/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско
шосе” № 66, следните суми: общо 166,70 лева /сто шестдесет и шест лева и
седемдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство и 9,80 лева /девет лева и осемдесет
стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 13325/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Михаела Боева
Вярно
с оригинала!
РЦ