Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-194 10.05.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На първи септември 2020
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове:
Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Ани Цветанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер
1724 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1005/10.04.2020г., постановено по гр.
дело № 5972/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по
иска на Д.Б.Д. против „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София, представлявано
от Валери Вълчев и Георги Атанасов, че сключеният между страните Договор за
паричен заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г. е
нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит.
Цитираното
решение е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
със съдебен адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 в качеството му на трето лице помагач на
страната на „Микро Кредит“ АД.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Микро Кредит“ АД със
седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено изцяло атакуваното
решение като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено ново
решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от
Д.Б.Д. искове като неоснователни и недоказани. В жалбата се посочва, че съдът
неправилно е приел, че процесният договор за заем не отговаря на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ГПК, тъй като не е посочено как е формиран размерът на ГПР, тъй като в
т. 2 от процесния договор е посочен ясно ГПР и той е определен в размер на 49,
80%. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния
договор противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, предвид клаузите, с които е
уговорена еднократна административна такса от 210 лева и такса от 40 лева за
получаване на сумата в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че договорената в т. 3 от процесния договор допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка сочи на правоотношение по договор за потребителски
кредит под формата на заем, тъй като застрахователната полица се издава от ЗК „Уника Живот“ АД по силата на отделен договор, сключен между
ЗК „Уника Живот“ АД и заемополучателя
чрез „Микро Кредит“ АД като посредник и това е в резултат от изрично изразената
воля на заемополучателя, който е избрал да защити
интереса си от невъзможността за погасяване на задълженията по договора за
кредит в случай на настъпване на смърт вследствие на заболяване или злополука.
Посочва се, че предоставянето на тази услуга не е задължителна и не се прилага
по отношение на всички договори за заем на „Микро Кредит“ АД, а се предоставя
само на клиенти, изрично поискали услугата. В тази връзка се отправя искане по
делото да бъдат приети като доказателство пред настоящата инстанция договори за
заем, сключени с други лица през 2018г.
Отправя
се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски от страна на
въззивника и пред двете инстанции.
В
съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител
поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена. Претендира
атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде
отхвърлен.
Ответната
страна по въззивната жалба – Д.Б.Д. представя по
делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита –
не става ясно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора размер. В отговора се посочва, че със сключването на
отделен договор за допълнителни услуги с възнаграждение, невключено в ГПР е
заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. В отговора на въззивната
жалба се прави подробен анализ на клаузите на сключения договор и се сочи на
кои точно разпоредби на Закона за потребителски кредит противоречи всяка една
от тях.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В
съдебно заседание ответната страна по въззивната
жалба – Д.Б.Д. не се явява и не изпраща представител. Депозира по делото
писмено становище, в което посочва, че изцяло поддържа изложеното в отговора на
исковата молба и претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претендираните от страна на въззивното дружество разноски.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск от Д.Б.Д. *** против „Микро Кредит“ АД със
седалище гр. Бургас, с който се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответното дружество, че сключения Договор за заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г.,
сключен между нея и ответното дружество е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, а
при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на сключения
договор поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност да
бъде прогласена за нищожна поради своята неравноправност и на основание чл.
143, т. 9 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП клаузата предвиждаща „допълнителна услуга“, в която е уговорено заплащане
на застрахователна премия. Претендира се да бъде прогласена нищожността на
посочената клауза и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал.
4 от ЗПК – поради заобикаляне на закона. В исковата молба са изложени множество
основания, въз основа на които се претендира да бъде прието за установено, че
сключеният Договор за заем CrediGo № 5342-***/23.08.2018г. е нищожен.
Ответната
страна по предявения иск – „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София депозира по
делото писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че исковете са
неоснователни и недоказани. Излагат се съображения по всяко едно от посочените
основания за недействителност на сключения Договор за потребителски кредит.
За
да уважи предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че процесният договор
има характеристиките на Договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК и в случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
– в договора е посочен размера на ГПР, но не е посочено как е формиран този
размер и не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49, 80%. С този мотив, съдът е приел, че
договорът не обвързва валидно страните по делото, тъй като не е сключен при
спазване изискванията на ЗПК. Съдът е приел, че поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПС недействителни са клаузите, с
които е уговорена еднократна административна такса в размер на 210 лева и такса
в размер на 40 лева за получаване на сумата в брой в офис на дружеството. Съдът
е приел също, че клаузата за заплащане на застраховка пакет „Стандарт Живот“ е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя с цена, близка по размер на предоставената в заем сума, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
По
делото е представен Договор за заем CrediGo № 5342-***/23.08.2018г., от който е видно, че „Микро Кредит“
АД в качеството си на заемодател е предоставил на Д.Б.Д. сума в размер на
3 000 лева, представляваща заем, като страните са се съгласили сумата от
3 000 лева да бъде върната на осемнадесет месечни погасителни вноски от по
210, 42 лева, като общата сума за погасяване възлиза на сума в размер от
3 787, 56 лева, като е посочен фиксиран лихвен процент от 30, 94%, ГПР 49,
80%. Видно от представения договор, Д.Д. се е
съгласила да заплати еднократна административна такса в размер на 210 лева и
сума в размер на 40 лева съгласно Тарифа за допълнителни услуги на дружеството.
По
делото е представена и Застрахователна полица за застраховка „Защита“, сключена
между ЗК „Уника Живот“ АД със седалище гр. София и Д.Б.Д.
в качеството й на застраховано лице, от която е видно, че страните са се
договорили да бъде покрит риска – смърт и трайна пълна неработоспособност над
50% вследствие на заболяване, със застрахователна сума в размер на 3 000
лева и застрахователна премия в размер на 2 700 лева и срок на застраховката
до 23.03.2020г., тоест – за осемнадесет месеца. Видно от представената полица
ползващо се лице по тази застраховка е „Микро Кредит“
АД със седалище гр. София.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
служебната проверка на първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира,
че същото е валидно и допустимо. По направените възражения във въззивната
жалба, съдът намира следното:
По
отношение на възражението, че е неправилен извода на съда, че не е посочено как
е формиран размерът на ГПР, настоящата инстанция намира следното:
На
основание чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключвате на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Точка 1 от
цитираното приложение
№ 1 предвижда математическа
формула със следните параметри: общият брой усвоявания
по кредита; поредният номер на усвояване по
кредита; размерът на съответното поредно усвояване по кредита; интервалът,
изразен в години и части от годината,
между датата на първото усвояване
на сума по
кредита и датата на съответното усвояване на суми
по кредита; общият брой на
погасителните вноски и плащания на разходи;
поредният номер на погасителната вноска или плащането
на разходи; размерът на съответната
поредна погасителна вноска или плащане
на разходи; интервалът, изразен в години и части от годината, между
датата на първото усвояване на сума по
кредита и датата на съответната погасителна вноска или плащане на
разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение № 1 изчисляването на ГПР се извършва при
отчитане на пет общи положения,
които представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още тринадесет
допълнителни допускания, при които се
изчислява ГПР.
В Решението си по дело C 42/15 Съдът
на ЕС приема, че посочването на годишния процент
на разходите в договор за кредит
е от съществено значение в контекста на Директива
87/102,
доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение (§ 67). Приема се,
че такова съществено значение има изискването в договора за кредит
да се посочат
данни като годишният процент на разходите по
член 10, § 2, буква Ж от Директивата, доколкото непосочването
в договора за кредит на тези
данни би могло да попречи
на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото
му на лихви
и разноски, трябва да се счита
за пропорционална по смисъла на
член 23 от
Директивата (§ 71 от Решението).
Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на
подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да
се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, § 2 от Директивата са от такова естество,
че не могат
да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
(§ 71 от
Решението). С оглед на изложеното съдът
намира, че непосочването на начина, по който
е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение
№ 1, е от такова естество, че не
може да засегне
способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Доколкото в
процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен
процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни
данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че са неоснователни наведените от въззиваемата страна твърдения за неравноправност
на договорните клаузи на посочените
основания и недействителност
на договора именно на това
основание.
По
отношение на възражението, че допълнителната услуга не е нищожна поради своята
неравноправност, настоящата инстанция намира за установено следното:
В
своите мотиви, първоинстанционният съд е приел, че клаузата за заплащане на
застраховка пакет „Стандарт Живот“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
Видно
от представената по делото Застрахователна полица за застраховка „Защита“,
сключена между ЗК „Уника Живот“ АД със седалище гр.
София и Д.Б.Д. в качеството й на застраховано лице се касае за правоотношение,
което е различно от възникналото правоотношение между Д.Д.
и ответното дружество – „Микро Кредит“ АД със
седалище гр. София. Дължимата премия е в полза на трето лице, чуждо на
правоотношението по предоставения потребителски заем и няма как уговорените
клаузи по сключения Договор за имуществена застраховка да бъдат отнесени към
договора за потребителския кредит. Дължимите застрахователни премии не се
дължат на ответното лице, а на Застрахователна компания „Уника
Живот“ АД, което е лице, неучастващо в настоящото производство и не може
дължимите суми към застрахователното дружество да бъдат отнесени към годишния
процент на разходите, формиран по сключения Договор за потребителски кредит,
тъй като те не се дължат на кредитодателя. В този
смисъл, настоящата инстанция намира, че не може да бъде споделен направения
извод от страна на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата за
заплащане на застраховка пакет „Стандарт Живот“.
При
положение, че настоящата инстанция намира, че са основателни възраженията във
въззивната жалба и съответно – не споделя изводите на първоинстанционния съд,
въз основа на които Районен съд – Бургас е достигнал до извода, че процесния
договор е нищожен следва да се обсъдят и останалите възражения, които са
въведени с исковата молба, тъй като съдът е приел, че едно от посочените
основания за недействителност на договора е основателно и не е обсъждал останалите.
В
исковата молба е въведено възражение, че договорът е недействителен, тъй като процесният
договор е с различен шрифт и не е спазено изискването на закона договорът да
бъде изготвен на шрифт не по-малък от 12. По делото няма данни, от които обективно
да се прецени дали се касае за различен шрифт или за шрифт по-малък от 12 при
изготвянето на договора, поради което и това възражение само на това основание
е неоснователно.
В
исковата молба е въведено възражение, че на ищцата не са й предоставени Общи
условия и не е подписвала такива – чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Безспорно е, че на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
По делото е представено копие от Общи условия към
Договор за заем GrediGo от
дата – 22.08.2018г. – съвпадаща с датата на подписаното от страна на ищцата – Д.Д. искане за заем. Представените Общи условия са подписани
от страна на ищцата – Д.Д. на всяка страница, като
изрично е отразено, че тя се е запознала с тези условия, разбира ги и
безусловно ги приема. Нещо повече – от представеното по делото Искане за заем CrediGo от 22.08.2018г. се
установява, че ищцата се е запознала с Общите условия по договора и копие от
тях й е било надлежно предадено. Под това изрично изявление на ищцата е
поставен и нейния подпис, който не е оспорен. При това положение, съдът намира,
че това въведено възражение в исковата молба, че ищцата не е запозната и не са
й предоставени Общи условия не е основателно.
В
исковата молба е въведено възражение, че не са посочени условията за прилагане
на лихвения процент по договора – изискване, което произтича от разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. На основание чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода,
че пълната редакция на текста е свързана с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В конкретния договор лихвения процент е
уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде
посочен размера на лихвения процент, което е сторено в договора. В този смисъл,
настоящата инстанция намира и това възражение за неоснователно.
По
отношение на направеното възражение в исковата молба, че договорът за
потребителски кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ГПК – тоест - от представения погасителен план не могат да се установят
конкретните параметри на дължимите суми, тъй като не е посочен размер на
главница и лихви във всяка една погасителна вноска, съдът намира следното:
На
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
По
делото е представен погасителен план, от който е видно, че в него са посочени
дължимите 18 вноски в размер на от по 210, 42 лева всяка една от тях. В самия
договор е посочено и обстоятелството, че деня на изплащане на погасителните
вноски е 23-то число, а датата на първо плащане е 23.09.2018г. Процесният
погасителен план съдържа характеристика на всяка месечна вноска, както следва –
брой, падежна дата, размер, лихва, изплатена част от главницата, оставащи
задължения, оставаща част от главницата. От съдържащата се в него информация
може да се направи извод за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, както и за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми. При това положение и като взе предвид, че по
делото от договора и от изготвения погасителен план става ясно какъв е размера
на дължимата вноска – 210, 42 лева, броя на вноските – 18, периодичността –
ежемесечни вноски и датата на плащане на погасителните вноски – 23-то число от
месеца, съдът намира, че направеното възражение е неоснователно и не може да се
приеме, че на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е нищожен на това посочено основание.
По
отношение на възражението, че процесния Договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК поради това, че не е посочен
коректно и общия размер на кредита, настоящата инстанция намира за установено
следното:
На
основание чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за
усвояването му. Видно от сключения потребителски кредит изрично е посочено, че
общата сума за погасяване е в размер на 3 787, 56 лева, поради което и
настоящият състав намира, че това възражение е неоснователно, тъй като по в
договора е посочена общата сума, която следва да бъде върната на кредитодателя.
По
отношение на възражението, че процесния Договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, т. 20 от ЗПК, тъй като не е посочен размера на
лихвения процент на ден и само на това основание договорът се явява нищожен,
настоящата инстанция намира за установено следното:
На
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Видно
от представения Договор за потребителски кредит в договора е посочен фиксиран
лихвен процент в размер на 30, 94%. Размерът на лихвения процент на ден би
могъл да се изчисли като се раздели посочения в договора лихвен процент на ден
на броя на дните в годината – 365 и по този начин се получава дължимия лихвен
процент на ден, а именно – 30, 94% разделено на 365 – получава се 0, 084% - дължимия
лихвен процент на ден, поради което и настоящата инстанция намира, че и това
наведено възражение е неоснователно и не би могло да доведе до недействителност
на подписания между страните договор.
В
исковата молба е направено възражение, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави
договорът е недействителен, тъй като договорения лихвен процент, както и
годишния процент на разходите надхвърлят три пъти размера на възнаградителната лихва, а нищожността на тази клауза за
лихвения процент обуславя недействителността на целия договор, тъй като в
случая не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за запазване
действителността на останалите части на договора. С оглед на
прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като
са ограничени единствено от повелителните
норми на закона и добрите нрави.
В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
то не противоречи
на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям
от трикратния размер на законната
лихва размер на възнаградителната лихва.
Поради това, съдът
намира, че и това наведено възражение в исковата молба е неоснователно и не
води до недействителност на подписания между страните договор.
В
исковата молба е направено възражение, че уговорената допълнителна услуга за
заплащане на „застрахователна премия“ е неразделна част от договора за кредит и
има за цел да заобиколи чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно – годишния процент на
разходите да не надхвърля петкратния размер на законната лихва. Направено е и възражение,
че уговорената допълнителна услуга, която предвижда заплащане на
застрахователна премия е нищожна поради своята неравноправност. Направеното възражение
е бланкетно и както бе отбелязано по-горе – налице е
договор, който е сключен с трето лице – застрахователно дружество, което не е
страна в производството и направените възражения не могат да бъдат отнесени към
това правоотношение. Дължимите застрахователни премии се дължат на трето лице –
застрахователна компания „Уника Живот“ АД и не могат
да бъдат отнесени към годишния процент на разходите на сключения между страните
Договор за заем CrediGo от 23.08.2018г., тъй като те не са дължими суми в
ползва на ответното дружество – „Микро Кредит“ АД.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че направените от настоящата
инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които са направени от
първоинстанционния съд, поради което и счита, че атакуваното решение следва да
бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивната
страна и да бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва – сума
в размер на 60 лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция за
заплатена държавна такса, тъй като по делото няма доказателства за направени
разноски пред първоинстанционното производство. По делото пред първоинстанционното
производство, както и пред настоящата инстанция са представени пълномощни, от
които е видно, че ответното дружество е упълномощило адвокат Гани Митев да го
представлява, но няма данни за заплатено възнаграждение за адвокат в полза на
адвокат Митев, поради което и съдът не следва да присъжда разноски за така
упълномощения процесуален представител.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от предявените
искове е под 5 000 лева.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1005 от 10.04.2020г., постановено по гр.
дело № 5972/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.Д., ЕГН **********
*** искове против „Микро Кредит“ АД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги
Атанасов Атанасов, с който се претендира да бъде
прието за установено, че сключеният между страните Договор за заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г. е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, както следва – договорът е с
различен шрифт и по-малък от 12, не са предоставени Общи условия на ищцовата страна и тя не е подписвала такива, не са посочени
условията за прилагане на лихвения процент, не са посочени компонентите на годишния
процент на разходите, в погасителния план не е посочен размера на главницата и
лихвите във всяка една погасителна вноска, не е посочен общия размер на
кредита, както и не е посочен размера на лихвения процент на ден, а при
условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на сключения между
страните Договор за заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.Д., ЕГН **********
*** искове против „Микро Кредит“ АД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги
Атанасов Атанасов, с който се претендира при
условията на евентуалност да бъде прогласена за недействителна поради
неравноправност на основание чл. 143, т. 9 от ЗЗП във връзка с чл. 146 от ЗЗП
клаузата по сключения между страните Договор за заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г., предвиждаща „допълнителна услуга“,
в която е уговорено заплащане на „застрахователна премия“, както и на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (при условията на
евентуалност) да бъде прогласена за недействителна поради заобикаляне на закона
клаузата по сключения между страните Договор за заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г., предвиждаща „допълнителна услуга“,
в която е уговорено заплащане на „застрахователна премия“
ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3,
представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов
сума в размер на 60 (шестдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.