№. 260205 / 19.5.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание н. 11.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2692 по описа н. съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск с. правно основание чл. 288, ал.12 от Кодекса н. застраховането/отм./ /сега чл. 558, ал.7 от КЗ/, вр. чл. 45 от ЗЗД.
,. Ф. с. а. г. у. И.. №. 2. е., представляван заедно от изпълнителните директори С. С. и. М. К. е предявил срещу Б.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с. а. x. П. Е. №. 1. осъдителен иск със следния петитум: н. осн. чл. 288, ал.12 от Кодекса н. застраховането/отм./ /сега чл. 558, ал.7 от КЗ/, вр. чл. 45 от ЗЗД, да бъде постановено съдебно решение, с. което ответникът да бъде осъден да заплати в полза н. ищеца сумата от 533,11 лв., представляваща изплатеното от Г. Ф. по щета №. 110088/29.01.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата н. подаване н. исковата молба до окончателното изплащане н. сумата, както и. направените по делото разноски.
Вземането, н. осн. чл.127, ал.4 от ГПК, следва да бъде изплатено по следната банкова сметка: xxx ,,У. Б.“: IBAN: xxx, BIC: xxx.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Г. Ф., н. основание чл. 288, ал.1., т.2. б.,,а‘‘ от Кодекса за застраховането/отм./, сега чл. 557, ал.1., т.2. б.,,а‘‘ от Кодекса за застраховане, изплатил по щета №. 110088/29.01.2016 г. обезщетение за имуществени вреди в размер н. 533,11 лв. за увредената при ПТП, настъпило н. 16.08.2015 г.в гр.., външна масивна ограда, собственост н. Т. П. В..
Виновен за катастрофата е ответникът Б.П.Т., който управлявайки л.а. джип,,Ч xxxx , собственост н. И. С. П. при движение по у. С. п. д. №. 6. с. несъобразена скорост н. попътен ляв завой губи контрол над управлявания от него автомобил и. се блъска последователно във външните масивни огради н. домово №. 6. №. 7 и. д. №. 14 н. ул.,,Д. Т.‘‘ вследствие н. което причинява процесното ПТП.
Ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена застраховка гражданска отговорност.
Ищецът поканил длъжника да възстанови изплатеното от Г. Ф., но и. до днес лицето не е погасило задължението си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с. молба да се приемат.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор н. исковата молба, поради което спрямо ответника са настъпили законовите последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.
Съдът, въз основа н. закона и. н. събраните по делото доказателства, н. основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и. срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, съдът намира иска за изцяло основателен.
Съображенията н. настоящия съдебен състав са следните:
Твърдените в исковата молба факти и. обстоятелства изцяло се установяват от събраните в производството писмени доказателства, които са неоспорени от ответника: Протокол за ПТП, издаден от МВР №. 1404762/16.08.2015 г. и. служебна бележка от МВР; Нотариален акт за покупко-продажба н. недвижим имот №. 180, том 2. дело №. 324/1973 г.; Уведомление и. доклад по щета №. 110088/29.01.2016 г.;опис; заключение н. вещо лице; Анализ №. 24; количествено-стойностна сметка; фотоснимки; платежно нареждане от 15.03.2016 г.; регресна покана с. приложена обратна разписка.
От гореизброените доказателства се установява следното от фактическа страна:
Н. 16.08.2015 г. в гр.. н. у. Т.‘‘ при управление н. л.а.джип ,,Ч.‘‘ с. рег. xxxx ответникът Б. П.Т. губи контрол и. се блъска последователно във външните масивни огради н. домове №. 6. №. 7 и. №. 14 и. нанася материални щети н. външната масивна ограда, собтвеност н. Т. П. В. н. стойност от 533,11 лв.
Ответникът при реализиране н. ПТП е бил без да притежава задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ н. автомобилистите,
Претендираната сума от увреденото лице е изплатена от ищеца Г. Ф. н. Т. В. П. с. платежно нареждане н. 15.03.2016 г.
Н. виновния водач е съставено Наказателно постановление.
Ответникът Т. е получил покана за доброволно изпълнение, видно от приложена регресна покана, която не му е връчена успешна/пратката е непотърсена/, но предявеният иск от друга страна представлява покана за изпълнение. До момента все още не е постъпило плащане н. сумата.
Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1. от ЗЗД,,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму‘‘. Фактическият състав н. деликтната отговорност е кумулативна съвкупност от следните елементи: противоправно деяние, извършено виновно, вреда, пряка и. непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и. настъпилата вреда. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че е налице непозволено увреждане, извършено от ответника спрямо имуществото н. увреденото лице В..
Съгласно чл. 228, ал.12 от КЗ/сега чл. 558, ал.7 от КЗ/: ,,След изплащане н. обезщетението по ал. 1. и. 2 фондът встъпва в правата н. увреденото лице до размера н. платеното и. разходите по ал. 8‘‘. Безспорно се установи от приложеното платежно нареждане, че ищецът е изплатил в полза н. увреденото лице дължимото се обезщетение от 533,11 лв., поради което е встъпил в неговите права срещу причинителя н. щетата до посочения в разпоредбата размер.
Мотивиран от гореизложеното настоящият съд намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и. доказан.
При този изход н. делото, н. осн. чл.78, ал.1. от ГПК, ищцовото дружество има право да му бъдат заплатени направените от него разноски в производството, в общ размер от 150,00 лв.-50,00 лв. внесена държавна такса и. 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, н. осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 288, ал.12 от Кодекса н. застраховането/отм./ /сега чл. 558, ал.7 от КЗ/, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА Б.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с. а. x. П. Е. №. 1. ДА ЗАПЛАТИ н. ,. Ф., Е., с. а. г. у. И.. №. 2. е., представляван заедно от изпълнителните директори С. С. и. М. К. сумата от 533,11 лв., представляваща изплатеното от Г. Ф. по щета №. 110088/29.01.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата н. подаване н. исковата молба в съда/26.11.2020 г./ до окончателното изплащане н. сумата.
ОСЪЖДА н. осн. чл. 78, ал. 1. от ГПК Б.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с. а. x. П. Е. №. 1. ДА ЗАПЛАТИ н.,. Ф., Е., с. а. г. у. И.. №. 2. е., представляван заедно от изпълнителните директори С. С. и. М. К. сумата от общо 150,00 лв. реализирани деловодни разноски по делото-50,00 лв. внесена държавна такса и. 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА н. осн. чл. 127, ал.4 от ГПК н. Б.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, че може да заплати присъдените суми по следната банкова сметка: ,,xxx‘‘АД“: IBAN: xxx, BIC: xxx.
Решението подлежи н. въззивно обжалване п. Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: