Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр.Варна, 20.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Галя Дамянова , като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №7377 по описа
за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от П.И.К., ЕГН: ********** с
адрес: ***, чрез адв. Д. С. С. - Варненска адвокатска
колегия, съдебен адрес:***, тел. за
контакт: * СРЕЩУ *, представлявана от кмета на общината И. П., осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата
от 5000 /пет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди -
негативни преживявания, стрес, неудобство, дискомфорт,
потиснатост, чувство за непълноценност и
неравнопоставеност, понижено
доверие в държавността, в резултат от непозволено увреждане за периода януари
2015 г. до май 2019 г., поради неподдържане на пътната мрежа в с. Константиново
в състояние, което да осигури безопасно, удобно и без ограничение провеждане на
движението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 15.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищецът П.И.К. е собственик на л.а. „БМВ 318 И" с peг. № В * PC и живее в *. Автомобилът често се използва от
ищеца по пътищата на с. Константиново, които са в много лошо състояние. Цялата
пътна инфраструктура, включително и главния път са с многобройни дупки и
множество други неравности. Пътната настилка на много места е натрошена или
липсва. Липсват и цели улици. За да се прибере у дома с автомобила си ищецът
трябва да заобикаля по други пътища, тъй като пътя откъм улица „Витоша"
въобще го няма. Ул.„Средна гора" преминава през цялото село и цялата е
асфалтирана, с изключение на участъка пред дома на ищеца и още 4 къщи. Не е
възможно да стигне до магазина, църквата, гробищния парк или кметството по
нормален път.
Пътуването с автомобил по пътната мрежа на с.
Константиново е изключително некомфортно, неудобно и на места опасно за
участниците в движението. Създава се повишен риск от пътни инциденти, водещи до
пукане на гуми, изкривяване на джанти и други повреди по автомобила на ищеца.
Поради състоянието на пътната инфраструктура в с. Константиново на ищецът му се
налага по-често от обичайното да прави ремонт на автомобила си, тъй като
частите по окачването на автомобила се износват по-бързо от нормалната
експлоатация при пътна настилка в нормално състояние.
Съобразно изискванията на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
максимално разрешената скорост в населени места е 50 км/ч, която скорост е
невъзможно да бъде избрана от ищеца без да повреди автомобила си. Дори и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и ищецът да избира скорост
на движението, съобразена със състоянието на пътя и превозното средство, то
пътуването е изключително бавно, дискомфортно и не премахва
повишеният риск от повреда на автомобила и по-бързото износване на частите по
окачването му. Поради ежедневния дискомфорт от
придвижването си с автомобил по пътната мрежа на с. Константиново ищецът е
станал по агресивен към останалите участници в движението и въобще към всички
около него. Ищецът допълнително се изнервя от факта, че разхода на гориво се
повишава при преминаването през пътища в много лошо състояние, каквито са тези
в с. Константиново.
Вследствие на гореописаното ищецът търпи неимуществени
вреди за периода януари 2015 г. до май 2019 г., изразяващи се в негативни
преживявания, стрес, дискомфорт. Чувства се неравнопоставен спрямо останалите граждани, които имат
възможността да използват пътна инфраструктура в добро състояние. Това го потиска
и разстройва. Чувството му за собствено достойнство и справедливост е
накърнено. Накърнена е и самооценката на ищеца, както и на доверието му в
държавността.
Пътната инфраструктура в с. Константиново е в
изключително лошо състояние и не се поддържа.
Село Константиново се намира на територията на общ.
Варна, поради което и събрано нормата на чл.8, ал.З от Закона за пътищата
Община Варна е собственик на пътната инфраструктура в с.Константиново.
Отговорността на ответната страна се ангажира заради
вината -действието или бездействието на свои работници или служители, на които
е възложена работата по поддържане и текущ ремонт на пътищата.
Причина за лошото състояние на пътната мрежа в с.
Константиново е действието и/или бездействието на Община Варна и в нарушение на
разпоредбите на Закона за пътищата, както и на редица Наредби изразяващи се в
липса на поддръжка на пътищата. С това си поведение Община Варна е в нарушение
на чл. 19, ал.2, т.1, чл. 29 и чл.31 от Закона за пътищата.
Съобразно Технически правила и изискване за поддържане
на пътища от Национална агенция „Пътна инфраструктура" текущото /рутинно/
поддържане на пътищата представлява планирана ежедневна дейност, която има за
цел да осигури състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности, съответстващо
на прието ниво на обслужване. Към текущото поддържане се отнасят и дейностите,
свързани с отстраняването на единични повреди и деформации по елементите в
обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на
по-нататъшното им развитие. Част от видовете дейности по текущото поддържане на
пътя включват: постоянен контрол върху експлоатационното състояние на
елементите на пътя, пътните съоръжения и принадлежности; почистване на пътното
платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини, обрушени
ръбове и др; -отстраняване на отделни деформации -
вълни, коловози и други неравности.
Счита, че Община Варна е в нарушение на чл.9, ал.3,
т.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г.,
попр., бр. 95 от 4.12.2012 г., като не е осигурила безопасно, удобно и без
ограничение провеждане на движението.
Община Варна следва да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътищата от общинската пътна
мрежа, да възстановява и подобрява качеството им, включително и да обозначава
неравностите по пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците
в движението и в съответствие с изискването на чл. 13 от ЗДвП.
С тези законови разпоредби на Община Варна, като
юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа,
отговаряща на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност, която създава опасност за движението и причинява
неудобство на водачите.
Обобщена, трайно установената задължителна практика на
ВКС, приема, че вредата и причинно-следствената връзка между нея и
неправомерното поведение са елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта. В конкретният
случай ищецът търпи обичайните, типични неимуществени вреди, като негативни
преживявания, стрес, неудобство, дискомфорт,
потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, накърнено е и
чувството за собствено достойнство и справедливост. Тези вреди и причинната
връзка между тях и лошото състояние на пътната мрежа в с. Константиново са
очевидни и те са налице във всички случаи, стига в хода на съдебното
производство да се докаже, че е налице пътна инфраструктура в лошо състояние.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца.
Предвид гореизложеното, ищецът оценява причинените му
неимуществени вреди на сумата от 5000 лева, която следва да получи като
обезщетение от ответника, поради виновно неизпълнение на задължения
регламентирани в закона.
В срока за
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
Оспорва изцяло насочената срещу Община Варна искова
претенция, като намира изложените в молбата твърдения за неоснователни и
недоказани.
Сочи общи положения за разпределението на доказателствената тежест и начина по който се определя
размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.
Конкретна позиция с аргументи ,относно
неоснователността на иска – не сочи.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените
съдебни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът ,
чрез проц.представител адв.Д.С.,
поддържа иска. В хода по същество на делото моли за неговото уважаване и присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява , не изпраща представител.
СЪДЪТ,
след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от приетото по делото
свидетелство за регистрация на МПС се установява, че ищецът е собственик на
МПС- БМВ 318И с рег. №*.
Съгласно прието по делото удостоверение за настоящ
адрес, ищецът П.И.К. има заявен последен настоящ адрес ***.
Приет по делото е инвестиционен проект за основен
ремонт на ул. „Трети март“ по плана на село Константиново, община Варна.
От заключението на ВЛ по СТЕ се
установява следното: Пътната инфраструктура в с. Константиново е в крайно
незадоволително състояние. Липсват цели участъци от предвидената пътна мрежа,
има улици и участъци от улици без настилка, други само с трошено-каменна
настилка и трети частично, или цялостно асфалтирани. По-голямата част от
асфалтираните улици на селото са с множество дефекти и са за ремонт. Само една
много малка част от асфалтираните улици е в добро състояние. Почти никъде няма
изградени отводнителни съоръжения, не са добре оформени профилите на улиците,
няма привързване с ландшафта. Стръмните участъци на улиците не са обезопасени.
Мероприятия по укрепване на скатове и банкети - не са провеждани. Почти никъде
няма изградени тротоари за пешеходци. Пътна маркировка няма.На много от
кръстовищата няма пътни знаци. Пътните съоръжения са в окаяно състояние. По
строителството на новите съоръжения над дерето се работи със забавени темпове.
В сегашното си състояние пътната мрежа на с.
Константиново не може да осигури, бързо, удобно и безопасно придвижване нито на
автомобили, нито на пешеходци.
При преминаване през участък от пътя с неравности,
всеки един шофьор преминава на по-ниска предавка, което освен, че забавя
придвижването, увеличава разхода на гориво спрямо разхода на същия автомобил
при движение по пътища с подобни характеристики, но с добро състояние на
пътната настилка.
При преминаване през по- голямата част от пътната
мрежа на с. Константиново има реална опасност от появата на неизправности в
автомобилите, като повреди по ходовата част, изкривяване на джанти, деформиране
на гуми и др. Некачествените настилки, необезопасените пътни участъци, липсата
на маркировка и на пътни знаци създават предпоставки за увеличаване на пътните
инциденти.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства,
чрез показанията на св. М. Н. У.
От показанията на свидетеля се установява следното: Познава
П.К. от доста години. В приятелски и съседски отношения са. В момента живее в
село Константиново от 05.2015г. Живее до П. на около 500 – 600 м. Като ученик е
прекарвал ваканциите там и вече от 2015г. май месец се преселва да живее там.
Има собствено
МПС. Няма една здрава улица в това село. Той е председател на инициативния
комитет и постоянно борбата им е за това. След наводнението 2016г. дори и
централните улици, които са асфалтирани и те остават без асфалт. А там нагоре,
където живее той и П. улиците нямат асфалт. Никога не са имали асфалт, а само
чакъл. П. е родом от Константиново. Има МПС - БМВ. Често пътуват с Петьо до
Аспарухово, той работи там като полицай. Това е темата №1 в село, че са
превърнати в „гето“ и няма една здрава улица. Освен това, той си счупва петите
преди години като пада от една стълба и му е много трудно да върви по такъв
неравен терен. Дори си спомня, че тогава пълзеше. За него особено е доста трудно
да върви там. Но, и колите им редовно се трошат. На около шест месеца е
нормално да сменят ходова част. Все още има затруднения от злополуката, когато
си е счупил петите, все още го болят краката. С колата му е по-лесно, отколкото
да върви. Миналата седмица пак сменя предните кормилни накрайници на колата.
Буквално няма улици.Почти всеки път темата им на разговор с П. е, че се чувства
неравнопоставен във връзка с това, че пътната мрежа в
село Константиново е в много лошо състояние. Основното, че са превърнати в
гето, че толкова години никой не е направил нищо за това село. Почти всеки път
темата им на разговор с П. е за негативните му преживявания във връзка с
ежедневните преминавания през уличната мрежа на селото. На село това е темата. Основното,
което му е споделял е, че са превърнати в гето и че толкова години никой не е
направил нищо за това село, че му е омръзнало да си оправя колата. И това,
което казва е, че наистина му причинява болка вървенето по този неравен терен.
Емоционално и свидетелят и ищецът, когато са си говорили, че вечер не спят от
нерви заради това, че са на този хал. Това е постоянен тормоз, всеки ден да се
движиш по такива улици. В един момент ти става като фикс
идея, че в циганските махали са оправени улиците, а техните не.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.49 вр.с
чл.45 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, извършващия работата да има вина за причинените вреди.
Т.е. за да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на правоотношение по възлагане
на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия или бездействия.
В настоящия случай се претендират вреди,
представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на бездействието на
работниците и служители, поднадзорни на кмета на
Община Варна . / Пост. 17/63г.на ВС/ .
За да бъде претенцията основателна, необходимо е
ищецът да установи при условията на главно и пълно доказване следния фактически
състав – противоправно бездействие на лица, които по възлагане от ответника,
следва да отговарят за поддръжката на пътната настилка, настъпили вреди с
неимуществен характер, причинна връзка между бездействието и резултата. Този
фактически състав в хода на производството по делото, ищецът не установи .
Действително съгласно чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС във вр. с чл.3,ал.2,т.1 от ЗОС, вр. с
пар.7, т.4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на
населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява
предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в
интерес на населението и с грижата на добър стопанин-чл.140 КРБ и чл.11,ал.1 от ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както
изграждане, ремонти и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч.
осигуряване на безопасно придвижване на пешеходци и возила. Независимо от така
вменените задължения на общината, разглежданата в настоящото производство
претенцията се явява неоснователна.
За да стигне до извода за неоснователност на
претенцията, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключение на ВЛ по допусната в хода на
производството експертиза, мотивира съда да изведе следните правни изводи: Липсват
доказателства за точните , конкретни противоправни бездействия
на служители от Общината. По делото няма ангажирани доказателства в
изпълнение на законовите си задължения по поддръжка на пътната настилка ,
община Варна да е възложила конкретна работа на свои работници и служители,
която да не е изпълнена. Напротив по делото е представен инвестиционен проект ,
видно от които ремонта на ул. Трети март по плана на село Константиново е възложен
на изпълнител- ЕТ „С. В“. Няма ангажирани доказателства за връзка между
твърдяното бездействие и претендираните за
обезщетяване вреди. Ищецът претендира неимуществени вреди за това,че има негативни
преживявания, стрес, неудобство, дискомфорт,
потиснатост, чувство за непълноценност и
неравнопоставеност, понижено
доверие в държавността, които са резултат от ползването на пътната врежа в село
Константиново и в частност улица „Трети март“. Така претендираните
вреди са във връзка със законовите задължения на Общината , но не и във връзка
с конкретно неизпълнение на работа, възложена на конкретен служител или
работник. Няма ангажирани доказателства, които да установяват , че ремонта на
автомобила на ищеца е в резултат единствено и само от ползваната пътна настилка.
Затрудненото придвижване по улицата след падането на ищеца от стълба, също не
се дължи единствено и само на състоянието на пътната настилка. Ето защо съдът
приема, че липсва връзка между
твърдяното бездействие и състоянието на пътната настилка в село Константиново, както
и липсва доказана причинно-следствена връзка между бездействието на работниците
и служителите при Община Варна и твърдените в исковата молба вреди.
Предвид горното съдът приема, че искът разглеждан в
настоящото производство се явява неоснователен и постановява решение, с което
го отхвърля.
При изхода от делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника, направените по делото разноски,изразяващи се в
юк.възнаграждение, което съдът определя в размер от
100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.К., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адв. Д. С. С. - Варненска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, тел. за контакт: * срещу Община
Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, представлявана
от кмета на общината И. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 5000 /пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди - негативни преживявания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в държавността, в резултат
от непозволено увреждане за периода януари 2015 г. до май 2019 г., поради
неподдържане на пътната мрежа в с. Константиново в състояние, което да осигури
безопасно, удобно и без ограничение провеждане на движението, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 15.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 49
вр. чл.45 от ЗЗД,
ОСЪЖДА П.И.К.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адв. Д. С. С. - Варненска
адвокатска колегия, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, представлявана от кмета на
общината И. П., сумата от 100лв./сто
лева/ сторени съдебно-деловодни разноски,изразяващи се в юк.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/