№ 227
гр. Габрово, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100055 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 1, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 1, осъдителен иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сума в размер на 2000 лева, частичен
иск от обща претенция от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания във връзка с настъпило в гр. Габрово ПТП, ведно със законна лихва върху
сумата от 22.10.2020 г. /уведомлението за отказ на застрахователя/ до окончателното
заплащане.
В исковата молба М. М. М. твърди, че на 01.09.2018 г. като водач на лек
автомобил Опел, модел „Астра”, с peг. № ЕВ1617ВК в гр. Габрово, ул. "Брянска" до №
30 /след Кръгово кръстовище/ е участвал заедно със семейството си в пътно –
транспортно произшествие, като влязъл в контакт с лек автомобил „Фиат", модел
"Пунто", с per. № ЕВ2263ВА, управляван от Т.Е.Ч., при който получил повърхностна
рана на гърба на лява ръка, която била обработена по хирургичен път. Също така
изпитал психически стрес от самото ПТП, както и от последствията от него върху
съпругата му С.М., която получила средна телесна повреда и детето му, което
получило лека такава. Това състояние е продължило дълго време и е оказало влияние
на психическото му здраве и нормалният му начин на живот.
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано наказателно производство,
което приключило с решение, като водачът на лекия автомобил Т.Е.Ч. бил признат за
виновен в извършено престъпление. Делинквентът Ч. бил освободен от наказателна
1
отговорност с налагане на административно наказание. Виновният за причиненото
ПТП водач бил страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен с ответника.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1627/2020 г. на РС Габрово, бил
уважен иска му срещу ответника за заплащане на сумата 1000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки,
страдания и неудобства във връзка с настъпилото ПТП, предявен като частичен от
обща претенция от 3000 лева. Сочи, че в мотивите на решението по първоначалния
частичен иск съдът приел, че счита за основателна и доказана претенцията на ищеца до
пълния й размер от 3000 лева. Ето защо в настоящото производство предявява
последващ частичен иск за останалата част от вземането, като претендира осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 2000 лева, частичен иск от обща претенция от
3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с
настъпило в гр. Габрово ПТП, ведно със законна лихва върху сумата от 22.10.2020 г.
/уведомлението за отказ на застрахователя/ до окончателното й заплащане.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва допустимостта на предявения иск, с възражението, че с влязлото в сила
решение по гр. д. № 1627/2020 г. на РС Габрово първоначалния частичен иск бил
уважен до размера от 700 лева, а за разликата до общо заявената претенция от 1000
лева бил отхвърлен, като се позовава на приетото в Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК.
Възражението е неоснователно. Първоначално предявеният частичен иск за
разликата от 700 лева до пълния предявен размер от 1000 лева е отхвърлен, като
погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса, а не като неоснователен и това
решение не се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането.
Ето защо не е налице процесуалната пречка за допустимост на последващия частичен
иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба е нередовно
предявена, доколкото ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на плащане.
Видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, която препраща единствено към
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, но не и към тази на чл. 127, ал. 4
ГПК, посочване на банкова сметка или друг начин на плащане не е изискване за
редовност на исковата молба, съответно са неприложими последиците на чл. 129, ал. 3
ГПК при неизпълнение на указанията на съда. Отделно от горното ищецът е посочил
банкова сметка, като не е необходимо да представя удостоверение за нейния титуляр.
По същество искът се оспорва по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените
вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил Опел, модел
„Астра”, който имал достатъчно време и техническата възможност да възприеме
другия водач и да предприеме действия по избягване на ПТП, респ. ищецът не бил с
поставен предпазен колан. Твърди се, че претендираното обезщетение за
неимуществените вреди не съответства на съдебната практика, както и на принципа на
2
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и началния момент от който се
претендира заплащане на лихва за забава. Релевира възражение за изтекла по
отношение на вземането за лихва за забава погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 09.03.2022 г. за безспорни в отношенията
помежду им са отделени фактите, че на 01.09.2018 г. в гр. Габрово е произтекло ПТП
между лек автомобил Опел, модел „Астра”, с per. № ЕВ 1617ВК, управляван от ищеца
и лек автомобил „Фиат", модел "Пунто", с per. № ЕВ2263ВА, като към датата на
настъпването му водачът на лекия автомобил „Фиат", модел "Пунто” Т.Е.Ч. имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве” АД.
С решение № 260123 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 1627/2020 г. по описа на ГРС,
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати на ищеца М. М.
М. сумата 700 лв. - частичен иск от задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на общо 3000 лева за претърпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2018 г. в гр. Габрово, на ул. "Брянска",
поради противоправното поведение на застрахования при ответника по силата на
застрахователна полица № BG/30/118002422040 водач на лек автомобил "Фиат Пунто"
с peг. № ЕВ2263ВА, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като предявеният иск е отхвърлен за сумата 300 лева,
представляваща горницата до пълния предявен размер от 1000 лева, поради
погасяването й чрез плащане в хода на процеса. В мотивите районният съд е приел, че
претенцията за неимуществени вреди се явява основателна и доказана в пълния й
заявен размер от 3000 лева. С решение № 118/24.09.2021 г. по в. гр. д. № 255/2021 г. по
описа на ГОС е потвърдено решение № 260123 от 26.03.2021 г. по гр.д.№ 1627/2020 г.
по описа на ГРС в обжалваната осъдителна част, като в мотивите въззивният съд е
приел, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца от процесното ПТП
неимуществени вреди е 1000 лева, като при извършено частично плащане от ответника
на сумата от 300 лв. искът следва да се уважи за сумата от 700 лева, както е постановил
и първоинстанционния съд.
Представен е лист за преглед на пациент №13268/01.09.2018 г., от който се
установява, че на 01.09.2018 г. ищецът е прегледан от лекар във връзка с процесното
ПТП, като е констатирана повърхностна рана на гърба на лявата ръка, която била
обработена. Посочено е че пациентът е в добро общо състояние, без оплаквания, като
липсва необходимост от болнично лечение.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
Силвия Георгиева М.а, показанията на която съдът частично кредитира, при отчитане
на близките й отношения с ищеца и въз основа на които приема, че след претърпяното
ПТП ищецът е получил рана на ръката. Показанията, касаещи грижите, полагани от
ищеца за съпругата и детето му, притесненията които изпитвал за последствията от
процесното ПТП върху тяхното здраве, както и отражението на процесното ПТП върху
3
трудовите му функции не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими за
настоящото производство. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, в частта им, в
която сочи, че ищецът е изпитвал и продължава да изпитва страх да шофира автомобил
доколкото същият свидетел твърди, че ищецът работи във гр. Велико Търново и пътува
от гр. Габрово всеки ден.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
В мотивите към в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по
т. д. № 3/2016 г., ОСГТК е прието, че при отхвърляне на частичния иск като
неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена
част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният
иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т. е.
това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането,
включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т.
9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на
ВКС.
В хипотеза на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също
може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН
на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на
делото, а по останалата част може да се формира нова и различна СПН.
При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
4
вземането, затова те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъка/ от вземането, както в настоящия случай, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това
частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни негови части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за
размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво
произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с
оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС
по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника
срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се
преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или
по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от
вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които
отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за
ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на
исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той
да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на
частичния иск.
С оглед изложеното и като съобрази, че е налице влязло в сила решение, с което
е изцяло уважен първоначално предявеният частичен иск, то в случая са установени
фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, т. е. със СПН е
установено наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявеното
материално право на вземане, фактически състав. Не е установен обаче обемът на
претърпените неимуществени вреди.
В резултат на поведение на Т.Е.Ч., осъществено при управлението на лек
автомобил „Фиат", модел "Пунто", с peг. № ЕВ2263ВА, предприето в нарушение на чл.
5
16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, е произтекъл контакт между управлявания от ищеца М.
М. М. лек автомобил Опел, модел „Астра”, с per. № ЕВ 1617ВК, от който са настъпили
неблагоприятни изменения в правната му сфера – увреждане на здравето му.
Спорен в случая е единствено размерът на дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди над сумата 1000 лева, а това предполага
да са налице вреди, за които да е дължимо обезщетение със сума над посочената. Този
надхвърлящ първоначалния частичен иск обем вреди не е установен и съдът не е
обвързан от мотивите на съдилищата, които са разглеждали първоначалния частичен
иск относно приетия за справедлив размер на дължимото обезщетение над сумата 1000
лева, тъй като такъв иск не е бил предмет на производството. Както се посочи в
хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да
съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото,
а обезщетение над сумата 1000 лева въобще не са били предмет на разрешения спор.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват
в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право -
здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в повърхностна рана на гърба на лявата ръка без
последици при обичаен ход на възстановителните процеси, а доказателства за
усложненото им протичане не са събрани. Преживения при ПТП стрес неминуемо
води до неблагоприятни емоционални изживявания у ищеца, които също
представляват неимуществени вреди, подлежащи на възмездяване. Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди
са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП следва да бъде
престирана сума именно в размер на 1000 лева, както е приел и ОС-Габрово при
разглеждане на първоначално предявения частичен иск, която сума е адекватна на
претърпените вреди и която сума вече е заплатена от ответника.
Вреди, които да подлежат на обезщетяване с престиране на сума над този
размер не са доказани в производството.
Поради изложеното предявеният в настоящото производство последващ иск за
заплащане на сума в размер на още 2000 лева, частичен иск от обща претенция от 3000
лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
Следва да се посочи, че твърдения за отражение на процесното ПТП върху
изпълнението на трудовите функции на ищеца, за каквито обстоятелства дава
показания свидетелката М.а, не са въведени като предмет на предявения иск и не
следва да се обсъждат. Също така следва да се отбележи, че при телесна повреда на
6
пряко увредено от деликт лице, българският облигационен закон не съдържа норма
изрично уреждаща субективно право на обезщетение в полза на други лица /така
наречените косвено увредени/ като средство за уреждане на някакви настъпили от
факта на телесното увреждане в тяхната неимуществена сфера неблагоприятни
последици /засегнати интереси/. В тази връзка доводите за причинени на ищеца
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП заради причинените телесни
повреди на трети за спора лица (неговата съпруга и дете) са неотносими към предмета
на спора и не следва да се обсъждат. Тези лица имат самостоятелно право да
претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди от процесното
ПТП и отражението му върху начина им на живот.
При извод за неоснователност на иска, съдът не следва да разгледа евентуалното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, нито
възражението му за изтекла давност.
Право на присъждане на разноски за производството възниква за ответника,
съгласно чл.78, ал.3 ГПК, който не доказва извършени такива, поради което не следва
да му се присъждат.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 1, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1, иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане
на сумата 2000 лева, частично вземане от обща претенция от 3000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с настъпило в гр. Габрово
ПТП, ведно със законна лихва върху сумата от 22.10.2020 г. до окончателното
заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7