НОХД № 110/2016г.
М О
Т И В И:
Против
подсъдимия Е.Д.М. от гр. Димитровград е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 120 ал. 1 пр. 1 вр.
чл. 128 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2, за това, че на 12.04.2015г. в гр. Хасково по непредпазливост причинил смъртта на
Б.В. М. от гр. Хасково вследствие на умишлено нанесена в съучастие като
извършител с К.И.К. като подбудител тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, представляващо
кръвоизлив под меката и под твърдата мозъчна обвивка. Против подсъдимия К.И.К. ***
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 128 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 3 от НК, за това че на 12.04.2015г. в гр.
Хасково, в съучастие като подбудител с Е.Д.М. като извършител, умишлено
причинил тежка телесна повреда на Б.В. М. от гр. Хасково, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, представляващо
кръвоизлив под меката и под твърдата мозъчна обвивка.
Подсъдимият
М. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършване на
престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 128 ал. 1 от НК. Отрича извършеното
да е в съучастие, отрича да е имало подбудителска дейност от страна на К.,
описва извършеното деяние по време, място и начин, съответстващо на защитната
му теза.
Подсъдимият
К. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, не дава обяснения по
делото.
По
делото са предявени граждански искове от Т.И.Г., като майка и законен
представител на малолетното си дете Г.Б.М. /****** на починалия Б. М./ за овъзмездяване
на претърпените в резултат на престъплението болки и страдания, против
подсъдимия М. за сумата от 400 000 лева и против подсъдимия К. за сумата
от 200 000 лева, както и от майката на починалия Б. М. – В.А.И. за
претърпените от нея в резултат на престъплението болки и страдания, против
подсъдимия М. за сумата от 200 000 лева и против подсъдимия К. за сумата
от 100 000 лева, заедно с лихвите върху сумите до пълното им изплащане.
Гражданските искове са приети за разглеждане, Г. и И. са конституирани като
граждански ищци, а И. е конституирана и като частен обвинител. И двете се
представляват от адв. М.П. и адв. П.П. *** като повереници. Същите пледират за
установеност и доказаност на извършените престъпления и от двамата подсъдими така,
както е посочено от обвинението. Пледират за постановяване на осъдителни
присъди и за двамата, както и за уважаване на предявените граждански искове за
претърпени лични неимуществени вреди в посочения от тях размер, както и за
присъждане на направените разноски.
Представителите
на Окръжна прокуратура Хасково прокурор Мидов и прокурор Радева-Ранчева пледират
за доказаност на престъпленията както от обективна, така и от субективна страна.
Събран бил голям по обем доказателствен материал, който заедно с приобщените по
делото ВДС доказвал безспорно извършената престъпна дейност на двамата
подсъдими. Предлага се определяне на наказание „лишаване от свобода” около
средния предвиден от закона размер и уважаване на предявените граждански искове
в значителна степен.
Защитата
на подсъдимия М. пледира за признаването му за виновен в извършването на
престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 128 ал. 1 от НК. Видно и от
обясненията на подсъдимия, а и от заключенията на съдебните медици било, че на М.
при нанесения му удар не е причинено видимо нараняване, не са установени разкъсни
рани, нито счупване на кости. Не били налице обективни находки, които да
обусловят нанасяне на телесна повреда по-тежка от леката. Смъртта на дееца била
настъпила от сложен механизъм – ротационно завъртане на главата, вследствие на
което мозъкът е получил травмиращ удар в отсрещната страна на черепа, което е
довело до прекъсване на венозни съдове и кръвоизлив, които от своя страна са
причинили вредоносния резултат. Подсъдимият нямал необходимите медицински и
специални знания за предизвикването на всичко това и то не се обхващало от
умисъла му. Неговият умисъл бил за нанасяне на лека телесна повреда. За това
той имал личен мотив. По никакъв начин не била установена подстрекателската
дейност на подс. К., поради което следвало да отпадне и обвинението по чл. 20
от НК. Предлага признаването му за
виновен по посоченото по-горе обвинение, оправдаването му за съучастническата
дейност и уважаване на гражданските искове в занижен размер.
Подсъдимият
Е.Д.М. се придържа към становището на защитника си и моли за по-лека присъда.
Защитата
на подсъдимия К. пледира за невиновност в извършването на престъплението, за
което е предаден на съд. Заема се тезата, че обвинителният акт съдържа рамката
на обвинението и никой не може да бъде съден за нещо извън твърдените в акта
обстоятелства. В обвинителния акт било
записано, че при влизането на М. в заведението подс. К. казал на подс. М. да
отиде да го удари. Това не се подкрепяло от никои от събраните по делото
доказателства. Твърденията за подбудителската дейност на К., описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт
имали характер на белетристика. Изяснено по делото било, че подсъдимият М.
имал свой личен мотив да удари пострадалия М.. Това било по повод домогванията
на М. до св. М.П., която била в приятелски отношения с М.. Пред нея М. наричал М.
„клошар”. Това било предадена на М., но М. продължавал да притеснява П., като
по отношение на подсъдимия употребявал същия епитет. Допуснато било нарушение
на закона, като свидетелите, които в последствие дават данни за това, че М. е
ударил М. били задържани от МВР за срок от 24 часа на основание на това, че са
извършили престъпление по чл. 129 от НК. Поддържа се тезата, че подс. М. следва
да отговаря за извършено престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 128 ал. 1
от НК, тъй като у него липсвал умисъл за причиняване на тежка телесна повреда. Приложените
по делото ВДС, изготвени на базата на провеждани СРС касаели разговори на К. с
трети лица. Липсвал разговор между двамата подсъдими, съответно и от СРС-тата
не можел да се извади аргумент за извършена подбудителска дейност. Моли за
оправдателна присъда и отхвърляне на предявените срещу К. граждански искове.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимите, приема за установено
следното:
Б.В. М.
съжителствал от 2008г. със св. Т.Г.. Двамата имали дете на ** години. Те
живеели заедно известно време, след това се разделили за една година, но в
името на детето пак се събрали и заживели заедно. М. не се задържал за
постоянно в тях. Въпреки това се грижел за детето и майка му. Поддържал
контакти с много хора, търсел и влизал в близки отношения и с други жени.
Официално бил безработен, но бил търсен за уменията си да манипулира
електромери и с това се издържал. Освен това се занимавал и с участие в хазартни
игри. По време на такава игра преди около две години проиграл парите си. Поискал
от подсъдимия К., който също бил там да му даде 2000 лева. Подсъдимият му
отговорил, че няма да му ги даде лично. При игра на карти пари не се давали,
това носело лош късмет. Подсъдимият К. дал 2000 лева на св. Ф.К., който от своя
страна ги дал на М.. След известно време М. върнал 500 лева. По това време и К.
и К. играели карти. К. не поискал да вземе парите, но М. оставил парите и си
тръгнал. За останалата сума не бил притесняван и заемът не бил върнат.
Подсъдимият
Е.М. живеел в *******. Имал продължителна връзка със св. П. И.. Преди Великден
2015г. се засилил интересът му към св. М.П., с която се познавали отдавна.
Излизали заедно, общували. П. му казала, че и М. проявява интерес към нея и
понеже тя не откликва на желанията му я питал още ли е с оня клошар, имайки
предвид М.. Това раздразнило М.. Към този момент се влошила връзката му с И..
Няколко
дена преди Великден 2015г. подсъдимият К. разбрал, че М. е спечелил 1500 лева
от хазарт. Въпреки че преди това великодушно бил отказвал връщането на парите
от М., след като разбрал, че с тези пари М. е погасил задължения към други свои
кредитори се почувствал засегнат. Решил да си потърси парите. Освен това обаче
знаел, че св. Д. е ядосан на М. заради занасяне на последния с жена му. К.
решил да изкара повече пари и за това се обадил на Д., като му казал, че ще
свършат неговата работа – да набият М., срещу което Д. трябва да си плати.
Стигнало се до съгласие за заплащане на 1000 лева.
След това подс. К. възложил на св. Ф.К. да
издири телефона на М. и да го уведоми, че си иска парите. Възложил на св. Р. Л.
И. след предаването на парите да удари няколко шамара на М.. Телефонът бил
издирен и М. бил уведомен. Тъй като в момента нямал толкова пари тръгнал да
търси. Като начало се обадил по телефона на св. М.А.. Звънял на същия два пъти
да му иска около 2000 лева, по А. му отговорил, че не може да му даде исканата
сума. Според А.М. е бил притеснен, когато му е звънял и заявил, че са му
направили постановка. От св. П.Я. взел в заем 1000 лева. Отнесъл ги до входа на
сградата, в която живеел подс. К.. Това станало около 23.30 часа на
11.04.2015г. Пред нея го чакали К. и И.. М. предал парите на К., който следвало
да ги предаде на К.. Тъй като дължимата сума била 1500 лева М. казал, че не
може да върне останалите 500 лева в момента, но на него друг човек му дължи
такава сума и след издължаването и той ще я върне на К.. След предаването на
парите св. Р.И. ударил няколко шамара на М.. К. по телефона потвърдил на К., че
е получил сумата от 1000 лева, а останалите 500 ще са след няколко дена. Л. пак
по телефона потвърдил, че поръчката е изпълнена и описал поражения, каквито в
последствие не са били забелязани по М..
След това К. се обадил по телефона на св. Д. и му заявил, че работата е
свършена и трябва чекът да бъде осребрен. Заявил му, че ще прати подс. Е.М. да
вземе сумата. Разговора приключил почти в полунощ.
Тъй
като било празник – нощта на Великден след това двамата подсъдими и свидетелите
К. и И. отишли в близкото заведение „Космополитън”, където седнали на маса,
която ползвали постоянно при пребиваването си в заведението. Били познати на охраната
на заведението и не били проверявани. Б. М. пък след срещата си с И. и К.
отишъл в заведението „Бар код”, където се срещнал със своя приятел Д.М.. По
лицето му не се забелязвали увреждания. Споделил, че се е скарал с Р.И.. След
това около 00.30 часа М. заявил, че отива до „Космополитън”. М. бил с
автомобил, трябвало да отиде да го вземе и с него имал намерение да отиде на
същото место. Не тръгнали заедно, а М. отишъл сам в заведението. Бил познат
като редовен посетител на заведението и не бил проверяван, съответно не било
забелязано нещо нередно по него. Влезнал в заведението. Там видял своята
позната К.Р., с която се поздравили и разменили няколко думи. М. изглеждал
спокоен, не се виждали наранявания по лицето му. При влизането си обаче той бил
забелязан от подс. М., който бил под въздействие на споделеното от св. М.П.
отношение на М. към него. Той станал от масата и тръгнал към М.. М. приключил
разговора си с Р. и се отдалечил от нейната маса. Тогава бил пресрещнат от М.,
който му нанесъл с лявата си ръка рязък и с голяма скорост удар в дясната
страна на устата. От удара М. паднал на пода и повече не станал. Св. Р.А.,
който бил от **** на заведението и бил най-близо до двамата хванал отзад М., за
да предотврати по-нататъшно развитие на конфликта. От компанията на М. няколко
човека хванали А. и го дръпнали назад. Той изпуснал М., който отново тръгнал
към М.. А. се изскубнал от хваналите го отзад лица и отново хванал отзад М..
Пристигнали и останалите охранители и потушили конфликта. Хората от компанията
на М. спрели последния. Охранителите изнесли от вън М., тъй като още с падането
си той изпаднал в безсъзнанине.
Охраната
на заведението оставила М. отвън до заведението. Самото изнасяне отвън е било
възприето от част от посетителите на заведението. Поради наличието на тъмнина и
струпване на много хора на едно место повечето от свидетелите не са успели да
възприемат нищо съществено. Св. П.П. отивайки към заведението го видял да лежи
пред заведението и се обадил на телефон 112, за да изпратят линейка. Св. С.О.
при изнасянето му видяла, че изнасят познат човек и излязла да види какво
става. Видяла М. да лежи на плочките и да диша тежко. Имал кръв по лицето. Отвън
излязъл и св. ** Г., който направил опит да помогне на М.. Пристигнала линейка
и пострадалият бил качен в нея и откаран в болницата в гр. Хасково. Било
установено, че М. се намира в тежко състояние. За тежкото състояние били
уведомени и органите на МВР, които предприели проверка в заведението. Междувременно подс. М. си тръгнал от
заведението. След известно време си тръгнали и подс. К. и компанията му. На
излизане от заведението подс. К. се обадил на св. Д. и му заявил, че е имало и
втори тур от наказанието на М. и сумата се е удвоила, от 1000 лева е станала на
1000 евро. Проведени са били два разговора с Д. на тази тема. Подс. К. пак
заявил, че трябва да даде парите на подс. М..
М. бил
настанен в МБАЛ Хасково, където било установено, че се касае за мозъчен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Били са уведомени майка му и жената, с
която е живеел – Т.И.Г.. Лекарите им обяснили, че М. е в състояние на мозъчна
смърт. Въпреки минималния шанс за спасяването му със съгласието на майка му била предприета
хирургическа интервенция с цел да се облекчи налягането в главата вследствие на
мозъчния кръвоизлив, но въпреки предприетите мерки на 23.04.2016г. Б. М.
починал.
По
късно през деня подс. М. разбрал, че пострадалият М. е в болницата и помолил
свой приятел да го откара до бунгалата до язовира на с. С.. Там бил намерен на
14.04.2015г.
Така възприетата
фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал
и се извежда от комплексния анализ на същия. Съществуващите на места различия в
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите са обясними от една
страна със състоянието на присъствалите на конфликта – употреба на алкохол при
престой в заведение, с местото, с характеристиката на обстановката в
заведението, както и с липсата на кадри от видеонаблюдението по време на
развитие на кофликта в бар „Космополитън”. След установяване на
обстоятелството, че състоянието на М. е тежко ***** на заведението св. А. И.Ж.
наредил на поддържащия техниката за видеонаблюдение б. М. да изтърка записа от
вечерта. Според думите му това е направено, за да се запази имиджа на
заведението. М. изтъркал записите с техника от дома си. Материалите за това са
отделени и срещу двамата има образувано ДП за извършеното. Част от записите са
възстановени, но точно конфликтът между М. и М. не е могъл да бъде възстановен.
Научаването
от страна на К., че М. се издължава на други лица, а заемът, който той му е дал
стои непогасен, търсенето на М. с искане да върне парите от заема, връщането на
1000 лева на св. К. и нанасянето на лека телесна повреда съдът намира за
доказано. Проведените разговори със св. Д. и определяне на възнаграждение за
последното деяние съдът също намира за доказани. Те обаче не са предмет на обвинение
по делото. Включени са в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да може
да се обоснове съучастническа дейност за извършеното в последствие в бар
„Космополитън”. Тъй като нанасянето на лека телесна повреда на М. от страна на
св. И. не присъства в диспозитива на обвинителния акт съдът не дължи
произнасяне по него.
Оспорвано
на ДП, а и на съдебното следствие е било
дали подс. М. е нанесъл удара на М. и дали е бил подбуден за това от подс. К..
Обстановката в заведението е била такава, че не е имало добра видимост.
Заведението е било пълно с народ, било е тъмно, имало е светлинни ефекти,
хората са употребявали алкохол. Не на последно место следва да се има предвид и
старанието на свидетелите да избегнат неприятности за себе си. Въпреки това се
събраха достатъчно доказателства, че подсъдимият М. е нанесъл удара на М.. Св. С.Д.
същата вечер е работел като ***** в заведението. Той недвусмислено заявява, че
е видял М. да удря М.. Намесила се охраната, след което М. си седнал на щъркела
до компанията си. Последното кореспондира с обясненията на М., дадени в края на
съдебното следствие. Там той заявява, че е седял до останалите, но на щъркел. Обстоятелството,
че М. е бил ударен от М. се потвърждава и от други свидетели, които са разбрали
това от други лица, които не познават или от интернет. Св. Р.А., който е бил
най-близо до инцидента също е видял, че М. удря М.. Това е разказал на ДП. В
съдебно производство показанията му бяха по-уклончиви, твърдеше, че човекът,
който е бил най-близо до пострадалия М. е бил М.. Показанията му на ДП са
закрепени в разпит пред съдия, който бе прочетен в съдебно заседание и може да
се ползва. Там се посочва директно, че М. е ударил М.. Посочва се и още нещо –
когато А. хванал М. отзад, хора от компанията на К. издърпали А.. Този епизод
не е бил възприет от други свидетели, а и А. в съдебно заседание вече твърдеше, че е бил издърпан от тълпа, която
не познава. След свършване смяната на охранителите те се прибрали в гр.П. ,
където живеят. След обед на 12.04.2016г. са били извикани до Хасково за разпит.
По пътя А. е разказал на останалите това, че М. е ударил М.. Св. Н.К., Н.Г.
и Р.К., които са били останалите
охранители са възприели разказа на А.. По време на съдебното следствие те не си
спомниха за тази подробност. Показанията им бяха четени при условията на чл.
281 ал. 4 от НПК. И тримата потвърдиха заявеното на ДП. При положение, че са
налице свидетели, които са преки очевидци на извършеното, независимо от
основанието на което са четени показанията на свидетелите, те могат да се
ползват като доказателство по делото. Разпитани на ДП и тримата твърдят, че А.
им е казал, че след като е хванал М., К. пък е бутнал А.. Г. твърди, че
предаденото от А. е, че след като А. избутал М. настрана К. е застанал пред А.
и го е спрял с ръце. А. му заявил, че не иска да се бие, а да изкарат
пострадалия навън. След това действително го изкарали. Самия А., разпитан пред
съдия на ДП заявява, че след като е хванал М. е бил издърпан от няколко човека
от компанията на подсъдимия и изпуснал М.. След това пак го хванал и то
издърпал. След това хората от неговата компания били спрели М. и охраната повече
не се занимавала с него.
Това,
наред с признанията, направени от М. съдът намира, че безспорно доказва
нанасянето на удара на М. от страна на М.. При това положение ирелевантни
остават разпознаванията, законността на които се оспорва. Съдът просто не
стъпва на тях. Неоснователни са и възраженията за въздействие върху свидетелите
охранители чрез задържането им за 24 часа. Вярно е, че в заповедите за
задържане е отбелязано, че това е във връзка с извършено престъпление по чл.
129 от НК. Не им е повдигано обаче обвинение. А и техните показания имат само
подкрепяща роля. Св. Д. не е задържан и заявява, че е видял М. да удря М.. М.
също признава, че той е ударил пострадалия.
Спори
се и за характера на удара. Защитата и на двамата подсъдими се спира на този
въпрос. Застъпва се тезата, че след като по лицето на М. не са открити
увреждания, различни от леката телесна повреда, деянието следва да се
преквалифицира като такова по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 128 ал. 1 от НК. Това
виждане не може да се сподели, тъй като извън видимите следи, важно е какво
всъщност е причинено. Първоначалното мнение на съдебния експерт е, че М. е
получил тежка черепно мозъчна травма; кръвоизлив под меките обвивки на мозъка;
хематом под твърдата обвивка на мозъка. В дадените пред съда разяснения вещото
лице заявява, че при това положение без съответни изследвания не може да се
опише подробно състоянието. Затова към момента е описано като опасност за
живота, която дали ще е постоянна или временна може да се определи след време.
При допълнителната съдебно медицинска експертиза вещото лице е посочило, че е
налице редуцирано до липсващо мозъчно кръвообращение. Жизнените функции се поддържали
изкуствено. Липсвало спонтанно дишане и активност на мозъчната кора.
Състоянието е определено като постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота по смисъла на чл. 128 от НК. При съдебномедицинската експертиза на
труп вещото лице е констатирало наличието на тежък мозъчен оток; следи от
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата половина на средната черепна
ямка; субарахноидална пелена по изпъкналата повърхност на лявата мозъчна
хемисфера; състояние на мозъчна смърт – превръщане на мозъка в безструктурна
каша; състояние след трахеостома; пролежна двустранна пневмония; кръвонасядане
на вътрешните лигавици на горната и долната устни; охлузвания по преходната
лигавица на горната и долната устни; изкълчване ІV степен на първи и втори горни
леви зъби със счупване на костните гнезда; застойни и дестрофични промени във
вътрешните органи. Съгласно заключението на тройната съдебномедицинска
експертиза механизмът на причиняване на черепно-мозъчната травма е следният:
ударът на дясната част на устата е причинил рязка ротация на главата в посока,
обратна на часовниковата стрелка; мозъкът, плуващ в мозъчна течност в черепната
кутия вследствие на инерцията, присъща на всички материални тела, се е стремил
да запази първоначалното си състояние в системата череп-мозък; консистенцията
на мозъка е меко-еластична, което го прави податлив на малка деформация;
получава се изместване на повърхността на мозъка спрямо черепната кутия във вид
на неколкократно трептене, което е причина за разкъсване на малки венозни
съдове, разположени между мозъка и твърдата мозъчна обвивка по вътрешността на
черепната кутия (артериите имат в структурата си повече мускули и са
по-издръжливи); получава се кървене и образуване на колекция кръв между мозъка
и твърдата мозъчна обвивка, известна като субдурален хематом. Загубата на
съзнание в момента на удара се дължи на претърпяно мозъчно сътресение от тази
травма. В случая колекцията кръв е придобила животозастрашаващ обем много
бързо. Веднага след получаване на удара М. е изгубил съзнание и повече не е
дошъл в съзнание до смъртта си. Получено е веднага, а не с развитие на времето
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Това е деянието от
обективна страна.
Възраженията
на защитата са, че в съзнанието на дееца не е било налице съзнание за целия
процес, описан по-горе, който ще протече в резултат на нанесения от него удар.
Налице бил умисъл за нанасяне на лека телесна повреда. Съдебните медици
определят нанесения удар като не много силен, но рязък, с голяма скорост. При
неподготвеност на пострадалия да получи
такъв удар се получавала възможността за такова ротационно завъртане на мозъка
и получаване на резултата, който в случая се е получил. Подсъдимият е ударил М.
неочаквано за него. Твърдяното от М., че М. го сритал и размахвал ръце не се
потвърждава от никого. Няма освидетелстване за получен удар на подсъдимия в
крака, няма и искане за такова освидетелстване. Твърдението на вещите лица, че
липсата на подготвеност е спомогнала за настъпване на вредоносния резултат е
индиция за липсата на конфликт между двамата. Подсъдимият е превъзхождал М. по
телосложение и физическа сила. Ударът, който му е нанесъл изненадващо е
определен от вещите лица в съдебно заседание като „нокаут”. Това е удар, от
който в бокса подготвени спортисти и то очакващи удари трудно се съвземат. М. е
ударен изненадващо от физически по силен противник, който е нанесъл удар,
представляващ нокаут. Св. С.Д. твърди, че поради особеностите в заведението не
е могъл да види колко пъти е бил ударен. М.. Това, което си спомня е замахване.
Това оборва твърдяното от подсъдимия М., че между двамата е имало спречкване,
били са на близко разстояние и не е могъл да нанесе силен удар. При това
положение не може да се твърди, че в умисъла на дееца не се е съдържал точно
такъв евентуален изход. Съдът приема обратното. Подсъдимият е съзнавал
възможните последици от нанесения от него удар, с оглед емоционалното си
състояние е целял причиняването на сериозни увреждания и се е съгласявал с
тяхното настъпване. При това не е било необходимо да има представи за целия
комплекс от действия, които ще последват в черепната кутия на М.. Подсъдимият е
спортист, знае до какъв резултат довежда нокаута, целял е и е постигнал точно
този резултат. От събрания доказателствен материал се достига до извода, че
когато е видял М. в заведението М. е станал от местото на което е седял, отишъл
е до него и без предварителен конфликт му е нанесъл удара. В случая може да се
говори за внезапен умисъл. Съдът намира квалификацията на деянието досежно
получената телесна повреда за точно определена.
Както
бе посочено от нанесения му удар М. е изпаднал в разстройство на съзнанието,
постоянно опасно за живота и не е излязъл от него до настъпването на смъртта
му, настъпила на 23.04.2015г. Не може по безспорен начин да се установи, че
подсъдимият е целял постигането на точно този резултат – причиняване смъртта на
М.. Въпреки посоченото незнание на М. за точните процеси, които ще протекат в
черепната кутия на М., той не е бил лишен от възможността да допусне
настъпването на този по-тежък резултат. При това положение съдът намира, че за
настъпването на по-тежкият резултат, а именно смъртта на М., вследствие на
причинената му тежка телесна повреда вината следва да се определи като
престъпна самонадеяност. За изцяло точна съдът намира квалификацията на
деянието като такава по чл. 124 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 128 ал. 1 от НК. Изцяло
доказано е извършването на престъплението от страна на подсъдимия М..
Досежно
другият подсъдим – К.К. съдът намери участието му в извършеното престъпление за
недоказано. За доказано съдът намира участието му в сплашването на М. да връща
сумата от 1500 лева и в подбуждането на св. И. да проведе физическо малтретиране
по отношение на него. Това обаче не е предмет на обвинението. Следва да се
отбележи, че характеристиката, направена от органите на МВР за К., на която
защитата се противопоставя има своето место при анализа на развилите се
действия. Преди пристъпване на наказателната акция, осъществена от св. И., К.
се е свързал със св. Д. и е успял да издейства от него пари като възнаграждение
за предстоящото наказание на М.. Въпреки липсата на видими увреждания от
нанесените му от И. удари, резултата е бил описан на Д. като по-тежък, за да се
оправдаят парите, които са издействани от него. Това потвърждава дадената му от
органите на МВР характеристика – в смисъл, че се стреми да добие информация за
хората и да я използва в своя изгода. В случая той е имал личен мотив –
преценил е, че М. се отнася неуважително към него и въпреки това наказателната
акция е проведена едва след като е успял да изкара и пари от нея. При престоя в
заведението „Космополитън” липсват всякакви данни К. да е нареждал на М. да
отиде и да удари М.. Твърдяното в обвинителния акт представлява твърдение,
чиято логика се извлича от целия низ събития. То обаче си остава твърдение,
което не е доказано по безспорен начин. За да се твърди участие на К. може да
се стъпи единствено на показанията на св. П., според когото при разпита му в
МВР М. бил загрижен повече какво ще се случи с К.. Според П.М. работел като
охрана на К. и бил повече загрижен за съдбата на „шефа”. Когато му бил зададен
въпроса защо е ударил М.М. заявил, че така е трябвало да стане. Това не е
достатъчно да се приеме, че К. е подтикнал М. да извърши деянието и че
събитията са се развили по описания в обстоятелствената част на обвинителния
акт начин. Не може да се направи непротиворечив извод за подбудителство от
страна на К. и от описаното въздействие върху охранителя, задържам подс. М.. Този
момент не е безспорно установен, тъй като се говори за намеса на К. и за намеса
от хората на К.. Св. А. заявява, че след като е заявил, че не отива да се бие,
а иска да изкара пострадалия навън, М. е бил спрян от неговата компания.
След
извършването на деянието от М.К. на два пъти е говорил отново с Д., като му е
казал, че има втори тур и цената е скочила. Макар да е заявил, че той е накарал
М. да проведе втория тур, това не е задължително да се приеме за доказано
твърдяното. Както беше посочено, целта е била да се изкарат пари. В случилото
се К. е видял възможността да изкара още пари от Д.. Заявил е на Д. да даде
парите на Е.. При първоначалната разправа с М. също е заявил на Д. да даде
парите на Е., макар самият Е. /подс. М./ да не е участвал в случая. Следва да
се отбележи, че тази информация е добита от ***. Тя самостоятелно не може да
послужи за обосноваване на осъдителна присъда. Съществува съмнение в нейната
достоверност досежно това дали наистина К. е подбудил М. да извърши деянието,
или това твърдение е било използвано само за пред Д., за да се извлече
допълнителна парична облага. Неподкрепянето на тази информация с други
доказателствени средства както бе посочено не дава възможност на съда да
обоснове осъдителна присъда за К.. В случая са унищожени записите от
заведението, които биха дали обективен поглед върху нещата. И след частичното
им възстановяване отсъстват кадрите от развитието на конфликта. Възпроизведени
са само кадри, които показват изнасянето на М. от заведението.
Поради
изложеното съдът намери, че липсват доказателства, на базата на които
подсъдимия К. да бъде признат за виновен, поради което същият ще следва да бъде
оправдан. Съответно на това подсъдимият М. ще следва да бъде оправдан в частта
за съучастническата дейност.
Гореописаната
фактическа обстановка, възприета от съда въз основа на обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите и цялостния доказателствен материал, събран по
делото, дават на съда основание да приеме за безспорно и категорично доказано,
че подсъдимият е извършил деянието, за което е осъден, а именно, че на 12.04.2015г. в гр. Хасково по непредпазливост
причинил смъртта на Б.В. М. от гр. Хасково, вследствие умишлено нанесена тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, представляващо кръвоизлив под меката и под твърдата мозъчна
обвивка, поради което и на основание чл. 124 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 128 ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъди
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 /седем/ години при първоначален „строг”
режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като по първоначално предявеното
обвинение за това, че деянието е извършено в съучастие по чл. 20 ал. 2 от НК с К.И.К.
като подбудител го оправда.
Пак с
оглед възприетата от съда фактическа обстановка съдът оправда подсъдимия К.И.К.
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 128 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 3 от НК.
Посегателството
срещу човешкия живот е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския наказателен кодекс. Убийството представлява отнемане на най-висшето
човешко благо - живота. Правото на живот е основното човешко право и
посегателството срещу него се явява най-тежкото престъпление. Няма деяние
по-укоримо от това. За това и за
деянието са предвидени едни от най-тежките наказания, предвидени в НК.
Наличието на всяко от квалифициращите обстоятелства, визирани в чл. 116 от НК
го превръща в най-тежкото, за което законодателят е придвидил три варианта на
наказание, включително и най-тежкото възможно - доживотен затвор без замяна. Изхождайки
от многообразието на проявните форми на това деяние, законодателят е предвидил
и облекчени състави на причиняване на смърт, един от които е причиняване на
смърт по непредпазливост при умишлено нанесена телесна повреда, пред който сме
изправени в случая. Предвиденото от законодателя наказание в случая е лишаване
от свобода от три до дванадесет години.
Подсъдимият
Е.Д.М. е роден на ***г. в гр. ****,
живее в същия град. Български гражданин, *******, ****, неженен, неосъждан, ****,
ЕГН **********. Характеристичнита данни за него са добри. Не е регистриран за
прояви в МВР. Нямало е оплакване от съседите му за възникнали или провокирани
от него конфликти. Не са събрани данни, на базата на които да може да се
предположи, че деянието е било извършено в състояние на афект. Тази теза не се
и застъпва от защитата. Касае се за вменя Е., психически здраво лице. Видно от
приложената справка за съдимост М. не е бил осъждан.
За
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът намери, че следва да
прецени като смекчаващи вината и съответно отговорността обстоятелства положителната
характеристика и липсата на осъждания на
подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство не следва да се цени постигнатия
резултат – той се съдържа в квалификацията на деянието. Установена бе и липсата
на доказаност за извършена дейност при условията на съучастие, поради което и
това отежняващо обстоятелство не е налице. Като такова може да се посочи
местото, където е извършено деянието – в заведение с много посетители, по
време, когато хората празнуват. С оглед посоченото съставът на съда прецени, че
ще следва да определи наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия при лек
превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. До колкото
предвиденият среден размер на наказанието за извършено престъпление е „лишаване
от свобода” за срок до седем и половина години, съдът намери, че справедливият
размер на този вид наказание в случая е седем години. Съгласно ЗИНЗС
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да е „строг” и
наказанието ще следва да се изтърпи в затвор.
В
резултат на деянието едно семейство е загубило опората си. Макар с Т.Г.М. да не
е бил сключил граждански брак те са живеели на семейни начала. От съжителството
си са имали родено дете – Г.Б.М.. Събрани по делото са данни за това, че М. се
е грижел за семейството си и за издръжката на жена си и детето си. Макар да е
имало период, през който той е напуснал майката на детето си, той е продължавал
да се грижи за дъщеря си. Пак с оглед интересите на дъщеря си през 2012г.
отново заживял с Г.. Детето е било много привързано към баща си и дълго време
не е могло да свикне с мисълта, че вече го няма. Не била свикнала и към
момента. Освен преживяната болка в емоционален аспект, Г. е загубила човека,
който я издържа и осигурява. Нуждата от контакт и подкрепа от близките не
отпада никога. Предявеният от нейно име граждански иск съдът преценя като
доказан по основание. Досежно размера на същия съдът намира иска за завишен. За
овъзмездяване на причинените на Г.Б.М., представлявана от майка си Т. И.Г.
съставът на съда намери, че ще е достатъчна сумата от 150 000 лева. В
случая следва да се съобрази, че макар да е налице смъртен резултат обвинението
е за причиняване на тежка телесна повреда, в резултат на която е последвала
смърт. Освен това следва да се има предвид, че уваженият граждански иск се
уважава до размера, който съдът прецени, че е необходим за овъзмездяване на
претърпените лични неимуществени вреди, като в същото време се отчита, че
гражданският иск не може да служи за обогатяване на този, в чиято полза е
присъден. С оглед горното съдът намери, че иска, предявен против подсъдимия М.
до пълно предявения му размер от 400 000 лева над горницата от
150 000 лева като недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
Събрани
по делото са данни, че смъртта на М. е наранила дълбоко и майката на Б. М. – В.А.И..
Те не са живеели постоянно в едно домакинство, но са се виждали често и са
разчитали един на друг. След смъртта на М.И. е изпаднала в дълбока покруса и
според съпруга си още не може да приеме смъртта на сина си за реалност.
Установено по делото е, че тя е помагала на сина си финансово, а самата тя е
финансово осигурена. Не се заявява тя да е очаквала финансова помощ от сина си.
Въпреки това естествения ход на събитията в живота е такъв, че след напредване
на възрастта и изпадането в немощно състояние хората няма на кого да разчитат,
освен на децата си. В този аспект освен претърпените болки и страдания
вследствие загубата на сина си е претърпяла и загуба на човека, на когото би
следвало да разчита с напредването на възрастта. За безспорно установени съдът
намира болките и страданията, които са били причинени на И., която е
конституирана като граждански ищец и като частен обвинител и от която е
предявен граждански иск в размер на 200 000 лева против подсъдимия М.. С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира предявения граждански иск
за доказан по основание. Като размер обаче съдът намира иска за прекомерен. За
овъзмездяване на причинените лични неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление съставът на съда намира, че ще е достатъчна сумата от
50 000 лева, а за горницата до 200 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан. Тук също следва да се съобрази квалификацията на
деянието и факта, че гражданският иск не може да служи за обогатяване на този,
в чиято полза е присъден.
С оглед
признаването на подсъдимия К.И.К. за невинен предявените срещу него граждански
искове се явяват неоснователни, поради което съдът ги отхвърли.
С оглед
уважените искове съдът осъди подсъдимия М. да заплати държавна такса върху
уважената част на гражданските искове в размер на 8000 лева, както и
направените разноски в съдебната фаза в размер на 550.28 лева и на ДП в размер
на 2917.36 лева.
С така
определеното на подсъдимия Е.Д.М. наказание по вид, размер и начин на
изтърпяване, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и на
генералната превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и
предупредително както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: