№ 5
гр. Крумовград, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20235130100237 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.12.2021г. между Д. С. В., с ЕГН ********** и „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, бил сключен договор за паричен заем № 604932 въз основа на искане
за сключване на договор за паричен заем, посредством сайта на заемодателя
https://credirect.bg, съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за
кандидатстване от заемодателя, предоставил своите лични данни, телефон за връзка,
параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за
контакт, посочил е желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин
заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за потребителски кредит със
„Сити Кеш“ ООД. Ищецът изпратил на посочената от заемателя електронна поща Общи
условия, както и проект на договора за заем. С натискането на бутона „Израти“ съгласно
Общите условия заемателя приел така предоставените му условия във връзка с договора,
което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените документи, и
то при условията при които му били предоставени. Заемодателят потвърждавал сключването
на договора като изпратил договор,погасителен план и Общи условия към него на
посочения от заемателя електронен адрес. Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.
Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу
длъжника, образувано е ЧГД № 159/2023 г. по описа на Pайонен съд - Крумовград и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало
правото по чл.415 от ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Д. С. В., че дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
следните суми: 428лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.07.2023г. до датата на
1
окончателно изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство - юрисконсултско възнаграждение, държавна такса по
настоящото дело, както и направените по ЧГД № 159/2023г. по описа на РС-Крумовград
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез адв. Н. М. от АК - Ямбол в
който сочи, че предявения иск е неоснователен и недоказан, като е изложил съображения за
това. Счита, че процесния договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК,
поради което е недействителен. Моли, договора да бъде прогласен за нищожен на осн. чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, във вр с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Твърди, че ответника е направил
плащане по договора в размер на 627 лева. Иска да се възложат в тежест на ищеца всички
разноски по производството.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба
Мадлен Тодорова - юрисконсулт поддържа предявения иск, оспорва твърденията на
ответника в постъпилия отговор.
Ответникът Д. С. В., редовно призован чрез пълномощника си адв. М., не се явява и
не се представлява. С писмено становище адв. М. моли съда да отхвърли иска.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 11.12.2021г. между ищеца като кредитор и
ответника като потребител е сключен договор за паричен заем № 604932, за сумата от
1100лв., платима на 18 вноски, съгласно погасителен план по договора.
Възразената от ответника като длъжник Заповед №54/04.08.2023. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ЧГД №159 / 2023г. по
описа на Районен съд - Крумовград е издадена общо за сумата 1635,75лева, от която:
1100лв. – главница, 331,53лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.12.2021г. до
12.06.2023 г., 204,22лв. – законна лихва за забава за периода от 01.06.2022г. до 01.06.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023г. – датата на подаване на
заявлението в съда до датата на окончателно изплащане на задължението, както и сумата
124,85 лева разноски по делото, от които 74,85лв. за държавна такса и 50лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
За установяване дължимостта на посочените в заповедта парични вземания за
главница и законна лихва за забава е предявен и иска по чл.422, ал.1 от ГПК, в чието искане
сумата на претендираната главница е намалена от 1100 лева / тази по ЧГД №159/2023г./ на
428 лева.
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Когато кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята
търговска или професионална дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б. "б" на
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13
т.1 от ЗЗП и се ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора,
които не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора, тъй като
не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени предварително,
особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива 93/13/ЕИО и чл.146,
ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са изключени от потребителската
защита - чл.146,ал.3 от ЗЗП. Клаузи относно основния предмет на договора, съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и
разбираеми, също са извън предметния обхват на потребителската защита- чл. 145, ал. 2 ЗЗП
2
/съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/. Неравноправна е клауза, която не
отговаря на изискването за добросъвестност, създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, и е във вреда на потребителя - чл.3,
пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146,ал.1 от ЗЗП. Неравноправните клаузи са
посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е неизчерпателен, в съответствие с Директивата.
За порочност на клаузата се преценя видът /характерът/ на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента на
сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи,
основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението и
стоката/услугата - ако не са ясни и разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4,
§ 1 и § 2 на Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за едностранно
изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите, комисионна за риск,
освен ако те не са ясни и разбираеми /арг. и от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с
установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и
съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори, ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в
този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител и шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП, информация
относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Не е спазено изискването договорът да е съставен на ясен и разбираем език съгласно
чл.10, ал.1 от ЗПК, който установява забрана договорът да съдържа неравноправни клаузи
по арг. от чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП. Договорът не отговаря на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.22%., но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В тази връзка са основателни възраженията на ответника, че както в договора, така и
в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). В договора е указано,
че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно
Тарифата за таксите на заемодателя. Следователно при липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя
е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е
формиран ГПР от 48.22%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент - 40.05%. Фактически неясното определяне на ГПР е самостоятелно
3
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
В настоящото производство вземане за неустойка въобще не е претендирано. Също
така е основателно възражението на ответника, че разпоредбата на клауза в чл. 11.1 от ЗКП,
регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.10 въвежда
изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
а предвид изложеното договорът не отговаря на изискването, тъй като в него липсва
посочване на действителния процент на ГПР със всички участващи във формулирането му
елементи. Нарушението на нормите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗКП води до недействителност, не
само когато изобщо не е посочен ГПР, а и когато формално посочен той не е точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере посочения в договора размер, както и действително
прилагания ГПР между страните.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че Договор за
потребителски кредит № 604932 от 11.12.2021г., не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1
и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
При съобразяване последиците на тази недействителност на основание чл. 23 от ЗПК,
потребителят - ответник ще дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи. Действително ищецът основава претенциите си за дължимост на
предоставената главница по сключения договор за кредит, но с оглед изричната разпоредба
на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен
в хода на делото извод за недействителност на същия. Целта на цитираната разпоредба е да
уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът за
недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно в
производството по такъв иск. Да се приеме противното означава, че самостоятелното
съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата определено
възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят
приложение.
Ето защо, следва да се признае за установено дължимо задължение, съставляващо
остатък от неплатената главница по договор за потребителски кредит, ведно на основание
чл.86, ал.1 от ГПК и със законна лихва върху тази сума за поискания период – от датата на
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.07.2023г.
до окончателното й изплащане.
Съдът, като съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 на ТР №
4/18.06.2014г., постановено по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, счита, че следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на направените в производството
разноски. При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и съобразно уважената
част на претенцията, следва разноски на ищеца за заплатената от него държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и първоинстанционното производство, в
следните размери: за заповедното производство в размер на 48,58 лв.; за
първоинстанционното производство по установителния иск в размер на 204,22лв..
Ответникът на осн. чл.78, ал.3 от ГПК има право на направените по делото разноски
съразмерно с непретендираната част от вземането по Заповед № 54/04.08.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 159/2023г. по описа на
Районен съд – Крумовград, а именно, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
274,91лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С.З., ул. „П.Р.С.“ №*********, настоящ адрес: с. А. №5,
общ.Крумовград, обл.Кърджали, че съществува вземането на “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район
Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от законния си представител Н. Пенчев
Пенчев - управител, чрез пълномощник юрисконсулт Л. Г. В., в размер на 428 лева /
четиристотин двадесет и осем лева/, представляващо главница по договор за
потребителски кредит № 604932 от 11.12.2021г., ведно със законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.07.2023г. до
датата на окончателно изплащане на задължението, което вземане е част от главницата по
издадена Заповед № 54/04.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ЧГД № 159/2023г. по описа на Районен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА Д. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ул. „П.Р.С.“
№*********, настоящ адрес: с.А. №5, общ. Крумовград, обл.Кърджали да заплати на
“СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Столична, район Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от законния си
представител Н. Пенчев Пенчев - управител, чрез пълномощник юрисконсулт Л. Г. В., част
от заплатената от ищеца държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
и настоящото производство, в следните размери: за заповедното производство в размер на
48,58 лева / четиридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ , за производството по
установителния иск в размер на 204,22 лева / двеста и четири лева и двадесет и две
стотинки/, съобразно претендираната и уважената част от иска.
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Столична, район Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от законния си представител Н. Пенчев Пенчев - управител, чрез
пълномощник юрисконсулт Л. Г. В. да заплати на Д. С. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С.З., ул. „П.Р.С.“ №*********, настоящ адрес: с.А. №5, общ.Крумовград, обл.
Кърджали, сумата в размер на 274, 91 лева /двеста седемдесет и четири лева и деветдесет
и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
непретендираната част от вземането по Заповед № 54/04.08.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 159/2023г. по описа на Районен съд –
Крумовград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на съдебните им адреси за призоваване.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5