№ 417
гр. Дупница, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100933 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
П. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу М. К. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Ищецът твърди, че на основание Договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№ 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997 година за дарение на недвижим имот, с ответницата
са съсобственици, при равни права (по 1/2 ид. част за всеки от тях), на Поземлен имот с
идентификатор № 68789.13.157 по КККР на гр.Дупница, одобрени със заповед № 300-5-
56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 04.01.2018г., с площ от 427 кв.м., с
административен адрес ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), при съседи имоти с идентификатори:
68789.13.161, 68789.13.429, 68789.13.160, 68789.13.158, 68789.13.156, който имот по
регулационния план на гр. Дупница е с планоснимачен номер 4171, парцел ХVІ, в квартал
242, ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 68789.13.157.1, със застроена
площ от 95 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор № 68789.13.157.2, със застроена площ от 88 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Твърди, че е собственик на сграда с
идентификатор № 68789.13.157.1, а ответницата- на сграда с идентификатор №
68789.13.157.2.
През 2018 година ответницата и нейният съпруг предявили срещу ищеца
установителен иск за собственост върху целия имот. Било образувано гр.д. № 113/2018
1
година, по което съдът постановил решение, с което отхвърлил иска като неоснователен.
След като било образувано делото, ответницата и нейното семейство започнали да пречат на
ищеца да ползва имота, като в момента го възпрепятстват да „санира“ къщата и да постави
улук от към страната на съседа Р. К.. Всеки опит за извършване на ремонти работи по
къщата е свързан със скандали, разправии и побоища. Тъй като страните не могат да
постигнат съгласие относно ползването на поземления имот, ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да извърши реално разпределение на ползването му.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва изложените в
исковата молба твърдения относно съсобствеността на страните върху описания имот, но
отрича между тях да са налице спорове относно ползването му. В открито съдебно заседание
поддържа, че споровете относно ползването на имота са породени от поведението на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна.
Съдът е обявил за безспорно между страните с доклада по делото, а се установява и
от събраните писмени доказателства: нотариален акт № 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997
година за дарение на недвижим имот, скица №15-465341-30.04.2022г., издадена от СГКК –
Кюстендил, , че са съсобственици на описания в исковата молба поземлен имот, като
ищецът е собственик на изградената в него сграда с идентификатор № 68789.13.157.1, а
ответницата-на сграда с идентификатор № 68789.13.157.2.
Видно е от договор за дарение, обективиран в посочения нотариален акт, че на
06.11.1997г. А. Д. К.а и съпруга й К. П. К. са дарили на децата си П. К. К. и М. К. К. по ½
ид. ч. от дворно място по регулационния план на гр.Дупница с планоснимачен номер 4171, в
квартал 242, с площ от около 400 кв.м., като на П. К. К. е дарена и намиращата се в дворното
място двуетажна масивна жилищна сграда, а на М. К. К. е дарена и намиращата се в
дворното място едноетажна масивна жилищна сграда. Дарителите А. Д. К.а и К. П. К. са
запазили за себе си пожизненото право на ползване върху дарените обекти, а П. К. К. и М.
К. К. са приели с благодарност дареното в тяхна полза.
По делото е прието заключение на назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвено от в.л. Й. А., която дава три варианта за разпределяне на реалното ползване на
дворното място, изчертани в приложените скици.
Вещото лице е констатирало на място, че към момента дворното място, което е обща
част на двете жилищни сгради, се ползва както следва: ищецът ползва самостоятелния вход
откъм ПИ с ид. № 67789.13.156, а ответницата ползва самостоятелно входа откъм ПИ с ид.
№ 67789.13.161 (ползването към момента е отразено на приложената към заключението
скица № 1).
Вещото лице предлага три варианта за разпределение на реалното ползване, като в
единия от тях (скица-проект № 3) се предвижда място за общо ползване от страните, а
именно входа откъм ПИ с ид. № 67789.13.161. В другите два варианта се определя
2
ответницата да ползва самостоятелно входа откъм ПИ с ид. № 67789.13.161, но същият се
стеснява значително, тъй като се предвижда площ с ширина от 0.90 м. около южната фасада
на къщата на ответника за негово самостоятелно ползване (скица-проект № 2 и скица-проект
№ 4).
Изслушани са показанията на свидетелите В. Станиславов В. и А. Р. К., от които се
установява, че между страните са налице спорове относно ползването на имота, касаещи
най-вече мястото, ползвано като вход към имота от ищцата и възпрепятстването от нейна
страна ответникът да извършва ремонт (полагане на топлоизолация и монтиране на улуци)
на южната фасада на къщата си откъм този вход.
В открито съдебно заседание, ищецът изаявява желание съдът да разпредели
ползването на процесния имот съобразно Вариант 2 от заключението на вещото лице, а
ответницата, изаявява желание съдът да разпредели ползването на процесния имот
съобразно Скица № 1 от заключението на вещото лице, която всъщност представлява
изчертана от вещото лице скица на завареното към момента ползване на имота от страните.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е насочено към разрешаване на спорове между
съсобственици относно начина на ползване и управление на общата вещ. Основното
правило, от което съдът се ръководи при постановяване на своето решение, което по своя
характер е акт на съдебна администрация, е при спазване обема на правата на всеки
съсобственик да бъде дадена възможност за реално ползване на съсобствената вещ. При
разпределяне ползването на дворно място се има предвид съществуващото в момента
фактическо положение. Съдът се съобразява с извършените от страните подобрения, с
действителното положение на имота, като не може да предписва каквито и да било
преустройства и премествания на сгради, огради и съоръжения.
Налице е процесуалната предпоставка за допустимост на предявения иск за
разпределение на ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от ЗС, а именно липса на
възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците.
Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че ищецът и ответницата
са съсобственици на дворното място, при равни права (по една втора идеална част за всеки
от тях). В имота има изградени сгради, като като ищецът е собственик на изградената в него
сграда с идентификатор № 68789.13.157.1, а ответницата-на сграда с идентификатор №
68789.13.157.2.
Съдът преценява, с оглед на така представените доказателства, че за разпределението
на ползването на процесното дворно място, предложеният от вещото лице по назначената
експертиза вариант по скица-проект № 3 за разпределяне на реалното ползване на процесния
поземлен имот, съгласно изчертаната скица (на л. 37 от делото), е най-удачен и
целесъобразен, тъй като се съобразява с отчетено в имота фактическо положение, а освен
това ищецът ще може безпроблемно да има достъп до южната фасада на сградата си, с цел
3
извършване на СМР, а ответницата ще има достъп с автомобил до частта от дворното място,
която й е разпределено за самостоятелно ползване. При този вариант мястото за общо
ползване на съделителите е оптимално-27 кв.м., осигурен е нормален достъп до сградите с
автомобил, както и неограничен достъп на ответника до всички фасади на собствената му
сграда, а и в незастроените площи и не се предвиждат никакви преустройства.
По исканията за разноски: Настоящото съдебно производство е по спорна съдебна
администрация, в което се упражнява правото на разпределение ползването на всеки от
съсобствениците. Поради това разноските, направени в хода на производството за
възнаграждения на вещо лице, са поети от страните по равно, а разноските за адвокатско
възнаграждение остават за сметка на всяка страна така, както ги е направила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, между съсобствениците П. К. К.,
ЕГН: **********, и М. К. К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, ползването на
Поземлен имот с идентификатор № 68789.13.157 по КККР на гр.Дупница, одобрени със
заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 04.01.2018г., с площ от 427
кв.м., с административен адрес ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), при съседи имоти с
идентификатори: 68789.13.161, 68789.13.429, 68789.13.160, 68789.13.158, 68789.13.156,
който имот по регулационния план на гр. Дупница е с планоснимачен номер 4171, парцел
ХVІ, в квартал 242, съобразно предложения от вещото лице по приетата от съда
съдебно-техническа експертиза вариант, отразен на Скица-проект № 3 /на л. 37 от
делото/, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото
съдебно решение, както следва: място за общо ползване от страните с площ от 27 кв.м.
(означено на скицата с букви ДЕМН) , заключено между ***, ПИ с идент. № 68789.13.161,
и жил. сграда с идент. № 68789.13.157.1; място за самостоятелно ползване от П. К. К., с
площ от 200.00 кв.м. (означено на скицата с букви АВСД) , включващо и самостоятелен
вход откъм ПИ с идент. № 68789.13.156, заключено между ***, ПИ с идент. № 68789.13.156,
мястото за самостоятелно ползване от М. К. К. и мястото за общо ползване; място за
самостоятелно ползване от М. К. К., с площ от 200.00 кв.м. (означено на скицата с
букви ЕСВОРМ), заключено между ПИ с идент. № 68789.13.156, ПИ с идент. №
68789.13.158, ПИ с идент. № 68789.13.161 и мястото за общо ползване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4